Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 03.01.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
като
разгледа докладваното от съдия Лаловска в.гр.д. № 6275/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила
е молба от въззивника М.С.Б., чрез адв. И., с вх. № 265693/02.02.2022г.
Излага, че в постановеното въззивно решение от
21.05.2021г. била допусната очевидна фактическа грешка, тъй като с диспозитива на същото в полза на ответника „Ю.Б.“ АД били
присъдени разноски. Въззивната жалба на ищеца М.Б. била
изцяло уважена, предвид на което и не следвало да се присъждат разноски на
загубилата страна – ответника „Ю.Б.“ АД. Налице било противоречие между
мотивите на постановеното въззивно решение и неговия диспозитив, с който на загубилата страна били присъдени
разноски. Отделно се позовава на практика на ЕС относно приложението на чл. 6,
параграф 1 и чл. 7 от Директива 93/13. Моли да бъде отстранена допуснатата
очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното въззивно решение в частта, в която въззивникът Б. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски в
размер на сумата 199.46 лева.
В
срока по чл. 247, ал. 2 ГПК въззиваемата страна „Ю.Б.“
АД депозира отговор на молбата. Поддържа, че искането било такова по реда на
чл. 248 ГПК, предвид на което подадената след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба
била недопустима. Излага съображения и за неоснователност на искането.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните
намира, че е сезиран с искане по чл. 247, ал. 1 ГПК доколкото молителят М.С.Б.
сочи, че било налице несъответствие между действително формираната воля на съда
и обективирането й в диспозитива
на съдебното решение.
За
да е основателна молбата по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка следва да бъде установено наличието на противоречие между
правните изводи на съда, обективирани в мотивите на
съдебния акт и волята му, отразена в диспозитива на
същия. Такава грешка представлява и пропускът да се отрази в диспозитива на съдебния акт становището на съда, което личи
ясно от мотивите към него.
В
разглеждания случай въззивният съд е формирал воля за
основателност на предявения иск срещу „Ю.Б.“ АД с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1 062.05 евро до пълния предявен
размер от 5 155.18 евро, заплатена без основание в периода от 28.03.2012г.
до 28.03.2017г. по договор за кредит с ипотека № 1769/R/2007г.
от 18.05.2007г., като в останалата необжалвана част, в която искът е уважен за
сумата от 242.71 евро и отхвърлен за разликата над 242.71 евро до 1 062.05
евро, като необжалвано, решението е влязло в сила. Относно разноските пред СРС въззивният съд изложил мотиви, че с оглед изхода на спора в
полза на ищеца Б. се полагат такива в размер на сумата 1 726.99 лева, а в
полза на ответника „Ю.Б.“ АД се дължат разноски в размер на сумата 199.46 лева.
Относно разноските пред СГС преценил, че такива се полагат единствено на въззивника Б. в размер на сумата 1 060.11 лева.
С
диспозитива на решение № 263281/21.05.2021г. по
в.гр.д. № 6275/2020г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
264899/20.07.2021г., въззивният съд отменил
постановеното от СРС на 27.07.2018г. съдебно решение по гр.д. № 21149/2017г.,
28-и състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника „Б.П.Б.“ АД, с универсален
правоприемник „Ю.Б.“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 1 062.05 евро до пълния предявен размер от 5 155.18
евро, като заплатена без основание в периода от 28.03.2012г. до 28.03.2017г. по
договор за кредит с ипотека № 1769/R/2007г. от
18.05.2007г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 28.03.2017г., до окончателното плащане, както и в частта, в която М.С.Б. е осъден на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Б.П.Б.“ АД разноски по делото за
разликата над 199.46 лева до присъдения с първоинстанционното
решение размер от 998.84 лева, като вместо това осъдил на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД банката да заплати на ищеца разликата от 4 093.13 евро - заплатени
без основание суми в периода от 28.03.2012г. до 28.03.2017г. по договор за
кредит с ипотека № 1769/R/2007г. от
18.05.2007г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 28.03.2017г., до окончателното плащане. Присъдил на въззивника Б. разноски за двете инстанции.
Правните
изводи на въззивния съд, изложени в мотивите на
постановеното въззивно решение напълно съответстват
на диспозитива на същото. Не е налице и пропуск на
съда да отрази в диспозитива на съдебния акт
становището си съобразно мотивите към него. Ето защо очевидна фактическа грешка
не е налице. Отделно с въззивното решение на ответната
банка изобщо не са присъждани разноски. С него е намален размерът на
присъдените в полза на банката с първоинстанционното
решение такива при съобразяване на изхода на спора и са присъдени разноски за
двете инстанции в полза на въззивниа Б.. Ето защо
доводите на молителя, че на загубилата страна, поради очевидна фактическа
грешка били присъдени разноски, са напълно неоснователни.
По
изложените мотиви молбата на въззивника М.С.Б. с вх.
№ 265693/02.02.2022г. по чл. 248 ГПК се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на М.С.Б. с вх. № 95186/20.08.2013г., предявена на основание чл. 247 от ГПК
за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 263281/21.05.2021г. на СГС, IV-Д въззивен състав по въззивно гр.дело
№ 6275/2020г., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № 264899/20.07.2021г.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.