РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. гр. Хасково, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102339 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. А. А. против
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП, за прогласяване нищожност на сключен между страните
договор за кредит № *** от ***г. В ЧАСТТА, в която се уговаря „такса за
разглеждане“ и на т.8.4 от Рамково споразумение №*** от ***г.
Ищецът твърди на ***г. да е сключил с ответника договор за кредит
№ ***, представляващ неразделна част от Рамково споразумение с № *** от
***г., на основание на който е получил заемна сума от 1498,88 лв., която да
върне на 20 месечни вноски. Твърди в раздел „Основни условия“ в договора
да е предвидено, че следва да заплати и такса за разглеждане в размер на
386,06 лева и така общото задължение по кредита с включена главница, лихва
и такса за разглеждане да е в размер на 2237,73 лева. Твърди клаузата,
уреждаща заплащане на такса за разглеждане от договора, вр. т.8.4 от Рамково
споразумение с № *** от ***г. да е нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК,
вр.чл.21, ал.1 ЗПК. Твърди нарушение на императивни норми на ЗПК,
доколкото с клаузата се искало заплащане на такса във връзка с действия по
усвояване и управление на кредита, въпреки забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Твърди клаузата да е нищожна и поради противоречието с добрите нрави, тъй
1
като в нарушение на принципа за еквивалентност на насрещните престации
при отпуснат кредит в размер на 1498,88 лева се искало заплащане на
необосновано висока и в прекомерен размер такса за разглеждане от 386,06
лева, с което били нарушени и принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Излага
доводи за нищожност на уговорката за такса за разглеждане и поради
заобикаляне на закона, доколкото с невключването на тази такса в размера на
ГПР, въпреки че същата била разход по кредита, се целяло заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС. Твърди
уговорената такса за разглеждане да е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и също така да представлява неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като поставяла изпълнението на задълженията на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависело единствено от
неговата воля, а сумата, която се претендирала с нея се възлагала за заплащане
от потребителя именно във връзка с изпълнението на задълженията на
търговеца да разгледа искането за отпускане на потребителския кредит.
Излага доводи по този начин в полза на кредитора да се уговаря още едно
допълнително възнаграждение за изпълнение на задължение на кредитора, по
съществото си таксата да е добавък към възнаградителната лихва и основната
цел на уреждащата я клауза да е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Освен неравноправна, ищецът
твърди оспорваната клауза да е и нищожна на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като
не била индивидуално уговорена между страните, а била част от едни
стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателя да е нямал възможност да влияе върху съдържанието й
към момента на сключването му. Поради изложените съображения иска съдът
да прогласи нищожността на процесния договор в частта, в която, се уговаря
„такса за разглеждане“ и на т.8.4 от Рамково споразумение №*** от ***г.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът оспорва исковете. Твърди липса на правен интерес,
доколкото ищецът не се възползвал от правото на отказ от договора в дадения
му 14-дневен срок и счита предявяването им след изтичането на този срок за
злоупотреба с право. По същество, признава обстоятелството, че между
страните е сключен посочения в исковата молба договор за кредит за заемна
сума в размер на 1498.88 лева, със срок на погасяване до 15.09.2025 г., при
фиксиран лихвен процент 26.00 % и ГПР 65.60 %. Оспорва всички наведени
от ищеца доводи за нищожност на процесния договор. Твърди договорът да е
сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР, да отговаря
на всички изисквания на ЗПК, а на ищеца да са предоставени всички
2
изискуеми по закон документи и да се е запознал с тях. Навежда съображения,
че размерът на ГПР не надвишава законовия размер по чл.19 ал.4 ЗПК,
доколкото към датата на сключване на договора същият не надвишавал пет
пъти размера на законната лихва. Твърди таксата за разглеждане да е включена
в размера на ГПР и с включването й, същият да не надвишава нормативно
установената граница. Излага доводи таксата за разглеждане да касае
предварително разглеждане на документи, към който момент страните още да
не са били в договорни отношения, поради което ищецът все още да нямал
качеството потребител, за да може се ползва от изричната закрила по смисъла
на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, вр. чл. 10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Твърди клаузата,
уреждаща такса за разглеждане да е индивидуално договорена, тъй като не
била предварително уговорена, а при подаване на заявка за кредит в
системата, клиентът сам избирал желаните от него параметри за сума и срок
на погасяване и въз основа на тях изчислявал съответния размер на таксата,
т.е. същият можел да влияе върху нея чрез избора си за сума и срок на
погасяване. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА и моли
същото да бъде намалено до минималния по НМРАВ размер.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът има правен интерес да иска прогласяване недействителност
на договорно съглашение, като правото му на иск не се погасява по давност,
включително и с изтичане на 14-дневния срок за отказ по договора, на който се
позовава ответника в доводите си. Правото на отказ от сключен договор е
самостоятелно и различно от правото на иск, като двете не се намират в
съотношение на обусловеност. Изцяло във волята на носителя на правото на
иск е да прецени как и в кой момент ще го упражни за защита на свое
материално право. Поради изложеното, възражението на ответника за
злоупотреба с право от страна на ищеца е неоснователно.
По делото е прието за безспорно установено между страните, че
между ищеца и ответника е сключен договор за кредит № *** от ***г.,
неразделна част от Рамково споразумение №*** от ***г , по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1498,88 лв., която
е уговорено да бъде върната на 20 месечни вноски
Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума,
заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по
см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките
на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има
3
характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими
специалните разпоредби на ЗПК.
От процесния договор за кредит, раздел „Основни условия“, се
установява, че страните са уговорили заемът да бъде предоставен при
следните условия: период на кредита – 20 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент от 26%, обща сума на лихвите за периода от 352,79 лв., такса
за разглеждане в размер на 386,06 лв., ГПР от 65,60%, общ размер на всички
плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване
на пълната стойност на кредита – 2237,73 лв. Договорено е още, че таксата за
разглеждане е дължима в деня на подписване на договора, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, приложение към индивидуалния договор за кредит. Таксата за
разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на
кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и
да е причина.
Съгласно клаузата на т.8.4. от Рамково споразумение за потребителски
кредити № *** от ***г., сключено между страните и съставляващо общите
условия въз основа, на които кредиторът предоставя потребителски кредити,
таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на
кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по
кредита, сключване на договор за кредит или изменения на Споразумението
по т. 6.10 от Процедурата.
Предвид клаузата в Договора за кредит, предвиждаща, че таксата за
разглеждане е дължима в деня на подписване на договора, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, следва, че същата има отношение към разглеждането и изплащането на
кредита. В този смисъл, въпросната услуга се отнася за действия, които са
присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по
кредитиране, разходите за тях следва да са включени в цената на самата
финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на
предоставената му услуга и сочи единствено на неоснователно обогатяване за
кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък
води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на
договорите, което е в нарушение на добрите нрави.
Дейността на ответното дружество по предоставяне на кредитно
финансиране по занятие е неразривно свързана с разглеждането на
документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно
изричната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
4
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Предвид изложеното, и след като ищецът е подал заявление за
предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима
стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква
заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв
срок се разглежда заявката за кредитиране). Дейността по одобряване на
кредитната заявка (което включва в себе си разглеждането на документите,
подадени от потребителя) и оценката на кредитния риск са действия, свързани
с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл.10а,
ал.2 ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане
за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-
слабата страна по правоотношението. На практика, клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, води единствено до
допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава
относителната финансова тежест на договора ), като дава възможност на
кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Това
се явява и в директно противоречие с чл.8, § 1 от Директива 2008/48 и
разясненията, дадени в § 40-46 от Решение на СЕС от 27.03.2014г. по дело С-
565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чЛ.267
ДФЕС от Tribunal d'instance d'Orlians (Франция).
Процесната клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от
ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване на кредита, каквото действие
несъмнено представлява и това по разглеждане на искането за такъв. От друга
страна, съобразно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно
определени в договора, каквото в случая не е сторено. По отношение на тази
клауза е налице и хипотезата на чл.21 ал.1 от ЗПК - същата е нищожна, т.к.
има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. Такова се
явява и свързаната с нея клауза по т.8.4 от Рамковото споразумение,
съставляващо общи условия, при които кредиторът предоставя потребителски
кредити, регламентираща такса за разглеждане.
Освен изложеното, клаузата за такса за разглеждане в договора за
кредит и Рамковото споразумение е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1
ЗЗП. Не е доказано клаузата да е индивидуално договорена с длъжника.
Следователно, клаузата е нищожна и на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за прогласяване
5
нищожност на сключения между страните Договор за кредит № *** от
***г. В ЧАСТТА, в която се уговаря „такса за разглеждане“ и на т.8.4 от
Рамково споразумение №*** от ***г. е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Ищецът е
освободен от държавна такса. На осн. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати в полза на РС-Хасково държавна такса в размер на 50 лв.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/ се установява, че между ищеца и процесуалния представител e
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. за оказване помощ на материално затруднено лице.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК определянето на адвокатско
възнаграждение от съда при предоставена безплатна правна защита (чл.38,
ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното възнаграждение
е ограничено до минималния размер на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г., преди
изменението Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). Съдът като съобрази Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че нормата
на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради
което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
Наредбата за заплащане на правната помощ, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства, страните
и техните процесуални представители не са се явявали в съдебните заседания.
По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори,
включително със заемодател ответника има постановени влезли в сила
съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без
затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни
6
въпроси. Следователно, делото не се отличава и с правна сложност. Освен
това, съдът е запознат, че адв. Петко Петков е процесуален представител на
ищци по дела в РС-Хасково, имащи за предмет прогласяване
недействителност на неравноправни клаузи или недействителност на
договори и/или осъдителни искове за връщане на неоснователно получени
суми с твърдения, че са получени на основание нищожни клаузи или
недействителен договор. Следователно, в конкретния случай, е очевидно, че
времето и усилията на процесуалния представител на ищеца са по-малки в
сравнение с грижата, която е нормално да бъде предоставена от адвокат по
защита и съдействие на дела, които не само, че не се отличават с фактическа и
правна сложност, но са дела, по които има непротиворечива съдебна практика.
При определяне размера на възнаграждението, съдът съобразява още
и, че макар искът да касае клауза в договор за кредит № *** и в Рамково
споразумение №*** от ***г., става дума все за „такса за разглеждане“ като
Рамково споразумение №*** от ***г. дава дефиниция на таксата, а договорът
за кредит – размер, начин и падеж на плащане. Като съобрази изложеното,
съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди възнаграждение в размер общо на 240 лв. (по 120 лв. за клаузата в
договора за кредит и за т.8.4 от Рамково споразумение).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за кредит № *** от
***г., сключен между С. А. А., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, В ЧАСТТА,
предвиждаща „такса за разглеждане“ и на т. 8.4 от Рамково споразумение №
*** от ***г.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата от
50,00 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.И.П. от АК - Хасково, с личен № **********, с адрес на
кантората: гр.Хасково, ул. „Македония“ № 1, сумата от 240 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
7
помощ на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
8