Решение по дело №941/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 473
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20185220200941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№     

 

11.10.2018 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №941 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Д.М., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №15-1006-003147 от 16.12.2015 г. на Началник с-р „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането и на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, с довода че е изтекла давността за административнонаказателно преследване.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата сектор ОД на МВР гр.Пазарджик не изпраща представител.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

По делото се сочи, че обжалваното НП е връчено на 06.06.2016 г., т.е същото е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано в 7-дневния законов срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

В тази връзка е представена докладна записка от 06.06.2016 г. От същата е видно, че нарушителят е търсен на посочения от него адрес за връчване на настоящото НП, но не е намерен на адреса. Освен това новият му адрес е неизвестен.

Тези обстоятелства изпълват част от нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за начина на връчване на НП. Но въпросната разпоредба изиска наказващият орган да отбележи това върху наказателното постановление, за да се счита, че НП е връчено от деня на отбелязването.

В случая това не е сторено от АНО, поради което съдът намира, че за жалбоподателя не започнал да тече срока за обжалване, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт, за това, че на 11.12.2015 г. около 20,45 часа гр.П., ул.“Д-р Н. Л.“ управлява л.а. „..”с ДК №.. собственост на Т. Г. Г., който е ригистриран на територията на РБългария, не е спрян от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на проверката.

Въз основа на това е издадено обжалваното Наказателно постановление,

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства представени по делото.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Видно е, че АУАН е съставен, затова че жалбоподателят няма валиден договор за сключена „Гражданска отговорност” за управлявания от него автомобил валиден към момента на проверката, която повече от ясно е извършена на 11.12.2015 г.

А съгласно чл.262 от КЗ /отм./ срокът на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една година.

Следователно валидността на договора за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" произтича директно от разпоредбата на действащия и задължителен за адресатите, какъвто е жалбоподателя, законов акт.

Фактическите констатации за липсваш към момента на проверката валиден договор за задължителна застраховка, които не се оспорват по същество, се установяват от извлечението от официалната страница на Гаранционния фонд http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg От същата е видно, че към датата на проверката 11.12.2015 г. за МПС ..”с ДК №… няма активна застраховка „Гражданска отговорност”. Последната полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е изтекла на 01.12.2015 г. Новият договор е сключен едва на 13.12.2015 г., т.е след датата на проверката.

При тези данни е осъществен състава на административно нарушение по чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, действащ към датат на извършване на нарушението, който ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като лице, което управлява моторно превозно във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че санкцията е правилно определена в законоустановения минимален размер по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и няма основания за нейното намаляване.

Възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за административнонакаателно преследване съдът намира за неоснователно.

Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл.80 от НК.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за погасяване на наказателното, респективно административнонаказателното преследване в този случай е три години и започва да тече от довършване на нарушението.

Датата на извършване на нарушението, отразена в наказателното постановление, е 11.12.2015 г.

Следователно, в конкретния казус с изтичане на 4 години и половина от извършване на административното нарушение – 11.06.2019 г. изтича абсолютната давност за адмнистративнонаказателно преследване. В случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81, ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства.

Към момента на постановяване на съдебно решение не са изтекли дори трите години на обикновената давност от извършване на нарушението, т.е. административнонаказателното преследване не е изключено по давност.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №15-1006-003147 от 16.12.2015 г. на Началник с-р „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на М.Д.М., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането и на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                                              

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: