№ 22411
гр. София, 01.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110142820 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Следва да бъдат уважени исканията и на двете страни за допускане на разпити
на свидетели, доколкото фактите, за чието установяване са направени исканията са
релевантни за спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на
ищеца, за установяване на обстоятелствата, свързани с установяване на липси.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на
ответника, за установяване на изложените в отговора възражения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседаниe на 08.11.2022г. от
14:45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищецът и
препис от отговора и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с право основание чл.211, вр. чл.207, т.2 КТ от
1
„Спринг Ер България“ ООД срещу В. КР. ИЛ. за заплащане на сумата 3517,60 лева,
представляваща неотчетени артикули, предоставени на ответника във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 10.03.2016г. сключил с ответника трудов договор, по
силата на който ответникът е полагал труд на длъжност „продавач разносна търговия“.
Ищецът допълва, че ответникът имал задължението да предоставя не по-късно от 3-то
число следващ месеца на изпълнението, отчет за извършена дейност, в т.ч. и отчет за
наличността на асортимента/стоки, предоставени му във връзка с изпълнение на
трудовите му задължения и намиращи се в него. Поддържа, че след депозирана от
страна на работника писмена молба по чл.325, ал.1, т.1 КТ от 23.11.2020г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Допълва, че на 26.11.2020г. е получил
протокол № 0001/2020г., с който ответникът е предал наличните стоки, намиращи се в
него. След извършена сравнителна справка, удостоверена с Протокол-равносметка №
0002/2020г., е констатирано разминаване между предадената и отчетена от ответника
стока, която съставлява липси на обща стойност 3517,60 лева. Твърди, че изпратил на
ответника покана за доброволно изпълнение, но последният не изпълнил задължението
си за възстановяване на липсите на посочената стойност. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК,
в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че визираната от ищеца
„Инструкция за месечен отчет на търговските представители“ не го обвързва,
доколкото е заемал различна длъжност - „продавач разносна търговия“. В допълнение
посочва, че с Приемо-предавателен протокол № 001/2020г. изпратил на ищеца всички
артикули, които са му били предоставени във връзка с трудовите му функции, който
протокол бил подписан от представител на ищцовото дружество без забележки. Излага
съображения, че изготвения в негово отсъствие Протокол-равносметка № 0002/2020г.
съдържа неверни данни, съответно не доказва твърдяната имуществена щета.
Между страните е безспорно съществуването на трудово правоотношение, по
силата на което ответникът е заемал длъжността „продавач, разносна търговия“, както
и прекратяването на същото от ответника на посоченото основание. Поради това тези
обстоятелства не подлежат на доказване.
За да носи работникът или служителят пълна имуществена отговорност за
причинени от него вреди вследствие на неотчетност (поради настъпили липси), следва
в обективната действителност да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. работникът или служителят да осъществява отчетнически
функции, т. е. той да е поел задължение по трудово правоотношение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности – т. нар. пряк
отчетник; 2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се
2
в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3.
причиняване на вредоносен резултат – липса, недостиг, неотчетност на поверените му
материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен произход; 4.
причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите
функции и настъпилите липси и 5. виновно поведение на отчетника.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е причинил процесните вреди в
претендирания размер, поради неизпълнение на трудовите му задължения и причинно-
следствената връзка между тях.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи, че
процесната липса не се дължи на неотчетност, т.е. че не е с неустановен произход или
че за процесните вреди са били репарирани чрез плащане, или да обори презумпцията
за вина, като установи пълно и главно, че липсите не се дължат на виновно
поведението на отчетника.
Страните са направили доказателствени искания, които са относими към
фактите, за които носят тежестта на доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3