РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Пловдив, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501279 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Б. Ю. А.,ЕГН-********** от гр.К., чрез
пълномощника му адв.С. П. против решение № 91/23.03.22г.,постановено по гр.д.
№1437/21г.по описа на РС-К.,1-ви гр.с.,с което е отхвърлен иска,предявен от Б. Ю. А. за
приемане за установено по отношение на ответника- Община К. на осн.чл.124,ал.1 от
ГПК,че ищецът е собственик по силата на реституция,съответно по силата на давностно
владение върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 36498.704.403 по КККР на
гр.К.,община К.,обл.Пловдив с площ от 271 кв.м.,вид територия:селско стопанство; ПИ с
идентификатор 36498.704.389 по КККР на гр.К. с площ от 380 кв.м.,вид територия-селско
стопанство и ПИ с идентификатор 36498.704.388 по КККР на гр.К. с площ от 333 кв.м.,вид
територия-селско стопанство.
В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно и необосновано по
подробно изложени съображения.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да
се уважи предявеният иск.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата Община К.,ЕИК-*********,гр.К.,обл.Пловдив,представлявана от кмета
Е. К.,чрез юрск.Т. счита обжалваното решение за правилно,а жалбата против него-за
1
неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски
за въззивната инстанция за юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б. Ю. А. против Община К..
Фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция са, че
наследодателят на ищеца-Й. А. М.(с турско име Ю. А.),починал на ***г.,е придобил
собствеността върху два имота-ниви,единият от които придобил чрез правна сделка,НА №
***г.,другият-по давностно владение,продължило повече от 20 години с начало на
давността около 1936г.,като във втория построил и едноетажна жилищна
сграда.Понастоящем тези имоти били заснети в кадастъра като три поземлени имота с обща
площ 1020 кв.м.с идентификатори №№ 36498.704.388, 36498.704.389, 36498.704.403 по
КККР на гр.К..
С влязло в сила на 25.07.05г.решение № 33/04.07.05г.,постановено по гр.д.№
114/05г.на КРС в производство по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ било прието по отношение на ОСЗГ-
гр.К.,че Й. М. е бил собственик на описаните в исковата молба два имота.Въз основа на
съдебното решение било издадено и решение № 01169/13.09.05г.на ОСЗГ-К. на осн.чл.18ж
от ППЗСПЗЗ,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. М. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,200дка в землището на
гр.К.,местността „***“ и нива от 0,820 кв.м.,находяща се в същото землище и
местност.Твърди се,че след възстановяването на правото на собственост върху тези два
имота ищецът е установил трайна фактическа власт върху тях,като от 2005г. до предявяване
на иска владението му е било непрекъснато и необезпокоявано.При опит да се снабди със
скица на имотите,обединени в едно общо дворно място,през лятото на 2021г. разбрал,че
дворното място е заснето в кадастралната карта като три поземлени имота,с посочените по-
горе идентификатори,които обаче били записани като собственост на Община К..За два от
имотите- 36498.704.403 и 36498.704.388 общината съставила и актове за общинска
собственост,претендирайки права на собственост върху тях.С оглед на това ищецът
обосновава и правния си интерес от предявяване на иска за установяване,че е собственик
на процесните имоти по силата на реституция,съответно по силата на давностно владение в
периода 2005г. – 2021г.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен с доводи, че Община К. е
станала собственик на процесния имот на основание чл.25,ал1 от ЗСПЗЗ.Придобивният
способ,твърдян от ищеца,не бил осъществен,тъй като не бил завършен състава на
земеделската реституция.
По делото са представени писмени доказателства,от които се установява,че ищецът е
2
наследник на Й. М.;че с цитираното по-горе решение на КРС е установено по отношение на
ОСЗГ-гр.К.,че Й. М. е бил собственик на описаните в исковата молба два имота,както и че с
решение № 01169/13.09.05г.на ОСЗГ-К. на осн.чл.18ж от ППЗСПЗЗ е възстановено правото
на собственост на наследниците на Й. М. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху две ниви в общ размер на 1020кв.м.в землището на гр.К.,местността „***“.
От изготвената СТЕ е видно,че трите имота по кадастралната карта са идентични с
двата имота,за които се твърди,че са придобити от наследодателя М..За местността „***“,в
която се намират имотите,са изготвени два помощни плана на имотите по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от 2002г.,послужили за изготвяне на план на новообразуваните имоти по § 4 от
ЗСПЗЗ,одобрен със заповед на Обл.управител-Пловдив през 2004г.,т.е.преди влизане в сила
на решението по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ на КРС.Този план на новообразуваните имоти от своя
страна е послужил за изготвяне на Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.К.,одобрени през 2011г.От заключението на СТЕ се установява също,че на място трите
имота се ползват като едно цяло,без вътрешни огради помежду им,а общото място е
частично оградено.В него няма построени сгради,само в ПИ 36498.704.403 са изляти
основи на строеж до кота 0,00.
Установено е,че въз основа на решение № 456/28.05.09г.на ОбС-К. и на осн.чл.25,ал.1
от ЗСПЗЗ са определени имотите по одобрените планове на новообразувани
имоти,изготвени на осн.§4 к,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е задължен кмета на Община К. да
издаде актове на имоти по вид собственост „За стопанисване от общината“ като имоти
общинска частна собственост.В представените два АЧОС: № 7030/13.12.19г.за ПИ
36498.704.388 и № 7169/18.06.20г. за ПИ с идентификатор 36498.704.403 като правно
основание е посочено чл.59,ал.1 от ЗОС във вр.с чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.За ПИ с идентификатор
36498.704.389 не е съставян акт за общинска собственост,той е записан за стопанисване от
Общината без документ за собственост според СТЕ.
По делото са разпитани и двама свидетели на ищеца-Ф. М. и М. К.,които имат
впечатления от имотите от около 1960г.до момента.И двете посочват,че родителите на
ищеца живеели там-в „***“,като св.М. заявява,че имотът е бил собственост на бащата на
ищеца,бил ограден и в него имало построена „стаичка“,в която живеели родителите му,а
след като те почина,имотът останал на ищеца.Старата къща се разпаднала и той разчистил
мястото,но продължавал да ходи в имота,обикалял го.Брат му живеел в съседен имот,но
нито той,нито сестра му имА. претенции за имота.И двете свидетелки посочват,че не са
вижда. други хора да ползват този имот или да притесняват ищеца,когато е там.Той бил
лично на Б.А..
Районният съд е отхвърлил иска,като е приел по отношение на твърдяната
реституция,че реституционната процедура не била завършена.Не се констатирало да е
издадена скица като неразделна част от решение № 01169/13.09.05г.на ОСЗГ-К.,каквато се
изисквало съгл.чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ в действащата за периода редакция.Само влязлото
в сила решение,придружено със скица удостоверявало правото на собственост и имало
силата на констативен нотариален акт.Без скицата, решението на ОСЗГ не породило вещно-
3
правни последици и реституцията не била завършена с оглед действащите задължителни
правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на произнасянето на адм.орган,поради което
ищецът не се легитимирал като собственик на процесните земеделски земи.Общината се
легитимирала като собственик на процесните имоти,доколкото към датата на иницииране
на реституционната преписка имотите били индивидуазирани с план за новообразуваните
имоти.По отношение на Община К.-на осн.§4 и §4г от ПЗР на ЗСПЗЗ се транформирА.
правата на бившите собственици и ползватели в собственост на имот,определен с план на
новообразуваните имоти,като имоти с неустановен собственик,попадащи в
плановете,приети по този ред,на осн.§ 4к,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изключвА. от режима на
земите от остатъчния фонд по см.на общото понятие,съгл.чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ.Тези имоти не
се предавА. по реда,установен съгласно измененията на чл.19 и чл.19а от ЗСПЗЗ.
По отношение на възражението за давност КРС е приел,че след като реституцията по
отношение на ищеца,касаеща процесните имоти,не е приключила,то правото на собственост
не е възстановено в реални граници и ищецът не можел да се ползва от правилото,че при
приключила реституция по ЗСПЗЗ,след влизане в сила на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ
(22.11.1997г.),изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона и
началният момент,от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот,е
възстановяването на собствеността.В случая собствеността не била възстановена и давност
не започнала да тече.Прието е,че с разпоредбата на чл.86 от ЗС (ред.от 1951г.) е установена
забрана за придобиване по давност на вещ,която е държавна собственост,а след
1990г.забраната се отнася и за вещи,общинска собственост.Доколкото процесните имоти са
стана частна общинска собственост,по отношение на тях като такива бил приложим
въведения с § 1 на ЗС мораториум, съгласно който за периода 2006 - 31.12.2017г. давността
спира да тече.Така в полза на праводателя на ищеца,а впоследствие и на самия ищец
придобивна давност не е могла да започне да тече,нито била изтекла-нито кратката 5
годишна,нито дългата 10-годишна давност.
Изводите на ПРС се споделят напълно от настоящата инстанция,поради което и на
осн.чл.272 от ГПк тя препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба се развиват доводи за неприложимост на разпоредбите на
ЗСПЗЗ относно реституцията на процесния имот.Акцентира се,че ищецът претендирал да е
станал собственик по силата на давностно владение с начало на давността-септември
2005г.За първи път се излагат твърдения,че притежаваните от наследодателя на ищеца два
имота преди колективизацията,в които той живеел със семейството си и представляващи
едно дворно място,никога не били ползвани от ТКЗС.Двата имота след колективизацията
останА. във фактическата власт на собственика им-Й. М. и в този смисъл и процедурата по
проведеното съдебно производство по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ не била необходима.Т.е.
жалбоподателят за първи път с въззивната си жалба излага твърдения,че процесните имоти
не са подлежА. на земеделска реституция,че не са били завземани от ТКЗС и имА. селищен
характер и не представлявА. земеделска земя и на базата на тези твърдения счита,че е
4
придобил същите по давност.В исковата молба обаче такива твърдения липсват,поради
което и районният съд не се е произнесъл по тях.С въззивната жалба е недопустимо да се
твърдят нови обстоятелства,извън изключенията по чл.266,ал.2 от ГПК,поради което и
настоящата инстанция не следва да се произнася по тях.
Обжалваното решение следва да се потвърди катоправилно и законосъобразно,а
жалбата против него следва да се отхвърли като неоснователна.
Жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата Община направените пред
въззивната инстанция разноски,които са за юристконсултско възнаграждение в размер на
150лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/23.03.22г.,постановено по гр.д.№1437/21г.по описа
на РС-К.,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА Б. Ю. А.,ЕГН-********** да заплати в полза на Община К.,ЕИК-
*********, представлявана от кмета Е. К. сумата от 150(сто и петдесет)лв.съдебни разноски
за юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5