Р
Е Ш Е Н И Е
№
94
гр. Сливница, 20.09.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети август
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 418 по
описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от В.Ж.Д. срещу А.В.Г. иск с
правно основание чл. 49 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, без произнасяне от страна на съда по въпроса за вината.
В исковата молба се сочи, че страните са
сключили граждански брак на 10.10.2001 г., за което е бил съставен Акт за
сключен граждански брак № ***от 10.10.2001 г., съставен от длъжностно лице по
гражданско състояние при Столична община, р-н „В.“. Сочи се, че ответникът е
арменски гражданин и бракът е сключен само формално, за което свидетелства обстоятелството, че след сключването му
страните никога не са живели заедно, като ответникът единствено е бил записан
на адреса, на който е живяла ищцата, а именно гр. С.,
ж.к. „Л.“, вх. 1, ет. 12, ап. 55, но след сключване на брака е заминал за
Армения. Поддържа се, че от брака си страните нямат родни деца, както и че по
време на брака не са придобивали недвижимо имущество, леки автомобили, дялове в
търговски дружества и други вещи на значителна стойност, представляващи
съпружеска имуществена общност. Сочи се, че след сключване на брака ищцата не е
променяла фамилното си име.
Доколкото на ищцата не е известен адресът
на ответника в чужбина е направено е искане същият да бъде призован по реда на
чл. 48 ГПК.
С разпореждане от 09.07.2018 г. предвид
липсата на ЕГН на ответника, съдът е разпоредил да се изиска информация от
Дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР има ли данни за постоянен
и настоящ адрес на ответника, в отговор на което е получено писмо вх. №
2412/30.07.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, с което съдът е уведомен, че
лицето не е български гражданин и писмото е изпратено по компетентност на
Дирекция „Миграция“.
С писмо вх. № 2572/15.08.2018 г. по описа
на РС- гр. Сливница, Дирекция „Миграция“ е уведомила съда, че ответникът е имал
заявен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, ет. 12, ап. 55, актуален към
28.02.2011 г. Посочено е, че за лицето има и адресна регистрация от 30.10.2012
г. в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
С разпореждане от 20.08.2018 г. съдът е
постановил съобщението, ведно с исковата молба да се изпратят до ответника на
посочения адрес в гр. С., ж.к. „Л.“.
Видно от върнатото в цялост съобщение
адресът е бил посетен на 30.08.2018 г. и на 10.09.2018 г., като в същото е
отразено, че по сведения на собственика на апартамента Л.В. лицето е живяло на
адреса през 2009 г. за един месец и заминало за Армения.
Съгласно чл. 48 ГПК ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран
постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за
заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен
вестник“. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът
удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът
потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
По делото са били
представени предвидените в разпоредбата на чл. 48 ГПК справка и декларация, с
оглед което с разпореждане от 18.12.2018 г. съдът е разпоредил призоваването на
ответника да стане чрез обявление в неофициалния раздел на Държавен вестник,
като обявлението е било публикувано в неофициалния
раздел на ДВ, бр. 108 на 29.11.2018 г. В указания в обявлението двуседмичен
срок, който е изтекъл на 13.01.2019 г. ответникът не се е явил в деловодството
на РС- гр. Сливница за връчване на съобщението по чл. 131 ГПК, ведно с исковата
молба приложенията към нея.
С оглед на горното съдът с разпореждане от
09.04.2019 г. е предоставил на основание чл. 48, ал. 2, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК
правна помощ на ответника, като за особен представител на същия с разпореждане
от 15.04.2019 г. е назначена адв. А.В. от САК.
В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е
връчено на адв. В. на 19.04.2019 г.) особеният представител на ответника е
подал отговор на исковата молба, в който е застъпил становище за нейната
основателност, предвид наведените в исковата молба фактически твърдения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с иск за развод с правно
основание по чл. 49, ал. 1 СК.
Основателността на иска с правно основание предполага
установяването на следните материални предпоставки: 1) наличие на действително
сключен граждански брак между страните; 2) дълбоко и непоправимо разстройство
на брачната връзка, без значение по чия вина, което прави безсмислено
продължаване съществуването на брака.
От представеното по делото в оригинал Удостоверение за
сключен граждански брак (дубликат) от 27.06.2018 г., издадено от Столична
Община, р-н „В.“, въз основа на Акт за сключен граждански брак № ***от
10.10.2001 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична
община, р-н „В.“, се установява, че гражданският брак между В.Ж.Д., ЕГН **********
и А.В.Г., роден на *** г., е сключен на 10.10.2001 г.
От барака си страните нямат родени деца, като по
делото няма данни и за придобито по време на брака имущество в режим на
съпружеска имуществена общност.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства,
като от показанията на свидетелката С.Г.П.- сестра на ищцата, се установява, че
същата знае, че сестра й е сключила граждански брак през 2001 г., като седмица
или две след сключването му свидетелката е видяла ответника за пръв и последен път.
Свидетелката има спомени, че страните са живели заедно в дома на сестра й в гр.
С., ж.к. „Л.“, но за не повече от един месец, след което ответникът е изчезнал
и оттогава нито тя нито сестра й са поддържали контакт с него, като оттогава
нямат информация къде е отишъл и единствено предполагат, че се е върнал в
Армения.
Съдът прецени показанията на свидетелката по реда на
чл. 172 ГПК, доколкото същата е сестра на ищцата, като даде вяра на същите,
доколкото те се потвърждават и от събраната в хода на администрирането на
исковата молба информация. От изисканата от МВР Дирекция „Миграция“
справка се установява, че ответникът има
четири влизания в Р. България и пет излизания, съответно излизане от ГКПП Кап.
Андреево шосе на 26.03.2008 г., влизане през ГКПП Аерогара Варна на 26.08.2009
г., излизане през ГКПП Аерогара С. на 18.09.2009 г., влизане през ГКПП Кап.
Андреево шосе на 14.02.2011 г., излизане през ГКПП Кап. Андреево шосе на
13.04.2011 г. влизане през ГКПП Кап. Андреево шосе на 25.10.2012 г., излизане
през ГКПП Кап. Андреево шосе на 24.11.2012 г., влизане през ГКПП Кап. Андреево
шосе на 30.06.2017 г. и излизане през ГКПП Кап. Андреево шосе на 10.07.2017 г.,
след което няма данни за влизане на лицето на територията на Р. България.
Установява се също така, че ответникът е с отнето право на постоянно пребиваване
като член на семейство на гражданин на ЕС в Р. България със Заповед №
411/04.10.2011 г. на дирекция „ Миграция“- МВР, както и че лицето има адресна
регистрация от 30.10.2012 г. в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ап. *с домакин V.K., където съдът е изпратил съобщение по делото, което
се е върнало в цялост с отбелязване, че по сведения на новия собственик на
апартамента Л.В., лицето е живяло на адреса през 2009 г. за 1 месец и е заминал
за Армения.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява
основателен.
Съгласно указанията на ВС, дадени в Постановление № 10
от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и
непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са
отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните
отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е
опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни
причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в
съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото
и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със
състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала
съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните
отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че
разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава
нормални условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им, в случай
че от брака има родени такива.
Дълбоко според ВС е това разстройство, при което между
съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези
случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може
да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще
бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо
състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната
фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо
разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се
преценява за всеки конкретен случай.
В настоящия случай съдът намира, че брачната връзка
между страните съществува само формално, доколкото скоро след сключването му
ответникът е напуснал съвместно обитаваното с ищцата жилище в гр. С., ж.к. „Л.“,
като по делото няма каквито и да било данни през този период страните да осъществявали
контакт помежду си, още по-малко да е налице пълноценно съществуваща брачна връзка. Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение,
липса на привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи
усилия за развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването
на брака, поради което и същия следва да бъде прекратен.
Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на
ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на
основание чл. 49, ал.3 СК, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Съдът не следва да се произнася изрично и по отношение
на фамилното име, доколкото същото не е променяно след сключването на брака,
като ищцата е запазила предбрачното си фамилно име- Д., а ответникът своето- Г..
На основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК и
доколкото няма искане за произнасяне по вината на съпрузите относно настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, разноските, сторени в съдебното
производство следва да останат в тежест на ищцата.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 (четиридесет) лева, която
следва да бъде заплатена от двамата съпрузи поравно.
Така
мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 49, ал. 1 СК ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 10.10.2001 г. в гр. С., между В.Ж.Д., ЕГН **********
и А.В.Г., роден на *** г., гражданин на Армения, с Акт за сключен граждански
брак № ***от 10.10.2001 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние
при Столична община, р-н „В.“, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, страните В.Ж.Д., ЕГН ********** и А.В.Г., роден на ***
г., гражданин на Армения, да заплатят
в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Сливница, окончателна
държавна такса в размер на по 20,00 (двадесет) лева, дължима от всеки един от двамата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд- С. в 2-седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
чрез процесуалните им представители!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: