РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600424 по описа за 2022 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от осъдения С. К. С. чрез защитника му адв.С. П. за
възобновяване на ВНОХД № ""/2022г. по описа на Окръжен съд- С. З., по
което с решение № 133 от 18.08.2022г. е била потвърдена присъда №
260002/24.02.2022г., постановена по НОХД № ""2020г. по описа на Районен
съд – Г.. С присъдата С. К. С. е бил осъден за престъпление по чл.355 ал.2 вр.
ал.1 вр.чл.54 НК на една година лишаване от свобода , както и на глоба в
размер на 10 000 лв., като е постановено наказанието лишаване от свобода да
се изтърпи ефективно при първоначален общ режим. С присъдата е било
активирано условното осъждане на С. С. в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода по НОХД № ""/2016г. по описа на СРС на
основание чл.68 ал.1 НК като е постановено да се изтърпи изцяло и отделно
от наказанието по чл.355 ал.2 вр.ал.1 НК.
В искането за възобновяване на делото са изложени подробни съображения
за наличието на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 – 3 НПК- за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за нарушение
на закона и за явна несправедливост на наказанието, поради което се иска
отмяна на въззивното решение и на постановената присъда и оправдаване на
осъдения С. К. С. по обвинението за извършено престъпление по чл.355 ал.2
1
вр. ал.1 НК. Алтернативното искане е за намаляване на наказанието с
приложението на чл.55 от НК като му се наложи наказание пробация или пък
административно наказание за нарушение на ЗЗ.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив предоставя на съда
да прецени дали при разглеждане на делото са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а по отношение на вида и размера на наказанието се
солидаризира с предложението на защитника за заменянето му с пробация.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са претендираните с искането основания за възобновяване
на делото, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е подадено в законния срок от
осъдения С. К. С. чрез защитника му адв.С. П. и е процесуално допустимо, а
разгледано по същество е основателно само по отношение оплакването за
явната несправедливост на наложеното му наказание като вид и размер, а
именно една година лишаване от свобода.
Внимателният прочит на мотивните съображения на първата и въззивната
инстанция убеждава, че при оценката и анализа на доказателствата са били
спазени изискванията за коректна процесуална дейност съобразно правилата
на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК. С оглед характера
на повдигнатото обвинение- за нарушаване на правилата и мерките на
карантината по време на разпространението на "" на територията на страната-
съдът подробно и правилно е обсъдил приложените по делото писмени
доказателства, както и свидетелските показания, които са му дали и
основание да приеме съставомерност на деянието от обективна и субективна
страна. Не се споделя възражението, че при разглеждане на делото пред
въззивната инстанция е било нарушено правото на защита на подсъдимия,
защото съдебното заседание на 13.07.2022г. било проведено без участието на
защитника въпреки изричната молба за отлагане на делото, подадена на
12.07.2022г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Видно е от
съдебния протокол по делото, че заседанието е открито в 10.00 часа и не са се
явили както подсъдимият С. С., така и неговия защитник, и двамата редовно
призовани, като делото е било обявено за решаване. От приложената от
системата разпечатка на файла е видно, че молбата за отлагане на делото е
постъпила в Окръжен съд- С. З. в 14:45:44, съответно е била визуализирана в
14:46:57, т.е. своевременно, но във всички случаи след приключване на
делото, в какъвто смисъл е поставената от съдията резолюция „к.д.“ на
13.07.2022г. в 15.30 ч. Следва да се има предвид, че предвид тежестта на
обвинението не е било необходимо задължително участие на защитник, нито
присъствието на подс.С. в съдебното заседание, още повече, че делото е било
отложено за 13.07.2022г. именно по молба на адв. П. от предишното съдебно
заседание, отново подадена, но тогава своевременно, по системата за сигурно
електронно връчване.
При настоящата извънредна проверка на присъдата не се констатира
нарушение на закона като съдилищата са изложили убедителни и
законосъобразни съображения за съставомерността на деянието от обективна
2
и субективна страна. Поставянето под карантина е било въведено като мярка
против разпространението на заразна болест по хората- "" със Заповед № РД-
01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБ, издадена на
основание чл.63 от ЗЗ и подс. С. след като е бил поставен под карантина с
предписание на РЗИ- С. от 07.04.2020г. я е нарушил, като дори не е
пристигнал на мястото и адреса, където е декларирал, че ще остане под
карантина. Самите мерки, издадени против разпространението или появата на
заразна болест по хората са били въведени със Заповед № РД 183/06.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването на РБ, издадена на основание чл.63 от ЗЗ.
Резонно съдът е отразил, че деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи- обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Републиката, считано от
13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в ДВ, бр.22 от 13.03.2020г. във
връзка с разпространяващата се епидемия от "". По този начин съдът е
отговорил правилно и на възраженията на защитата във връзка с
правомощията и законосъобразността на заповедта на Министъра на
здравеопазването / издадена съобразно чл.63 ал.1 от ЗЗ и чл.63 ал.4 от ЗЗ /,
които впрочем се навеждат и в настоящото искане за възобновяване на
делото, като не е необходимо да се навлиза в правната същност,
характеристика и действие на заповедта като административен акт по време,
място и субекти, които могат да бъдат предмет на разглеждане в съвсем друго
по вид производство.
Правилно е била определена от първоинстанционния и окръжния съд и
формата на вината, при която осъденият С. е извършил престъпното деяние, а
именно пряк умисъл, който отговаря на неговите действия- не само, че не се е
появил на мястото, където е декларирал, че ще спазва карантината, но и на
този адрес е бил непознат, т.е. изначално е нямал намерение да спазва
предписаните от РЗИ- С. мерки против разпространението на "" , като за
съставомерността на деянието е без значение дали е бил вирулентен или не.
Според настоящата инстанция, както се посочи, е основателно оплакването
в искането за явна несправедливост на наложеното на осъдения С. С.
наказание. Както районният, така и окръжният съд са счели за справедливо и
съответно на извършеното престъпление, наказанието му да се определи при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на една година лишаване от свобода. Районният съд
вярно е преценил като фактически данни отегчаващите и смекчаващите
вината на С. обстоятелства, но е отказал приложението на чл.55 от НК най-
вече заради това, че самоволно и по лична подбуда е отказал спазването на
ограничителните мерки против разпространението на "", което на практика
обезмисляло прилагането им въобще като превенция за опазване на
общественото здраве. Този аспект по-скоро касае съставомерността на
деянието отколкото справедливостта на санкцията и реализиране на целите по
чл.36 от НК. Престъплението е факт, но степента му на обществена опасност,
липсата на настъпили или опасност да настъпят по време на извършването му
несъставомерни вредни последици, както и личностовите данни за осъдения /
извън осъжданията му за еднотипни престъпения по чл.234 ал.1 и ал.2 НК /,
3
значителният обем на останалите смекчаващи обстоятелства, които и първият
съд е приел за дадености, дават, според настоящата инстанция, основание да
се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК като предвиденото от
закона наказание до пет години лишаване от свобода бъде заменено с
пробация, а размерът на глобата редуциран до 5000 лв., съгласно правилото
на чл.55 ал.2 НК. По този начин оптимално могат да се постигнат както
целите на генералната, така и на специалната превенция и с такова по вид
наказание по по-ефективен и пълноценен начин ще се въздейства върху
осъдения С. да спазва законите и правилата в обществото и да се въздържа в
бъдеще от извършване на други противообществени прояви. Съобразно
целите на чл.36 от НК и разпоредбата на чл.42а ал.2 от НК на осъдения С. С.
следва да бъдат наложени първите две задължителни пробационни мерки, а
именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. В този смисъл следва да
бъдат изменени по реда на възобновяването въззивното решение и
първоинстанционната присъда, като с оглед на изложените съображения и на
основание чл.425 ал.1 т.4 НПК, ПАС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 133 от 18.08.2022г.,
постановено по ВНОХД № ""/2022г. по описа на Окръжен съд- С. З., както и
присъда № 260002/24.02.2022г., постановена по НОХД № ""2020г. по описа
на Районен съд – Г. като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.б НК и чл.55 ал.2 НК
НАЛАГА на осъдения С. К. С. наказание пробация със следните
пробационни мерки по чл.42а ал.2 НК- задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на явяване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца, както и глоба в размер на 5000 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4