№ 7972
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110163048 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Ф.“ ЕООД срещу С. К. А. и З. Б. Е.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
535 ТЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 875 лв., представляваща останала непогасена част от парично задължение по
запис на заповед, издаден на 04.07.2023 г., в гр. С., с падеж – 09.04.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 27669/2024 г. по описа на СРС, 179
състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.05.2024 г. и въз
основа на нея изпълнителен лист от същата дата.
Ищецът „Ф.“ ЕООД ЕООД твърди, че в негова полза от страна на ответницата С. К.
А. е издаден редовен от външна страна запис на заповед от 04.07.2023 г., по силата на който
тя безусловно и неотменимо се е задължила да му заплати сумата от 7410 лв., с падеж:
09.04.2024 г., който запис на заповед е авалиран от З. Б. Е.. Поддържа, че ценната книга е
редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 10 ГПК и отговаря на всички изискуеми
реквизити по чл. 535 ГПК, като падежът й е настъпил на 09.04.2024 г., претендирайки само
част от сумата по нея, а именно: 875 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. К. А. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че претендираната сума е
заплатена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Б. Е. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че претендираната сума е заплатена от
С. К. А.. На самостоятелно основание оспорва дължимостта на вземането като авалист.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена установителна
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ. За уважаване на
предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е поемател или
легитимиран приносител на процесния запис на заповед от 04.07.2023 г., отговарящ на
1
императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответникът. В тежест на
ответника е да докаже наличието на изпълнение на задълженията си по издадения запис на
заповед в уговорения срок и размер в т. ч. и плащането на сумата по него.
С оглед становището на ответницата с отговора на исковата молба на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 04.07.2023 г. С. К. А. е издала запис на заповед в полза на
„Ф.“ ЕООД за сумата от 7410 лв., с падеж – 09.05.2024 г., който е авалиран от З. Б. Е..
Спорният по делото въпрос касае обстоятелството погасена ли е сумата по него в размер на
875 лв., останала предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на
заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на
вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. В настоящия случай твърдения за наличието на каузално правоотношение не
са наведени от ищеца, нито от ответниците по делото.
За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа
предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. наименованието „запис на заповед“
в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; и 7. подпис на
издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на
менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в
ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност
на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.
Настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото запис на заповед съдържа
всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи
условие за действителност на менителничното волеизявление и материализира посоченото в
него вземане.
С оглед твърденията на ответниците, че процесната сума е заплатена, по делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена. Съгласно заключението, на 04.07.2023 г. между ищеца и ответника
С. К. А. е сключен договор за потребителски кредит № 8000833, по силата на който ищецът
е предоставил кредит в размер на 3 000 лв. Според експерта от страна на С. К. А. са
постъпили, респ. от ищеца са осчетоводени, плащания в общ размер от 2125 лв., както
следва:
18.07.2023 г. – 570 лв.
16.08.2023 г. – 285 лв.
08.09.2023 г. – 570 лв.
27.10.2023 г. – 200 лв.
07.11.2023 г. – 300 лв.
24.11.2023 г. – 200 лв.
В проведеното на 07.04.2025 г. о.с.з. вещото лице е пояснило, че в посочена сумата от
2
2125 лв., са включени, респ. съобразени и представените от ответницата А. платежни
нареждания по делото.
Доколкото страните не твърдят и не се позовават на каузално правоотношение, то
макар и същото да е посочено в заключението от вещото лице, съдът счита, че не може
служебно да обсъжда и изследва същото.
Предмет на настоящото производство е единствено сумата от 875 лв., като в исковата
молба ищецът е посочил, че с оглед извършени плащания, претендира единствено
непогасения остатък от 875 лв. Плащанията в общ размер от 2125 лв. са извършени преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По делото не се
установява да са извършени плащания, с които да е погасен претендираният остатък от
875,00 лв. Единствено за пълнота следва да се посочи, че в контекста на каузалното
правоотношение, от заключението се установява, че предоставената на ответницата С. К. А.
сума по договора за кредит е в размер на 3 000 лв., а извършените плащания, отнесени от
ищеца за погасяване на главницата са в размер на 2125 лв., респ. дължимият остатък за
погасяване на главницата възлиза на сумата от 875,00 лв. – какъвто е и размерът на
процесната претендирана сума по записа на заповед.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че законът допуска
плащането на ценната книга да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство
(авал), което може да се даде както от трето лице, така и от лице, чиито подпис вече е
сложен върху менителницата (чл. 483 ТЗ). Към института на авала намират приложение
нормите на чл. 465 ТЗ и от чл. 483 до чл. 485 от ТЗ. Менителничното поръчителство (авал),
се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или
върху прикрепен върху него лист (алонж), където авалистът следва да положи саморъчен
подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 537 ТЗ вр. чл. 484, ал. 2 ТЗ, подписът на лицевата
страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на
издателя. В случая процесният запис на заповед обективира менителнично поръчителство
/авал/. Върху лицевата страна на записа на заповед, след менителничното волеизявление и
подписа за издателя, е удостоверено и валидно менителнично поръчителство по
задължението по записа на заповед, поето от ответника З. Б. Е.. Текста за същото съдържа
ясно изявление, че ответника гарантира като поръчител за издателя изплащането на записа
на заповед, като собственоръчно е изписал трите си имена и се е подписал под
волеизявлението си. Доколкото е спазена установената в ТЗ форма, съдът намира, че е
възникнало валидно менителнично поръчителство /авал/, поето от ответника З. Б. Е..
Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение,
което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от
обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата
(хонората), предвид разпоредбата на чл. 485, ал. 1 ТЗ. При това положение и с оглед нормата
на чл. 513, ал. 1 ТЗ ответницата З. Б. Е. отговаря солидарно с издателя на менителничния
ефект С. К. А..
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 148,20 лв. за
държавна такса и е направил искане за пропроционалното им присъждане още с исковата
молба. С оглед обезсилена част от заповедта за изпълнение, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 61,02 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски и е представил доказателства
както следва: 50,00 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. С
3
оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер от 61,02 лв. за заповедното производство и 450,00 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление * „*“ № *, представлявано от С.Н. и И.С.Н. срещу С. К. А.,
ЕГН **********, с адрес * ***. Б. Е., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца сумата
от 875,00 лв., представляваща непогасена част от парично задължение по запис на заповед,
издаден на 04.07.2023 г., в гр. С., с падеж – 09.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2024 г. до окончателното плащане, за
която сума по ч. гр. дело № 27669/2024 г. по описа на СРС, 179 състав, е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, с адрес * ***. Б. Е., ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Н. и И.С.Н., сумата от 61,02 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 450,00 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4