Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43
гр.Свищов, 16.05.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 14.05.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД 122 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу
Наказателно постановление № РД-05-6/19.03.2019
г. на Директор РЗИ Велико Търново.
Производството е образувано по жалба на "Д.И." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.И. против Наказателно
постановление №
РД-05-6/19.03.2019 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция – Велико Търново, с което на дружеството е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лв. на
основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на чл. 56, ал.
1 от същия закон. В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Посоченото в него не отговаря на действителната фактическа обстановка. В Акт за установяване
на административно нарушение и в самото Наказателно постановление № РД-05-6/19.03.2019 г. на Директор РЗИ
Велико Търново били допуснати съществени процесуални
нарушения. Изтъква се, че не е посочено изпълнителното деяние на нарушението-съответно действие или
бездействие, с което се твърди че "Д.И." ЕООД с нарушило нормата на чл.56 ал.1 от Закона за здравето. Твърди се, че дружеството било наказано за допустителство,
а подобно деяние било наказуемо само в предвидените в закона случаи. Двата акта
не съдържали изискуемите от закона реквизити. В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, се представлява от адв.Бадев, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено на посочените в нея и писмени бележки аргументи.
Административно наказващият орган РЗИ Велико Търново, редовн призован се представлява от адв.М., която оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След като прецени обжалваното наказателно постановление, с
оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2019 г., в 12,30чл., след получен сигнал за тютюнопушене на дежурен
телефон в РЗИ с вх.№ 96-00-2/7.01.2019г., служители на РЗИ – Велико Търново - св.Х.Х. и св.Н.Г. посетили обект - бар "Мустанг", находящ се в гр. Свищов, ул. "Цар Освободител" №19, стопанисван от "Д.И." ЕООД . При
влизане в заведението, служителите на РЗИ констатирали, че в закритата
търговска част /зала/ на заведението е задимено. На две от масите на втория етаж на заведението имало клиенти,
които пушели
цигари от тютютневи изделия, като
пепелират на поставени на масите пепелници.
На две маси на първия етаж също имало
пепелници, като в единия има угарки от цигари. На бар-плата , клиент е с
поставена в близост до себе си кутия цигари „Marlboro“ и пепелник с угарки от цигари. По
това време в заведението бил само обслужващия персонал-персонал зад бара и
сервитьор, които не дали обяснение защо в заведението се пуши.Впоследствие извикали и управителката. На място и в присъствието на управителя Ц.И. , служителите на РЗИ съставили Констативен протокол
за установеното при проверката, като издали предписание отговорното лице да се
яви в РЗИ за връчване на АУАН.
На 18.02.2019 г., св. Х.Х.-Г. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивното дружество. В обстоятелствената част
на същия подробно описала установеното при проверката, като на описаното
нарушение била дадена правна квалификация по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил предявен и
връчен на управителя на въззивното дружество, който го подписал и отбелязал , че
ще следват възражения . Същия ден в РЗИ са входирани
Обяснения от Ц.И., Обяснения от Е.Е.-барман в кафе –аперетив „Мустанг“ и
Заповед №2 от 1.01.2019г. на управителя на дружеството, с която забранява
тютюнопушенето в заведението от персонала и клиентите. Представените обяснения
нямат характер на възражения срещу АУАН. Още повече , в тях не се оспорва , че на посочения ден
на проверката в заведението клиенти са пушили цигари, като причините за това са
ирелевантни за състава на нарушението.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление № РД-05-6/19.03.2019 г. на Директор РЗИ
Велико Търново . В него са възприети изцяло
фактическите и правните констатации от АУАН, като на основание чл. 218, ал. 3, вр. ал.1 1 от Закона за здравето
на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в минимален размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Х.Х.-Г. ,Н.Г. и Л.Б., както и от доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното
следствие, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите, като логични и безпротиворечиви с останалата доказателствена
съвкупност.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения
от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл. 231, ал. 2 от
Закона за здравето, намери, че АУАН и НП са съставени от компетентни за това
лица. Съгласно този текст нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с
актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни
инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на
здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на
регионалната здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването.
Видно от представените доказателства-длъжностна характеристика, актосъставителят Х.Х.-Г.,***
на длъжността главен здравен
инспектор и
същата е оправомощена по силата на закона да съставя АУАН. По идентичен начин
стои и въпроса с издателя на НП-д-р Е.Н.- Г.- Директор на РЗИ овластена да издава
НП по Закон за здравето.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. В случая правото на защита не е нарушено по никакъв начин, което се
установява от съдържанието на жалбата срещу постановлението. Посочени са датата,
мястото и обстоятелствата на извършването му, доказателствата които го
потвърждават, конкретизирани са нарушените правни норми.
С оглед на гореизложеното, съдът не споделя възраженията
на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В настоящия казус административно наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на пълната забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, въведена от законодателя с нормата на
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, за което е предвидена санкция в чл. 218, ал.3, вр. ал. 1 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от ЗЗ предвижда
административно наказание за лице, което наруши разпоредбите на чл. 54, чл. 56
и чл. 56а от същия закон, като в ал. 3 на чл. 218 е предвидена санкцията, която
се налага за това нарушение, когато нарушителят е юридическо лице. Анализът на
цитираните разпоредби и граматичното тълкуване на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, сочат на
извод, че за съставомерността на административното нарушение е ирелевантно
конкретното деяние (действие или бездействие), чрез което е осъществено
нарушаването на въведената от закона забрана. Достатъчно е да е налице
обективният факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е
свързана само и единствено с поведението на физическите лица - пушачи, а
ангажира и поведението на лицата, стопанисващи закрити обществени места, където
се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка законът е предвидил санкция и
за еднолични търговци и юридически лица, които при стопанисване на подобни обекти
нарушават въведената забрана като допускат или разрешават тютюнопушене в тези
обекти, като е без правно значение дали са допуснали или разрешили с действие
или бездействие извършването на тютюнопушене в забраненото за това място.
В настоящия казус, по безспорен начин е установен факта,
че в закритата зала на обекта клиенти са пушили цигари от тютюн. Без значение е
обстоятелството дали се е пушило на една или на няколко маси, на колко маси са
били поставени пепелници, в които са загасяни фасове, още по-малко е важно дали на
масите са били поставени кутии от цигари и запалки и т.н. Наличието дори и на
едно лице в заведението, което пуши, представлява административно нарушение, за
което дружеството носи административно - наказателна отговорност.Несъстоятелни са и възраженията на процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател, че не било доказано, че в заведението
са пушени точно тютютневи изделия, а е възможно да са били други- марихуана и
т.н.
Съгласно нормата на § 1а б. "в" от ДР на Закона
за здравето "обществени места" по смисъла на чл. 56 са всички места,
които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без
оглед на собствеността или правото на достъп, включително и търговските обекти
по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху
добавената стойност, към които се отнася и процесният обект. От гласните
доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетелите, които съдът
кредитира като последователни и логични, се установява безспорно фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, а именно че на посочената в същите дата и час
е установен факта на тютюнопушене в закритата търговска част на обекта, което е
забранено
от нормата на чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето. В цялото проведено
производство от дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, в състояние да
опровергаят фактическите констатации на АНО. В конкретния случай дружеството е
санкционирано за това, че е позволило тютюнопушене от клиенти в закритата
търговска зала, поради което нарушението може да бъде констатирано по
единствения възможен начин - визуално, при проверка на място. Ирелевантно е
обстоятелството, че не са установени конкретно имената на клиентите, които са
пушили в заведението, съответно липсват доказателства да са им съставени
актове, тъй като, дружеството като стопанисващо търговски обект представляващ
обществено място, е длъжно така да организира работата в обекта, че не се
допуска нарушение на Закона за здравето. Противно на твърденията в жалбата, отговорността на
дружеството не е ангажирана в условията на допустителство, а за това, че е
позволило на клиенти да пушат, поради което самия факт, че по масите е имало поставени пепелници
с фасове и угарки от цигари е достатъчен за да се приеме, че е осъществен
състава на вмененото нарушение. Нормата на чл. 56, ал. 1 е императивна, и всяко
действие - еднократно или не, в нарушение на вменената с нея забрана се счита и
е нарушение и като такова то следва да се санкционира. Наличието дори и на едно
лице в заведението, което пуши, представлява административно нарушение, за
което дружеството носи административнонаказателна отговорност. В НП се съдържа
описание на действията, посредством които е извършено нарушение на чл. 56, ал.
1 Закона за здравето. АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивото дружество следващото му се за него наказание, което
наложил в минималния предвиден в закона размер - имуществена санкция в размер
на 3000лв.
Административнонаказателната отговорността на отделното
физическо лице,
нарушило с личните си действия забраната по чл. 56, ал. 1 ЗЗ е независима от
имуществената отговорност на юридическото лице, стопанисващо обекта. Допустимо е
в този случай да се търси за същото нарушение и отговорност на юридическото
лице, именно на основание чл. 218, ал. 3 ЗЗ, като
отговорността е обективна и безвиновна.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че
атакуваното НП е правилно и законосъобразно , същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № РД-05-6/19.03.2019 г.
на Директор РЗИ Велико Търново, с което на "Д.И." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ц.И. на основание чл.218
ал.3, вр. ал.1 от Закона за здравето е
наложена имуществена санкция 3000,00 лв.
, за това че на 24.01.2019г. ,около 12,30 часа , в бар "Мустанг", находящ се в гр. Свищов, ул. "Цар Освободител" №19, стопанисван от
"Д.И."
ЕООД е нарушена
въведената с чл.56 ал.1 от ЗЗ забрана за тютютнопушене в закрити обществени места , като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Велико Търново в 14 дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: