№ 8154
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110106547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТО-ДОКЛАД:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал.
1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ХР. АТ. ХР. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 94, вх.Д, ет.4, ап.91, чрез адв. Д.П. Л., със съдебен адрес гр. София, 1124, ул.
„Петър Делян“ № 19, вх.Б, ет.4, ап.10, твърди, че на основание чл. 181, ал.1 вр с чл. 142,
ал.1, т.2 от ЗМВР в качеството си на държавен служител, заемащ длъжността Началник-
отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП - МВР за процесния период, му се полагала
левовата равностойност на храната за служителите в МВР в размер на 4320 лв.,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120 лв. всеки
месец за периода 01.02.2019- 09.02.2022 г., като същите не му били изплатени. Заедно с
главницата ищецът моли съдът да осъди ответника да му изплати мораторна лихва в
размер на 656,94 лв. за периода 27.02.2019 - 09.02.2022 г., както и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба - 10.02.2022 г., до окончателното й изплащане. На осн. чл.17,
ал.2 от ГПК, ищецът моли съда инцидентно да се произнесе по законосъобразността и
валидността на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г., в която Министъра на вътрешните работи недопустимо е излязъл извън
своята компетентност и е изключил от кръга на правоимащите левовата равностойност на
храната за служителите на МВР, държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Твърди,
че същият е поставен в неравностойно положение спрямо други служители на МВР,
заемащи същата длъжност, но по трудово правоотношение. Твърди, че за целия период, след
преназначаването му служебно правоотношение не му предоставяна храна в натура, нито
пък е изплащана нейната левова равностойност, дължима по чл.181, ал. 1 от ЗМВР.
Претендира разноски по делото.
1
Ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ подава отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
включително на ищецът, не е изплащана левовата равностойност за храна, поради
обстоятелството че на същите е определена индивидуална основна заплата, включваща и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне
с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на
служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност.
Оспорва частично претендираната главница, като погасена по давност, в частност
претендираната от ищеца сума, дължима за периода от 01.02.2019 г. до 09.02.2019 г. в
размер на 36 лв.
Оспорва по основание и размер претенцията за обезщетение за забавено плащане,
вкл. върху погасената по давност част от главницата. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
През процесния период ищецът заема длъжност Началник – отдел „Управление на
собствеността“ при ГДГП-МВР, като служебното му правоотношение не е прекратено и към
момента на подаване на ИМ. За исковия период 01.02.2019 г. до 09.02.2022 г. ответникът не
е изплащал отделно от индивидуалната основна месечна заплата левовата равностойност на
храната в месечен размер от 120 лв. За процесния период определената сума по чл. 181, ал. 1
от ЗМВР не е променяна и е в константен месечен размер на 120 лв.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил
в служебно правоотношение с ответника и е полагал реално труд в процесния период;
дължимостта и размера на левовата равностойност за храна; падежа на задължението за
плащане на левовата равностойност за храна и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по съществуващото между
страните служебно правоотношение, съответно да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че при
определяне на възнаграждението на ищцата е включена и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими представените
писмени доказателства от ищцата в исковата молба и от ответника с отговора.
Следва да се остави за допълнително произнасяне искането на страните за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените въпроси, след събиране на
2
писмените доказателства и в случай на необходимост от събиране на допълнителни
доказателства за спорните обстоятелства кои елементи на работната заплата са включени в
ОТВ на служителя, след преназначаването на ищеца по служебно правоотношение от
01.02.2017 г.
Не следва да се уважава искането на ищеца по чл.190 от ГПК за задължаване на
ответника да представи извлечение от ведомостите за платените на ищеца суми по пера,
относими към процесния период, доколкото такива вече са представени с ОИМ. Ответникът
обаче следва да представи по реда на чл.190 от ГПК извлечение от ведомостите за платените
на ищеца суми по пера за месеците 11 и 12.2018 г., т.е. преди преназначаването на ищеца
по служебно правоотношение по ЗДСл., както и документ, удостоверяващ дали е отсъствала
по причини, изброени в чл. 7 от Наредба №8121з-773/01.07.2015 г.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 21.06.2022 г., от 14,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника и приложенията му.
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с писмения му
отговор, писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, в т.3.1. и
т.3.2. от исковата молба, а въпроса по т.3.3. съдът преформулира съответно: „Има ли данни
в счетоводството на ответника за изплащане на ищеца, на левовата равностойност на
храната по чл.181, ал.1 от ЗМВР за месеците, вкл. в процесния период?“ .
НАЗНАЧАВА за в.л., което да изпълни допуснатата експертиза – В. Д. П., при
възнаграждение в размер на 150,00 лв., платими първоначално от бюджетните средства на
съда.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 от ГПК ответника да представи по делото извлечение
от ведомостите за платените на ищеца суми по пера за месеците ноември и декември 2018
г., както и документ, удостоверяващ дали е отсъствал от работа по причини, изброени в чл.
7 от Наредба №8121з-773/01.07.2015 г., които са основание за неизплащане на стойността на
храната.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
3
204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете
и на ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4