Р
Е Ш Е
Н И Е № 260121
Град Несебър, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 528/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът М.Г.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, твърди в исковата молба, че с ответницата Т.А.К., родена
на ***г. в Единбург, Шотландия, поданик на Обединеното Кралство, с адрес: *********,
Edinburgh EH16 5RZ, UK, са сключили граждански брак на
06.04.2001г. в град Единбург, Шотландия, за който в Република България е
съставен Акт за граждански брак № 78 от 11.10.2003г., както и че в началото
отношенията им били хармонични, живеели са в любов и разбирателство, но
по-късно са се появили различия в разбирането им за брачен живот, в резултат на
което са започнали спорове между тях, често прерастващи в конфликти. Това
довело до отчуждение между съпрузите, а през 2016г., когато отношенията между
тях били силно влошени, М.К. напуснал семейното жилище и се установил в
България, в дома на родителите си на адрес: град Несебър, улица *********, а Т.А.К.
останала в Шотландия. От настъпилата тогава фактическа раздяла съпрузите не
поддържат каквито и да било отношения. Ищецът счита, че бракът му с ответницата
е дълбоко и непоправимо разстроен, запазването му не е в интерес на съпрузите и
обществото, поради което моли същият да бъде прекратен, като на съпругата Т.А.К.
бъде възстановено предбрачното й фамилно име Смит, както и да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град Единбург,
Хийдриг Роу 19.
Ответницата Т.А.К. заявява в
подадено от нея писмено становище, че не се противопоставя бракът й с М.К. да
бъде прекратен с развод и че не желае да продължава да бъде омъжена за него.
Заявява, че има дете от брака, но М.К. не изпълнява задълженията си да
предоставя издръжка за това дете, за което Т.А.К. сама се грижи от началото на
фактическата раздяла между съпрузите.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба,
не оспорва твърдението на ответницата, че от брака си имат родено дете, но тъй
като неговото постоянно местопребиваване е извън Република България, съдът не
следва да се произнася по упражняването на родителските права и издръжката на
детето, а и ответницата не е направила изрично искане за присъждане в нейна
полза на родителските права и режима на лични контакти между бащата и детето.
Моли съдът да прекрати с развод гражданския брак между страните по делото.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание. Представя становище, с което уведомява, че й е известно
обстоятелството, че съпругът й М.К. пребивава във Франция, но не е имала
контакт с него, както и че по време на брака им е изтеглил заем през 2006г. в
размер на 43 000 британски лири, които той се е задължил да върне за срок
от 27 години. Братът на ответницата също е изтеглил заем в размер на 6 000
британски лири за да ги предостави на ищеца, който от своя страна се е задължил
да изплаща заема, то тъй като не е изпълнил това свое обещание, ответницата е
принудена да погасява задълженията му. По-късно през 2008г. ищецът е решил да
се върне в град Несебър за да развива строителна дейност в пореден опит да
забогатее и да натрупа състояние, но ответницата подозира, че и при това
начинание той отново е натрупал дългове, които не е състояние да върне.
Подчертава за пълна незаинтересованост на М.К. към роденото от брака дете, като
от завръщането му в България през 2008г., от когато преобладаващо е живеел там,
той не само че не предоставя средства за издръжката на детето си и не му
изпраща подаръци дори и когато има поводи за това, но разговорите му с него са
ставали все по-редки, като последно ищецът е потърсил сила си през март 2019г.
Дори средствата за пътуванията му от Шотландия до България и обратно са му
предоставяни от родителите на ответницата. През изминалото време ответницата е
имал нужда както от присъствието на ищеца, така и от предоставяне на средства
от негова страна, за да участва и той при полагане на грижите и посрещане на
нуждите на детето, което е с диагноза аутизъм Отбелязва, че семейното жилище е
нейна лична собственост и че не желае да има промяна в собствеността след развода.
Допуска да е придобила и да притежава и недвижими имоти и в България.
По този повод ищецът твърди в
съдебно заседание, че е правил опити да се свържи с детето, с което е в добри
отношения, като няколко пъти му е отказвано от майката, като стига до извода,
че за да се види с детето е необходимо да отиде в Шотландия. Провел е телефонен
разговор с детето преди няколко години, но не може да му помогне с парични
средства, но същевременно не му е предоставял такива, понеже майката не го е
търсила за помощ. Поддържа иска си за прекратяване на брака с развод и е
категоричен в това си желание.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните са сключили граждански
брак на 06 април 2001г. в град Единбург, Шотландия, за което в Република
България е съставен Акт за граждански брак № 78/11.10.2003г. на Община Несебър,
като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си К.. От брака си
съпрузите имат родено едно дете – навършилия понастоящем 18-годишна възраст
Джон Майкъл К.. На 5-годишна възраст детето е диагностицирано с разстройство от
аутистичния спектър, а освен това един от другите му здравословни проблеми е
свързан с комплексно двигателно тиково разстройство.
След сключването на брака
съпрузите са се установили да живеят в жилището на съпругата в *********,
Единбург, Шотландия. По делото като свидетел е разпитан М.М.А., който е брат на
ищеца, от чиито показания се установява, че по време на брачния живот на
съпрузите в Шотландия са възниквали спорове по финансови въпроси, понякога
прерастващи в скандали. Последно Т.А.К. е била в България през 2013г., но не
желае да живее в България. В Шотландия М.Г.К. е работил като барман и в магазин
за дрехи. През 2016г. съпругът е решил да се установи трайно в България,
откогато на практика съпрузите живеят разделени, и той не желае да се завръща в
Шотландия. Постепенно ищецът е преустановил контактите си и с детето.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49,
ал.1 от Семейния Кодекс „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен”.
Това означава, че единственото основание за развод, което може да се релевира
по исков ред според действащото българско семейно право, е дълбокото и
непоправимо разстройство.
Брачната връзка е общност от
духовни, морални и биологически и икономически елементи. Бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно
разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискваното от морала и
закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува,
когато неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната любов, вярност и
привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното разбирателство и общите
усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и когато тези отношения и
чувства се заменят с отношения на студенина и безразличие, на недоверие,
неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни
съпружески задължения. То е състояние, при което формално съществуващата брачна
връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала и закона
необходимо вътрешно съдържание. Преценката на съда дали такова състояние е
налице, е правен въпрос.
От друга страна разводът не е
предоставен на свободното усмотрение на съда, а почива на законовите условия,
че решението на съда относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака подлежи на контрол за законосъобразност. Затова наличието на това
състояние на брака трябва да бъде установено от съда във всеки отделен случай и
въз основа на комплекса на всички обстоятелства трябва да се прецени и
констатира. Съдът има задължението да изследва този въпрос, тъй като
установяването на причините, довели до това, е извънредно съществено и е от
значение за основателността на предявения иск – откриването на истинските
причини за брачното разстройство е необходимо за постановяване на обосновано и
справедливо решение, то позволява да се направи задълбочена преценка за
състоянието на брака.
Твърденията на ищцовата страна
относно това, че страните имат сериозни разногласия по всеки въпрос, свързан с
разбирането за съвместен живот, че отношенията им са свързани предимно със
скандали, за ролята на всеки от съпрузите, относно приноса за благополучието на
семейството, като липсата на обикновените белези за нормален съпружески живот,
съдът приема за доказани чрез свидетелските показания, като освен това се
признават от ответната страна.
Същевременно започналото по-рано
отчуждаване между съпрузите, разногласията, няма как да бъдат преодолени с оглед
окончателната фактическа раздяла между тях, продължаваща няколко години,
напротив, неминуемо биха се задълбочили при положението, при което е изключена
всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях. Налице е
състояние, при което бракът е опразнен от съдържание и запазването му не
създава нормални условия за живот на съпрузите. Поради пълното отсъствие на дължимото съдържание на
брачната връзка, съдът стига до извода за нейното „дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си
съдът изследва въпроса дали е налице „непоправимо” разстройство на брака – дали
то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват
обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят,
изгладят, поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие,
запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли той да се заздрави. Загубата
на доверие, отношения между съпрузите и нежеланието и на двамата да се
съобразяват с желанията и интересите на другия и демонстрирането на липсата на
намерение да се правят компромиси са постигане на разбирателство в семейството,
няма как да бъдат променени в положителна посока през време, през което
страните са във фактическа раздяла, и брачното съжителство да продължи.
Установи се, че семейното жилище
по смисъла на § 1 от ДР на СК, в което съпрузите преобладаващо са живеели до
фактическата им раздяла, а впоследствие е обитавано единствено от съпругата, ищеца,
на което той е собственик, е на адрес: *********, Единбург, Шотландия. При това
фактическо положение – че след раздялата им то продължава да се ползва
единствено от съпругата, а съпругът няма никакви претенции към него, не би било
морално и житейски оправдано при липса на такъв спор, ответницата, която е
собственик на жилището, да бъде отстранявана от него и същото да се предостави
на ищеца. Поради това и ползването му следва да бъде предоставено на ответницата.
Другият, въпрос, повдигнат от страните, чието разрешаване се иска на
основание чл.326 от ГПК, е това за фамилното име на съпругата, което следва да
носи след развода. Страните не спорят по повод направеното от ищеца искане след
прекратяването на брака на съпругата й бъде възстановено предбрачното фамилно
име „Смит”. От друга страна не са изложени твърдения от страните, че връщането
на това предбрачното име на съпругата в резултат на развода, респ. изгубването
на придобитото при сключването на брака фамилно име, може да има за нея
отрицателно морално и обществено значение.
Предвид, че обичайното пребиваване на роденото от брака дете не е в
Република България, а в Шотландия, където живее със своята майка, настоящият
съд не е компетентен съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003г., да се произнася по упражняването на родителските права по
отношение на детето, издръжката, която следва да му се заплаща и режима на
лични контакти между детето и неговия баща. Освен това към настоящия момент
детето е навършило 18-годишна възраст, което означава, че според българското
законодателство то вече е пълнолетно лице.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят
окончателна държавна такса в размер на по 20 лева всеки от тях в полза на
Държавата по сметка на Несебърския районен съд.
Разноските, направени от
страните, следва да останат за тяхна сметка, включително и тези, направени от
ответника за превод на документи за връчването им на ответницата.
Предвид гореизложеното Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
гражданският брак между М.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, и Т.А.К., родена
на ***г., поданик на Обединеното Кралство, с адрес: *********, Единбург,
Шотландия, сключен на 06 април 2001г. в Единбург, Шотланция, за който в
Република България е съставен Акт за граждански брак № 78/11.03.2003г. на
Община Несебър, поради дълбокото и
непоправимо разстройство на същия.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: *********, Единбург, Шотландия, на Т.А.К.,
родена на ***г., поданик на Обединеното Кралство.
След прекратяване на брака
ответницата ще носи предбрачното си фамилно име СМИТ.
ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна
държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет
лева) пи сметка на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Т.А.К., родена на ***г., поданик на Обединеното Кралство, с адрес:
*********, Единбург, Шотландия, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет лева) пи сметка на
Несебърския районен съд.
Решението в частта, с която е допуснат развода, влиза в сила от неговото
постановяване.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :