№ 8659
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110114760 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД* и чл. 86, ал.1 ЗЗД*.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД твърди, че на 14.10.2021 г., в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
лек автомобил марка „Киа“, мод. „Сиид“ с рег. № ****** . Поддържа, че вредите са на
стойност 2493,90 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 2518,90 лева / с включени
ликвидационни разноски/ , поради което претендира същата, заедно със законна лихва от
21.03.2022 г. до погасяване на задължението, както и сумата 48,28 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.01.2022 г. – 20.03.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА ” АД оспорва исковете, като поддържа, че събитието не е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач,
че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, причинно-
следствената връзка. Поддържа, че вината е изцяло на водача на застрахования при ищеца
автомобил, който е нарушил чл. 25, ал.1 т *вП .Релевира възражение за съпричиняване.
1
Оспорва иска по размер. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД*:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С протоколно определение от 26.9.2022 г. за безспорни са обявени следните
обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на МПС „Мерцедес“ с рег. №
******* е застрахована при ответника. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
От представения протокол за ПТП, както и от показанията на свидетелите се
установява, че на 14.10.2021 г., в гр. София, лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******
, управляван от св. Г., , при навлизане в кръгово кръстовище на надлез „Надежда“, при
преминаване от крайна дясна лента в средна лента на пътното платно, осъществил
съприкосновение с движещия се в средна лента на платното таксиметров а-л марка „Киа“,
мод. „Сиид“ с рег. № ****** , управляван от св. П. , вследствие на което по а-л „Сиа Киид“ с
рег. № ****** били нанесени материални щети. Съдът намира, че събитието е настъпило
поради виновното /доколкото не се твърди и установява обратното/ и противоправно
поведение както на водача на лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ****** , управляван
от св. Г., който не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 20, ал. 1
и 2 *вП, така също и поради виновно и противоправно поведение на водача на а-л „Киа
Сийд“ с рег. № ****** , доколкото според заключението на вещото лице водачът на
последния е имал техническа възможност за предотвратимост на произшествието и
предотвратяване на удара , ако при преминаването си от средна в дясна лента за изход от
кръговото движение , бе пропуснал попътно движещия му се от дясно л.а. „Мерцедес А160“
с рег. № *******. Според заключението на вещото лице възможността за предотвратимост
на произшествието е била еднаква и за двамата водачи. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетелите.
2
Според заключението на съдебно автотехническата експертиза щетите по процесния
автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола
механизъм на произшествието, като по средни пазарни цени същите възлизат на сумата от
2861,11лева.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на двамата водачи, като при горните изводи
и съображения, с оглед на приетото по делото заключение по автотехническата експертиза,
намира, че е налице съпричиняване на резултата от страна на водача, застрахован при ищеца
, до размер на 50%.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 2861,11лева. С оглед основателността на възражението за
съпричиняване , релевирано от ответника с отговора, което съдът намери за основателно до
размер на 50%, то ищеца има право на регресно вземане до размер на 1259,45лева , до който
размер исковата му претенция следва да бъде уважена, с оглед липсата на доказателства за
извършено плащане от ответника. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера
на плащането, намален с 50%. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът
следва да бъде изцяло уважен до посочения размер от 1259,45лева и отхвърлен до пълния
предявен размер, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от подаване
на исковата молба до погасяването.
3
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД*:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 З*. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представената обратна разписка се установява, че покана е отправена и получена от
ответника на 10.01.2022 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 З*. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до
10.02.2022г. След тази дата изпада в забава.
За периода 11.02.2022 г. – 17.03.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 13,29лева , поради което акцесорният иск следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер .
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК и двете страни имат
право на разноски, съразмерно на уважените и отхвърлени искове. На ищеца съразмерно на
уважените искове следва да се присъдят разноски в общ размер на 413,82лева / за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и свиделет, и адвокатско възнаграждение/. На
ответника, съразмерно на отхвърлените искове, следва да се присъдят разноски в размер на
166,94лева /за депозити за експертиза и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* ФИРМА“АД , ЕИК ******** да заплати на „ФИРМА ” АД, ЕИК
******** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД* сумата от 1259,45 лева,
4
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Киа“, мод. „Сийд“, с рег. № ****** ,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.10.2021 г., в гр. София,
заедно със законната лихва от 21.03.2022 г. до погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД* сумата от 13,29 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 11.02.2022 г. – 20.03.2022 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение във връзка със
щети от ПТП , настъпило на 14.10.21г.в гр. София за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2518,90лева, както и иска за мораторна лихва за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 48,28лева и за периода
11.01.22г. – 10.02.22г.
ОСЪЖДА „* ФИРМА“АД , ЕИК ******** да заплати на „ФИРМА ” АД, ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 413,82 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА ” АД, ЕИК ******** да заплати на „* ФИРМА“АД , ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 166,94 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5