№ 15620
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110158231 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.а
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 58231 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН **********, от
гр*************авлявано от управителя П*********** за установяване по отношение на
ответника, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. е
нищожен поради липса на основание, а при условие на евентуалност е предявен иск за
прогласяване нищожността на договора поради противоречие със закона и заобикаляне на
закон, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 139,20 лв.,
представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 02.10.2024 г. до окончателното
й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.05.2022 г. сключил с „************“ АД
договор за заем в размер на 450 лв., която сума следвало да бъде върната на седмични
вноски без посочване на месечния лихвен процент. В чл. 4 от посочения договор било
договорено обезпечение – две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на
кредитора. Клаузата предвиждала условията, на които трябва да отговаря обезпечението. На
датата на сключване на договора за кредит между „************“ АД и „******** ЕООД
бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4489168, по силата на който
ответникът поел задължението да обезпечи вземането на ищеца. По силата на сключения
договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на ответника възнаграждение на
разсрочено плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. По силата на
сключените договори кредиторът следвало да събира дължимите суми по силата на
упълномощаване от ответника. Излага твърдения, че ищецът изцяло погасил предоставения
му кредит, както и че договорът за поръчителство, сключен с ответника имал
характеристика на потребителски договор, а акцесорният характер на процесния договор
бил в зависимост от валидността на сключения договор за потребителски кредит. Излага
подробни съображения, свързани с нищожността на договора за потребителски кредит,
сключен между ищеца и „************“ АД. Сочи, че процесният договор е лишен от
основание, като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е поето в
полза на кредитора, за което ищецът е платил възнаграждение. Оспорва получаване на
услуга срещу платеното възнаграждение. Твърди, че е обвързан от договора като
икономически по-слабата страна, а сключването на договора нарушава добрите нрави.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
2
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „******** ЕООД, с който оспорва исковите
претенции като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на правен интерес от
предявяване на иска и навежда твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца.
Твърди, че при сключване на договора ищецът е бил запознат със съдържанието на същия.
Сочи, че изложените твърдения за нищожност на договора за потребителски кредит са
неотносими към предмета на спора. Излага подробни съображения, свързани с приложното
поле на ЗПК и ирелевантността на изложените от ищеца съображения. Позовава се на
валидност на сключения договор за поръчителство, който намира правното си основание в
ЗЗД. Не спори, че е дъщерно дружество на „************“ АД. Не спори, че сключва
договори за поръчителство в рамките на осъществяваната от дружеството дейност. Оспорва
изложените твърдения в исковата молба. Моли съда да остави без уважение искането за
конституиране на трето лице, поради липса на правен интерес. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определението от 04.03.2025 г. съдът е конституирал „************“ ЕАД в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от конституираното по делото трето лице помагач „************“ АД, с
който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 и 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за паричен
заем № 4489168 от 19.05.2022 г. се установява, че същият е сключен между „************“
АД и А. Г. А., по силата на който „************“ АД е предоставило на ищеца кредит в
размер на 450 лв. за срок до 11.08.2022 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 40 % и
годишен процент на разходите от 49,08 %, като договорът е сключен при общи условия, с
приложен към договора погасителен план.
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на гаранция № 4489168 от 19.05.2022 г. се установява, че същият е сключен
между „******** ЕООД и А. Г. А., по силата на който „******** ЕООД в качеството му на
гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/
3
в полза на „************“ АД за задълженията на А. Г. А. по договор за паричен заем за
сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 450 лв.,
задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари.
Като доказателства по делото са приети четири броя системни бона, от които се
установява, че ищецът е извършил плащания, както следва: на 23.05.2022 г. – сумата от 540
лв. за погасяване на вноска и сумата от 4,62 лв. – такса, и на 26.05.2022 г. – сумата от 72 лв.
за погасяване на вноска и сумата от 1,06 лв. – такса.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че изплатената сума от ищеца по Договор за паричен заем № 4489168 от
19.05.2022 г. е в общ размер на 617,68 лв., в това число по договора за кредит 612 лв. и такси
плащане 5,68 лв. Плащането в общ размер от 612 лв. е разпределено по следния начин:
погасена главница в размер на 450 лв., погасена договорна лихва в размер на 22,80 лв. и
погасено поръчителство в размер на 139,20 лв. Вещото лице също така установява, че с
включени главница, договорна лихва и поръчителство, спрямо погасителния план, ГПР е в
размер на 1224,54 %, като при съобразяване на чл. 2, т. 6 от договора доходността на ден при
основна сума от 450 лв. и дневен лихвен процент от 0,11 % е 0,495 лв., общата доходност на
7 дни е 3,47 лв., възнаградителната лихва, която е следвало да бъде заплатена, базирана на
40 % от основната сума от 450 лв., съответно дължима за 84 дни, е 22,80 лв., а реално
получената възнаграждение, въпреки погасяване на седмия ден, е 22,80 лв., което значително
надвишава договорената дневна лихва, както и че надплатената сума, спрямо договорения
лихвен процент, възлиза на 19,33 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „************“ АД е бил
сключен Договор за паричен заем № 4489168 от 19.05.2022 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение за кредитора.
С клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4489168 от 19.05.2022 г. е
договорено задължението на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от договорените обезпечения, като в т. 3 е
посочено одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4636918 от
08.11.2022 г. се установява, че същият е сключен между „******** ЕООД и А. Г. А., по
силата на който „******** ЕООД в качеството му на гарант се е задължил да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „************“ АД
за задълженията на А. Г. А. по договор за паричен заем за сума, покриваща, както следва:
4
задължение за връщане на заемната сума в размер на 450 лв., задължение за плащане на
възнаградителна лихва и задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на
забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски
хонорари. В чл. 3, ал. 1 от последния договор е уговорено възнаграждение за гаранта в
размер на 139,20 лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 11,60 лв.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност налагат
извод, че уговореното възнаграждение за предоставена гаранция не е включено в общата
дължима сума от потребителя. Последната възлиза на общо 472,80 лв., при договорен ГПР
от 49,08 %, а с включени главница, договорна лихва и поръчителство, спрямо погасителния
план, ГПР е в размер на 1224,54 %, видно от заключението на вещото лице. Уговарянето на
възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК води до заобикаляне на закона, поради
което и клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна.
По предявените искови претенции срещу „******** ЕООД съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „******** ЕООД е бил
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4489168 от 19.05.2022 г. Спори се относно
валидността на договора.
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради
липса на основание, а при условия на евентуалност е предявена претенция за установяване
на неговата нищожност поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
На първо място съдът следва да се произнесе по предявеното основание
противоречие със закона, уредено в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банката писмено се задължава за плати
на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в
нея. В конкретния случай ответникът не е банка по смисъла на закона, а банкови сделки и
по-скоро банкова гаранция може да бъде предоставена от банка. Независимо, че договорът е
именуван „договор за предоставяне на гаранция“, същият има характера на поръчителство
по смисъла на ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на гаранция № 4489168 от
19.05.2022 г. се установява, че „******** ЕООД, като поръчител, се е задължило да спрямо
кредитора на потребителя – „************“ АД да отговаря за изпълнение на задължението
на потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният договор не противоречи на закона.
По предявеното основание заобикаляне на закона, уредено в чл. 26, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД, съдът намира следното:
В чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № 4489168 от 19.05.2022 г. е
предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 139,20 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 11,60 лв. на датите, на които се дължат и вноски от договора за
5
потребителски кредит. От приетия като доказателство погасителен план се установява, че
общият размер на вноската възлиза на 51 лв., включващи главница, лихва и размер на
възнаграждението за предоставяне на гаранция. Така договореното възнаграждение за
поръчителя не е включено в общата дължима сума по кредита, а отделно от това вещото
лице установява, че с включени главница, договорна лихва и поръчителство, спрямо
погасителния план, ГПР е в размер на 1224,54 %, което значително надхвърля посочения в
договора за потребителски кредит ГПР от 49,08 %. В чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне
на гаранция № 4489168 от 19.05.2022 г. е посочено, че „************“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор, като е договорено, че при недостатъчност на сумата за
погасяване на изискуемите задължения, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта. Липсата на доказателства за овластяване на кредитора да приема
плащане по възнаграждение по договора за поръчителство, както и плащане по договора за
поръчителство с приоритет пред дължимите вноски по договора за потребителски креди,
налага извод, че се цели заобикаляне на закона, и облагодетелстване на едно трето лице
спрямо задължението по основното правоотношение – това по договора за потребителски
кредит. Горното налага извод, че така сключен, договорът за поръчителство заобикаля
закона, което го прави нищожен на това основание.
Ето защо исковата претенция за прогласяване на процесния договор като нищожен
поради заобикаляне на закона, следва да бъде уважена.
С оглед основателността на предявения иск, съдът намира, че следва да остави без
разглеждане предявеният иск за прогласяване нищожност на договора поради липса на
основание.
По предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 139,20
лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай липсва основание
при извършения превод на парична сума от сметката на ищеца по сметка на третото лице
помагач, но същевременно не са представени доказателства за прехвърляне на полученото от
третото лице помагач възнаграждение по договора за поръчителство на ответника. Ищецът,
чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 от ГПК не установи разместване на
имуществени блага между сферата на ищеца и тази на ответника. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск
за заплащане на лихва върху главницата, като върху първоначално претендирания размер от
10 лв., като частичен от общата сума от 139,20 лв., законна лихва се дължи от предявяване
6
на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от
129,20 лв., представляваща увеличения размер над първоначално предявения от 10 лв. до
пълния размер от 139,20 лв., законната лихва се дължи от предявяване на увеличението –
31.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 252,50 лв. от общо направените разноски от 505
лв., от които: сумата от 105 лв. – платени държавни такси и сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице. На ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на
ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в общ размер на 480 лв. за уважения иск, представляващо минималното
такова към момента на сключване на договора с включен ДДС.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърления иск, като в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените поделото разноски в размер на 50 лв. от общо дължимите
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Г. А., с ЕГН **********, от
гр*************авлявано от управителя П*********** че Договор за предоставяне на
поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за установяване нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4489168 от 19.05.2022 г. поради противоречие със закона, както и иска за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 139,20 лв. /сто тридесет и девет лева
и двадесет стотинки/, представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно
със законната лихва върху първоначално претендирания размер от 10 лв., като частичен от
общата сума от 139,20 лв., считано от предявяване на исковата молба – 02.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от 129,20 лв., представляваща
увеличения размер над първоначално предявения от 10 лв. до пълния размер от 139,20 лв.,
считано от предявяване на увеличението – 31.03.2025 г. до окончателното плащане на
сумата, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск за установяване нищожност на
договора поради липса на основание.
7
ОСЪЖДА „******** ЕООД, с ЕИК 2********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***************** представлявано от управителя П*********** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „************* основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 252,50 лв. /двеста петдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А. Г. А., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „**********************,
ДА ЗАПЛАТИ на „******** ЕООД, с ЕИК 2********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***************** представлявано от управителя П*********** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА „******** ЕООД, с ЕИК 2********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***************** представлявано от управителя П*********** ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК ********** с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ж.к. „*********, представлявано от Д. М. М., сумата
от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8