№ 100
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000398 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ф.. ЕГН **********, А.. ЕГН **********,
А.. ЕГН ********** и А.. ЕГН **********, представлявани от адв. П.К.
против определение № 260550 от 19.03.2021г., постановено по т.д. № 189 по
описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството по
делото. Според жалбоподателите атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с т.3 от ТР № 3/2016г.
от 22.04.2019г. по т.д. № 3/16г. на ОСГТК на ВКС, поради което и настояват
съдът да отмени същото и делото да бъде върнато за разглеждане по
същество.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. №
271525 на 02.04.2021г., като е изпратена по пощата с клеймо с дата на
изпращане 31.03.2021г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен
на жалбоподателите на 29.03.2021г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на
чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК, налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук
налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
1
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваният съдебен акт е прекратено производството по делото,
след като съдът е констатирал, че между същите страни, относно същото
правоотношение и по същото искане е образувано и висящо към момента т.д.
№ 1138/2019г. по описа на ПОС – ХХІІІ т.с. или налице е хипотезата на чл.
126, ал.1 ГПК.
Предявени са субективно активно съединени искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Ю. К. от всеки
от ищците, низходящи на починалия, в размер на по 30 000 лв., частично от
180 000 лв.. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат
твърдения, че ищците са предявили искове за заплащане на обезщетения,
вследствие настъпилата смърт на техния баща в размер на по 25 500 лв. за
всеки, частично от 180 000 лв., по които е образувано т.д. № 1138/2019г. по
описа на ОС Пловдив, ХХ т.с..
Изложеното до тук, съобразено с разясненията, дадени в т.3 от ТР №
3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС налагат
извод за процесуална допустимост на предявените частични искове. В
коментираното тълкувателно решение изрично е посочено, че когато между
същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен
частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може
да бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението,
предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като претенцията е за
различни части на едно и също вземане или не е налице идентитет между
двете дела. В искова молба, послужила като повод за образуване на т.д. №
1138/2019г. по описа на ПОС, приложена към частната жалба, изрично е
посочено, че се претендира част от вземането, а в исковата молба, по повод
която е образувано настоящото производство е конкретизирано, че
претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от
същото право. Очевидно е, че последващо предявените претенции касаят
друга част от вземането, извън тази, за която са предявени частичните искове
по т.д. № 1138/2019г. по описа на ОС Пловдив, ХХ т.с., а в случай, че подобен
извод за първоинстанционния съд е бил невъзможен, същия е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК и едва след извършените от
ищците уточнения на исковата молба да прецени допустимостта на
предявените искове.
Изложеното до тук налага да се приеме, че оспорения съдебен акт като
незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото върнато на Окръжен съд
Пловдив за извършване на следващите се процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, съдът:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260550 от 19.03.2021г., постановено по т.д. №
189 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството
по делото.
ВРЪЩА делото на ОС Пловдив за извършване на следващите се
процесуално действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3