№ 1415
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПН.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110209903 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Б. Д. Н. против наказателно
постановление № 713/07.06.2021г. на Директора на СДВР, с което на
основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Излага
пространствени съображения за незаконосъобразност на издадената заповед
на Министъра на здравеопазването, както и за невъзможността същата да
породи правни последици, тъй като е нищожна. На самостоятелно основание
излага аргументи, че въведената мярка за носене на предпазна маска на
лицето е репресивна, противоконституционна и в нарушение на разпоредбите
на Закона за ограничаване на носенето на облекло покриващо или скриващо
устата.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с упълномощен процесуален представител – адв. Ч.. Последната поддържа
депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Излага подробни съображения за допуснато СПН в хода на
АНП, които са самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.
Алтернативно намира, че са налице предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Подробни съображения излага в писмени
бележки.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител. Становище по жалбата и по същество излагат в писмени
бележки.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 72 от 26.01.2021 г. на Министерски съвет бил удължен
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1
февруари 2021 г. до 30 април 2021 г.
Със Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването на територията на Република България били въведени
противоепидемични мерки, сред които и изискване всички лица, които се
намират в закрити обществени места, в това число транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по програмите на общественото здраве, административни
2
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, която да покрива изцяло носа
и устата - от основата на носа до брадичката.
На 31.03.2021г. св. М.Г. и св. Д.Т. – полицейски инспектори при 09 РУ-
СДВР били изпратени по разпореждане на ОДЧ на бул. Петър Дертлиев №
56, в търговски обект – магазин на хранителни стоки „Кауфланд“ по сигнал за
лица, които отказват да поставят предпазни маски на лицето си на
територията на обекта.
След пристигането им на място полицейските служители заварили
множество лице в магазина, които били без поставени предпазни маски, като
въпреки отправените им предупреждения да поставят такива те не го сторили.
Това мотивирало полицейските служители да изведат лицата навън и да
установят самоличността им. Едно от установените на място лица бил и
жалбоподателят Н.. Доколкото към посочената дата действало въведеното със
заповед на министъра на здравеопазването като противоепидемична мярка
изискване на територията на закрити обществени места посетителите им да
бъдат с поставена на лицето и покриваща устата и носа предпазна маска, а
жалбоподателя Н. нямал поставена такава, св. Г. намерил че е налице
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и съставил АУАН № 713/31.03.2021.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като
същият се възползвал от правото си и вписал възражения.
С срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и в кръга на своите правомощия
на 07.06.2021г. Директора на СДВР издал атакуваното наказателно
постановление № 713/07.06.2021г. , с което на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал.
1от ЗЗдр. на Н. било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лева. подновена.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства приети от съда на
осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН . По делото не е налице противоречив
доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне анализ.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. и Т., като ясни,
логични, безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в
законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приетите като доказателство в тази насока заповеди.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992 г. /, тъй като не
са посочени разпоредбите, които са нарушени. В АУАН е дадено следното
описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му: "Лицето
се намира в търговски обект (закрито обществено място) като не е изпълнило
въведената противоепидемична мярка със Заповед на министъра на
здравеопазването, като няма поставена защитна маска на лицето покриваща
носа и устата“ и като нарушена е посочена единствено нормата на чл. 209а
4
ал. 1 от Закона за здравето. Сочената за нарушена правна норма обаче е
санкционна и не съдържа конкретно правило за поведение, а единствено
предвижда, че при неизпълнение или нарушение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
Закона за здравето, освен ако деянието не съставлява престъпление, се налага
административно наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето при обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Диспозицията на нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и следва да
бъде запълнена с конкретно нарушение или неизпълнение на акт на
министъра на здравеопазването или на директора на РЗИ по чл. 63, ал.
4 или ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2 ЗЗ. В случая това не е сторено в
АУАН. Непосочването на нарушената разпоредба е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Описанието на обстоятелствата на нарушението в акта за
установяването му не удовлетворява и изискването за посочване на
нарушената разпоредба. Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21
юли 1992 г. / в АУАН следва да са посочени както нарушението и
обстоятелствата по извършването му, така и нарушените разпоредби. И това е
така, тъй като и административнонаказателното обвинение, както и
наказателното, е единство от фактическото описание на обстоятелствата на
нарушението и разпоредбите, които се твърди да са нарушени, т. е. следва да
са посочени както обстоятелствата на нарушението, така и нарушената
разпоредба, като липсата на кое да е от тях препятства правото на защита на
лицето, чиято отговорност се ангажира, тъй като то следва да може да
упражни ефективно правото си на защита както срещу фактическите
обстоятелства на нарушението, така и срещу правната квалификация. По тези
съображения съдът приема, че коментираният порок в АУАН не е сред
отстранимите от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като в
конкретния случай съдържанието на АУАН е такова, че не позволява
отстраняване на констатираните процесуални нарушения, без да бъде
5
накърнено правото на защита на лицето, сочено за нарушител. Това е така,
тъй като чрез "санирането" на порока в съставения АУАН в издаденото НП на
практика за първи път с връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя е съобщено кои конкретно разпоредби и от кои конкретно
актове на Министъра на здравеопазването се твърди да е нарушил. Подобен
подход е недопустим, тъй като административнонаказателното производство
се образува със съставяне на АУАН и следва именно в този най-ранен момент
на сочения за нарушител да е предявено ясно и конкретно административно
обвинение с посочване на нарушените разпоредби. В случая наказващият
орган е следвало да прекрати производството с мотивирана резолюция, но
вместо това е издал наказателно постановление, което подлежи на отмяна
поради допуснатите в административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
По изложените съображения и предвид констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила, жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 713/07.06.2021г. на
Директора на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от Закона за
здравето на Б. Д. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6