№ 131
гр. Смолян, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500067 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ –МВР срещу съдебно решение постановено по гр.д.
№ 880/2022г. по описа на РС-Смолян. Във въззиваната жалба се излагат
доводи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. Твърди се че неправилно съдът е присъдил
допълнително възнаграждениее като извънреден труд след превръщане на
положения нощен труд на ищеца в дневен с коефициент 1,143 . Посочено е
че с изменението на ЗМВР обн. ДВ, бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и
точно е разписал спорните текстове в тази норма , като съдът не е съобразил
законодателните изменения. Коментирано е Решение на СЕС от 24.02.2022 г.
по преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на
образуваното дело. Изложени са подробни доводи , че е недопустимо
преобразуването на нощния труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в
1
извънреден и не може да се търси заплащането му . В тази връзка е
поискана отмяна на обжалваното решение и и отхвърляне на предявените
искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор на ВЖ е посочено, че решението е правилно и
законосъобразно, като съдът се е съобразил с посочена съдебна практика .
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е
депозирано писмен о становище в подкрепа на подадената въззивна
жалба.
Въззиваеимият се представлява в съдебно заседание от адв.В.Р. като
същата оспорва жалбата и претендира разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на
страните съдът намира за установен от фактическа страна следното:
С обжалваното решение по гр.дело 880/2022г по описа на РС-Смолян
съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., да заплати на ищеца А. Х.
следните парични вземания:
- 2 188,05 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г. –08.09.2022г,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143,
-сумата от 265,82лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от
1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска-08.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска/08.09.2022г./ до окончателното й изплащане.
С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и дължимите се разноски в полза на съда.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение, като заемал длъжността старши спасител в група
Оперативен център на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - С.
при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР
С.. За периода от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е отработил общо 185
2
нощни смени и съответно е положил общо 1480 часа нощен труд. Направен
е правен извод, че положеният нощен труд следва да се преобразува в
дневен , като общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения
за положен нощен труд след преобразуване с коефицент 1,143 за процесния
период е в размер на 2 188,05 лв. Съдът приел , че за положения нощен
труд следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 9 ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата , съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В тази насока
съдът уважил предявения главен и акцесорен иск за заплащане на
законна лихва.
В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен
факта, че за визирания период от 23.12.2019 г. до 08.09.2022г., ищецът е
отработил по служебно правоотношение общо 185 нощни смени и е
положил общо 1480 часа нощен труд. В тази насока е и изготвената
експертиза от вещото лице Ч., приобщена надлежно в хода на
производството пред РС-Смолян. Не е спорно, че ответникът не е
преобразувал и обезщетил положения нощен труд от ищеца по реда на
чл. 9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
и същият не е заплатен като извънреден труд.
Правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Подадената въззивна жалба е основателна по следните съображения:
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в
частност нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ
.В тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Постановеното Тълкувателно решение е задължително , като ищецът
3
няма основания да претендира заплащане на възнаграждение /включително
и законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период от
23.12.2019г до 08.09.2022г ., получен като следствие от прилагане по
аналогия на нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ: след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.
С оглед на изложеното постановеното съдебно решение е неправилно и
същото следва да бъде отменено в цялост .Предявените от Х. искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма основания да
претендира заплащане на посоченото в исковата молба обезщетение,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСРОЗ , с оглед
задължителната сила на посоченото ТР № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1/2020 г. При това положение е неоснователен и иска за заплащане на законна
лихва , доколкото главният иск е отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените разноски на ответника, а именно юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева
/по дължимо се минимално възнаграждение от 100 лева за всяка
инстанция/ и заплатена ДТ за подаване на ВЖ в размер на 68,76 лева .
Воден от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост постановеното съдебно решение постановено по гр.д.№
880/2022г. по описа на РС-Смолян като НЕПРАВИЛНО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. Х. ЕГН ********** искове по чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С. за заплащане
на сума в размер на 2 188,05 лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019г.
–08.09.2022г, получено в резултат на преизчисляване на положените часове
нощен труд с коефициент 1,143, включително сума от 265,82 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца,
следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата
4
на предявяване на иска/08.09.2022г./, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. З. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., ул.”П.” №*** направените разноски за двете
съдебни инстанции в общ размер на 268,76 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5