РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Варна , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503074 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба с
вх. Рег. № 260342 от 15.09.2020 г. на„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу
решение № 260000 от 20.08.2019 г. по гр.д. № 1593 по опис на Варненски районен съд за
2020 г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. С. Д.,
не дължи на жалбоподателя сумата от 3 307.62 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 12.10.2017 – 11.10.2018 г.
за обект с аб. № ********** кл. № ********** по издадена фактура №
**********/18.09.2019 г., на основание чл. 124 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, в
която „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати и разноски в
производството в размер на 461.53 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
В отговор въззиваемата страна, оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
В открито съдебно заседание въззивника и въззиваемия се представляват от пр.
представители, чрез които поддържат писмено изразените доводи и претендират разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
1
основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 3 307.62 лева.
В исковата молба ищцата Н. С. Д., твърди, че не дължи на ответника „Енерго – Про
Продажби“ АД, горепосочената сума, която е претендирана като корекция на сметката на
ищеца за потребена ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия, област Варна, ул.
„Христо Ганчев” № 17, ет. 1, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г. Твърди, че ответникът е издал фактура №
********** от 18.09.2019 г. и това твърдение, представлява правен интерес за предявения
отрицателен установителен иск. Ищцата излага, че е собственик на недвижим имот, с
административен адрес гр. Провадия, обл. Варна, ул. Христо Ганчев 17, ет. 1 и е абонат с
клиентски № ********** и абонатен № **********. Излага, че е редовен и точен платец към
дружеството ответник. С писмо изх. № 55018_КП1104819_1 от 18.09.2019 г.
„Електроразпределение Север" АД ищцата била уведомена за извършена проверка и
съставен констативен протокол № 1104819, а с писмо изх. № 55018_КП 1104819_2 от същата
дата „Енерго-Про Продажби" АД го е уведомило, относно изчисляване и коригиране на
сметката му за електроенергия за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г., съгласно
приложена справка и че е издадена фактура от последното дружество за дължима от него
сума в размер на 3 307.62 лева, която следвало да заплати до 30.09.2019 г. В констативен
протокол № 2064 от 10.09.2019г. - АУ- Е- 000029-57142/ 15.10.2018г. било упоменато, че при
софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер се състояла от две тарифи и че потребената електроенергия се разпределяла и
върху невизуализирана тарифа ТЗ- 017471,5 kWh., че не бил осъществяван външен достъп
до електромера и че същият съответствал на метрологичните характеристики, отговарял на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Оспорва изцяло, че дължи сумата
посочена във фактура № ********** от 18.09.2019 г.като счита, че начислената ел. енергия
не е реално доставена, не е потребена и не е ясно как е изчислена. В исковата молба се
акцентира, че водената между ищцата и другите две дружества кореспонденция са я
затруднили в защитата, тъй като не е могла да се ориентира кой е субекта на претенцията.
Излага, че според практиката на Европейският съд по Директива 93/1З/ЕИО на Съвета,
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от ДР
на същия, „националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това...”. Позовава се на задължителната практика на
ВКС, постановена по чл. 290 от ГПК, според която констативният протокол за проверка не е
годен да установи съществуването на валидно правно основание за
електроразпределителното дружество да получи начислената в резултат на корекцията сума,
тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща
възможност за последваща едностранна промяна на сметките на потребителите, ползващи
електроенергия. Цитира решения на ВКС и се позовава на чл.13 от Директива № 2006/32/
ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно които държавите-членки
гарантират чрез вътрешните си нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за
търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и
информацията е представена по ясен и разбираем начин и купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. Навежда, че след като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който
разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно
дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър бил в пряко нарушение на Общите
условия на дружеството, разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ (отменен, но действал към момента
на корекцията), Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите, задължаващи
дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа
енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.
Отчитащото електроенергия устройство било параметризирано да отчита консумираната
2
ел.енергия само по две тарифи - дневна и нощна. Посочва, че електромерът е бил
параметризиран да отчита по три тарифи, без да има подадено за целта заявление от ищеца,
като абонат-потребител. Тъй като бил битов абонат, при липса на изрично и индивидуално
уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на електромера да отчита
по този начин не било обвързващо за потребителя защото се считало за отклонение от
договора.
По изложените съображения ищцата счита, че липсва правно основание основание за
допълнително начисляване на отчетената консумация по невизуализирания регистър 1.8.3.
Счиита, че отчет по тази тарифа е недопустим, поради липса на определени цени на върхова
енергия за битови абонати, а от представените протокол и експертиза, не се установява кой
часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели,
доказателства за тарифната група, по която евентуално са консумирани натрупаните в
скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, както и дали изобщо
потреблението е било осъществявано от ищеца и в посочения в оспорваната от него фактура
времеви период. Счита, че от проведената от ответника процедура, не може да се установи
извършване на софтуерната манипулация, несъответствие между данните на параметрите на
измервателната група (по три тарифни регистъра) и заявените от него параметри за
измерване (по два тарифни регистъра), причинната връзка между тези факти, време на
настъпване на несъответствието (грешката) и размерът на разликата между отчетено и
преминало количество електрическа енергия в периода на неправилното изчисляване на
енергийното потребление.
Отделно от това, твърди, че ответникът не е спазил предвидените от закона процедури
за извършването на наложената корекцията. Излага, че съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т.
би ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
год. (отменени, с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51, с Решение № 1500 от 06.02.2017 год. по
адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС). В случая контролната проверка в обекта на потребление
била извършена при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ, като хипотезите позволяващи
корекция при условията, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ, били неприложими, доколкото не
било установено вмешателство в измервателната схема или схемата на свързване на
електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвиждал възможност за корекция
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. Процесният електромер не бил с дистанционен отчет, поради което и
информация в отчетните регистри на доставчика не постъпвала. Проверката чрез софтуерен
продукт, дори формално да е била извършена по правилата, на практика лишавала
потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно
възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа било в
противоречие с нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 ЗЕ, които въвеждали изискване
за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно,
както в случая. Доколкото в случая била налице хипотезата на липса на нови цялостно
уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ, то тази празнота не можела да бъде заместена от
действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ липсвали.
На следващо място, твърди, че практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от
ГПК въвежда допълнително изискване за извършване на корекция на сметките на
потребителя за минал период - крайният снабдител с ел. енергия (доставчикът) да предвиди
в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при
извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т. е. съгласно
новите ПИКЕЕ. След като след изменението през 2012 г., чл. 98 а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (т.е. по глава IX от
3
ПИКЕЕ), именно това налагало допълването на заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на
дружеството, същите подлежали на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен
контрол, също на разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал. З от ЗЕ (публикуване
най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена била и възможност
несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ. Именно
спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази процедура, уредена в
закона с цел защита на крайния потребител, налагало нарочното регламентиране на реда за
уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ. ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД,
действащи за периода от 22.03.2017 г.- 21.03.2018 г. били приети през 2007 г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 201З г. Правилата по чл. 24, ал. 2
от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от
ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, се явявали неприложими в настоящия случай и ищецът
счита, че от ответното дружество не е извършено и редовното му уведомяване за
корекцията, поради липса на установени правила. С оглед на това твърди, че ответникът не
е установил по период и стойност реално потребление в обекта на ищеца, като
същевременно не била проведена законосъобразна корекционна процедура. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски, както и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна
адвокатска помощ. В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител,
поддържа иска по изложените в исковата молба твърдения и правоизключващи възражения,
които са идентични на тези изложени в отговора на въззивната жалба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Енерго – Про Продажби” АД оспорва
основателността на предявения иск. Твърди, че е налице правно основание за възникването
на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, предявен
от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби” АД към ищеца за потребена ел.
енергия на стойност 3307,62 лева, конкретизирано по размер с фактура №
**********/18.09.2019 г. Процесната сума представлявала цената на реално доставена и
потребена от абоната електрическа енергия в размер на 17471 кВтч, и се дължала от ищеца
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Според посоченото от
ответника основание, съдът е бил ангажиран с твърденията, че
1. ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД;
2. ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.
Провадия, ул. „Христо Ганчев” № 17, ет. 1 с абонатен № ********** и клиентски №
**********;
3. на 11.10.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на
двама свидетели. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки
правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
4.„Електроразпределение Север” АД било дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало
4
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и
последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди и като резултат
на такава проверка било констатираното несъответствие при отчитането на потреблението
на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД;
5. за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1104819. При
проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 17471 квтч. В регистър 1.8.1.
били отчетени 1889 квтч. в регистър 1.8.2. - 803 квтч. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 507430 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за
техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, същият бил
подписан от двама свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. №
1115031500748918, на неговата цялост и функционалност, притежавал съответната
юридическа стойност.
6.В имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако
абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той
дължал заплащането му по силата на договорната връзка, а възоснова на експертиза била
извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел -
Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 2064/10.09.2019г.
При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие
на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 17471.5 квтч., която не била
визуализирана на дисплея. Констативният протокол на БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна бил официален свидетелстващ документ,
който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда
доказателствена сила;
7. на 17.09.2019 г. „Електро-разпределение Север” АД съставило становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане.
Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3 - 17471 квтч. Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да
бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно
отчитане на количеството ел. енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер,
с който инкасаторите не разполагат;
8. на 18.09.2019 г. „Енерго-Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което
била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 3307.62 лв.; 8. с писма от „Електроразпределение Север” АД
(изх. № 55018/18.09.2019 г.) и от „Енерго - Про Продажби” АД (изх. № 55018/18.09.2019 г.)
били приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Въпреки, че е била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата
енергия, натрупана в невизуализираните регистри, била реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не била заплатена от него. Потребителят бил длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от
ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай че се
5
приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли съда да
отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в
който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г.
по описа на ВКС. Ill г.о.
За да се произнесе по правилността на обжалваният съдебен акт, настоящият
въззивен съд съобрази следното:
Между страните не е спорно, че съществува договорно правоотношение за за покупка
на ел. енергия, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че
в резултат на констатациите е извършена корекция на количеството потребена електрическа
енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото Констативен протокол № 1104819/11.10.2018 г.
се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в
гр. Провадия, област Варна, ул. „Христо Ганчев” № 17, ет. 1, при която са установени
показания в регистър 1.8.1 – 001889 квтч, в регистър 1.8.2 – 000803 квтч, в регистър 1.8.3 –
017471 квтч, в регистър 1.8.4 – 000000 квтч, както и че тарифният превключвател е вграден
точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е
запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 507430. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката и двама свидетели.
От Констативен протокол № 2064/10.09.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Варна се
установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: М02, производител „Carat
digitron”, е представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507430. При
проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични дефекти на
кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите
обозначения на табелката на електромера. При проверка на точността му е установено, че
при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка и при
продължително включване с отчитане на показващото устройство, грешката е в рамките на
допустимата. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер „Carat digitron” М02 трябва да се състои от две тарифи Т1 е Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 –
017471.5 квтч. Отразено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 17.09.2019 г.
на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 17471 квтч за периода от 12.10.2017 г. до
11.10.2018 г., представляващо корекция, извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
С фактура № ********** от 18.09.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена
сумата 3 307.62 лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 12.10.2017 г. до
11.10.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се
установява, че за периода от 12.10.2017 г. до 11.10.2018 г. по партидата на ищеца са
6
начислени 17471 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 30.01.2020 г.
се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 55018/18.09.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено
копие от констативния протокол с уведомление за извършената корекция, получено от
ищеца на 07.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх. № 55018/18.09.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на
ищеца фактура за корекция на сметката № ********** от 18.09.2019 г., получено от същия
на 10.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От констативен протокол № 11138539 от 14.07.2015 г. за извършена проверка от
служители на „Енерго – Про Мрежи” АД по постъпило заявление от клиент се установява,
че същите са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. №
1115031500748918 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на
монтирането му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице Д.Д. се установява, че процесният
електромер тип: caratdigitron M02 с фабр. № 1115031500748918 е произведен през 2015 г.,
като същата година следва да е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Срокът
му на метрологична годност е 4 години, който изтича в края на 2019 г. Към датата на
проверката уредът е бил сертифицирано техническо средство за измерване на ел. енергия.
Според вещото лице ел. енергията в регистъра, който не е бил визуализиран на дисплея е
възможно да е преминала през електромера, но със сигурност не може да се твърди този
факт. По делото е представен протокол за първоначален монтаж на електромера, в който са
записани единствено показанията по дневна и нощна тарифа. Тъй като няма записани
показания по Т3 не може да се каже със сигурност дали същите са били нулеви към датата
на монтажа на електромера. Натрупаното количество ел. енергия в регистър Т3 е възможно
да е било отразено там след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера или техническа неизправност на електромера, появила се вследствие на други
фактори /напр. дефектирал хардуер/. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в
софтуера на процесното СТИ, констатирано от експертизата на БИМ. Посочва, че в
протокола за първоначален монтаж на процесното СТИ са записани единствено показанията
по дневна и нощна тарифа, които са нулеви, което дава основание на вещото лице да
предполага, че електромерът е бил с нулеви показания по всички тарифи при монтажа, но не
може да твърди със сигурност този факт, тъй като не е отразено в документите.
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че в протокола за монтаж на
техническото средство не са записани нулеви показания на трета тарифа.
Съобразно установените от първоинстанционния съд факти, които не са спорни и
във въззивното производство, настоящият съд изцяло възприема правните изводи на
обжалвания съдебен акт. Мотивите са изчерпателни и в тях се съдържа обзор на
действащите правни норми по време, поради което преповтарянето им във въззивното
решение е излишно.
Правилно първоинстанционният съд е определил спора като правен какъвто той
е и във въззивното производство. Настоящият съд, след като съобрази, че предявеният
иск е отрицателен установителен и ответникът е посочил основанието на претенцията
като такава по чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, то в негова тежест е
да докаже, че измервателното средство правилно е отчело преминала към потребителя
ел. енергия визуализирана в тарифа, видима едва след извършена метрологична
експертиза. Безспорно, протоколът, който обективира данни за доставена ел. енергия,
преминала през третата тарифа, доказва нейното количество, но не доказва, че тя е
7
преминала след монтиране на техническото средство за нуждите на потребителя.
Метрологичното замерване не ангажира съда с доказателство, че прочетените
показания се отнасят до времеви период след монтажа на техническото средство,
поради което настоящият въззивен съд, приема, че доказването проведено от ответната
страна не е пълно и главно. Посочената от вззивния жалбоподател съдебна практика се
споделя и от настоящия съд, но тя не се отнася към въззивните оплаквания за
неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно решение.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд, с изчерпателно изложените от
първоинстанционния, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, правото на
присъждане на разноски принадлежи на въззивамия. Съдът не присъжда разноски, тъй като
претенцията е постъпила на 13.01.2021 г. , т.е. след даване ход по същество, поради което не
е могла да бъде докладвана в открито съдебно заседание в което е даден ход по същество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26000/20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1393/20 г.
по опис на Провадийски районен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8