Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на десети февруари две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10970
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10970/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №77276 от 27.03.2019 г постановено по
гр.д.№75111/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на Д.Д.В. *** сумата от 990,48 лева – недължимо платени суми по
изп.дело №20138440402193 на ЧСИ С.Я.. Решението
на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е издаден изпълнителен лист за процесната
сума от 24.01.2013 г по ч.гр.д.№22093/12 г на СРС , 81 състав и са постъпили
плащания на процесната сума през 2017 г . Изпълнителен лист е издаден за
разноските по т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №4/13 г , а дружеството е действало
законосъобразно .
Възззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба. Изпълнителният лист е издаден 2013
г и тогава е образувано изпълнителното дело . Образувано е производство по
чл.439 ГПК , но изпълнителното производство не е било спряно и сумата е събрана
. Налице е влязло в сила решение , че сумата не се дължи и подлежи на
възстановяване .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 04.04.2019 г и е обжалвано в срок на 17.04.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се
установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи частично исковете СРС е приел , че страните не спорят, а
и от приетите писмени доказателства се установява, че с изпълнителен лист от
24.01.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 22093/2012 г. по описа на СРС, 81 състав,
наследодателят на ищеца е бил осъден да заплати на ответното дружество
сумата от 1731.38 лв., представляваща непогасено задължение за доставена
топлинна енергия за периода от м.12.2006 г. до м.04.2012 г., сумата от
502.75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2007 г.
до 09.10.2012 г., както и 144.68 лв. направени разноски по делото. Въз основа
на така издадения изп.лист ответното дружество е образувало изп.дело №20138440402193
на ЧСИ С.Я.. Видно от удостоверение от ЧСИ по изпълнителното дело в резултат на
извършени запори е събрана сумата от 1125.00 лв. в периода от 31.08.2017 г. до
30.11.2017 г., от която 990.48 лв. са преведени на взискателя, а с останалите
134.52 лв. се погасени такси по изпълнението .
С влязло в сила на 14.11.2017 г. решение
№ 241626/18.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 20671/2017 г. по описа на СРС,
140 състав, между страните е установено, че ищцата като на наследник на В.К.не
дължи на ответника следните суми: сумата
от 1731.38 лв., представляваща непогасено задължение за доставена топлинна
енергия за периода от м.12.2006 г. до м.04.2012 г., сумата от
502.75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2007 г.
до 09.10.2012 г., както и сумата от 144.68 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№ 22093/2012 г.
по описа на СРС, 81 състав, за които е издаден изпълнителен лист от 24.01.2013
г. по ч.гр.д.№ 22093/2013 г. по описа на СРС, 81 състав.
При тези данни СРС намира, че
основанието, на което са събрани сумите от ищцата е отпаднало с обратна сила , поради което е уважил частично иска .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Както е посочено в решение
№317 от
27.06.2012 г по
гр.д.№117/12 г на ВКС , IV ГО неправилната правна
квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за
отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество
чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до
недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният
съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на
исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със
събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност
на иска.
Законосъобразно първоинстанционният
съд е зачел влязлото в сила решение по иск по чл.439 ГПК и е приел , че подлежи
на възстановяване сумата от 990,48 лева – недължимо платени суми по
изп.дело №20138440402193 на ЧСИ Стоян Якимов. Не съответстват на фактическата
обстановка по делото твърденията на въззивника , че изпълнителен лист е издаден
за разноските по т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №4/13 г , а дружеството е действало
законосъобразно .
Същевременно неправилно СРС е приел ,
че е налице „отпаднало основание“ и е квалифицирал иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД
. Според Постановление №1 от
28.05.1979 г, Пленум на ВС , за да има „отпаднало основание“ основанието трябва да съществува при получаването
на престацията , но след това да е отпаднало с обратна сила. Примери за
отпаднало основание са унищожаване на договорите поради пороци на волята
, разваляне на договорите поради неизпълнение, настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие и пр.
Не може да се приеме , че решение
№241626 от 18.10.2017 г по гр.д.№20671/17 г на СРС , 140 състав /по иска по
чл.439 ГПК/ е юридически факт , въз основа на който „отпада“ основанието за
получаване на плащането . Видно от мотивите на решението , СРС, 140 състав е
КОНСТАТИРАЛ , че вземанията са погасени по давност още на 12.07.2016 г т.е.
преди събирането им през 2017 г . Следователно , след погасяване правото на
принудително изпълнение по изпълнителен лист за процесната сума от 24.01.2013 г
по ч.гр.д.№22093/12 г на СРС , 81 състав сумите са получени от
взискателя-ответник при начална липса
на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД . В този смисъл и при правна квалификация
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е постановено и решение №93 от 24.09.2019 г по
гр.д.№3221/18 г на ВКС , III ГО , което изцяло се споделя и от настоящия състав на СГС
. Според ВКС поначало не е необходимо да се води иск по чл.439 ГПК , за да се
констатира погасяване на правото на принудително изпълнение , а дали има незаконно
изпълнение и събиране на недължимо суми - въпреки погасяване на принудителното
изпълнение - може да се установи и в производството по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Ако към датата на събиране и предаване на взискателя на сумите по
изпълнителното дело същите не са погасени по давност , то плащането е дължимо и
не е налице нито начална липса на основание , нито отпаднало основание по чл.55 ЗЗД .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени в обжалваната част . След като се даде от съда правилната
правна квалификация на иска , същият трябва да се уважи в същия размер за
главница и разноски . Пред СГС не са доказани разноски от въззиваемата страна .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280
ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №77276
от 27.03.2019 г постановено по
гр.д.№75111/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с която “Т.С.” ЕАД *** е осъдено да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на Д.Д.В. ***
сумата от 990,48 лева – недължимо събрани и платени суми по изп.дело
№20138440402193 на ЧСИ С.Я.; както и сумата от 352,17 лева разноски пред
СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Д.Д.В. *** сумата от 990,48 лева – недължимо събрани и платени
на дружеството като взискател суми по изп.дело №20138440402193 на ЧСИ С.Я.;
както и сумата от 352,17 лева разноски пред СРС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.