Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на деветнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 936 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.266, ал.1
от ЗЗД и чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В *** е
постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.Н.Я. *** против ***, ***, представляван от директора В.А.П., в която се
твърди, че в началото на м.април 2012г. между ответника, в качеството на
възложител и ищеца, в качеството на
изпълнител бил сключен устен договор за услуга, по силата на който възложителя
възложил, а изпълнителя приел да извърши в музея следната услуга: ремонт и
обновяване на витрини ГВ1 до ГВ5 в зали 19 и 20 при възнаграждение в размер на
500лв. с включен ДДС, за което била съставена ***, както и ремонт и обновяване
на витрина ГБ6 в зала 20, за което била съставена *** от 09.04.2012г. за сумата
от 1 630лв. с включен ДДС. Сочи се, че и двете фактури били осчетоводени в
счетоводството на ищеца и ответника. Твърди се още, че на 04.05.2012г. между
страните бил сключен Договор за възлагане на работа, изразяваща се в
„техническо обновяване на постоянна позиция в 19 и 20 зала „Нова и най-нова
история” на музея. Излага се, че след приключване на работата от страна на
ответника, въз основа на Заповед №189/06.06.2012г. на директора на музея била
съставена комисия, която приела работата – извършено обновяване в
експозиционните зали. Въз основа на договора от 04.05.2012г. и извършената и приета работа, ищеца издал ***.;
*** Същите били предадени на ответника, заедно с цитираните по-горе, като това
обстоятелство било отразено в двустранно подписан опис на неплатени фактури от
08.06.2012г. Фактурите били и осчетоводени в счетоводството на ищеца и
ответника. Твърди се, че според уговореното между страните, възложителя
следвало да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение не по-късно от 2
работни седмици след завършване на работата. Твърди се още, че плащане не било
извършено в уговорения срок, а и след изтичането му. Така останала неплатено
възнаграждение за извършената работа в общ размер на 2 984,76лв. Поради
това ищецът претендирал по реда на чл.410 от ГПК издаване на заповед за
изпълнение за част от тази сума – в размер на 2 084,76лв. и такава била
издадена в производството по образуваното ч.гр.д.№9211/2016г. по описа на ***,
но в законоустановения двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило
писмено възражение от длъжника. Оставала неплатена и разликата от 900лв., която
не била предмет на заповедното производство.
Като следствие
от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се
признае за установено вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от
2 084,76лв., представляваща част от неплатеното възнаграждение по
процесния договор за услуга, предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 900лв., представляваща
останалата част от неплатеното възнаграждение, която не е била предмет на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Ответникът не
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но след изтичането му е депозирал
молба, с която заявява, че бил изплатил изцяло претендираните суми.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №9211/2016г.
по описа на *** се установява, че ищеца е депозирал на 05.12.2016г. пред ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника *** за сумата от
2084,76лв., представляваща неплатено задължение по процесните фактури. Заповед
за изпълнение №5781 е издадена на 06.12.2016г. Срещу същата е постъпило
възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен срок и с разпореждане на
съда от 04.01.2017г. е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция за
съществуването на това вземане е предявена в законоустановения едномесечен
срок, поради което съдът я намира за допустима. За непредявената в заповедното
производство част от вземането, ищецът е предявил осъдителен иск.
Безспорно е между страните и се
установява от приложения препис на Договор за възлагане на работа от
04.05.2012г., сключен между ***, в качеството на възложител и ***, в качеството
на изпълнител, че по силата на същия ищеца е поел задължение да извърши
ремонт на стационарни големи витрини в
зали 19 и 20 на музея, подмяна на осветлението във витрините, изграждане на
допълнително осветление в залите и прилежащия коридор, изработка на 2 бр. експозиционни
подиума, изграждане на нова визия на стенна витрина в зала 20, изграждане на
сценично пространство на експонатите на кукления театър. По силата на
съглашението изпълнителят е следвало да закупува необходимите материали за извършване
на техническото обновяване, като представя фактури на възложителя. Последният
се е задължил да заплати дължимото възнаграждение не по-късно от 2 работни
седмици след завършване на работата.
Не се спори също така между страните
и е видно от приложените преписи на *** *** че изпълнителя *** е изпълнил
възложената работа, като стойността на възнаграждението за извършеното е
възлязло общо в размер на 2984,76лв.
От приложения препис на писмо,
изходящо от *** е видно, че в отговор на жалба от ищеца до Общината за
неизплащане на възнаграждението по процесния договор е било отговорено, че по
счетоводни сметки на *** са били осчетоводени задълженията за извършени услуги
и СМР през 2012г. и не съществувала пречка за изплащането им.
Видно е от приложения препис на
Покана, изходяща от ищеца и адресирана до ответника и обратна разписка от ***,
че на 15.11.2016г. изпълнителя е поканил възложителя да му заплати дължимото
възнаграждение, предоставяйки му седмичен срок за това.
Не се спори между страните, че
ответника е заплатил дължимото по процесния договор възнаграждение в размер на
2984,76лв. след образуване на производството по настоящото дело и това е видно
от приложения отчет на сметка на *** и нареждане за групово плащане от
14.03.2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правоотношението между страните се е
развило по сключен между тях Договор от 04.05.2012г., имащ характеристиките на
такъв за изработка.
Между страните е безспорно и се
установи от събраните в настоящото производство доказателства, че ищеца е изпълнил
поетото задължение да извърши
възложената му с договора работа. При това в тежест на ответника, в качеството
на възложител, е възникнало задължението да заплати уговорената цена в размер
на 2984,76лв. в уговорения двуседмичен срок от завършване на работата.
Това задължение на възложителя не е
било изпълнено в определения срок. Поради това с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Плащането е било извършено в хода на настоящото производство
и следва да бъде съобразено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявените искове, макар и основателни и доказани, следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на делото.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са сторени
разноски за държавна такса в размер на 59,70лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 440лв. или общо 499,70лв. В исковото производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 73,69лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 500лв. или общо 573,69лв. Ответникът дължи изцяло направените разноски,
т.к. с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а погасяването
на задълженията му е станало в хода на производството по спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, със седалище и адрес на управление *** против ***, ***,
ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи в полза на
ищеца сумата
от 2084,76лв., представляваща част от неплатено възнаграждение по
Договор за възлагане на работа от 05.05.2012г., за което вземане е издадена
Заповед №5781 за изпълнение на парично задължение от 06.12.2016г. по ч.гр.д.№9211/2016г.
по описа на ***, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от ***, със седалище и адрес на управление *** против ***, ***, ИСК с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 900лв., представляваща част от неплатено
възнаграждение по Договор за възлагане на работа от 05.05.2012г. , като
погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 499,70лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 573,69лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :