№ 67
гр. Търговище, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900026 по описа за 2021 година
ИСК с правно осн.чл. 432, ал. 1 от ТЗ за сумата 80 000 лв.- неимуществени и 2600
лв.- неимуществени вреди.
Делото е образувано по искова молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ, депозирана от ищцата Х.
М. А. от с. З., общ. Попово, чрез пълномощник адв. Св. Ж., САК, с която против ЗАД “ОЗК-
Застраховане“ АД, е предявен ИСК за сумата 80 000 лв. (ведно с лихва от увреждането-
19.12.2019 г.), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства от телесни увреждания и
преживяния стрес, както и ИСК за сумата 2 600 лв. (ведно с лихви в размер на 329,19 лв.- от
датата на извършване на разходите до предявяване на иска, както и законна лихва след тази
дата), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 19.12.2019 г., на път ІІІ-2002км, предизвикано от С. Я. Р., управлявал МПС
„Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № Т90-13ТН (чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество), който нарушил правилата за движение по пътишата,
като с поведението си създал опасност за живота и здравето на хората, не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС, движил се с несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законовите ограничения скорост, не могъл да спре и реализирал удар с МПС с
марка „Мазда 626“, рег. № Т****КТ, при който удар са причинени телесни увреждания на
ищцата- пътник в МПС „Мазда“.
С разпореждане № 37/27.04.2021 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на
д.такса и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В постъпилия в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК отговор ответникът е направил
1
възражение за местна подсъдност, искане за спиране на осн.чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК (по
образувано досъдебно производство), по същество е оспорил изцяло по основание и размер
исковите претенции: оспорен е механизма на ПТП, с доводи, че ПТП-то не е настъпило по
вина на водача (С. Я.) на застрахованото при ответника МПС, а за това допринася и водачът
на другото МПС - „Мазда“ (Меджид Меджидов), шофирал с превишена и несъобразена
скорост, под влияние на алкохол, несъобразявайки поведението си с другите участници в
движението; възражения за съпричиняване от страна на пострадалата –съзнателно решила да
пътува в МПС, управлявано от нетрезвен водач, и без да си е поставила предпазен колан;
възражения за прекомерност на обезщетенията, оспорил е претенцията по акцесорния иск за
лихви, с доводи че не е изпадал в забава. Моли за отхвърляне на претенциите.
По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
е взето становище по възраженията в отговора, счетени са за неоснователни, както и по
доказателствените искания, направила е допълнителни доказателствени искания.
Третото лице помагач “Евроинс“ АД е депозирало отговор с оспорване на
предявените искове, заявявайки че се присъединява към възраженията на ответника, да се
вземе предвид влязлата в сила присъда с която водачът на микробуса е признат за виновен,
възражения за съпричиняване от страна на ищцата (на 50%), поради непоставен предпазен
колан, при поставянето на който вредите биха били предовратими, оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер, с възражения, че пострадалата е възстановена напълно,
не е имало усложнения, няма остатъчна клинична симптоматика , включително ограничени
движения на засегнатите крайници, следва да се съобрази и това, че пострадалата е млад
човек. Оспорва акцесорните искове за лихви за забава, при евентуално уважаване –
възразява, че лихви са дължими след изтичане на рекламационните срокове.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими. Ищцата е
предявила претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора. Споразумение
не е постигнато, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите
искови претенции.
По възражението за неподсъдност съдът се е произнесъл с определението по чл. 374
от ГПК, постановено на 20.06.2022 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
С влязла в сила на 20.04.2022 г. присъда № 4/08.06.2021 г. по НОХД № 88/2021 г. на
ОС-Търговище, изменена с Решение от 22.12.21 г. по ВНОХД 288/21 г. на АпС-Варна,
потвърдено с решение № 64/20.04.2022г. по к.н.д.№ 194/2022 г. на Върховния касационен
съд, II н.о. водачът на микробус „Фолксваген Крафтер“ С. Я. Р. е признат за виновен в това,
че на 19.12.2019 г. на път ІІІ-2002г. „с. Костанденец – с. Захари Стояново – гр. Попово“, в
участъка на км. 32 между с. З., общ.Попово и гр. Попово, нарушил правилата за движение
на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
2
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на М.М.М., настъпила на 20.12.2019 г. и средни телесни
повреди на повече от едно лице (изброени пет лица, сред които не е настоящата ищца)–
престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал.1 и чл. 342, ал. 1 от
НК.
На осн.чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда по НОХД 88/21 г. на ОСТ е
задължителна в процеса относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От съвкупната преценка на представените писмени доказателства, съставени във
връзка с процесното ПТП - протокол за оглед на ПТП от 19.12.2019 г., протокол за оглед на
веществени доказателства и др. писмени доказателства, както и от заключението на
приетата САТЕ, съдът приема за установено, че на 19.12.2019 г., около 14:00 ч. на път III
2002 км 32+764 – среда, над мост на река „Черни лом”, микробус „Фолксваген Крафтер” с
peг. № Т 9013 ТН се движи по същия път с посока на движение към с. З. със скорост около
70 км/ч. (69.70 км/ч). Микробусът преминава през десен завой, след който следва прав
участък от пътя. На разстояние около 700 м. след описания завой се намира мост над река
„Черни Лом”. В същото време, по същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил
„Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ със скорост на движение около 112 км/ч (111.6),
наближавайки описания мост, но в обратна посока. Не са установени данни за наличие на
други МПС. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посоката на
движение на микробуса е около 11,2 м. Това разстояние микробусът със скорост 70 км/ч ще
измине за около 0,57 секунди. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по
посока на движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият автомобил
със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Според автоексперта двата
автомобила са навлезли в моста почти едновременно с разлика от 14 секунди. Наближавайки
моста, водачите на МПС виждат, че срещу тях се движи друго МПС. И двамата водачи
преценяват, че ще минат първи през стеснения участък и не намаляват скоростта си на
движение. В резултат на действията на двамата водачи последва удар - челен. При удара
микробусът се отклонява наляво и след около 13 м. преустановява своето движение в лявата
/насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек автомобил „Мазда” се завърта
около своята вертикална ос, по посока обратна на часовата стрелка, като се завърта и
преустановява своето движение след около 12 м. от мястото на удара, в посока обратна на
посоката си на движение. Вследствие на произшествието е причинена смъртта на водача на
л.а. „Мазда” и са причинени телесни увреждания на пътници от микробус „Фолксваген”.
Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо
пътно платно, стеснен участък от пътя. Скоростта на микробуса, управляван от С. Р., в
района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч.
(при опасна зона за спиране около 55 м) Скоростта на л.автомобил „Мазда 626”, управляван
от Меджид Меджидов, в района на произшествието преди и по време на настъпване на
удара е била около 111,6 км/ч. (при опасна зона за спиране 114 м). Максимално разрешената
3
скорост в участъка на местопроизшествието е 60 км/ч, ограничена с пътен знак „В27-
забранено е движението със скорост над означената” и цифра „60” – и от двете страни на
движение. Едновременно с този знак, по пътя, в посоката на движение и на двамата водачи,
съответно на 2,5 км/2,7 км от местопроизшествието, е бил поставен и знак „А23- участък от
пътя в ремонт“. Според приетата САТЕ, техническата причина, довела до настъпване на
ПТП е субективното поведение и на двамата водачи, които не са преценили правилно
скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост на движение и
разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста. Ако водачът на л.а. „Мазда 626”
е бил предприел мА.ра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на
удара (90-92 м преди навлизане в моста) и водач на микробус „Фолксваген Крафтер” е бил
предприел мА.ра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на
удара (около 44 метра преди навлизане в моста), то те са имали техническа възможност да
предотвратят произшествието. Не се установяват данни от техническо естество да е
предприета спасителна мА.ра Движението по моста било регулирано с пътен знак „Б 6“,
указващ „Премини, ако пътят е свободен“ - по посока на движение на микробуса,
непосредствено преди моста, обуславящо предимството на микробуса. В поясненията в с.з.
в.л. е посочило, че по посоката на лекия автомобил не е имало знак „В5“ (Пропусни
насрещно движещи се пътни превозни средства), какъвто е начинът на регулиране на
стеснен участък от пътя, като процесния. Пострадалата ищца е пътувала на предната
седалка, до шофьора. Според в.л., от техническа гледна точка, предвид механизма на удара,
скоростта на двата автомобила непосредствено преди удара и получените травматични
увреждания на пострадалата, дават основание да се приеме, че ищцата е била с правилно
поставен предпазен колан. При непоставен колан, при удара, вследствие на големите
инерционни сили, същата е щяла да полети, при което биха настъпили и сериозни травми и
наранявания и в областта на главата и други части от тялото.
От приетите писмени доказателства по делото, в това число и от приетата съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от в.л. д-р Р., се установява, че в резултат на
инцидента ищцата е получила съчетана травма- глава, гърди, корем и крайници, изразяваща
се в контузия на главата и сътресение на мозъка, контузии на гръден кош и корем, счупване
с разместване на лява лакътна кост, счупване с разместване на лява бедрена кост с
разместване. По спешност са извършени множество диагностични и терапевтични
процедури, консулти с различни специалисти - ортопед, хирург, анестезиолог-реаниматор.
невролог, специалист вътрешни болести и др. Извършени са клинико-лабораторни
изследвания, закрито наместване без вътрешна фиксация на лява бедрена кост и директна
екстензия на лява бедрена кост на 20.12.2019 г., гипсова имобилизация на лява
предмишница с висока шина. На 27.12.2019 г. е извършено открито наместване и вътрешна
фиксация на лява бедрена кост. На 03.01.2020 г - открито наместване е вътрешна фиксация
на лява лакътна кост. По време на лечението е прилаган нискомолекулярен хепарин, който е
продължен не по-малко от 30 дни след дехоспитализацията, периопредоперативна АБ
профилактика, вливания на глюкозо-солеви разтвори, нивротропни медикаменти, НСПВС,
обезболяващи, хемотрасфузии, рехабилитация. Ищцата е била в болница от 19.12.2019 г до
4
09.01.2020 г., след което е продължила лечението в домашно-амбулаторни условия с
периодични прегледи и контролни рентгенографии от лекуващия лекар. Продължителността
на амбулаторно лечение е между 180 и 360 дни. Поради счупване на горен и долен крайник е
било невъзможно ползване на помощни средства до настъпване на костно срастване и
раздвижване на лакътната става, като сроковете са между 3 и 6 месеца, поради което и с
оглед поясненията на експерта в о.с.з. при възстановяването ищцата се е нуждаела от чужда
помощ за период от поне 6 месеца. Невъзможността да използва помощни средства води до
късна вертикализация, поради невъзможността за обреняване на долния крайник до
настъпване на срастване на лявата бедрена кост (около 6 месеца). В случая възрастта на
пострадалата е благоприятствала развитието на състоянието й. Към момента няма
ограничени движения в оперираните увредени крайници. В.л. е пояснило, че е определило
възстановяване на ищцата на 80 % , предвид необходимостта от отстраняване на
имплантираните уреди. Вещото лице е категорично, че ищцата е била с поставен предпазен
колан, без него травматичните увреждания са щели да бъдат несъвместими с живота й. За
поставения колан свидетелстват и травмите на гръдния кош и корема.
От показанията на св. А. (приятелка на ищцата) и св. Ц. (майка на ищцата) се
установяват, че поради получените травми и извършените операции ищцата продължитено
време (няколко месеца) не можела да се обслужва сама, като основна помощ получавала от
майката, също и от бащата – помощ за придвижване, за тоалет, за хранене и др. В болницата
била подпомагана от майка си във всичко (не можела да ходи, не се движела, не можела да
сяда) а след изписването й на 06.01.20 г. – отново майката поела изцяло грижите до към м.
юли –август 20202 г. От м. април започнала да се придвижва с патерици и проходилка. И
сега, при промяна на времето, като се захлади, изпитвала болки в ръката и крака, където са
операциите. Предстои й снемане на имплантите, раздвижването на крайниците било
извършвано от ищцата у дома, след консултация с лекаря. Не е посещавала психолог. От
жизнено момиче се превърнала в затворен човек, като още е останал страх от преживяното и
от пътуването с кола.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от
ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“):
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По делото не е спорно наличието на валидна застраховката „ГО“ на л.а. и на
микробуса при ответника към датата на ПТП.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите/, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
5
„ГО“, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на договора, като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, претърпени неимуществени
и имуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на
виновното поведение на застрахования водач, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При горевъзприетата фактическа обстановка и поведение на двамата водачи, съдът
приема, че причината за ПТП е противоправното поведение и на двамата водачи, като
водачът на л.автомобил е нарушил изискванията относно скоростта на движение- 111.6
км./ч, вместо максимално разрешената от 60 км/ч, водачът на микробуса също не е
съобразил скоростта си с указаната максимална скорост, движейки се с 69,7 км/ч, и двамата
водачи не са изпълнили задължението си по чл. 20, ал. 2, изр.второ от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, предвид и указанията за ремонт на пътя и стеснения участък
(където именно е осъществено ПТП), макар водачът на микробуса да се е ползвал с
предимство да навлезе и да премине пръв по моста, предоставено му с пътен знак Б6.
Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е
субективното поведение на двамата водачи, които не преценяват правилно скоростта на
движение на другия участник, собствената си скорост и разстоянието до моста, т.е. кой ще
премине първи по моста. Ако водачът на л.а.“Мазда“ е предприел мА.ра „аварийно
спиране“ на разстояние по-голямо от 114 м от мястото на удара (90-92 м от навлизане в
моста) и водачът на микробус „Фолксваген Крафтер“ е предприел мА.ра „аварийно
спиране“ на разстояние по-голямо от 55 м от мястото на удара( около 44 м преди навлизане
в моста) са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Както и
категорично- при спазване на ограничението от 60 км/час произшествието не би настъпило.
В тази насока са и показанията на св. Р. (водача на микробуса): бях с предимство на моста,
той караше по средата …. със 120 км/ч и се заби в мен. Надявах се да успея да премина,
съвсем малко ми трябваше да успея да мина моста“, след като е пояснил, че не е натиснал
спирачки, не е предприел аварийно спиране, въпреки че е видял поведението на водача на
Маздата.
Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на гражданска
отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил, поради което предявеният
главен иск по чл. 432, ал.1 от КЗ е доказан по основание, като въпросът за разпределение
вината между двамата водачи, респ. застрахователи не касае пострадалата ищца,
отговорността спрямо която е солидарна, съгласно чл. 53 от ЗЗД .
Според САТЕ и СМЕ получените от ищцата увреждания, са вследствие на
претърпяното ПТП. Съгласно медицинският експерт травмите са причинени от ПТП-то при
съприкосновение на главата в страничната колона, гърдите и корема в предпазният колан,
лявата предмишница в бордното табло или водача, а лявото бедро при травма на коляното в
борда и пенетриралите двигател и части на автомобила в купето.
По отношение размера на дължимото обезщетение за претендираните
6
неимуществени вреди:
В случая основните спорни въпроси са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и с наличието на съпричиняване на вредите по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Според установената съдебна практика съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките
му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на
възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др.
Предвид фактическата установеност по делото и горните критерии, съдът съобразява
по отношение на ищцата възрастта й, видът, характерът и тежестта на получените
травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към
настоящия момент и остатъчните явления, установени от медицинския експерт и от
показанията на свидетелите, отчитайки здравословното й и психично състояние преди
катастрофата. Следва да бъдат съобразени и преживените от нея болки, страхове и
притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП /
решение № 25/17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., решение № 95/2009 г. на ВКС по
т.д. № 355/2009г., първо т.о и др./ - МРЗ от 560 лева към датата на процесното ПТП и лимит
на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“ от 10 000 000 лв., както и средната
работна заплата към момента на ПТП, по данни на НСИ –около 1300 лв.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от
него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г. за понятието "справедливост" и практиката на ВКС.
Предвид констатациите и заключението на СМЕ (която се възприема от съда като
обоснована и компетентна), поясненията, дадени от експерта в с.з., както и от показанията
на двамата свидетели, се установяват по безспорен начин претърпените и търпени
физически и психични болки, неудобства и преживявания, промяната в сравнение с времето
преди катастрофата. Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите, в това
число и на майката на ищцата, отчитайки евентуалната им заинтересованост, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства-
писмени и гласни, с които те кореспондират, още повече, че и двамата свидетели имат
7
непосредствени възприятия от всички преживявания на ищцата, от състоянието на ищцата
преди и след произшествието, а освен това впечатленията на майката са и ежедневни. Съдът
отчита характера на претърпените травми по време на ПТП, болките и неудобствата в
предоперативния и следоперативен период, множество натъртвания и охлузвания, хематом
на челото, претърпяните няколко интервенции, наличието на едновременна травма на горен
и долен ляв крайник, което е затруднило не само възстановяването, но и самостоятелното
обслужване на ищцата, поради липсата на възможността за придвижване с помощни
средства. Според СМЕ острата соматична болка от механичен произход е била особено
интензивна в първите дни от травмата и постепенно е намаляла до две седмици от
операциите. Болките са продължили до значителни около един месец, интензивността е
спаднала до 6-ия месец като поносими, между 6-ия и 12-я месец е имала неудобство и
непостоянни болки. От поясненията в о.с.з. се установява, че към настоящия момент няма
ограничения в оперираните увредени крайници, но трябва да избягва продължително
натоварване на долните крайници. Възстановяването на ищцата е благоприятствано от
младата й възраст, даващо основание за извод за пълно възстановяване, след отстраняване
на имплантите. Въпреки липсата на професионално раздвижване/рехабилитация експертът
ортопед заключава, че възстановяването е протекло в нормални темпове, без усложнения,
предвид и проверката чрез рентгенографиите. Съдът отчита и отражението на претърпяното
ПТП и последиците от него и върху психичното състояние на ищцата, като се позовава и на
приетата съдебна психологична експертиза, съгласно която преживяното е довело до
симптоми на дистрес (определена от експерта като тежък стрес), остра стресова реакция,
довела до разстройство в адаптацията в рамките на около шест месеца. Към момента тази
симптоматика е претърпяла частично обратно развитие, но все още някои от симптомите
персистирали – лесна уморяемост, раздразнителност, повишена ситуитивна тревожност при
разговори, свързани с преживяното ПТП. Въпреки това, според експерта, ищцата е
възстановила социалното и личностно функциониране, т.е. справянето с базисните си
социални роли.
При тези обстоятелства, стойността на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните болки и страдания и други негативни изживявания,
предвид вида, естеството, характера и степента им, съдът определя в размер на 45 000 лв.,
съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване на осн. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно задължителната съдебна практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, в ТР №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и и формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК практика
в решения на различни състави на ВКС: решение № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г., ІІ
т.о.; решение № 18/17.09.18 г. по гр.д.№ 60304/16, ІV г.о., решение № 76/22.06.2020 г. по т.д.
№ 771/2019г., ІІ т.о. и др., решение № 173/01.12.2021 г. по Втд № 352/ 2021 г. на Апелативен
съд- Варна), за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
8
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е
противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния
резултат, т.е. в някаква степен да го обуславя. В случая съдът намира за безспорно
установено, че ищцата е била с поставен предпазен колан, позовавайки се на заключенията
на експертизите, и основно на СМЕ, предвид и установените физически белези и
наранявания в областта на поставения колан, силата на удара, механизма на причиняване на
увредите. Недоказано остана и възражението, че шофьорът на л.а. „Мазда“, в който се е
возила ищцата е бил в пияно състояние, вменяващо съпричиняване от ищцата, съзнателно
решила да пътува в МПС, управлявано от нетрезвен водач.Предвид изложеното
възражението за съпричиняване се преценява за неоснователно.
С оглед горното искът следва да бъде уважен в посочения размер от 45 000 лв., за
разликата до пълния размер от 80 000 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По акцесорното искане за присъждане на законна лихва:
Не е спорно обстоятелството, че по реда на чл. 380 от КЗ, на 19.05.2020г., ищцата е
депозирана до ответника, като застраховател на микробус „Фолксваген“, извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е получено.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 19.05.2020 г. с
предявяване на застрахователната претенция от ищцата, поради което лихва за забава следва
да се присъди от тази дата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцата за по-ранна дата (от деня на
застрахователното събитие, така както беше при отменения КЗ), така и възражението на
застрахователя за по-късна начална дата, респ. недължимост. Разпоредбата на чл. 380 ал.3 от
КЗ освобождава длъжника от забавата само тогава, когато непосочването от увреденото лице
на банкова сметка е единствена причина за неговото неплащане. Само тогава, когато
длъжникът е бил готов да изпълни, неоказването на съдействие от кредитора поставя
последния в забава, а безспорно в настоящия случай не е така, освен това ищцата е посочила
сметка в искането до ответника. Чл. 496, ал. 3 от КЗ посочва хипотезите, при които
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция от
увреденото лице. Касае се за представяне на документи, удостоверяващи съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на застрахователното събитие. При липсата на
такива, или тяхната недостатъчност, застрахователят може по силата на чл. 496 ал.4 от КЗ
да изиска допълнителни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се
допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не
разполага, или не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липсата
9
на правна възможност за осигуряването им. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода,
с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. Поради това съдът определи началния
момент на законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя, т.е. от 19.05.2020
г.
По иска за имуществени вреди: Предвид представените писмени доказателства –
касаещи предприетото лечение, извършените операции и поставените плака и ортопедичен
имплант, в.т. ч. приложените оригинали на 2 бр. платежни нареждания (л. 354 - 360), както и
заключението на СМЕ в частта по въпрос 11 и 12 относно необходимостта и поставянето на
процесните импланти при извършените две операции (кондилна плака за счупване на
бедрена кост на стойност 1400лв., а при операцията на ръката – самитубуларна плака на
стойност 1200 лв.), констатациите в СМЕ, че същите не се заплащат от НЗОК, а посочените
цени на закупуване са реални и под средните за такъв имплант, съдът намира този иск за
изцяло основателен и доказан в размер на 2600 лв., като предвид горните доводи, сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 19.05.2020 г., съответно искът за
присъждане на лихви до 18.05.2020 г. - следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ищцата е освободена от д.такси и разноски, но не и от разноски към
ответника. Представлявана е безплатно от адвокат, с претендирано възнаграждение 3010 лв.
в списък по чл. 80 ГПК от адв. С. Р..
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за разноски в общ
размер 6030 лв., в т.ч. 5640 лв., с ДДС- адв.възнаграждение и 390 лв. разноски за в.л.,
удостоверение, свидетел.
Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност.
Съдът намира възражението за основателно, като с оглед ниската фактическа и
правна сложност, намалява това възнаграждение до 3516 лв., с ДДС – съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба 1/2004 г.
С оглед изхода на делото (предвид уважената част от иска – 56,25%, респ.-
отхвърлената – 43,75%) ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за осъщественото от адв. С. Р. безплатно
процесуално представителство на ищцата - в размер на 2 292 лв., от които 412 лв.
адв.възнаграждение по иска за имуществени вреди (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения) и 1880 лв. върху размера на уважената част от иска за
неимуществени вреди (чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата), а по сметка на окръжен съд - следващата
се държавна такса в размер на 1800 лв. и направените по делото разноски в размер на общо
326.25 лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски в размер на 170.63 лв. и
адв.възнаграждение в размер на 1538.25 лв., с ДДС, съобразно отхвърлената част от иска.
10
На третото лице-помагач разноски не се присъждат – чл. 78, ал. 10 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София, ул.
“Света София“, № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Мехмедова, ЕГН ********** от с. З.,
общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Т.“№ 21, сумата 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди
лева) - представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни
физически и психични изживявания, както и сумата от 2 600 лв.(две хиляди и шестстотин
лева) - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди (закупуване на
импланти), които вреди са настъпили в резултат на предизвикано на 19.12.2019 г., на път III-
2002км 32+764, ПТП от С. Я. Р. при управление на микробус „Фолксваген Крафтер“, рег.
№Т 90-13 ТН, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, и с
участието на М.М.М., управлявал л.а. “Мазда 626“, рег.№ Т **** К, в който се е возила
ищцата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата част над 45 000 лв. до
пълния му размер от 80 000 лв., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва от
19.12.2019 г. до 18.05.2020 г., както и предявения иск за присъждане на законна лихва върху
главницата от 2 600 лв. до 18.05.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на адв. С. Р., АК-
В.Търново, адвокатско възнаграждение в размер на 2 292 лв. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата Х. М. А. по предявените искове, на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Търговище, сумата 1 800
лева- държавна такса и сумата 326.25 лева, изплатени от бюджета на съда за експертизи,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА Х. М. Мехмедова, ЕГН ********** от с. З., общ. Попово, обл.
Търговище, да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София,
направените разноски в производството в размер на 170.63 лв. и адв.възнаграждение в
размер на 1538.25 лв., с ДДС (при уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК), съобразно
отхвърлената част на иска за неимуществени вреди, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗД“Евроинс“АД-
гр.София, ЕИК *********.
Решението има установително действие в отношенията на третото лице
11
ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК ********* и насрещната страна Х. М. А. от с. З.,
общ.Попово, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
Установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице
ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК ********* в отношенията със страната, която го е
привлякла- ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, на осн.чл.223, ал.2 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12