№ 22
гр. Варна, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора В. Д. Т.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100601619 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Жанета А.-Х., защитник на подс. С. Г.
срещу присъда № 227/09.10.2024 г., постановена от РС-Варна, по НОХД № 1066/2024 г.
С атакувания съдебен акт подсъдимият С. Г. е признат за виновен в това, че в периода
21.05.20244 г. до 22.05.2022 г. в с.Каменар, общ. Варна като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – пробиване на отвор в
тухлена стена и при условията на повторност, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 4880 лв. от владението на М.К.Л. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63
ал.1 НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Освен това подсъдимият е осъден да плати
разноските по делото.
Във въззивната жалба бланкетно се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна, като е формулирано искане да бъде отменена и постановено решение, с което се
наложи по-леко наказание.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение лаконично изрази
становище, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което не
намира основания за изменението му.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия моли за определяне на по-ниско
наказание, като акцентира върху това, че СПЕ е установила, че лицето страда от лека
1
умствена изостаналост и олигофрения, поради което много лесно би могъл да бъде подведен
в действията си, в случая от своя брат. В заключение иска съда да оневини подсъдимия, а
алтернативно - да му наложи една по-лека присъда.
Подсъдимият на свой ред заяви, че се придържа към казаното от адвокатката му, а с
последната си дума поиска по-лека присъда.
Настоящият въззивен съдебен състав, като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Подсъдимият С. Ю. Г. е предаден на съда по обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 от НК. Пред първоинстанционния съд е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК, в хода на което подсъдимият
признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да
не се събират доказателства за тези факти.
В този смисъл и въззивният съд прие за безспорно установена следната фактология
на престъпното деяние:
В неустановено време в периода от 17:30 часа на 21.05.2022 г. до 10:10 часа на
22.05.2022 г., подс. С. Г. и неговия брат свид. Ю. Ю. Г. се разхождали из с. Каменар, общ.
Варна, като подсъдимият съобщил на брат си намеренията си да извърши кражба от
автоморгата, за да си набави парични средства. Двамата братя забелязали стопанисваната от
свид. М.К.Л. база за авточасти /морга/, разположена между сградите на местното училище и
местната детска градина, като подс. Г. решил да проникне в базата за авточасти. За целта,
той започнал да удря с носения от него чук стената на автоморгата, изградена от бетонови
блокчета, като след около десетина минути, вследствие на многобройните нанесени удари с
чук, успял да пробие дупка в стената, голяма колкото да мине през нея човек с нормално
телосложение.
Подсъдимият Ст.Г. влязъл през дупката в стената на територията на базата за
авточасти и започнал да вади една по една следните вещи: 11 бр. автомобилни катализатори
с неустановени по делото марки и модели с единична стойност на всеки от тях в рамките на
400 лева, 1 бр. ударен акумулаторен гайковерт марка „Макита“ на стойност 240 лева и 1 бр.
ударен акумулаторен гайковерт марка „Бош“ на стойност 240 лева. Част от катализаторите,
подс. Г. продал на св. М.П.Х., който се занимавал с разглобяването на автомобили на
територията на с. Каменар, общ. Варна за 50 лева, а с останалите вещи се разпоредил по
неустановен по делото начин. Около 10:15 часа на 22.05.2022 г. св. М.К.Л. посетил
автобазата, която стопанисвал, като веднага установил, че стената на обекта е разбита и
констатирал, че от базата липсват 11 бр. автомобилни катализатори с неустановени по
делото марки и модели, 1 бр. ударен акумулаторен гайковерт марка „Макита“ и 1 бр. ударен
акумулаторен гайковерт марка „Бош“, след което подал сигнал до органите на ОД на МВР
гр. Варна.
Подсъдимият С. Г. е осъждан няколко пъти за извършени като непълнолетен
престъпления против собствеността на гражданите. Налагани са му наказания „пробация“ и
„Лишаване от свобода”, като изпълнението на последните е отлагано по реда на чл.66 ал.1
2
НК.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, които
подкрепят самопризнанието на подсъдимия пред съда, който с определение по реда на
чл.372 ал.4 НПК е обявил, че ще ползва при постановяване на присъдата. Аргументите,
които първостепенният съд е изложил при анализа на гласните доказателствени средства,
включително и при съпоставката им с писмените такива се споделят изцяло от въззивния
състав.
При горната фактология правния извод на първоинстанционния съд, че
подсъдимият С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 от НК е законосъобразен и се споделя изцяло
от настоящия съдебен състав. На практика това не се оспорва от подсъдимия и защитника
му.
Безспорен факт е, че в случая отнемането на чуждите вещи и установяването на
фактическа власт върху тях от подс. Г. е предшествано от разрушаване с чук на масивна
стена, изградена с цел да се проникне на територията на базата за авточасти. Т.е.
изпълнителното деяние е осъществено, чрез извършване на активни действия от негова
страна. По никакъв начин не може да бъде споделено твърдението на защитника, че за да
извърши престъпното проникване и отнемане на инкриминираните вещи Г. е бил подведен
от своя брат. От една страна чрез нито едно от доказателствените средства не се установява
това да е факт. От друга - в заключението на СПЕ се сочи, че той е разбирал свойството и
значението на извършеното, деянието не е извършено поради увлечение, а по-скоро е израз
на оформен устойчив модел на асоциално поведение. Т.е. констатираната лека умствена
изостаналост не рефлектира върху действията му.
По отношение вида и размера на наказанието въззивната инстанция прие, че
определеното при условията на чл.373 ал.2 вр. чл.54 от НК - „лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца, изцяло е съобразено с параметрите предвидени за него в
чл.195 ал.1 от НК и чл.63 ал.1 т.4 НК, и при отчетена липса на смекчаващи и превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Следва да се отбележи, че възрастта на подсъдимия /17
г. към датата на деянието/ по никакъв начин не е била пречка да извърши това престъпление
само няколко дни след одобряване на споразумение по нохд № 1022/2022 г. За това и не
следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, респ. за определяне на по-ниско
наказание.
Намаляването на размера на така определеното наказание по реда на чл.58а ал.1 НК
с една трета, има за цел да премира извършителя на престъпление, дал съгласие за
провеждане на съкратено съдебно следствие. В случая съдът правилно е приложил тази
разпоредба. Налагайки ефективно наказание от една година съдът основателно не е
приложил разпоредбите на чл.55 НК /каквото искане направи защитника/ и чл.66 ал.1 от
НК. По отношение на първата не са налице нито многобройни нито изключителни
смекчаващи обстоятелства, а за втората - липсват материално правните предпоставки. В тази
връзка и въззивният съд констатира , че на Г. с предходни осъждания / по нохд № 2490/2021
г., № 5204/21 и № 1022/2022 г. /, вече е даван шанс за преосмисляне на поведението с
отлагане на изпълнението на наказанията, а от негова страна липсва и критично отношение
към извършеното. Режимът, при който да се търпи наказанието „лишаване от свобода“ за
3
срок от една година, е правилно определен съобразно условията на чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС и
настоящият състав не намира основание да го ревизира.
По изложените мотиви въззивният състав на ОС-Варна прие, че не са налице
основание за отмяна или изменение на процесната присъда на РС-Варна, поради което и на
осн. чл.334 т. 6 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 227/09.10.2024 г., постановена от РС-Варна, по НОХД
№ 1066/2024 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4