Р Е Ш Е Н И
Е № 260085
гр. Пловдив, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 402 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.Х.Ю. с ЕГН ********** ***,
Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**, община Ч., област К.и Т.Х.Н. с
ЕГН ********** *** – чрез адв. А.Б., със съдебен адрес:***, офис * против
решение №57/17.06.2020г., постановено по търг.д. № 110/2019г. по описа на Окръжен
съд – Х., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от З.Х.Ю.
с ЕГН ********** *** против „З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * искове с правно основание чл. 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
26.09.2018 година до окончателното разплащане, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**,
община Ч., област К.против „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * искове с правно основание чл. 432 ал. 1
вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ
във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 26.09.2018
година до окончателното разплащане, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** против „З.Б.В.И.Г.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № *
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата
26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези главници, за периода от 26.09.2018 година до окончателното
разплащане и с което са осъдени З.Х.Ю.
с ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**, община Ч.,
област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на сумата 3 560 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Молят съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените от всеки от тях искове против застрахователя в
пълните им претендирани размери. Считат, че съдът не е отчел близките отношения
между починалия Н.Н. и неговите внуци – ищците, не е отчел обстоятелството, че
Закие Ю. и Т.Н. са живели в къщата на дядо си до навършване на 7 години, а
ищцата Н.К. – до момента, в който се е омъжила, както и обстоятелството, че
когато са били малки именно дядото ги е водил и прибирал от детска градина и
училище и ги е хранил през деня, докато родителите им са били на работа. Като
необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е взел предвид и
дълбоката скръб и тъга, която са изпитали вследствие на смъртта му, изпитали са
стрес и са взимали успокоителни лекарства.
Въззиваемата страна „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № *, чрез упълномощения
адвокат Н.Т. със съдебен адрес:*** с писмен отговор от 27.07.2020г. изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Приетендира присъждане на разноски за
въззивното производство в размер на 2977 лева.
От страна на жалбоподателите е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.
1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищците З.Х.Ю. с ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН **********
от с. Б.в., мах. С.**, община Ч., област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** твърдят,
че на 26.06.2017г. в с. Г., обл. Х. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е
починал техния дядо – Н.К.Н.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена
от К.К.К.при управление на лек автомобил
„Ф.В.“ с peг. № *****. Твърдят, че причина за ПТП е технически несъобразената
скорост на движение на лекия
автомобил при извършване на ляв
завой и загубване на контрол над управлението на МПС.
Твърдят, че смъртта на дядо им е пряка
и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с
влязла в сила Присъда №14/15.03.2018г. по НОХД №24 от 2018г. по описа на ОС - Х.,
виновният водач К.К.К.бил признат за виновен затова, че като е нарушил
правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на Н.К.Н.,
като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 1.12 промила.
Твърдят, че и тримата са били в много близки и топли
отношения с дядо си. За тях смъртта му била изключително трагично събитие,
породило скръб, шок, отчаяние, тревожност и напрежение. Твърдят, че връзката
между дядото и внуците – ищци се характеризирала с взаимна обич, уважение,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Починалият бил тяхна морална
опора и глава на цялата фамилия, поради патриархалния модел на семейството,
присъщ културата и религията иК. Те постоянно се обръщали към него за съвети и
помощ. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния дядо са понесли /и
понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания.
Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на
вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.Б.В.И.Г.“
АД с ЕИК *******.
Твърдят, че с претенция вх. №3430/13.07.2018г. са поискали
от ответното дружество да и определи и изплати
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния дядо, настъпила при ПТП
от 26.06.2017г. , но ответникът е
отказал с постановен отказ изх.№П 00974/23.10.2018г. да изплати такова.
Претендират заплащане на обезщетение за тези вреди пряко
от застрахователя. Молят съда да осъди ответника „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******
да им заплати по 26 000 лева / на
всеки един от тях поотделно /- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат
на смъртта на Н.К.Н.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от К.К.К.,
при управление на лек автомобил „Ф.В.“
с peг.
№ *****, застрахован в „З.Б.В.И.Г.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № *************, със срок на покритие от
12.10.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * оспорва предявените искове. На
първо място твърди, че ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на
тях не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Счита, че размера на
претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.
Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй
като се е движил по пътното платно и в тази връзка счита, чие съдът – ако
намери исковете за основателни – следва да отчете наличието на съпричиняване
като редуцира размера на обезщетението.
Първоинстанционният съд е намерил, че макар и основани на
взаимна обич и привързаност, отношенията на ищците с техния починал дядо не са
такива, че са се приемат за заместващи отношенията им с най-близките от тесния
семеен кръг – съпруг, деца, родители, поради което е намерил, че болките и
страданията от смъртта на Н.К.Н. на
всеки един от внуците му не подлежат на обезщетяване от застрахователя.
От представената застрахователна полица се установява, че
за лекия автомобил „Ф.В.“ с peг. № ***** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № *************, със срок на покритие от
12.10.2016г. до 11.10.2017г., издадена от„З.Б.В.И.Г.“
АД. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. К.К.като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при
ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл. 477,
ал. 1 от
КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Видно от приложеното по делото НОХД №24 от 2018г. по
описа на ОС – Х. с влязла в сила Присъда №14/15.03.2018г. по НОХД №24 от 2018г.
по описа на ОС - Х., виновният водач на лек автомобил „Ф.В.“
с peг.
№ ***** - К.К.К.бил признат за
виновен в това, че на 26.06.2017г. е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.20, ал.1 от ЗДП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват) и чл.21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.К.Н., като деянието било извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.12 промила.
Присъдата е влязла в сила на 30.03.2018г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представените удостоверения за наследници и
удостоверения за родствени връзки /стр.53 – 58 от делото на ОС – Х./ ищците са
внуци на починалия в резултат на ПТП Н.К.Н..
З.Х.Ю. и Т.Х.Н. са деца на неговия син Х.Н.К., а Н.К.К. е дъщеря на сина му К.Н.К..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления
№4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на
Върховния съд, изключва роднините по права линия от втора степен от кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на
смърт на техен близък, настъпила в
резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г.,
което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи,
съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се
установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат
право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено
увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили
децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е
допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС
е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от
загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия
-неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени
условия. Съгласно Директива 2012/29/ЕС
от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално
определение на понятието „членове на
семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите,
и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява
държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да
се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от
принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската
правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С
него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга
посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на
самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на
друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип
е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън
този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата
от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че следствие на тези
отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус
претенцията за обезщетение е отправена от внуците на починалото лице.
Обичайно е между дядото и внуците да се изградят и да
съществуват отношения на обич, привързаност и топлота. Нормално е така
създадената връзка да продължи да съществува и след като внуците пораснат, станат
пълнолетни, започнат свой саМ.оятелен живот и изградят свои семейства. Тези обичайни
отношения обаче според приетото в споменатото ТР не са достатъчни, за да се
формира извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен имат
право на обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че
тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия
им дядо по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели С. Ш.Н., А.А.Н., К.Н.К.,
Х.Н.К., С.А.К. може да се направи извод, за това, че са били налице близки
отношения и дълбока привързаност между ищците и техния дядо Н.К.Н., но не може
да се твърди, че тя е изключителна, по-силна от обичайната между дядо и внуци.
Установява се, че починалият е бил глава на семейството, неговите
деца и внуци са го почитали и уважавали. Когато са били малки, той е помагал в
грижите за внуците си, водел ги и ги прибирал от детска градина и училище и ги
е хранил, докато техните родители били на работа през деня. Ищцата Н. живяла
със своите родители в дома на дядо си, докато се омъжила преди няколко години и
понастоящем живее в гр. К.. Останалите два ищци З. и Т. след навършване на
седем години, се преместили в друга къща, но в същото село, близо до дядо си и
го посещавали. Понастоящем и те самите имат свои семейства и свои деца. З.
живее повече от осем години в друго село – с. М., където се е омъжила. Т. е
останал да живее в с. Г., но в друга къща, не в тази, която е обитавал дядо му.
но всяка седмица си идвала в с. Г.. З. също се омъжила – преди 7-8 години,
тогава заминала за с. М.. А ищецът Т. останал да живее в с. Г., но в друг дом –
в отделна къща на родители му. Макар и създали свои семейства, ищците не
прекъснали своите отношения с дядо си, посещавали го през почивните дни. Всички
били много привързани към него, той също се интересувал от тях. Смъртта му била
шок за всичките му близки. Внуците му плачели и много страдали от загубата му.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и техния дядо, основани на обич и
взаимна привързаност.
Следва обаче да се отбележи, че дори разпитаните свидетели говорят единствено за обичайни взаимоотношения и връзки. Обитаването на една къща за определен
период от живата на дядото и внуците не предполага създаване на близост по
силна от обичайната за такива роднини, още повече че този тип съжителство е
обичаен за обичаите в България, особено по селата. Това не може да служи като
основание за изводи, че е налице близост над обичайната. Обстоятелството, че
дядото е помагал на родителите /своите синове и снахи/ при отглеждането на
децата им – настоящите ищци като ги е водил на детска градина или училище и
съответно – прибирал от там, също не води до извод за близост, надхвърляща
обичайната. Реакцията на ищците след смъртта на техния дядо също е нормална и
естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да
се направи заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Те
действително са претърпели болки и страдания, свързани със загубата на своя
дядо. Те обаче не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази
привързаност да е по-силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с
тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно
неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с
което са отхвърлени като неоснователни предявените
от З.Х.Ю. с ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в.,
мах. С.**, община Ч., област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** против „З. „Б.В.И.Г.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № *
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за заплащане на
всеки един от тях по 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са им причинени в резултат на смъртта на техния дядо Н.К.Н., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от К.К.К.,
при управление на лек автомобил „Ф.В.“
с peг.
№ *****, застрахован в „З.Б.В.И.Г.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № *************, със срок на покритие от
12.10.2016г. до 11.10.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, за периода от 26.09.2018 година до окончателното изплащане.
Същото се явява правилно и законосъобразно.
Поради неоснователността на жалбите, неоснователно се
явява и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на по чл.
38 ал. 2 от ЗА за адв. А.Б..
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника „З. „Б.В.И.Г.“
АД следва да се присъдят разноски за въззивното производство. Те възлизат на
2977 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното на адв. Т. адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Неговият размер е съобразен с чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредбата №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и с фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№57/17.06.2020г., постановено по търг.д. № 110/2019г. по описа на Окръжен съд –
Х., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от З.Х.Ю.
с ЕГН ********** *** против „З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * искове с правно основание чл. 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
26.09.2018 година до окончателното разплащане, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**,
община Ч., област К.против „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * искове с правно основание чл. 432 ал. 1
вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ
във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
26.09.2018 година до окончателното разплащане, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** против „З.Б.В.И.Г.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № *
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата
26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези главници, за периода от 26.09.2018 година до окончателното
разплащане и с което са осъдени З.Х.Ю.
с ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**, община Ч.,
област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № 5 деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на сумата 3 560 лева.
ОСЪЖДА З.Х.Ю. с ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН **********
от с. Б.в., мах. С.**, община Ч., област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** да
заплатят на „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № * сумата 2977 лева –
разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателите З.Х.Ю. с
ЕГН ********** ***, Н.К.К. с ЕГН ********** от с. Б.в., мах. С.**, община Ч.,
област К.и Т.Х.Н. с ЕГН ********** *** за намаляване – поради прекомерност
- на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззиваемата страна „З.Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, р-н Т., пл. „П.“ № *, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: