Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260012, 09 март 2021 г.,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на девети март през две хиляди двадесет
и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното
от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 72 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Молителите М.А.Д. и З.Х.Д. твърдят, че са родители на
ответника А.М.Д.. И тримата живеели заедно в общ дом в *********. Ответникът
злоупотребявал с алкохол и непрекъснато ги тормозел физически ипсихически –
искал им пари, заканвал им се, че ще ги убие, обиждал майка си с цинични думи и
изрази, не допускал сестра си да види молителите, потрошил покъщнината и пр.
Молителите търсели съдействие от полицията, но след като полицейските служители
си тръгнели, тормозът продължавал. Правят искане съдът да отстрани ответника от
съвместно обитаваното жилище.
В съдебно заседание молителите се явяват лично и
поддържат молбата.
Ответникът се явява и не оспорва фактическите твърдения в
молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителката
и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Молителите са родителите на ответника. Молителят е
инвалид с установена 95% нетрудоспособност. Обездвижен е и молителката го
обслужва. Молителите и ответникът живеят
в отделни сгради, построени в един двор в село Ябланово. Ответникът работи в
строителството и работата му е свързана с пътуване извън селото. Ответникът
злоупотребява с алкохол от дълги години и под въздействието му е много
агресивен към родителите си – обижда ги, бие ги, руши домашното имущество. Нарича майка си курва и проститутка, а баща
си педераст.
С решение № 45/15.06.2018г, постановено по гражданско
дело № 183/2018г на РС Котел, в сила от 04.07.2018г., ответникът е бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката З.Д. и му е
било забранено да приближава жилището, обитавано от молителката, нейната
месторабота и местата за социални контакти и отдих за срок от една година и
шест месеца. Наложена му е глоба в размер на 400.00 лева. По същото дело е била
издадена заповед за незабавна защита № 5 от 24.04.2018г.
От справката на съдимост на ответника се установява
следното :
С решение № 26/06.06.2018г, постановено по АНД №
172/2018г на РС Котел, в сила от 22.06.2018г., е признат за виновен, затова че на 02.05.2018 г. в с. Ябланово, общ. Котел не изпълнил
заповед за незабавна защита от домшно насилие № 5/24.04.2018
г., издадена по гр. дело № 183/2018г. по описа на РС Котел в полза на З.Х.Д. ***
– престъпление по чл.296, ал.1, пр. 2 от НК. Освободен е от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева.
С протоколно определение от
15.01.2019г, постановено по НОХД № 295/2018г на РС Котел, неподлежащо на
обжалване, е било одобрено постигнатото между РП Котел и защитника на настоящия
ответник (тогава обвиняем) споразумение, с което се е признал за виновен, затова
че на 01.12.2018 г. в с. Ябланово, общ. Котел, не изпълнил
заповед за защита от домашно насилие – заповед № 8 от 15.06.2018 г., с която му
е забранено да извършва домашно насилие над З.Х.Д. ***, както и да приближава жилището
ù за срок от една година и шест месеца, като отишъл и влязъл в жилището
на З.Х.Д.,*** – престъпление по
чл. 296, ал. 1, предл. 2 от НК. Наложено
му е било наказание три месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за три години
изпитателен срок.
С протоколно определение от
18.07.2019г, постановено по НОХД № 140/2019г на РС Котел, неподлежащо на
обжалване, е било одобрено постигнатото между РП Котел и защитника на настоящия
ответник (тогава обвиняем) споразумение, с което се е признал за виновен,
затова че на 18.06.2019 г. в с.
Ябланово, общ. Котел, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие –
заповед № 8 от 15.06.2018г. по гражданско дело № 183/216 г. по описа на РС
Котел, влязла в сила на 04.07.2018г., с която е отстранен от жилището обитавано
от З.Х.Д. *** и забраняваща му да извършва домашно насилие спрямо нея за срок
от една година и шест месеца, считано от 15. 06. 2018г., като отишъл и влязъл в
жилището на З.Х.Д.,***, извършил домашно насилие спрямо нея - дърпал я за
косата, хванал я за врата и ѝ нанесъл побой, като деянието е извършено
повторно, след като е осъден с определение № 1/15.01.2019 г. по НОХД №
295/2018г. по описа на РС Котел за същото деяние – престъпление по чл.296, ал.4 вр. ал.1
предл.3 вр. чл.28, ал.1 от НК. Наложено
му е наказание три месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване. С
определение по чл.306 от НПК е било приведено в изпълнение наказанието три
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 295/2018г.
Двете наказания са били
изтърпени на 05.01.2020г.
След като излязъл от затвора ответникът продължил да
тормози родителите си. Св. E.М. – дъщеря на молителите и сестра на ответника,
заяви, че тормозът е непрекъснат. Свидетелката живее в село Малко село, но тъй
като работи в село Ябланово, всеки ден ходи да види родителите си. Свидетелката
не била виждала ответника трезвен през последните години. Псувал молителите,
обиждал ги, блъскал, чупел покъщнина. Свидетелката сочи, че тя лично не е
виждала ответникът да им нанася побой, но те са ù споделяли и за
осъществено спрямо тях физическо насилие.
Горните фактически положения съдът установи след анализ
на събраните писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелката М.,
която е очевидец на постоянния тормоз, осъществяван от ответника спрямо молителите,
съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се
основава на особеностите на свидетелските показания като средство за
възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, но поради наличие на емоционална
връзка между свидетеля и някоя от
страните по делото, може да се засегнал в една
или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В
тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед
върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели,
без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна
отговорност показания
от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство. Такива други доказателства по делото не бяха събрани.
Дори напротив, ответникът заяви, че не оспорва истиността на показанията на
свидетелката. Приложените декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписани от
молителите и възпроизвеждащи описаните в молбата фактически твърдения, губят
доказателствената си стойност, но само относно тези от декларираните
обстоятелства, които могат да бъдат доказани посредством други доказателства,
което беше предприето от страна на молителите. Декларациите в частта им, в
която молителите декларират, че ответникът осъществява спрямо тях физическо
насилие, са доказателствено средство за декларираните обстоятелства, доколкото
не се твърди, че тези обстоятелства могат да бъдат установени чрез други
доказателства.
Молбата е допустима, тъй като е подадена от лица,
легитимирани да търсят защита по ЗЗДН. Независимо че не сочат конкретни дати на
извършено спрямо молителите домашно насилие, съдът приема, че молбата е
подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се твърди непрекъсно
осъществявано във времето насилие - определение № 27 от
11.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 584/2010 г., IV г. о., определение № 676 от 25.09.2009
г. на ВКС по гр. д. № 3175/2008 г., IV г. о., в които е дадено тълкуване на закона в посочения смисъл.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
молбата за основателна. Установи се, че ответникът непрекъснато осъществява домашно
насилие спрямо молителите. Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в семейна връзка. Категорично съдът възприема действията
на ответника като акт на физическо и психическо насилие, независимо от
обстоятелството, че тези му действия могат да се квалифицират и като престъпление,
и като деликт, тъй като според изричната разпоредба на чл.1, ал.2,
отговорността по този закон не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.
По тези съображения съдът следва да постанови решение, по
силата на което да наложи комплекс от мерки, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН,
които представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалите
лица чрез
отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалите (чл. 5,
ал.1, т.2-4 от ЗЗДН) и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото
лице (чл. 5,
ал.1, т.1, т.5
и т.6 от ЗЗДН).
Съдът счита, че най – наложителната мярка за закрила е
отстраняване на съвместно обитаваното жилище. На ответника следва да се забрани
да приближава жилището на молителите, което те обитават, както и местоработата им
и местата за социален отдих. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи
прояви на домашно насилие, посочената мярка ще препятства прекия контакт между жервите
и ответника и ще осуети възможността за физически посегателства. Следва да бъде
взета и мярката
по т. 1 - задължаване ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие.
Съдът следва да определи максимален срок от една година и
шест месеца, за който да бъдат наложени мерките по т. 2 и т.3,
считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй
като заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира
изпълнението ù,
според чл.17, ал.3 и
чл.20 от ЗЗДН. Съдът определи
продължителността на срока, като съобрази, че ответникът извършва домашно
насилие над родителите си от години и дори и ефективно изтърпяното наказание не
му е повлияло по начин че да осмисли поведението си и да преустанови
противоправните си действия.
Размерът на глобата, която следва да се наложи на
ответника по реда на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, е в размер около средния, а именно
600.00 лева.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на
молбата, следва да бъде издадена заповед за защита. На основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде предупреден, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно прокуратурата. На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН преписи от решението и от
заповедта следва да бъдат връчени на страните. Заповедта следва да се връчи на РУ на МВР Котел по настоящия адрес на
нарушителя и на пострадалите лица.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да заплатят
държавна такса в размер на 25.00
лева по сметка на бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН А.М.Д., ЕГН **********,***, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.Х.Д., ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН А.М.Д., с
посочени данни, от съвместно обитаваното с молителите З.Х.Д. и М.А.Д., двамата
с посочени данни, жилище на адрес село Ябланово, община Котел, *********, за
срок от една година и шест месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН А.М.Д.,
с посочени данни, да приближава жилището, находящо се на
адрес град Котел, *********, обитавано от З.Х.Д. и М.А.Д., двамата с посочени
данни, тяхната месторабота и местата за социални контакти и отдих за срок от
една година и шест месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
З.Х.Д. и М.А.Д., двамата с посочени данни, заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН А.М., с посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
прокуратурата.
НАЛАГА на основание
чл. 5, ал.4 от
ЗЗДН на А.М.Д., ЕГН **********,***, глоба
в размер на 600.00 (шестстотин) лева, затова че в село Ябланово, община Котел непрекъснато извършва спрямо З.Х.Д. и М.А.Д. домашно
насилие.
ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата
25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.
ПРЕПИСИ от заповедта и решението да се
връчат на Началника на РУ на МВР
Котел и на страните.
РЕШЕНИЕТО
и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС Сливен в седемдневен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :