О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 19.07.2019 г.
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
при секретар ………………, разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 2498/2019 г. по описа на Добричкия районен съд.
Производството по делото е образуване по
искане на ТД на НАП –гр. Варна за назначаване па особен представител на ***
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***,
представлявано от управителя ***.
Молителят сочи, че на 16.05.2019 г. управителят
на посоченото дружество и едноличен собственик на капитала *** е починал, като към
настоящия момент няма лице, което да представлява дружеството по закон. Поради
това не е невъзможно извършване на нетърпящи отлагане процесуални действия –
връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице.
Съдът намира молбата за процесуално
допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 11, ал.1 от ДОПК предпоставките за назначаване на особен
представител са на първо място наличие на нетърпящи отлагане процесуални
действия и на следващо място действията да са насочени спрямо лице, което е
недееспособно и/или няма законен представител, както и при противоречие в
интересите между представител и представляван.
В обсъжданата хипотеза молителят не сочи
наличието на нетърпящи отлагане процесуални действия. На следващо място от
систематичното тълкуване разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ДОПК се налага извода, че нейното приложно
поле обхваща единствено физическите лица. Аргумент за този извод е използваното
от законодателя понятие „недееспособен”, което като правна категория е относимо
единствено за ФЛ, но не и ЮЛ.
В подкрепа на този извод е изричната
регламентация по отношение на малолетни и непълнолетни деца /изр.
2-ро на чл. 11, ал.1 от ДОПК/, както и обстоятелството, че признакът
определящ местната компетентност на съда е „местонахождение”, каквото имат само
физическите, но не и юридическите лица, индивидуализирани чрез „седалище и
адрес на управление”.
Съобразно императивите на ТЗ при смърт
на едноличния собственик на капитала, ЕООД се прекратява, ако неговите
наследници не предприемат действия за продължаване на неговата дейност, на
основание чл.
157, ал.1 от ТЗ
(не се сочи в обсъждания случай наследниците по закон на Руси Борисов да са
поискали продължаване на дейността на търговското дружество).
В този случай на прекратяване на дружеството
по силата на чл.
157, ал. 1 от ТЗ,
когато наследниците не желаят продължаване на дейността, то следва откриване на
производство за ликвидация, което е охранително, и в който случай регистърният
съд назначава ликвидатор като се провежда производство по ликвидацията.
Назначеният в това производство ликвидатор има качеството на управител на
дружеството, респ. последният ще разполага със съответните компетенции и
представителна власт по отношение на същото дружество.
Изложените по-горе съображения мотивират
извода за неоснователност на молбата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 11, ал. 1 от ДОПК на Териториална дирекция на НАП – гр. Варна за назначаване на особен
представител на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ***
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Добричкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: