РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 1933

 

 

гр. Пловдив, 29 октомври 2020 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                  

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 1605 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Теодора Сухорукова, против Решение № 537 от 09.04.2020 г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с. постановеното по а.н.д. № 6529 по описа на същия съд за 2019 г., отменящо Наказателно постановление /НП/ № 6411 от 18.09.2019 г. на Началник Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния  закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - Ф.П.З., в писмено становище по делото, счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Ф.П.З., против НП № 6411 от 18.09.2019 г. на Началник Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 7127 от 26.08.2019 г., съставен от Х.И.Г.– главен инспектор по РПМ при АПИ. Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 26.08.2019 г. в 13:45 часа, в на път ІІ-86, км. 13 на 500 м. след пътен възел ІІ-86/ІІІ-8604 в посока гр. Пловдив – гр. Асеновград, е установено, че З. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № ***.

Посочено е още, че в процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.750 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква В на Наредбата.

Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко.

Измерването е извършено с техническо средство ел. везна PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 (5 м). ППС превозва фракция.

Въз основа на измерените параметри е формиран извод, че процесното ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата, респективно тежко по смисъл на чл. 3, т. 2 от същата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, но не го е сторил.

При това положение е прието, че към момента на проверката Ф.З. е осъществил движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – Х.И.Г.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15 ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Жалбоподателят не е собственик, не е и превозвач. Последният като водач на автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен), няма задължение, а и право, за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред.

При това положение, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е несъставомерно от субективна страна. Субекти на установеното нарушение по чл. 26 от ЗП могат да бъдат собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива ППС. Посочено е, че след като в случая е било безспорно установено, че жалбоподателят е водач на ППС, а не е собственик или лице извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Освен изложеното, според решаващия съд, за да бъде осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение, в тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на ППС, ако се приеме, че е адресат на вмененото му задължение, е знаел, че превозва тежък товар и за това не е имало издадено разрешение. Тъй като доказателства в този смисъл не са представени по делото, съдът е направил извод за липса на субективния елемент на твърдяното административно нарушение.

ІV. За правото:

9. Решението е неправилно.

10. В нарушение и при неправилно приложение на закона Пловдивският районен съд е приел, че незаконосъобразно е ангажирана личната административно-наказателна отговорност на З. в качеството му на водач на извънгабаритно ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, по съображения, че водачът на ППС не може да бъде субект на нарушение по това обвинение, тъй като не от кръга на лицата, които имат задължение да се снабдят с разрешение за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя или от лицата, които извършват превози. Наложената от наказващия орган санкция на З. се основава на нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респективно субект на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по см. на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози, както неправилно е приел Пловдивският районен съд. Още повече, че самата административнонаказателна разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. В случая ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на З. обвинение се основава на това, че е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.

При това положение следва да се приеме, че З. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, управлявайки извънгабаритно ППС без надлежно издадено разрешително може да бъде субект на нарушението и съответно на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.  Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

11. В случая спор по фактите не се формира. Във връзка с възраженията на страните относно приложението на материалния закон, трябва да се съобрази още следното:

Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

В случая няма спор, че процесното пътно превозно средство е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., според която допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 m включително до 1, 8 m - 18 t (19 t).

Според чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II.

Съответно, според чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м.

Както се посочи, допустимото съобразно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Раздел ІІ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., максимално натоварване на ос е 19, т., а в случая измереното на място е било 26,750 т.

Превишаване на стойността от 19,00 т. с 30 %, означава 24,700, т. Сиреч, измереното на място натоварване от 26,750 т., далеч надхвърля 30%, поради което правилото на чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 14, ал. 3, във връзка с 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Раздел ІІ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е неприложимо. Казано с други думи, процесното пътно превозно средство с разстояние между осите от 1,40 м. на двойната задвижваща ос на МПС, със сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос от 26,750, т., при максимално допустимо натоварване на оста 19, т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредбата № 11 от 03.07.2001 г. е било възможно да се движи за дейности от специалното ползване на пътищата, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, само при наличието на надлежно издадено разрешение, но не и след заплащане само на дължимата такса.

Движението на процесното извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение е в противоречие с материалното правило за поведение, възведено в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата и е обявено за административно нарушение с нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

12. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против З., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

13. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица потвърждаване на оспореното НП.

V. За разноските:

14. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 4 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 537/23.03.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н.с., постановено по а.н. дело № 6529 по описа на същия съд за 2019 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6411 от 18.09.2019 г. на Началник Отдел „Контрол по РМП“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Ф.П.З., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.

ОСЪЖДА Ф.П.З., с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, сумата от 80 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                           2.