Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,07.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав,
в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8144/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
(отм).
Ищецът
твърди в ИМ, че на 21.08.2015 г. е управлявал по път І – 4 (от гр. София към
гр. Варна) т.а. „Форд Транзит Т 350“ с рег. № ********, когато в района на м. Сеновала,
община Тетевен при мокра настилка бил ударен от насрещно движещия се л.а.
„Греит Уол Волекс 110“ с рег. № *******, управляван от М.М., осъден с влязла в
сила Присъда № 2/23.01.2017 г., по НОХД № 356/2016 г., ОС Ловеч. От
произшествието получил описаните в ИМ травми. Понесъл болки и страдания, имал
нужда от чужда помощ в ежедневието си, нямал възможност да полага труд. Във
връзка с лечението направил разходи.Поради налична при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ претендира заплащане на исковата претенция –
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ведно със законна лихва от
датата на деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
твърди недопустимост на иска, поради непредявена извънсъдебна претенция за вредите. Не оспорва
настъпването на произшествието и участието на сочения деликвент, но оспорва
размера на иска за неимуществените и имуществените вреди и връзката им с ПТП-то.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Твърди, че не дължи лихва
за забава за периода до завеждането на ИМ. Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна:
Безспорно е,
че с влязла в сила на 06.03.2018 г. Присъда № 2/23.01.2017 г., по НОХД №
356/2016 г., ОС Ловеч е призната вината на М.М. за това, че на 21.08.2015 г. на
път І-4 с посока гр. Варна – гр. София при управление на л.а. „Грей Уол Волекс
Ц 10“ с рег. № *******, движейки се със скорост от 84, 92 км./ч. при допустима
60 км./ч., обозначена с пътен знак В 26 и в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП навлизайки
в насрещната пътна лента е предизвикал сблъсък с т.а. „Форд Транзит Т 350“
управляван от ищеца,при което той получил
описаните в ИМ травми. В протокола за оглед са констатирани метеорологичните
условия в момента на ПТП-то – облачно време с превалявани на дъжд и намалена видимост в района.Не се
спори и по отношение наличието на валидна към процесния момент застраховка „ГО“
за водача на т.а. „Грей Уол Волекс Ц 10“.
В резултат на
произшествието ищецът е получил счупване на лява колянна капачка без
разместване на фрагментите. На 24.08.2015 г.е поставена шина и имобилизация
за общо 35 дни. След свалянето на шината
е препоръчано провеждане на физиолечение.Видно от приложената фактура от МБАЛ
„Проф. Д-р. П. И.“ АД, гр. Ловеч на 22.08.2015 г.ищецът е заплатил сумата 30
лв. с ДДС за рентгенова графика на колянна става.
Съгласно медицинските документи и заключението на СМЕ на д-р Ц. се установява,
че телесните болки при такъв тип произшествия зависят от конкретните наранявания.
Според в.л. за настъпването на достатъчно костно срастване е необходим период
от 45-55 дни, в които натоварването е изключено,а мускулатурата след периода на
обездвижване се възстановява за около 6 месеца. Болката в случая е била най
силна през първите дни след счупването, когато отокът е бил голям и се е
появила отново при раздвижване и натоварване, като средния срок за отшумяването
й е близо 3 месеци. Страданията съвпадат с периода на възстановяване, причинени
от: обездвижването на коляното, ходенето с патерици, невъзможността за
извършването на нормални ежедневни нужди. След направения преглед на ищеца в.л.
твърди пълно срастване на счупването, без палпаторна болезненост и без ограничение на
обема на движение на ставата. Според експерта болката свързана с промяна на
времето отшумява от 2 до 3 години след инцидента и ищеца не би следвало вече да
изпитва такава от счупването. В с.з. д-р Ц. обясни,че болката която ищецът при
прегледа е посочил е следствие на придружаващо заболяване (Осгуд – Шлатер) с
давност от детските години на ищеца.
Съгласно САТЕ на в.л. доц. д-р инж. Д.Х., мястото
на произшествието е
асфалтиран път извън населено място без дупки и
неравности, прав участък с дължина от около 80 м и широчина на
платното за движение от 7, 80 м., в края на който
следва ляв завой. В
посока гр. София – гр. Варна съществува знак В 26 с ограничение
на скоростта 60 км/ч, а
в посоката от гр.Варна- гр. София ограничението
на скоростта при същия знак е 50 км/ч. Скоростта
на движение на л.а. „Грейт Уол Волекс 110“ е била в мига на удара 69,27 км./ч.,
а на т.а. управляван от ищеца - в мига на удара 34,89 км./ч. Въз основа местоположението
на возилата след произшествието е определено, че за л.а. ударът бил страничен и
кос, а за товарния челен и кос, преминал в страничен и кос. Поради това скоростта на л.а. „Грейт Уол“ след удара, при отделянето
му от т. а. „Форд Транзит”, е била 30,6 км/ч., тази на т.а. „Форд Транзит” след удара, при
отделянето му от л. а. „Грейт Уол“ - 34,42 км/ч. В. л. е приело, че при скоростта на т.а. от 50 км/ч. и своевременно
предприемане на спиране с максимална интензивност, удар пак би настъпил.
Тогава мястото на удара би било 8,70 м преди мястото на реалното
съприкосновение. Контактът би бил между челната лява част на т.а. и задния
десен ъгъл на л. но със много по малки щети.
Според
показанията на свид. С. – съпруга на ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК пострадалият
не е имал необходимост от болничен
престой, тъй като кракът му бил обездвижен със шина. За неговото обслужване се
е грижела тя и майка му. Възстановителният период бил около седем месеца, като
през първите три дена имал силни болки. Бил в болнични шест месеци и на седмия месец
се върнал на работа, но имал болки при смяна на температурата. След катастрофата
изпитвал стрес, будел се нощно време, не искал да излиза навън. Възстановил
желанието си да шофира, но на кратки разстояния, изпитвал напрежение когато
трябвало да се размине с друг автомобил.
По иска по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.):
Производството по
делото е образувано по иск, който следва да се квалифицира по чл. 226,ал.1 КЗ(отм) приложим на осн. § 22 ПЗР на КЗ. Съгласно тази разпоредба за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016
г.) се прилага част ІV от КЗ(отм.ДВ бр.102/29.12.2015 г.) освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на КЗ. В случая срокът на застрахователната полица е от 16.01.2015 г. до 15.01.2016 г.
Нормата на чл.
498, ал.3 КЗ предвижда предявяване
претенцията на увредения за осъждане пред съда само ако застрахователят не е
платил обезщетение в срока по чл. 496, откаже да плати такова или ако увреденото лице не е съгласно
с определения от застрахователя размер. В случая застрахователния договор е
сключен при действието на отм. КЗ. Няма спор, че процесуалните норми, каквато е
и чл. 498,ал.3 КЗ има незабавно действие и по отношение на висящите
правоотношения, доколкото законът не предвижда друго. Законодателят обаче е
предвидил друго с нормата на § 22 ПЗР на КЗ, като изрично е изключено
действието на новия КЗ по отношение на застрахователните договори сключени
преди 01.01.2016 г. но е дадена възможност на страните да договорят и друго. В
случая никоя от страните не твърди и не
ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им. Ето защо
възражението на ответника за недопустимост на иска поради неспазване процедурата по чл. 498,ал.3 КЗ е неоснователно,защото приложението на нормата е изрично изключено за
заварените в момента на влизане в сила
застрахователни договори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО“, са настъпили
вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Безпорно
е че ответникът е застраховател по задължителната застраховка “ ГО“ сключена за
л.а.
„Греит Уол Волекс 110“ с рег. № ******* и че в срока на действието й настъпва
ПТП, което е покрит риск по вина на застрахования водач при ответника съгласно
чл. 223,ал.1 КЗ(отм)
Според
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С присъдата по НОХД №
356/2016 г. на ОС Ловеч е призната вината на водача М.М.,
който на 21.08.2015 г. навлизайки в насрещното платно
за движение е предизвикал челен кос сблъсък с т.а. управляван от ищеца и му
причинил средна телесна повреда и осъден
и за това деяние.
Поради
изложеното исковете за неимуществени и имуществени вреди са основателни.
По отношение размера на
неимуществените вреди и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази: характера на
травмата,продължителността и интензивността на болките и страданията, общата
продължителност на възстановителния период около 3 месеци по отношение болките
от счупването, около 6 месеци за възстановяване на мускулатурата след свалянето
на шината, периода на временната нетрудоспособност – 6 месеци, възстановяването обема движения на колянната става.Предвид
всички тези обстоятелства релевантното обезщетение следва да бъде 30 000 лева. Искът в разликата му
до 50 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за
имуществените вреди е доказан в размер на 30
лева и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността
на главната претенция за неимуществените
и за имуществените вреди основателна е и аксесорната такава за законната лихва, която следва да се
присъди от датата на ПТП-то 21.08.2013 г.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът
в Отговора на ИМ от една страна е посочил че ищецът с
поведението си като водач на т.а. сам е създал предпоставки за осъществяване на
деликта, без да са конкретизирани. От друга страна вече с писмената си защита
въвежда възражение, че ищецът е управлявал т.а. със скорост за управление над
допустимата, и несъобразена с пътните условия и че не е предприел на
ефективна маневра за спиране.
Независимо, че посочените възражения в писмената защита са преклудирани,
внезапното навлизане на л.а. на виновния водач в насрещната лента на движение и
при скорост 50 км/ч на т.а. при предприемане спиране от страна на ищеца би се предизвикал удар между двете
МПС и при същата скорост на т.а. при продължаване направо също би се
предизвикал удар между двете МПС съгласно САТЕ сочат, че ищеца няма каквато и
да е вина или поведение което да обуславя принос, поради което съдът намира възраженията за съпричиняване за недоказани.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е освободен от внасяне ДТ и
разноски.
Адвокат Д.Н. има право на адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца с оглед цената на
иска му се следва 2 030 лв. и
съобразно уважения размер на иска на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да му заплати 1 218.48 лева (30 030/50 030 х
2 030) Процесуалният представител е
разделил искането си съобразно чл. 2, ал. 5 Н № 1/2004 г., което съдът счита,
че обвързва само страните по договора.
Ответникът има право на основание
чл. 78, ал.3 ГПК на разноски. Съгласно списъка 150 лв. депозит за в.л. и
претендира юриск. възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска се следва
сумата 60.05 лева (20 030/50 030 х 150) и на основание чл. 78,ал.8 ГПК определя 250 лева или общо 310.05 лева които ищецът следва да се
осъди да заплати на ответника.
Ответникът следва да заплати по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 651 лева (1 2001 лв. ДТ, 450 лв. за вещи лица)
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) сумата 30 030 лева- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени (30 000 лв.) и имуществени (30
лв.) вреди в следствие на ПТП на 21.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2015 г. до окончателното
й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 30 030 лева до пълния
предявен размер от 50 000 лева за неимуществените вреди.
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Д. ***, офис № 2 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 218.48
лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата
от 310.05 лева разноски и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от общо 1 651 лева– ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
на преписа
СЪДИЯ: