№ 167
гр. Бургас, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Б. Б., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя в качеството
му на законен представител на „В.Т.Г.“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание
„глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на електронния фиш. Твърди се, че ЕФ е бил издаден при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че приложение
следва да намери ТР№ 1/20214 г. на ОСК на ВАС. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява лично и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя В. Б. в качеството му на законен представител на „В.Т.Г.“ ЕООД
е бил издаден електронен фиш серия К № ******* от АНО за това, че собственият на
дружеството лек автомобил „Мерцедес АМГ ГЛС 63 4МАТИК” с рег. № ******** е бил
управляван на ******** г. в 11:58 часа в област Бургас, по ВП II-99, км.14+800 до пътен
1
възел Ч. в посока гр. С., с наказуема скорост 124 км/ч при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до 80 км/ч., или с 44 км/ч над
разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването. Нарушението е било
установено с автоматизирано техническо средство със заснета снимка. В срока по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП липсват данни жалбоподателят да е подал декларация до контролните органи, в
която да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата и час.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен
реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на
електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело
№ 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК
намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното
тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в
частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а
изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното
постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната и
изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и
не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са
уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде
преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в
административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.
Деянието се твърди, че е било извършено на ******** г. и следователно към настоящия
момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.
2
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е отразена правната
квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид
тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено
място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да
се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира
изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за нарушение на
разрешена скорост за движение извън населено място, установена с пътен знак В-26. Ето
защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена
като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на ******** г. в 11:58 часа в област Бургас, по ВП II-99, км.14+800 до пътен възел Ч. в
посока гр. С., собственият на „В.Т.Г.“ ЕООД със законен представител жалбоподателят лек
автомобил „Мерцедес АМГ ГЛС 63 4МАТИК” с рег. № ********, е бил управляван със
скорост от 124 км/ч при въведена със знак В-26 разрешена скорост за извън населено място
до 80 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Следователно безспорно се установява по делото техническата изправност на процесното
средство за видеоконтрол.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 18) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение II-99, км.14+800 до пътен възел Ч.. От протоколa за използване на
автоматизирано техническо средство или система (л.16), приложен в преписката се
установява, че мястото на контрол където е констатирано процесното нарушение е извън
населено място, като е бил поставен и е действал пътен знак, въвеждащ ограничение за
скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 80 км/ч. Следователно
безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за
движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26. Техническото средство е било
настроено при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на
контрол) на техническото устройство –приближаващ автомобил. В протокола за използване
на техническото средтсво е отбелязано, че същото е било разположено и насторено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и съгласно нормативните предписания.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелатво се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 128 км/ч, като след измерване на
3
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 124
км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство TFR1-M621, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и
приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая,
след като е било установено, че автомобилът е собственост на „В.Т.Г.“ ЕООД, на основание
чл. 188, ал. 2 ЗДвП за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш срещу
жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството - собственик на
автомобила. В преписката липсват данни за подадена от жалбоподателя декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, като такива твърдения не се навеждат и в съдържанието на жалбата. Съдът
не споделя поддържаното в жалбата възражение за наличие на неяснота по отношение на
субекта на нарушението. В действителност в електронния фиш са посочени както
жалбоподателят, така и собственика на автомобила – юридическото лице. Независимо от
това според съда ясно и недвусмислено се установява, че с процесния електронен фиш е
санкциониран законният представител на юридическото лице - собственик при правилно
приложение на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Именно и по тази причина е било
наложено наказание „глоба“, което се налага на физическо лице.
4
На основание чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане
на наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за извън населено място с 44 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 41 до 50 км/ч за извън населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е
наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на В. Б. Б., ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „В.Т.Г.“
ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5