РЕШЕНИЕ
№. 697
гр. Пловдив, 13.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 284 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Й.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение №
2235 от 29.11.2022
г., постановено по а.н.д № 3602 по описа за
2022 година, на Районен съд Пловдив, IX наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 5438392 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата му е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният
съд е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон.
Сочи се, че са налице и предпоставките деянието да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – гр.Пловдив, поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане
на съдебни разноски и възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с
жалба предявена от касатора срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5438392, издаден от ОД на МВР - Пловдив.
Според данните в електронния фиш, на 09.11.2021 г. в 10:26 часа в село
Черноземен, ул. „27 – ма“ до дом № 15, посока на движение от с. Граф Игнатиево
към с. Черноземен, при ограничение на
скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, МПС Хюндай Тюскон с рег. № *** се
движило с установена скорост от 67 км/ч и превишение от 17 км/ч при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, с което било
извършено на нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП била наказана Й.Д.Ж.
като ползвател и представител на собственика на автомобила – „Й. 09“ ЕООД, ЕИК ****.
7. По делото са представени: Електронен фиш, снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на
мобилна радарна система за видеоконтрол "TFR1 -M", Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система № 511, копие на дигитална фотоснимка на разположение на
служебен автомобил рег. № ****
Според данните в Протокол рег. № 511 на място за контрол с общо
ограничение на скоростта до 50 км.ч - с.
Черноземен, ул. „27 – ма“ № 15, била
временно позиционирана процесната АТСС в служебен автомобил с рег. № ****, с
посока на задействане - „приближаващи“ моторни превозни средства и режим на
измерване „стационарен“. Протоколът е изготвен на 09.11.2021 г. във формата по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. като е подписан от
длъжностни лица при МВР, приели и проверили данните от АТСС. Според данните в
протокола, измерването е извършвано в периода 10:00 часа – 12:00 часа като са
установени 31 нарушения, за които са свалени същия брой статични изображения.
Видно от генерирания от АТСС снимков материал, в 10:26 часа на 09.11.2021г.
превозно средство с рег. номер № *** се
движи в посока на задействане – „приближаващи“, с измерена скорост 70 км/ч при
ограничение - 50 км/ч. Статичното изображение е обозначено с № 24258.
Според данните от информационната система на МВР, собственик на МПС с
рег. номер № *** е „Й. 09“ ЕООД.
8. При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
При служебна проверка на електронния фиш съдът не констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на
наказаното лице. Съдът установил, че електронният фиш съдържа
законоустановените реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Не
намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение в
населено място - 50 km/h.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им,
когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат
да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба
се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера
на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е
съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната
общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може
да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Посоченият ред кореспондира с правилата на чл. 186, ал. 1 вр. ал. 4 ЗДвП,
според които за административни нарушения, установени с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, за които не е предвидено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, на собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, може
да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в
административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.
В контекста на цитираната нормативна уредба, неспорно в съдебната
практика е разбирането, че електронният фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се
приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така
изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване (така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано
с други думи, специфичният характер на електронния фиш се изразява в това, че
той е акт, с който едновременно се констатира нарушението и се налага
съответното административно наказание.
С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи, че
правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и
небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено
административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и
заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, ако това е предвидено в закон (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП), овластените
контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш
административно наказание от вида "глоба", само когато размерът на това
наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер от
10 до 50 лева, административното наказание се налага на основание чл. 39, ал. 2
от ЗАНН по реда на чл. 184, ал. 1, вр. ал. 4 ЗДвП. Правната норма, повече от
очевидно не държи сметка, дали размерът на наказанието глоба от петдесет (или
по-малко) лева е еднозначно нормативно установен като конкретна сума (например
в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения
контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като
"маловажен".
Електронният фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и чл. 184, ал. 1, вр.
ал. 4 ЗДвП са несъмнено различни по правното си естество и последици документи,
които обективират различни волеизявления.
Каза се, според легалните определения на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това
електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на
наложеното с него административно наказание.
Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление. Този
документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето
му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява
писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със
саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените
материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на
административно наказание глоба (като този ред е допустим само за този вид
наказание) в размер от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и
удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което
той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното
административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и
безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Ето това, второ
волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса
на "необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявената за
противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП или отменената
норма на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати
наложената му глоба, нарушителят извършва отказ от обжалване на административното
наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно
влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно
изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се
изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за
изпълнение.
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което
въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде
отменен изцяло, като наред с това се постанови и отмяна на потвърдения с него
електронен фиш..
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски пред се явява основателна. Същите се
доказват в размера на 250 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 350
лева за касационната инстанция. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията
за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр.
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до
1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Претенцията на
жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита общо за двете
инстанции е под посочения минимален размер. При това положение възражението на
ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен
размер.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2235 от 29.11.2022 г.,
постановено по а.н.д № 3602 по описа за 2022 година, на Районен съд - Пловдив,
IX наказателен състав.
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5438392 на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Пловдив, с който на Й.Д.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на
50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението
по пътищата
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Пловдив да заплати на Й.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
общо 600 (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.