Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
град Горна Оряховица, 12.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1837 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове за установяване на вземания с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители С. Н. Н., И. Х. Г., О. Л., Я. Я. Ч., винаги заедно двама от тях, чрез процесуален представител : юрисконсулт Р.И.И., твърди в исковата си молба, че на 28.03.2017г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - като кредитор, и И.И.Д. - като длъжник, при следните параметри: сума на кредита - 850 лв.; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 52.55 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) - 49.90 %, годишен лихвен процент - 41.17%; лихвен процент на ден - 0.11 %; общо задължение по кредита: 1261.20 лв. Посочва, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги са начислени възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1020.24 лв., и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 42.51 лв. Твърди, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза в общ размер от 2281.44 лв., общ размер на вноска - 95.06 лв., дата на погасяване: 4 ден от месеца. Сочи, че неразделна част от ДПК са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора. Заявява, че на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди, че в т. V ,,допълнителни възможности за клиента” от ДПК № **********, И.И.Д. е пожелала с част от отпуснатата сума да бъдат рефинансирани други нейни задължения към трети лица, както следва : 1. Задължение към ,,4 финанс” ЕООД в размер на 387 лв. (документ за кредитен превод с банкова референция: 067029970026450, с дата 28.03.2017г.); 2. Задължение към ,,КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД в размер на 421.00 лв. (документ за кредитен превод с банкова референция: 067029970026456, с дата 28.03.2017г.). Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 31.03.2017г. превежда парична сума в размер на 42.00 лв. по посочена от длъжника И.Д. банкова сметка (***еренция: 067029970030609, с дата 31.03.2017г.), като общият размер на отпуснатата сума по договора е 850.00 лв. Заявява, че от своя страна длъжникът поема задължение по договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 95.06 лв. и падежна дата всяко 4-то число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 6 пълни вноски, последната от които с дата 12.07.2017г., след изпадането в забава и съгласно т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ уведомление, покана, предизвестие или други. Твърди, че на 16.01.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост; на 18.01.2018г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че процесния договор е едностранно прекратен от страна на дружеството и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба размерът на погасеното от И.И.Д. задължение по ДПК № ********** е в размер на 595.10 лв. В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 7.04 лв., поради липса на материален интерес. Претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.,,ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление такси по тарифа в размер на 30 лв. поради липса на материален интерес. Заявява, че към днешна дата И.И.Д. дължи на ,,ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, сума в размер 1686.34 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********.
Посочва, че поради неизпълнението на договорното задължение, ,,ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 1219/2018г., в хода на което длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение и на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 14.08.2018г.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на ,,Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника И.Д. в размер 1686.34 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Депозира писмени становища, в които излага съображения по основателността на претенциите си. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.
Ответникът И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. С.Ш. ***, назначен за особен представител на отв. И.И.Д., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва иска по размер. Счита, че представеният договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., от който ищецът търси признаване на права, е нищожен на поне две основания. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона - чл.26,ал.1 от ЗЗД. Пояснява, че във вписания в Търговския регистър предмет на дейност, дружеството-ищец е предвидило : ,,Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства”. Сочи, че това го квалифицира като финансова институция, според разпоредбата на чл.3а от Закона за кредитните институции, но въпреки това, ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответницата. Заявява, че договорът за заем е различен от договора за какъвто и да било кредит, защото договорът за заем е едностранен и реален, а кредитът винаги е двустранен и консенсуален. Заявява, че според чл.3а,ал.2,т.2 от ЗКИ, предметът на дейност трябва да сочи видовете сделки, които финансовата институция може да сключва; използван е дори глаголът ,,изрично”. Счита, че ако предметът на дейност сочи, че финансовата институция може да предоставя заеми, ще е в противоречие със закона да предоставя кредити. Посочва, че регистрацията и лицензирането на финансовите институции пред БНБ не може да е в противоречие със закона, като санира или променя вписания предмет на дейност на търговеца в Търговския регистър. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на самостоятелно, специално законово основание, предвидено в чл.22 от ЗПК, която вменява задължения на кредитора по чл.12,ал.1,т.9 от същия закон. Посочва, че в случая годишният процент на разходите е фиксиран на 49.90% - във възможно най-горната граница, допустима от закона, при положение че основния лихвен процент към момента на сключване на договора е бил 0 %, а законовата лихва е ОЛП + 10. Счита, че кредиторът е избрал най-обременителния процент, предвид задължението по чл.19,ал.4 от ЗПК, годишният размер на разходите да не надвишава 50%. Сочи, че проблемът не е само с обременителния размер на годишния размер на разходите, а в неговото безкомпонентно фиксиране, защото чл.12,ал.1,т.9 от ЗПК задължава всеки кредитор да посочи взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по нарочна формула, съдържаща се в Приложение № 1 към Закона. Пояснява, че ЗПК задължава всеки кредитор не просто да фиксира един крайно обременителен процент разходи, а да изложи методиката при изчисляването му, според формулата в приложението, като тази методика, с всичките й компоненти, е мотивът за избрания фиксиран процент. Счита, че подробното й описание е императив, а последицата от неспазване на тези законови задължения е в чл. 23 от ЗПК- длъжникът връща чистата стойност на кредита, без дължими лихви и други разходи. Сочи, че чистата стойност на кредита е в размер на 850.00 лв., според договора. Заявява, че от тази стойност, ответницата е върнала 595.10 лв. (според признанието на ищеца в исковата молба). Счита, че поради това искът е основателен за разликата от 254.90 лв. Моли съда да обяви договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. за недействителен, за да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан за разликата над 254.90 лв.
В съдебно заседание, ответницата И.Д. не се явява. Особеният представител – адвокат С.Ш. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Посочва, че в отговора на ИМ е допуснал техническа грешка, като е цитирал чл.12 от ЗПК, който се отнася за овърдрафтите, а е имал предвид аналогичния текст по чл.11 от ЗПК. Сочи, че според чл.22, когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7 - т.12 вкл., на която се позовава, този потребителски договор е недействителен. Посочва, че последиците от обявяване на тази недействителност са в визирани в чл.23 - потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по този кредит. Счита, че след като ответницата е получила 850 лв. и е върнала, по признание на ищеца, сумата от 555.10 лв., то тя остава да дължи остатъка от главницата - 254.90 лв. Излага съображения. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за потребителски кредит ”Профи Кредит Стандарт” № ********** от 28.03.2017г., декларации към него, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.03.2017г., Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, се установява, че на 27.03.2017 г. ответницата И.Д. е подала до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи Кредит Стандарт в размер от 850 лв., срок на издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 95.06 лв. и дата на погасяване – 4-ти ден от месеца, като Д. е декларирала задължения към други кредитни институции и е направила искане да бъдат погасени със сумата на отпуснатия кредит задължения, както следва: сума в размер 421 лв. към „Кеш Кредит” и сума от 387 лв. в полза на „4Финанс”. Цитираните писмени доказателства сочат, че на същата дата ответницата е подписала и декларация във връзка с обработката на лични данни, а на 28.03.2017г. е подписала и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, на28.03.2017г. дружеството – ищец, като кредитор, е сключило с ответницата И.И.Д. – потребител, договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********, по силата на който е предоставена в полза на ответницата обща сума в размер от 850 лв., от която : сума в размер от 387 лв. за рефинансиране на задълженията й към „4 Финанс” ЕООД, платима по посочената в договора банкова сметка, ***. за рефинансиране на задълженията й към „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД по посочена в договора банкова сметка. *** „Параметри” от договора, страните са уговорили срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 52.55 лв., ГПР – 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент ден 0.11, като общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1261.20 лв. Видно от процесния договор, страните са договорили и пакет от допълнителни услуги, за което ответницата се е задължила да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 1020.24 лв., платимо на вноски от по 42.15лв. месечно, при което е отразено, че общият размер на сумата, която ответницата Д. следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него, е 2281.44 лв., платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 95.06 лв., а падежът й е до 4-тия ден от месеца. Въз основа на писмените доказателства се установява, че ответницата е декларирала, че е запозната и приема приложимите към процесния договор общи условия, като приложените по делото Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит са подписани и от двете страни по договора. Към договора са приложени и декларации, в които ответницата е декларирала, че са й предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите и финансовото й състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги с приложими към него общи условия. Към процесния договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.
От приетите по делото, като доказателства преводни нареждания /транзакции/ от 13.09.2018г. – 3 бр., се установява, че на 28.03.2017г. от дружеството – ищец е изплатена сума в размер от 387 лв. по сметка на „4Финанс” ЕООД, сума в размер от 421 лв. е преведена по посочената от ответницата банкова сметка *** „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, а остатъкът след рефинансирането на задълженията, в размер от 42,00 лв., е преведен по посочената в договора за кредит банкова сметка *** И.Д..
От приетите като доказателства и неоспорени от ответната страна извлечение по сметка от 13.09.2018г. към договор за потребителски кредит № **********/28.03.2017г. и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, се установява, че към 13.09.2018 г. ответницата е заплатила по кредита и споразумението обща сума в размер от 595.10 лв. /5 бр. погасителни вноски по 95.06 лв. и една непълна вноска от 24.74 лв./, при което, след приспадане на платените суми, в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че Д. дължи обща сума в размер от 1686.34 лв. – остатъчни задължения по ДПК № **********/28.03.2017г.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1416/11.06.2018г. против длъжника И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: сумата от 1686.34 лв., представляваща неизплатена дължима главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 30.00 лв., представляваща такси по Тарифа извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 7.04 лв., представляваща лихва за забава от 05.11.2017г. до датата на изпадане на длъжника в забава по договора до 16.01.2018 г. / датата на прекратяване на договора/; сумата от 34.47 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за държавна такса, както и сумата от 50.00 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по ч.гр.дело № 1219/2018г., издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, по договор за потребителски кредит № **********/28.03.2017г. и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, сключени между ,,Профи Кредит България” ЕООД гр. София и И.Д., на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 850 лв., усвоен по следния начин : на 28.03.2017г. – рефинансиран кредит в размер от 387 лв. към „4Финанс” ЕООД,на 28.03.2017г. е рефинансиран кредит на ответницата към „Кеш Кредит Мобайл” в размер от 421 лв., а на 31.03.2017г. са преведени 42 лв. по сметка на Д.. От заключението на СИЕ се установява, че И.Д. е заплатила за погасяване на задължения по процесния договор обща сума в размер от 595.10 лв., като последната платена сума /200 лв./ е постъпила по сметка на ищеца на 12.07.2017г. От заключението на СИЕ се установява, че към дата 08.06.2018г. и към датата на изготвяне на заключението ответницата не е заплатила частично вноска с пореден № 7, както и седем поредни месечни погасителни вноски от пореден номер 8 до пореден номер 14. Съдът кредитира заключението на СИЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1416/11.06.2018г. по ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично основателен досежно претендирания размер, по изложените по-долу съображения.
За да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, обуславящо възникнало задължение за ответницата за нейното връщане, както и размера на задълженията. Ответницата следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Профи Кредит България” ЕООД гр. София и ответницата е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключения между тях от договор за потребителски кредит ”Профи Кредит Стандарт” № ********** от 28.03.2017г., Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, по силата на който ищецът - кредитор е предоставил на ответницата - кредитополучател, потребителски кредит в размер на 850 лева, усвоен от нея по гореописания начин, а потребителят е поел задължение да погасява кредита при условията, определени в договора, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и ОУ към тях.
Въз основа на приетата СИЕ, кореспондираща на приетите писмени доказателства – 3 бр. преводни нареждания, съдът намира за установени по делото и фактите, че кредиторът е изпълнил задължението си да преведе отпуснатия от него потребителски кредит в размер от 850 лв. на ответницата, и потребителят Д. е усвоила предоставения й кредит, за рефинансиране на задължения към други кредитни институции /общо 808 лв./ и по своята лична банкова сметка /***./, по начина и на датите, посочени в заключението.
Назначеният от съда по реда на чл.47,ал.6 от ГПК
особени представител на ответника предявява възражение за нищожност на договор
за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. поради противоречие със
закона - чл.3а от Закона за кредитните институции, на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,
което съдът намира за неоснователно. Легалното
определение на договора за потребителски кредит се съдържа в чл.9,ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.9,ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Потребителски кредит
е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне (аргументирано от
чл.9,ал.1 от ЗПК). Следователно, отправна точка при дефиниране на
потребителския кредит е понятието за потребител, за което законът установява
легална дефиниция в чл.9,ал.3 от ЗПК. По смисъла на посочената разпоредба
потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност (чл.9,ал.3 от ЗПК). Съгласно
чл.9,ал.4 от ЗПК, кредитор по договора за потребителски кредит е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. За
разлика от потребителя, кредиторът, който му предоставя или обещава да
предостави потребителския кредит, действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност и затова законът предпочита и
защитава интересите на контрагента му, въпреки, че допуска кредитор да бъде и
физическо лице (чл.9,ал.4 от ЗПК).
Настоящият съдебен състав счита, че вписаният в ТР предмет на дейност на
ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД : „отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства”, действително го квалифицира като финансова институция
по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за кредитните институции, при което
регистрираният предмет на дейност на дружеството съставлява и негова основна
дейност, регламентирана в чл.3,ал.1,т.3 от ЗКР
- отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. При тези данни и с оглед
легалната дефиниция за потребителски кредит /чл.9,ал.1 от ЗПК/, съдът намира,
че в случая не се установява противоречие с изискванията на чл.3а,ал.2,т.2 от
ЗКР във връзка с регистърното производство пред БНБ, а напротив – в предмета на
дейност на „Профи Кредит България” ЕООД изрично е посочена съответната дейност
по чл.3,ал.1,т.3 от ЗКР, вписана в ТР в предмета на дейност на дружеството като
негова основна дейност. С оглед на изложеното, съдът счита, че не се доказва
възражението на ответната страна за недействителност на договор за
потребителски кредит ”Профи Кредит Стандарт” № ********** от 28.03.2017г.
поради противоречие със закона - чл.3а,ал.2,т.2 от ЗКР, по смисъла на
чл.26,ал.1 от ЗЗД.
При тези факти, съдът констатира че между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. От приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че ответницата е извършила плащания на 6 пълни погасителни вноски от по 95.06 лв. и една непълна погасителна вноска от 24.74 лв., всички в общ размер от 595.10 лв. Въз основа на приетата СИЕ, кореспондираща на цитираните по-горе писмени доказателства, се установяват и фактите, че последното плащане, което е отчетено по сметката за обслужване на кредита, в размер на 200 лв., е направено от И.Д. на 12.07.2017г., като след тази дата ответницата е преустановила плащането на паричните задължения по процесния договор.
Основателни, обаче, се явяват възраженията на особения представител на ответницата, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11,ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
От приложения по делото договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. се установява, че в същия кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности тези на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. В случая обаче в договора не са посочени и описани условията за прилагането на лихвения процент по заема и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, противно на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК. На следващо място, в договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, така, както е разписано в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, т.е. в случая липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 % /. С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест, в посочената величина /, представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита,/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22 във вр. чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, и като такова, то не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Настоящият съдебен състав счита, че в този случай, с оглед прогласената по-горе недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса /възнаграждение/ за пакет от допълнителни услуги. Видно от договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., в раздел VI „Параметри” от договора, е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1020.24 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка, в чл.10а,ал.4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От приложения по делото договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. се установява, че в същия не са посочени и определени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси като възнаграждение по „пакет от допълнителни услуги”. В сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.03.2017г., приложено към делото, са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в това споразумение е предвидена клауза, която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.03.2017г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни, и за размера на всяка конкретна такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. Заедно с това, в противоречие на императивното правило на чл.10а,ал.4 от ЗПК, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Същевременно, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените в споразумението услуги, както е посочено и в самото споразумение, при което е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор или не. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Поради това, съдът счита, че в случая е налице и неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1020.24 лв.
Предвид изложените по-горе съображения, в случая се налага и извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1020.24 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10,ал.2,предл. второ и чл.10а,ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. С оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая ответницата дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 850 лв. Предвид заключението на СИЕ, приета по делото и неоспорена от ищеца, от която се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /08.06.2018г./ ответницата е заплатила на ищеца обща сума в размер от 595.10 лв., приспадайки тази сума от предоставения кредит в общ размер от 850 лв., съдът приема, че от потребителя остава дължима единствено сумата от 254.90 лв., явяваща се неплатената част от предоставената от кредитора главница по процесния кредит.
Към момента на приключване на съдебното дирене по делото ответната страна не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на изплащане на сумата от 254.90 лв. от ответницата на ищеца, въпреки възложената й доказателствена тежест досежно факта на изпълнение на възникнало парично задължение.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Профи Кредит” ЕООД гр. София от ответницата И.Д., за сумата от 254.90 лв., представляваща неизпълнено задължение за неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г. Поради това, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен частично, като съдът приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи заплащане на ищеца на сумата от 254.90 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изложените по-горе съображения относно недействителност на процесния договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., и съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът намира, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парични вземания на ищеца от ответницата, произтичащи от неизпълнението на договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., за сумата от 1431.44 лв., съставляваща разликата от признатия по-горе размер от 254.90 лв. на дължимото вземане до пълния претендиран размер от 1686.34 лв., заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 08.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради това, съдът счита, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива в тази тяхна част.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, частично основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /32.98 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответницата /348.02 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300/ лв., общо 861 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответницата частично, съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от 129.15 лв. Заедно с това, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явява частично основателна и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 34.47 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, общо 84.47 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1416/11.06.2018г. по ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС, съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от 12.67 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор
за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., на основание чл.22 от ЗПК
във вр. чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители С. Н. Н., И. Х. Г., О. Л., Я. Я. Ч., винаги заедно двама от тях, на СУМА в размер от 254.90 лв. /двеста петдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизпълнено парично задължение за главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1416/11.06.2018г. по ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители С. Н. Н., И. Х. Г., О. Л., Я. Я. Ч., винаги заедно двама от тях, чрез процесуален представител : юрисконсулт Р.И.И., за приемане за установено по отношение на И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, СУМАТА от 1431.44 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща разликата от признатия по-горе размер от 254.90 лв. на дължимото вземане до пълния претендиран размер от 1686.34 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1416/11.06.2018г. по ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители С. Н. Н., И. Х. Г., О. Л., Я. Я. Ч., винаги заедно двама от тях, СУМАТА от 129.15 лв. /сто двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /32.98 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./, за платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответницата /348.02 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /300/ лв., както и СУМА в размер на 12.67 лв. /дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1219/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /34.47 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................