№ 159
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600246 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по саморъчно искане на осъдения
Р. И. Д., да се извърши „…касационна проверка по НОХД № 3/21 г. на РС
Разград, за което неоснователно и целенасочено съм осъден на три години
лишаване от свобода за престъпление, което не съм извърши…“
В съдебно заседание пред настоящата инстанция на искателя е назначен
защитник съгласно ЗПП – адвокат Н. С., АК Варна, която се позовава на
превратно тълкуване на доказателствата, и моли делото да бъде възобновено
при констатация за нарушение на материалния закон, респ. да бъде
постановена оправдателна присъда. Осъденият Д. поддържа, че не е
извършител на деянието, и също настоява за нова присъда в този смисъл.
Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на искането
по съображения за липса на нарушения при постановяване на съдебните
актове в инстанциите по същество.
Съставът на Апелативния съд извърши проверка по искането и
констатира, че е подадено в срок, но е неоснователно.
1
С решение № 19/08.04.2022 г. по ВНОХД № 324/21 г. състав на
Окръжен съд Разград е изменил присъда № 31/08.10.2021 г. по НОХД № 3/21
г. на Районен съд Разград, с която Р. Д. е бил признат за виновен и осъден по
чл.211, пр.2, вр.чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.54 от НК на три години лишаване
от свобода, само в гражданската част, като е приел за основателен
отхвърления изцяло в първата инстанция граждански иск за имуществени
вреди, и е присъдил обезщетение в част от претендирания размер, а именно
27 354.24 лева.
Искането е саморъчно и касае обосноваността на осъдителната присъда
в наказателната част, но проверка конкретно по това оплакване е извън
компетентността на настоящата инстанция в рамките на провежданото
производство. При постъпването му, без на искателя да бъде указано, че
следва да посочи допуснатите нарушения съгласно възможностите по чл.348,
ал.1, т.1-3 от НПК, данните, които ги подкрепят и искането, което се прави в
производството по възобновяване, е било образувано настоящото
производство.
По реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съгласно и
изричната препратка в чл.426 от НПК, подлежат на проверка оплакванията за
нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални
нарушения и по справедливостта на наказанието, при това само в рамките на
изрично посочените такива в иницииращия акт. От разглежданото искане не
могат да се извлекат възражение за незаконосъобразност или
несправедливост, и единствено настояването да бъдат взети предвид
конкретно цитирани доказателствени източници, могат да се приравнят на
упрек към съдилищата по същество относно доказателствената им дейност и
спазването на процесуалните изисквания.
В приключеното наказателно производство е прието за установено, че
подсъдимият, след предварителен сговор с друго лице, осъдено за същото
деяние с влязла в сила присъда в отделно дело, е извършил измама, като е
заблудил и мотивирал пълномощник на търговско дружество с
производствена дейност – млечни продукти, да му предостави 4995 кг сирене,
с уверението, че ще го продаде в чужбина, и след реализацията ще му заплати
уговорена сума, но плащане не е последвало.
Конкретните обстоятелства на престъпното деяние били – подсъдимият
2
инициирал първата среща с пълномощника – свидетелят Д.О., а в последствие
и още две, като при втората дошъл със свидетеля И.Н. /предходно осъден като
негов съучастник/, но го представил за македонски търговец, чрез който ще се
осъществи сделката, а при третата било извършено фактическото предаване
на тенекиите със сирене, които били натоварени на камион на транспортна
фирма с управител свидетелят Я.Н. и водач свидетелят С.М.. Пари срещу
стоката си свидетелят О. не получил, в следващите дни разбрал, че е измамен,
и на 30.09.2010 г. подал жалба в ОД МВР Разград. Към жалбата приложил
копие от запис на заповед, според чието съдържание подсъдимият се
задължавал да заплати на търговското дружество 25 000 евро до 06.10.2010 г.
Приетите за установени факти не подлежат на ревизия в настоящото
производство, а само оплакванията във връзка с тяхното събиране и проверка
по реда и със способите на НПК, респ. правилното им интерпретиране. Чрез
проведеното в хода на първоинстанционния процес съдебно следствие, при
което не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения,
е събран достатъчен по обем доказателствен материал, който е обсъден и
анализиран прецизно в районния съд, а в мотивите към въззивното решение
тези изводи са били затвърдени с излагане и допълване на аргументите.
Искателят моли да се вземат под внимание:
- петорната графологична експертиза с обект записа на заповед,
- постановление на ОП Разград от 2020 г. за прекратяване на дело срещу
него,
- показанията на М.Д.,
- показанията на свидетелите от Млекозавода в гр.Русе,
- показанията на свидетеля М.,
- показанията на транспортните фирми от гр.София и гр.Русе,
- показанията на Ю. Д., Н.П., Г.И. и И.Н.,
- образуването на делото в Русе, където е оправдан, а последващото му
разглеждане, респ. осъждане в Разград, е под влияние на пострадалия.
От искането не става ясно, дело с какъв предмет е прекратено с
постановление на ОП Разград от 2020 г. , нито каква е конкретната му връзка
и значение за настоящото производство. Визираното от искателя
постановление не е индивидуализирано с дата на издаване и номер на
3
досъдебно производство, каквото и постановление за прекратяване на
наказателно производство срещу него, постановено през 2020 г., не се открива
в материалите по делото, поради което и не може да бъде коментирано в
настоящия съдебен акт.
Документът запис на заповед не е бил обект на петорна графологична
експертиза. При предходно разглеждане на делото в производство, което не е
предмет на настоящата проверка – НОХД № 1102/16 г. на Районен съд
Разград, представлявалият тогава осъденото лице адвокат С.П. е представил
заключение по частна експертиза, изготвена от едно вещо лице по негово
устно искане, според която подписа и ръкописния текст в документа не са
изписани от Р. С.. Твърдението е било проверено от състава на съда, решил
посоченото дело, чрез назначаване на единична, а в последствие и на тройна
графологични експертизи, дали аналогични заключения – че ръкописното
изписване на имената „Р. И. С.“ в записа на заповед, както и положеният над
тях подпис, не са изпълнени от подсъдимия тогава Р. С.. От тези три
източника, със значение към повдигнатия въпрос, съдът по проверяваното
дело - № 3/21 г. на РС Разград, е приобщил в доказателствената маса само
тройната експертиза – протокол № 408/07.08.2018 г., изготвена от вещите
лица Н.Н., Ц.П. и И.И., експерти криминалисти при ОДМВР Русе, сектор
БНТЛ, и противно на разбирането на искателя, е взел предвид нейното
заключение, което изрично е отбелязал и коментирал в мотивите си, като в
крайна сметка е заключил, че установеният факт сам по себе си не е
достатъчен да опровергае събрания доказателствен материал, че именно
подсъдимият е бил в мандрата, и че на 21.09.2010 г. на него е предадено
сиренето. Доказателственият анализ в тази част е утвърден и с решението на
въззивния съд по ВНОХД № 324/21 г. на ОС Разград, в което аргументирано е
определено като правилно разбирането, че тройната съдебно почеркова
експертиза сама по себе си не е в състояние да опровергае съвкупността от
доказателства, доказващи авторството на деянието, извършено от подсъдимия
Р. Д.. Обстоятелствата кога, как и от кого е изготвен документът запис на
заповед, не могат пряко да изключат участието на осъдения в измамата, и
тяхното значение е само при преценката на достоверността на показанията на
свидетеля Д. О., който единствен твърди, че осъденият Д. е подписал
документа. Следва да се отбележи, че и при тази преценка те не водят до
отхвърляне изцяло на неговите показания по съставомерните факти, тъй като
4
следва да се отчете прекия му интерес за възстановяване на претърпените
загуби, които са последица от престъплението, и пряко го касаят.
Всички гласни доказателства, споменати от осъдения в саморъчното му
искане, са били взети предвид, добросъвестно отразени, коментирани
поотделно и аналитично съпоставени в двата проверявани съдебни акта –
присъдата на първоинстанционния и решението на въззивния съдебни
състави. Поначало искането е изготвено така, че не става ясно, какво
конкретно следва от вземането под внимание /каквато е молбата на осъдения/
на които и да е от тях, за това проверката следи най-общо за превратното им
тълкуване, на което акцентира защитата.
След като свидетелката М. О. е била изслушана лично по НОХД 3/21 г.
на РС Разград, чрез прочитане са били приобщени и показанията й, дадени по
НОХД 1102/16 г. на РС Разград, като в хода на целия разпит страните са
получили отговори на всички зададени от тях въпроси. Според осъдения, тази
свидетелка си противоречи и на няколко пъти си е сменила показанията, като
според него тя заблуждава съда по нареждане на съпруга си. В какво се
състои противоречието, искателят не сочи. Каквито и да е конкретни данни за
влияние върху свидетелката О. с цел преиначаване на факти от страна на
съпругът й, не се откриват в материалите по делото. От всичко казано от
свидетелката, в своите мотиви съставът на районния съд е извлякъл и приел
за установен чрез нейните показания факта, че осъденият Д. и свидетелят Д.
О. са имали три срещи в мандрата, при първата от които осъденият е бил сам,
при втората е бил с друго лице, а при третата е дошъл с камиона за сиренето,
натоварването на което тя е възприела лично, както и самото лице, за което
изрично потвърждава, че е Р. Д.. Смяна на показанията, или противоречие по
тези факти не се констатират, и въззивният съд правилно е отбелязал, че
показанията на тази свидетелка, макар и принципно заинтересована, са
последователни, логични и устойчиви в цялото наказателно производство,
продължило десет години, както и че те не са изолирани, а се подкрепят и
напълно кореспондират с показанията на свидетелите, които пряко са
участвали в извозването на сиренето от мандрата – С.М., Я.Н. и И.Н..
Не са били игнорирани от съдилищата по същество и показанията на
свидетелите от Млекозавода в гр.Русе, които са Л. И., Е.М., М.К., И.К., Г.М. и
М.К.. Всички те, без К., са били изслушани лично в първоинстанционното
5
съдебно следствие, а на И., М., К. и М. са били приобщени чрез прочитане и
показанията от предходното разглеждане в районния съд. Свидетелят К. е
починал, при което и неговите показания са били четени. Заявените от тях
факти, със значение за състава на престъплението, са надлежно отбелязани и
коментирани в съдебните актове, като тяхното значение е основно за
установяване факта на извършване на деянието, а не пряко в подкрепа на
авторството, тъй като те или не са видели лицата, претоварвали тенекии със
сирене в базата им, или не са се наели да ги разпознаят, тъй като не са ги
възприели достатъчно добре. Това са именно причините, поради които никой
от тях не идентифицира именно осъдения Р. Д. като единия от
извършителите, и тези причини изключват възможността да се правят от тях
оневиняващи изводи.
Сред горните свидетели, показанията на Е.М., отбелязан поименно в
искането, конкретно също с нищо не допринасят в подкрепа на защитната
теза, а твърдението на искателя, че този свидетел е купил и продал сиренето,
остава напълно без връзка и изолирано от събраните доказателства по делото.
Към групата „показания на транспортните фирми от гр.София и
гр.Русе“ следва да се отнесат свидетелите Я.Н., С.М. и И.Н.. Според искателя,
те заявяват пред съда, че не е той лицето, а става въпрос за Р. Д., собственик
на мандра в гр.Вятово, което твърдение не отговаря на действително
установеното с показанията на първите двама от тях.
Свидетелят С.М., шофьор на камион в транспортна фирма с управител
Я.Н., е починал, и чрез прочитане са били приобщени неговите показания от
досъдебното производство. В тях той е съобщил, че се е срещал с лице на име
Р., което на 21.09.2010 г. го е завело до мандрата в с.Липник, от където е
натоварил сирене, а на 22.09.2010 г. го е придружил до склад в гр.Русе, в
който сиренето е било разтоварено, както и, че при разговорите им по
телефона Р. му е звънял от телефонен номер 0876 606888. Именно този номер
е бил посочен от свидетеля Д.О. още в сигнала до полицията, обусловил
образуването на наказателното производство, като един от двата телефона на
измамилото го лице Р. И. С. от гр.Русе.
Свидетелят Я.Н. е разпитван лично, при което е дал сведения
единствено по движението на камиона, с водач С.М., по повод транспорта на
сирене от село близо до гр.Разград, но не и такива за клиента, с когото той е
6
разговарял единствено по телефон.
Свидетелят И.Н. е лицето, осъдено с отделна влязла в сила присъда за
съучастие в извършването на същото престъпно деяние. Единствен той,
разпитан от съда, е заявил, че подсъдимият му се е обадил да каже, че ще го
потърси негов колега, след което му се обадил „някакъв Р., който пелтечеше“.
Този свидетел е заявил също, че от разговор с Е. научил, че последният е
купил някакво сирене от Р. Д.. Тази толкова неясна и неконкретизирана нова
информация, въведена за първи път в продължилото години производство, е
била съпоставена с предишните му показания, дадени по НОХД № 1102/16 г.
на РС Разград, чрез прочитане на съдържанието им в два съдебни протокола,
при което той е потвърдил предходно разказаното, въпреки очевидните
противоречия. Това оправдано е дало основание на проверяваните решаващи
съдебни състави в двете инстанции да не споделят последните му твърдения,
като във въззивното решение се съдържа пространен и аргументиран анализ
на неговите показания.
Не са останали извън вниманието на съдилищата и показанията на
свидетелствалите по искане на осъдения за първи път в производството - Ю.
Д., Н.П. и Г.И., като в мотивите и на двата акта е даден изричен отговор защо
не следва да се кредитират.
Не отговарят на действителното положение и твърденията, че по
образуваното в Русе дело осъденият е бил първоначално оправдан, а
последващото му разглеждане, респ. осъждане в Разград, е под влияние на
пострадалия, защото при прегледа на процесуалната история в досието на
делото се установява накратко следната хронология:
- съгласно процесуалните правила за родова и местна подсъдност,
досъдебното производство е водено и приключило в Разград, в чийто и
районен съд първоначално е внесен обвинителен акт – с подсъдими Р. И. С. и
И.Т.Н.,
- делото не се е разглеждало там, тъй като е изпратено от ВКС в РС Русе
поради основания по чл.43, т.1 НПК,
- с присъда от 13.02.2012 г. по НОХД № 2810/11 г. на РС Русе
подсъдимият тогава Р. И. С. е осъден по чл.211 от НК, а с решение от
07.06.2012 г. по ВНОХД № 253/2012 г. на ОС Русе присъдата е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане в първата инстанция поради
7
съществени процесуални нарушения,
- новообразуваното НОХД № 1377/12 г. на РС Русе е прекратено от
съдията-докладчик и върнато на прокурора,
- с постановление от 05.12.2012 г. материалите са разделени за всеки от
двамата обвиняеми,
- по внесен само срещу Р. И. С. обвинителен акт е образувано НОХД №
950/13 г. на РС Русе, по което той отново е осъден задочно,
- след задържането му на 28.01.2016 г. във Франция, следва
производство по възобновяване, и с Р 266/30.11.2016 г., ВКС, ІІ н.о., делото
започва от досъдебната фаза, т.е. в ОД МВР Разград,
- съответно на правилата новият обвинителен акт се внася в РС Разград,
който приема да го разгледа, и се образува НОХД № 1102/16 г., завършило с
осъдителна присъда по все същото повдигнато обвинение,
- образуваното въз основа на постъпили срещу последната протест и
жалба в ОС Разград въззивно производство не приключва там, тъй като с
определение по к.д. 593/20 г. ВКС, ІІІ н.о. го изпраща за разглеждане от ОС
Пловдив при възприета аналогия с разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК,
- въззивният състав по ВНОХД № 1650/20 г. на ОС Пловдив отменя
присъдата поради констатирани допуснати съществени процесуални
нарушения, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд Разград,
- съответно на последното, се образува и разглежда в РС и ОС Разград
проверяваното наказателно производство /съответно НОХД № 3/21 г. и
ВНОХД 324/21 г./
Анализът на процесуалната история сочи, че в никой момент срещу
осъдения тогава Р. И. С., а понастоящем, след поредна промяна на името - Р.
И. Д., не е постановявана оправдателна присъда, а движението между
различните инстанции е било изцяло и единствено в съответствие с
конкретни процесуални правила, разпоредено от съответни компетентни
инстанции.
По всички изложени до тук съображения искането за възобновяване на
посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на
чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът
8
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. И. Д., ЕГН
**********, за възобновяване на производството по ВНОХД № 324/21 г. на
Окръжен съд Разград и НОХД № 3/2021 г. на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9