РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. , 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20211220200444 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила жалба от „............ със седалище и адрес на управление с......
общ., против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 1................. издадено от
Директора на Дирекция Инспекция по труда” – гр. Пазарджик.
Иска се отмяната на обжалваното НП като се излагат съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и за
недоказаност на нарушението. Алтернативно се прави искане за намаляване
на наказанието.
Наказващият орган поддържа становище за неоснователност на
жалбата.
РП Благоевград, ТО гр. Гоце Делчев не взема отношение по същата.
Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема
за установени следните относими факти:
С описаното по-горе НП на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 300лева.
Наказанието е наложено на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в, ал. 1
от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ – маловажен
случай по чл.415в, ал. 1 от същия, заключаващо се в следното: „„РОДОПИ
ИНВЕСТ" ЕООД, с. Кочан, ЕИК ********* в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на на
04.05.2021г. в обекта на контрол „Шивашки цех", находящ се в с. Кочан, ул.
"Стефан Караджа" №2, не държи на разположение на контролните органи на
инспекцията по труда, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
1
документи свързани с разпределението на работното време за текущия месец
май 2021г. Нарушението е извършено и констатирано на 04.05.2021г., в с.
.....................при извършена проверка на гореописания обект, когато на място
са изискани екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи
свързани с разпределението на работното време за текущия месец май 2021г.,
но същите не са предоставят за проверка…“.
Свидетелите М. и Д. са служители на наказващия орган. На 04.05.2021г.
двамата извършили проверка в описания в НП обект - шивашки цех
стопанисван от дружеството. Същите били посрещнати от свид. Н.К., която
казала, че е отговорник и представлява работодателя и каза. Заявила че
управителят го няма. Раздадени били декларации работниците - около 15-16
човека. От Н.К. били изискани документи, в това число и Правилника за
вътрешния трудов ред. Тя казала, че такива документи няма на място в
обекта, поради което проверяващите обиколили обекта, за да видят дали са
поставени на видно място правилникът, графиците и други документи, които
са задължителни, които трябва да стоят в обекта. При извършения обход не
установили да са поставени такива на видно място в последния. За това бил
съставен констативен протокол, който бил подписан от присъстващите, вкл. и
К.. Преди подписването му тя отново била попитана дали има такива
документи, като в същото време разговаряла с управителя по телефона. След
като протоколът бил подписан, била връчена призовка на Н.К. и били
изискани документи от управителя на дружеството.
Свид. К. твърди, че в момента на проверката не е разбрала какви документи
за били изискани от проверяващите че описаните в НП документи били
изложени на табло в цеха, което се намирало близо да окачалка за дрехи. С
оглед на това между свидетелите бе извършена очна ставка, при която свид.
М. и Д. потвърждават, че са обяснили на свид. К. какви документи проверяват
и тя е разбрала това. Заявила им, че тези документи са при управителя.
Последната твърди, че не е разбрала за какви документи става въпрос и че
същите са били налични на табло до окачалка за дрехи.
Съдът по констатираното противоречие по тези въпроси между показанията
на свидетелите извършили проверката и свид. К., кредитира показанията на
първите. Очевидно свид. К. е разбрала какви документи се търсят, тъй като по
време на разговора й с проверяващите същата не е показала по никакъв начин,
че има неясноти в тази насока. Заявила е че тези документи са при
управителя. Следва да се има предвид, че същата преди да заяви това е
разговаряла с последния. Освен това виждайки, че проверяващите правят
обход на цеха, търсейки изложени на видно място документи, най-логичното
нещо което тя би могла да направи, е да им покаже таблото до окачалката,
което твърди че е било налично към този момент. Най-накрая, ако таблото е
било наистина на видно място, свидетелите би следвало да го видят. При
оценката на показанията на свид. К. не трябва да се забравя и
обстоятелството, че тя работи при същия работодател.
След връчването на призовката за представяне на документи, на 20.05.2021г. в
ДИТ Пазарджик се явил управителят Ферадов и представил исканите
документи. На 31.05.2021г. бил съставен приложения по делото акт за
2
установяване на административно нарушение. При съставянето на същия
присъствал управителят Ферадов и свид. Д.. Преди акта бил написан
протокол, който бил подписан от присъстващите. След това бил съставен
актът. Същият бил подписан от актосъставителя и свидетеля и когато
трябвало да бъде подписан от управителя Ферадов, същият отказал да го
подпише и си тръгнал. Не получил и препис от акта. След това му АУАН му
бил изпратен и видно от приложената по делото разписка, е получен лично от
него.
При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Нарушението за което е наказан жалбоподателя е по чл. 403а, ал.1 от
КТ според който работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред,
списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което
осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване
на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на
които се полага наемен труд. Както бе прието по-горе, в деня на проверката
такива документи не са констатирани в проверявания обект. Същите не са
били представени от свид. К., която посрещнала проверяващите и казала, че е
отговорник в цеха и представител на работодателя, като по време на
проверката разговаряла с него по повод тези документи.
Те не били установени да са поставени на видно място и при извършената
проверка в цеха. С това елементите от състава на нарушението са налице.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросите
свързани със субективната страна на нарушението не стоят за обсъждане.
При служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното НП съдът не констатира допуснати съществени процесуалните
нарушения при издаването му, налагащи неговата отмяна - нито посочените
от жалбоподателя, нито други такива.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен (или
поне съставянето му е започнало) в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател. След това, преди да го подпише, последният си е
тръгнал. По този начин същият сам се е поставил в положение да не може да
подпиша акта и до получи препис от него. В последствие актът е бил връчен
лично на управителя на дружеството. С оглед на това съдът намира
направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя за
неоснователни. Ако правата на жалбоподателя са били до известна степен
ограничени при изготвянето на АУАН и по-точно при подписването му и при
връчването на препис от него, това се дължи изцяло на поведението на
законния представител на дружеството. Освен това впоследствие акта му е
бил връчен и същият е имал възможност да упражни в пълен обем правото си
на защита в рамките на административнонаказателното производство пред
3
наказващия орган.
Неоснователни са и направените възражения относно териториалната
компетентност на наказващия орган, тъй като със заповед № ..................
изпълнителният директор на ИАГИТ, е делегирал териториална
компетентност на двамата инспектори - Р.М. и Т.Д. да извършват проверки по
спазване на трудовото законодателство и ЗБУТ в обекти на контрол на
Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград за периода 29.04.2021г. - до
01.06.2021г. А видно от Заповед № 3-0058/11.02.2014г. на изпълнителния
директор на ИАГИТ наказващият орган е бил компетентен да издаден
обжалваното НП.
Налице са ясни описания на нарушението и обстоятелствата при които
същото е извършено, както в АУАН, така и в НП. Коректно е посочена
нарушената законова норма, като е прието, че се касае за маловажен случай
по чл.415в, ал. 1. Последната разпоредба за това нарушение предвижда
наказание „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300лв. В случая е
наложено наказание в максималния размер, без да са изложени мотиви в тази
насока. Съдът намира, че при липсата на данни за други такива нарушения, и
доколкото изисканите документи са били все пак представени, макар и
впоследствие и при липсата на вредни последици от нарушението,
наложеното наказание следва да бъде намалено до минималния предвиден от
закона размер.
Направено е от процесуалния представител на жалбоподателя искане
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и са представени
доказателства за заплатен такъв в размер на 700лв. Процесуалният
представител на наказващия орган прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН страните имат право на разноски които се определят по реда на
АПК. В чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил
потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по
АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как
следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е
4
уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл.
144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова
разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която
разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.
Жалбоподателят е доказал заплащане на 700 лева за адвокатски хонорар.
Доколкото наложеното наказание се намалява с повече от една втора, но НП
не се отменя, по съразмерност следва да се присъдят на жалбоподателя за
адвокатски хонорар 200лв. При приложението на същият принцип
наказващият орган следва да има право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. Доколкото
наложеното наказание се намалява с повече от една втора, но НП не се
отменя, следва да се присъди на наказващия орган за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
По горните съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ............... г.
издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда” – Пазарджик, с
което на жалбоподателя ............. със седалище и адрес на управление село К.
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
300 лв. като НАМАЛЯВА наказанието на 100 лв.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда” , гр. Пазарджик да заплати
на жалбоподателя сумата от 200лв. – за адвокатско възнаграждение и
отхвърля претенцията за разноски над тази сума.
ОСЪЖДА .............. със седалище и адрес на управление ................да
заплати на Дирекция Инспекция по труда” , гр. Пазарджик сумата от 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Отхвърля претенциите за разноски над тези размери.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5