№ 215
гр. Варна, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20233110111144 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД от П. Х. Н., чрез адв. Т. Ч. от АК-Бургас срещу „СИТИ КЕШ“ ООД за
прогласяване нищожността на Договор № 830707/18.03.2023 год. потребителски кредит на
основание чл. 26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД - поради противоречие със закона и нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, в условията
на евентуалност за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 6, т. 6.6 от Договор №
830707/18.03.2023 год. , като противоречаща на разпоредбите на чл. 26, ал.1, предл. 3-то
като накърняваща добрите нрави във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 ЗПК.
В исковата молба ищцата П. Х. Н. твърди, че на 18.03.2023 год. е сключила с
ответното дружество „СИТИ КЕШ" ООД Договор за потребителски кредит № 830707, по
силата на който на ищцата следва да бъде предоставена сумата в размер на 1200.00 лева -
главница, със срок за погасяване 12 погасителни вноски - 3 вноски всяка на стойност от по
40,05 лв. и 9 вноски всяка на стойност 156,56 лв. За ползване на сумата кредитополучателят
дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с годишен лихвен процент - 40.05 %
съгласно чл.З, ал. 3.7 от Договора, при ГПР по кредита е изчислен на 47,88%, съгласно чл. 3,
ал. 3.5 от сключеният между страните Договор и следва да върне сумата в размер на 1 590,83
лв. съгласно чл.З, ал. 3.10. Сумата, която е отпусната по сключеният договор и получена от
ищцата е в размер на 474,24 лв. Като с остатъкът от сумата съгласно чл. 6, ал. 6.1 от
Договора в размер на 725.76 лв. е рефинансиран Договор №690188 от 10.06.2022 год.
Твърди, че заемодателят не е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя в цялост сумата от 1 200 лв. съгласно чл.З, т. 3.1 от сключеният между
страните договор.
Посочва, че в чл. 6, т. 6.1 от сключеният между страните договор е посочен номер на
договор, неизвестен за ищцата. Посочена е една обща сума от 725,76, в която се твърди, че
са включени: главница, лихва, такси и неустойки, без да е посочен техен конкретен размер,
период на начисляване на договорна лихва, размер на неустойка. Във връзка, с което твърди
че заемодателят не е изпълнил задължението си да предостави в цялост сумата от 1 200 лв.
съгласно чл.З, т. 3.1 от сключеният между страните договор.
1
На следващо място, сочи че съгласно чл. 6, т. 6.5 от сключеният между страните
договор Кредитодателят/ответник е предвидил, че заемателят следва да представи
„обезпечение", което да отговаря на условията на чл. 33, ал.1 от ОУ, като съгласно чл. 6, т.
6.6 в тежест на заемателят се начислява неустойка в размер на 1 541,17 лв. Подчертава, че
тази сума е повече от отпуснатата по кредита заем от 1 200 лв., като неустойката се
начислява автоматично и кредитополучателят не се уведомява за нейната дължимост.
Начислената неустойка не се дължи еднократно, а се включва в месечните вноски, чийто
размер нараства.
Ищцата счита начислената от ответното дружество неустойка по чл. 6, т. 6.6 от
сключеният между страните договор за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като
противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави. Обстоятелство
посочено в чл. чл. 6, т. 6.6 посочено в сключеният между страните договор счита за
категорично противоречащо на закона и добрите нрави съгл. чл. 9 ЗЗД. Изтъква, че клауза е
и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвидената за заплащане
неустойка е необосновано висока.
Твърди се, че клаузата на чл. 6, т. 6.6 от договорът подписан между страните е
нищожна и на основание с чл. 24 ЗПК, във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че предвидената
чл. 6, т. 6.6 от договора клауза, не е индивидуално уговорена. ГПР не е обявен коректно на
потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер, с което са нарушени
изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез
нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните и
злепоставяне интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от
кредитора. Позовава се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, съгласно
което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че
неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и обогатява
кредитора за сметка на потребителя. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Сити кеш“ ООД е депозирало писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск. Потвърждава
наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба
договор за потребителски кредит.
Счита твърдението на ищеца, че Договор за паричен заем Кредирект № 690188 от
10.06.2022г. е неизвестен за него за неоснователно, тъй като: Договор за паричен заем
Кредирект №690188 е сключен на 10.06.2022г. Договорът и съпътстващите го документи са
изпратени на посочения от заемателката електронен адрес, който е идентичен с посочения
по втория договор - Договор за паричен заем Кредирект № 830707, като заемната сума на
заемателя е изплатена отново по Изипей.
Поддържа, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката
на носения от кредитора риск, като неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от
заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на вземането в случай на
неизпълнение на договора от страна на потребителя. В процесния договор всички уговорки
са ясно формулирани. Всички дължими от ищеца суми също са ясно посочени в Договора за
заем. Сочи, че в неустоечната клауза е уговорен и размерът на дължимата неустойка, а
именно сумата от 1541,17 лв. Счита, че при сключването на договора потребителят е могъл
да прецени икономическите последици, който ще възникнат за него по Договора за заем.
Сочи, че неустойката не се включва в ГПР,тъй като към момента, в който договорът за
потребителски кредит е сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, защото
нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения от
2
страна на потребителя.
Възразява, че възнаградителната лихва не е нищожна, а дължима представляваща
цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични
средства, като в разглеждания случай уговореният лихвен процент е в рамките на
пределите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на гореизложеното, счита че не се
установява противоречие на договорната лихва с добрите нрави. Ответникът сочи, че
нищожна клауза не обуславя пълна нищожност на целия договор. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени, както и на дружеството да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Между страните не се спори и съдът е приел за безспорно наличието на
облигационно отношение между П. Х. Н. и „Сити кеш“ ООД по Договор №
830707/18.03.2023 год. потребителски кредит.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Основателен е искът на ищцата за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в погасителния план начин.
В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без
ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 47,88%, посочената годишна фиксирана лихва от 40, 05 % е
неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Уговорена е в
договора и клауза за неустойка в размер на 1541,17 лв. /чл. 6,6/, която сума не е посочено
дали е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР,
доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е
реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства
на действителните разходи за кредитополучателя. Доколкото размерът на неустойката –
1602,81 лв., надвишава заетата сума – 1200 лв., при срок на договора от една година, то
съдът намира, че посоченият в договора ГПР действително не отговаря на реалния такъв,
като се вземе предвид и размера на лихвения процент. В тази насока е налице нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед пък на предвидените в договора кратък срок за предоставяне
на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните физически лица –
поръчители, и редът за заплащането на неустойката, уговорен в погасителния план и
едновременно с месечните вноски по кредита, се налага изводът, че целта на посочената
договорна клауза за неустойка не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на
кредитополучателя по договора за кредит - да върне предоставената му сума в уговорения
срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
3
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. В тази насока за некоректно
посечен се намира и визирания в договора ГЛП – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Според чл. 6.5 от договора, заемът се обезпечава с поне едно от две обезпечения
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33,ал.1 от ОУ. При
неизпълнение на задължението да представи обезпечение на кредита в 3-дневен срок,
кредитополучателя дължи неустойка на кредитора. Сумата за неустойка несъмнено следва
да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този случай обаче, с включването на неустойката, към ГПР от 47,88%,
действителния такъв би нараснал многократно над допустимата стойност, която е пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/.
В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито
една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит относно
определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на
целия договор.
Видно от представения по делото договор за заем, заемателят се е задължил да
заплати неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която
се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от съдържанието на
договора е видно, а и по това няма спор между страните, че уговорената в договора
неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита,
въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3,
т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното
задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на
други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за
4
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в
договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане
на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния
договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за
която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв,
определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Предвид
неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен
процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
В заключение, съдът намира, че сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 830707 от 18.03.2023 г. следва да бъде прогласен за нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
противоречие със закона. Ето защо предявеният иск за прогласяване недействителността на
договора е основателен и следва да се уважи, без да се обсъждат останалите посочени от
ищцата основания.
По разноските:
Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адв. възнаграждение за процесуално представителство на ответника, в размер
на 450 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до
извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата следва да бъде
5
осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски 63,63 лв. за дж.таксаи
заплатено адв.възнаграждение от 450 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 830707
от 18.03.2023 г., сключен между "СИТИ КЕШ"ООД, с ЕИК *********, със седалище
гр.София и П. Х. Н., ЕГН **********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ
на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
по предявения иск от П. Х. Н., ЕГН ********** срещу "СИТИ КЕШ"ООД ЕИК ********* .
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ"ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати
на П. Х. Н., ЕГН ********** сумата от 513,63 лв. (петстотин и тринадесет лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща направените разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6