Решение по дело №1687/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 826
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20212120101687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120101687 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С, бул. „, представлявано от Ю. Б Ц, чрез адвокат В. Г, против М.И. К.ЕГН **********, с
адрес: град Б, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 67.80 лева, представляваща цена за далекосъобщителни услуги по договор/и за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 05.12.2015 г. за ползване на
телевизионни услуги с тарифен план VIVACOM TV Extra, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на 16.10.2018 г. на
„С.Г.Груп“ ЕАД и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г., сумата от 14.95 лева, представляваща мораторна лихва за забава, за периода от
24.09.2018 г. до 30.11.2020 г., плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261 529 от 22.12.2020 година, постановена по
частно гражданско дело № 8 262 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и
за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
С определение от 10.04.2021 година, постановено по настоящото дело
производството е прекратено частично – относно иска за установяване на длъжимост на
сумата от 14.95 лева, представляваща мораторна лихва за забава, за периода от 24.09.2018 г.
до 30.11.2020 г.. Определението не е влязло в сила към настоящия момент.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Въз основа на договора, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
1
ответната страна е ползвала предоставяни от дружеството услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентски номер на абоната № **********. За ползваните услуги са
издадени фактури от 08.07.2018 година с отчетен период от 08.07.2018 година до 07.08.2018
година за сума в размер от 25, 60 лева с ДДС, фактура от 08.08.2018 година с отчетен
период от 08.08.2018 година до 08.09.2018 година за сума в размер от 22, 60 лева с ДДС и
фактура от 08.09.2018 година с отчетен период от 08.09.2018 година до 07.10.2018 година за
сума в размер от 22, 60 лева с ДДС, конкретизирани по основание и размер в исковата
молба. Ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане на тези суми, поради
което е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, след което и иска по
реда на чл.422 от ГПК по повод който е образувано настоящото дело. Уточнено е, че
предоставяне на услугата е преустановено на 01.10.2018 година. Вземанията по договора са
прехвърлени на заявителя от оператора с договор за цесия от 01.10.2019 година от
предходен цесионер, придобил вземането с договор за цесия на 16.10.2018 година. В
исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност на
предявения иск.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът не е дал писмен отговор. Във възражението, подадено по реда на чл.414 от ГПК,
ответникът посочва, че не дължи заплащане на услугите, тъй като доставянето на услугата е
преустановено и впоследствие не е активирано. Счита, че таксите са начислени без да се
предоставяни услугите.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба – становище
процесуалния представител на дружеството поддържа предявения иск и по същество на
спора посочва, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.
В съдебно заседание ответната страна не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск е допустим, тъй като
посочения в заповедта длъжник е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК в срок. Искът
е предявен в указания от съда едномесечен срок.
Предявеният иск е с материално правно основание чл.79 от ЗЗД и за заплащане на
цена за доставени телевизионни услуги.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
Между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, от една страна, и М.И. К,
от друга страна на 05.12.2015 година е сключен договор за ползване на телевизионна услуга
2
с тарифен план VIVACOM TV Extra, за който е открит клиентски номер **********, видно
от представения препис от договор. Срокът на договора е 24 месеца. В договора е посочено,
че след изтичане на срока споразумението автоматично продължава действието си за
неопределен срок. След изтичане на този срок абонатът може да прекрати договора с 30 –
дневно писмено предизвестие, без да дължи неустойки. По повод направеното от името на
ответника във възражението против заповедта по чл. 410 от ГПК оспорване, че е било
преустановено действието на договора и услугата не е доставяна за периода по делото не са
представени доказателства от името на страната, че се е възползвала от възможността да
прекрати договора с подаване на предизвестието, въпреки че срокът на договора е бил
изтекъл. Не са представени и други доказателства за установяване на това твърдение. За
услугите, предоставени по договора, са издадени фактурите, индивидуализирани в исковата
молба, които са приети като писмени доказателства, като в последната хронологично
издадена фактура е посочен обща размер на задълженията от 67, 80 лева, което включва и
задълженията за предходните два месеца. Ответната страна не е оспорила редовността на
воденото от дружеството счетоводство, поради което настоящият състав приема, че
приложение следва да намери чл.182 от ГПК. Съгласно този текст вписванията в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други
обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. Предвид изложеното по – горе относно липсата на
доказателства за това, че действието на договора е преустановени преди периода, за който са
съставени фактурите, за да се приеме, че услугата не е била доставяна и извода относно
издадените фактури като счетоводни документи, настоящият състав приема, че
задълженията за заплащане на цената за услугата са възникнали.
Относно материално правната легитимация на ищеца настоящият състав приема, че
се установява сключване на договорите за цесия между „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД на 16.10.2018 година, потвърждение за извършена цесия
за конкретния длъжник, изходящо от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 година, изходящо от
ищеца и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г..
От приетите по делото доказателства не се установява, че ответникът е уведомен за
договора за цесия преди подаване на исковата молба, но видно от приложения препис от
уведомление, изходящо от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, тя е уведомена
за договорите за цесия от 16.10.2018 година и 01.10.2019 година в хода на делото с връчване
на препис от исковата молба и приложенията, който факт следва да бъде взет предвид на
основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно съдът приема, че длъжникът е уведомен за
промяната на кредитора в правоотношението по смисъла на чл.99 от ЗЗД.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено със
3
заповедта по чл.410 от ГПК.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в
общ размер от 205 лева, от които сумата 25 лева, представляваща платена по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса и сумата 180 лева, представляваща възнаграждение за
адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.. Разноските, направени в заповедното
производство и присъдени със заповедта за изпълнение са в размер от 385 лева. Следва при
този изход от спора тези разноски също да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И. К, ЕГН **********, с адрес: град Б, ул. „,
дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С, бул. „ представлявано от Ю. Б. Ц, сумата от 67.80 лева /шестдесет и седем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща цена за далекосъобщителни услуги по договор/и за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 05.12.2015 г. за ползване на
телевизионни услуги с тарифен план VIVACOM TV Extra, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на 16.10.2018 г. на
„С.Г.Груп“ ЕАД и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г., плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 261 529 от 22.12.2020 година, постановена по частно
гражданско дело № 8 262 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА М.И. Кирова ЕГН **********, с адрес: град Б, ул. „да плати на „ЮБЦ“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С, бул. „, представлявано
от Ю. Б. Ц. сумата 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото и сумата 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски, направени
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Вярно с оригинала: З.М.


Съдия
при
Районен /п/М.Маринова_______________________
съд –
Бургас:
5