№ 2000
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Т.а
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213110113044 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 54 от ЗКИР, от
страна на ищците Д. М. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с адрес
***, срещу ответника „Б и Б Т.ц." ЕООД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес в ***0,
представлявано от управителя Б.Г.Т..
С исковата молба се претендира да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищците – Д. М. Д. и К. С. Д. са собственици на недвижим имот, представляващ
жилищна сграда, с идентификатор №*** по КККР на град Варна, състояща се по нотариален
акт от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет находяща се в град Варна,
ул. „***, попадаща в парцел № ** по плана 7 подрайон на град Варна, придобита въз основа
на договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №**1992 г. на нотариус
при ВРС, както и на принадлежностите към горната сграда /избени помещения намиращи се
на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски
изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото
ги помещение – коридор/, погрешно отразени в кадастралната карта като самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор №***.2 по КККР на град Варна, намиращи се на етаж 1 в
сграда с идентификатор № *** по КККР на град Варна, при съседи: на същия етаж – няма;
под обекта – няма; над обекта - ***.1, с площ от 43,20 кв.м.; да бъде допусната поправка в
кадастралната карта, изразяваща се в поправяне на погрешно нанесените обслужващи
помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда,
преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им
изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/ като
самостоятелен обект с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна, евентуално
1
на основание придобивна давност; да бъде допусната поправка в кадастралния регистър на
недвижимите имоти, чрез вписване на ищците като единствени собственици на
обслужващите помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната
сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата
им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/,
погрешно отразени с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна.
Направено е и искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на констативен
нотариален акт № ***2007 г., издаден в полза на ответника „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, с който, на
основание чл. 92 от ЗС, „Б и Б Т.ц.“ ЕООД е признат за собственик на 29,95 кв.м. идеални
части, равняващи се на 69,33 % идеални части от магазин за продажба на хлебни и
сладкарски изделия и работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на
магазина и работилницата – 43,20 кв. м., построени в дворно място, цялото с площ от 172
кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 201 кв.м., находящо се в град
Варна, ул. ***.
В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт №***1992 г. на нотариус при
Варненски районен съд, те закупили по време на брака си недвижим имот, представляващ
двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ***, попадаща в парцел ** по
плана на 7-ми под район на гр. Варна, състоящо се от външно каменно стълбище, кухня,
стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена
сградата и представляващо посочения парцел, цялото с площ от 180 кв.м. при граници ул. **
, имот с пл. № *. От 1992 г. до ищците владели имота в пълен обем, двата етажа от
двуетажната сграда и обслужващите помещения в покрития преден двор и стълбището с
вход от ул. „** така както било по скица от 1966 г., административна карта и нот. акт №*** г.
с който закупили имота. Ответникът „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, в периода 1993 г. до 2016 г. бил
собственик на втори и трети етажи от съседната триетажна многофамилна сграда и ползвал
задния двор с административен адрес ***. Двете сгради двуетажна и триетажна били в един
поземлен имот, и били собственост на един и същи праводател и след продажбата на
двуетажната еднофамилна сграда през 1965 г., тя била с административен адрес в гр. Варна
***, като достъпът до нея бил през предния двор, а с делба от 1974 г., праводателите на
ищците разделили триетажната сграда, която станала многофамилна, като ползвали задния
двор и се водила на административен адрес ул. ***, с вътрешно стълбище. Собствеността
със сградите и двора бил решен с оглед, че са закупени от един и същи праводател и с оглед
на влезлите в сила решения - делба от 1974 г. на праводателите им, и на водените дела
между страните - спор по чл. 108 от ЗС, за който било образувано гр. д. № ** г. на ВРС и по
чл.31, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗС - гр. д. №*** г. на ВРС, както и на това, че сградите не са в
режим на етажна собственост.
Ищците твърдят, че преди създаване на кадастъра, двуетажната къща била един обект
със самостоятелен вход и обслужващи помещения /избите/, стълбище само за нея описани в
нотариален акт №*** г. През 1993 г. ищците преустроили избите в обема на двуетажната
сграда в работилница за закуски. След създаване на кадастъра, по скица целият парцел бил с
2
идентификатор №*** . Двуетажната сграда по скица била с идентификатор №*** и се
състояла от два етажа, един жилищен с идентификатор №***.1 и избите в обема на
двуетажната сграда, преустроени в работилница за закуски, заедно с обслужващите
помещения в покрития двор с идентификатор №***.2. Кадастралната карта и кадастралните
регистри били одобрени със Заповед РД-1898/10.11.2008 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, по искане на дружеството, което било собственик на съседната сграда.
Обслужващите помещения за двуетажната сграда били отразени в КК, като самостоятелен
обект с идентификатор № ***.2. Кадастралната карта била одобрена при нарушение на
закона, според който обслужващите помещения нямат идентификатор, и не сe отразяват в
кадастралната карта. Втори етаж бил жилище за живеене и бил с идентификатор №***.1 и
достъпът до него бил през ъгловото помещение-проход и стълбището за втори етаж. Тези
обслужващи помещения били отразени в кадастъра като самостоятелен обект с
идентификатор №***.2, с посочена само обща площ от 43.20 кв. м., без да са конкретизирани
отделните обслужващи помещения.
Ищците сочат още, че, ответникът се снабдил с констативен нотариален акт №***.2000
г. на нотариус **, №94 в Нотариална камара София, вписан в службата по вписвания под
№***2000 г., с който дружеството било признато за собственик по приращение, съгласно
чл.92 от ЗС на 12.894 ид. ч. от ъгловото помещение в двора, цялото с площ от 15.00 кв. м. и
светла площ от 13.20 кв.м., което представлявало обслужващо помещение към втори етаж на
двуетажната сграда. По искова молба на ответника било образувано гр. д. №*** г. на ВРС, с
решението по което предявеният от „Б и Б Т.ц.“ ЕООД срещу Д. Д. и К. Д. иск с правно
основание чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху 12.894 кв. м. ид. ч. от магазин за
хлебни и сладкарски изделия с площ от 15.00 кв. м., придобит от ищеца в съсобственост по
приращение по реда на чл.92 от ЗС, бил отхвърлен. Решението влязло в законна сила на
15.11.2011 г. Ищците сочат, че през 2012 г., след влизане в сила на съдебното решение по
чл.108 от ЗС, възложили на фирма изпълнител ** 85" ЕООД Варна да изготви проект за
изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър в ПИ с идентификатор *** . В
двуетажната сграда обслужващите помещения не били отразени. Същите били посочени с
отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна, като самостоятелен обект. Като
собственик на обект с идентификатор №***.2. по КККР на град Варна в КР бил отразен
ищецът - Д. Д., на основание нотариален акт №*** г., Акт за узаконяване на преустройство
№***г. и влязло в сила решение по чл.108 от ЗС. С констативен нотариален акт №***2007г.
на нотариус **, ответното дружество било признато за собственик на 29.95 кв.м. ид. ч.,
равняващи се на 69.33 % ид. ч. от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и
работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата -
43.20 кв. м., на основание приращение по чл.92 ЗС.
Ищците твърдят също, че предявили иск срещу ответната страна за установяване на
правото им на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран от тях, като търговски
обект със застроена площ от 43.20 кв.м., състоящ се от преустроените в работилница изби в
първия етаж на собствената им двуетажна сграда с площ от 30 кв. м., стълбище в дворно
3
място и складово помещение /магазин/ от 15 кв. м. С решение № **2020 г., постановено по
касационно гр .дело № *** г. по описа на ВКС, съдът отхвърлил така предявения иск по
съображения, че обект на правото на собственост с посочените характеристики не
съществува. В мотивите на решението било отразено, че в резултат на свързването на
ъгловата постройка /магазин/ с площ от 15 кв. м. с работилницата за закуски /избените
помещения/, с площ 30 кв. м., в първия етаж на двуетажната сграда, посредством коридор,
не е възникнал нов обект на правото по смисъла на чл. 97 от ЗС, тъй като присъединяването
е по начин, който позволява двете постройки – магазин и двуетажната сграда, да бъдат
отделени без съществено повреждане на двуетажната сграда /главната вещ/, чрез
преграждане на отвора, който я свързва с коридора. Посочено било, че магазинът
представлява принадлежност към главната вещ и следва собствеността върху нея по
правилото на чл. 98 от ЗС. Ищците поискали от АГКК да им бъде издадена скица на
сградата, за изготвяне на проект за изменение на непълноти или грешки, тъй като
обслужващите части за втори етаж на двуетажната сграда, която е тяхна собственост в
кадастралната карта са отразени като част от самостоятелен обект и е налице несъответствие
в данните за недвижимия имот. Било им отказано издаването на скица. С писмо № 2**2021
г. на служба по геодезия картография и кадастър – Варна, на основание чл.61, ал.1 от АПК,
на ищците е било съобщено, че във връзка с разпоредбите на чл. 53а, т.1 от ЗКИР е била
извърШ. промяна на кадастралния регистър по заявление № ***2020 г. до СГКК Варна,
състоящо се в заличаване от кадастралния регистър на Д. М. Д. като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна и
вписването на „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, като собственик, съгласно съдебно решение № ** г.
вписано в СВ - Варна.
Предвид така изложените от ищците съображения, те молят за предявените от тях
претенции да бъдат уважени.
От ответната страна не е подаден отговор на исковата молба. Депозирано е становище, в
което се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като въпросът за собствеността на
сградата и прилежащите помещения е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. По същество
ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: По настоящото дело са представени писмени
доказателства, посочени са свидетелски показания, назначена е съдебно-техническа
експертиза, както и допълнителна такава, заключенията по които експертизи съдът е приел
като пълни, ясни и обосновани.
От представения по делото нотариален акт №***1992 г. на нотариус при Варненски
районен съд се установява, че ищците К. С. Д. и Д. М. Д. са придобили, чрез договор за
покупко-продажба на имот, следния недвижим имот: жилищна сграда, находяща се на ***,
попадаща в парцел **, по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна, състояща се от: външно
каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет, заедно с 1/6 д.ч. от дворното място в
което е застроена сградата и представляващо посочения парцел, цялото от 180 кв.м., при
4
съседи по нот. акт от две страни улица, Д.В. и Г.Б.. Към момента на покупката на имота
ищците са били в граждански брак, видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак от ** г, изд. от Община Варна въз осн. на акт за брак от * г. Предвид това
закупеният имот е придобил статут на съпружеска имуществена общност. Ищците са
закупили имота от Й.Г.Г. и В.С.Г., които от своя страна са го притежавали на основание
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №*** г. на нотариус при Варненски
народен съд, а техни праводатели са били В.Е.М. и Б.С.М. – наследници на С.М.С. който е
бил собственик на дворното място и построените в него две сгради.
През 1974 г. В.Е.М., чрез договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт №*** г.
на ВРС, е прехвърлила на И.И.И. и О.С.И., а те от своя страна са прехвърлишли чрез
покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт №***. на ВРС, следния имот на СД
„Б и Б Т.ц.-Т. и съдружие“, представлявано от Б.Г.Т., а именно: 5/12 ид.ч. от дворното място,
находящо се в ***, цялото с пространство 172 кв.м., съставляващо имот пл.** по плана на 7-
ми подрайон на града, при граници: от две страни улици, имот пл.№ и пл.№4, заедно с целия
втори етаж от построената в същото дворно място жилищна сграда.
През 1994 г. по силата на договор за замяна от 26.05.1994 г., сключен между Община
Варна и Б.Г.Т., последният е придобил трети етаж от сградата, в която вече е притежавал
втори етаж, придобит с горепосочената сделка. На 16.06.1995 г. е било вписано в Търговския
регистър при ВОС увеличение на капитала на „Б и Б Т.ц.“ – ЕООД /към този момент
дружеството е било вече преобразувано в ЕООД/, чрез непарична вноска, като с нотариален
акт №*** на ВРС, дружеството е било признато за собственик на трети етаж от сградата.
Първият етаж от триетажната жилищна сграда е представлявал магазин, одържавен с акт
№536 от 1950 г. по ЗОЕГПНС, като впоследствие със заповед №***1992 г. е бил отписан от
актовите книги.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.06.2016 г. на ЧСИ с рег. №***, с
район на действие ОС – Варна, принадлежащият на ответника „Б и Б Т.ц.“ – ЕООД трети
жилищен етаж от триетажната страда е възложен на Д.В.В., ведно с 86% ид. части от изба и
86% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата.
С нотариален акт №*** на нотариус М.Т., с район на действие РС – Варна ответникът „Б
и Б Т.ц.“ – ЕООД е прехвърлил чрез продажба на Б.Д.Д. и Е. В. Д. втория жилищен етаж от
сградата, индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда идентификатор *** .1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-***2008г. на
изпълнителния директор на АГКК град Варна, находящ се на ул. ***, разположен на етаж 2
сграда №1, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, както и 1/2 идеална част от
стълбището и 34.665 % идеални части от поземлен имот с идентификатор *** . с площ от
172 кв.м.
С нотариален акт №***2016 г. на нотариус М.Т., с район на действие РС – Варна
ответникът „Б и Б Т.ц.“ – ЕООД е продал на К. О. В. 34.665 % идеални части от поземлен
имот с идентификатор *** . с площ от 172 кв.м.
5
От останалите писмени доказателства и от заключението по назначената по делото
експертиза се доказва, че сградата, която ищците са закупили през 1992 г. е била отразена по
кадастралния план от 1966 г. В сградата имало избен етаж, представляващ сутерен,
разположен на първи етаж, със застроена площ от 30, 7 кв.м., при граници по плана от 1966
г.: от север - три етажна масивна жилищна сграда; от изток - улица „**“; от юг - улица; от
запад - поземлен имот пл. №1а - **. През периода 1992-1993 г. ищците извършили
преустройство на избеното помещение, като то било преустроено на работилница за
производство на хлебни и сладкарски изделия. Били изпълнени и допълнителни строително-
монтажни работи, като била изградена железобетонна плоча над незастроената част от
имота с обща площ от около 30 кв.м. и помещение, попадащо под плочата разположено в
двора на имота на ъгъла между улици „*** – магазин за хлебни и сладкарски изделия.
Достъпът до магазина се осъществявал чрез обособен от към улица **, вход, а достъпът до
цеха се осъществява през входа на магазина, като се преминавало през него и частта от
двора покрита с бетоновата плоча. Преустройството било извършено без необходимите
строителни книжа. Бил издаден акт за узаконяване №**1993 г., но с решение от **1996 г. на
ОС – Варна по дело №** г. актът бил признат за нищожен, тъй като е бил подписан от
некомпетентен орган. След това е бил издаден акт за узаконяване №** г., с който е узаконено
извършеното преустройство на собственото на ищците избено помещение в работилница за
хлебни и сладкарски изделия и съсобственото дворно в място магазин за продажбата им от
15 кв.м. Относно този акт ответното дружество подало жалба в ОС – Варна, където по
образуваното дело №**., с решение от **999 г. жалбата е била отхвърлена.
От заключението на експертизата се установява също, че първоначално при одобряване
на кадастралната карта със заповед №РД-***2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
дворното място, в което към този момент са били построени сградата на ищците и сградата,
в която ответникът е притежавал втори и трети жилищен етаж, е било обозначено с
идентификатор *** . В него са били нанесени три броя сгради: триетажна жилищна сграда с
идентификатор *** .1; двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** .2, без
самостоятелни обекти в нея и едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** .3., също
без самостоятелни обекти в нея, съответстваща на частта от двора, която е била покрита с
построената през 1993 г. без необходимите строителни книжа железобетонна плоча. По
късно, чрез изпълнение на процедура по отстраняване на грешки и непълноти в
кадастралната карта, чрез проект за нейното изменение двете сгради с идентификатор *** .2
и *** .3 са били обединени в една Двуетажна сграда с идентификатор ***, в която са
обособени два самостоятелни обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***.1 с
административен адрес гр. ***, с площ по документ 33. кв. м, начин на трайно ползване -
Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива 1; и самостоятелен обект с идентификатор ***.2, с
административен адрес гр. **, с площ по документ 43.2 кв. м, идеални части от общите
части на сградата, начин на трайно ползване „За търговска дейност“, бр. нива 1.
През 1993 г. по подадена искова молба от "Би Б Т.ц." ЕООД срещу Д. М. Д. и К. С. Д.,
6
държавата чрез МРРБ, община Варна, А.Г.К.М, С.М. и Р.Г. е било образувано производство
за делба на недвижим имот, находящ се в гр. **, представляващ ъглова постройка с площ,
съгласно уточнение около 15 кв.м, включително принадлежащата стълба, построена през
1992г. - 1993г., ведно с ид. ч. от дворно място, цялото с площ 172 кв.м, съставляващи имот
пл. ** по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, основана на твърдения за възникване на
съсобствеността чрез приращение, а върху дворното място чрез горепосочените договори за
покупко-продажба, преобразуване, а също и по наследство и съдебна спогодба.
Образуваното производство е било гр.д. №** г., като с постановеното по него решение от
**.2005 г. искът е отхвърлен, поради това, че касае прекратяване на съсобственост само
върху търговската зала, която не представлява самостоятелен строителен обект, а е част от
самостоятелен обект. В мотивите е прието, че върху обекта - магазин с работилница е
възникнала съсобственост по приращение, при квоти: 16.67 % д.ч. за Д.и в СИО, 14 % ид. ч.
за държавата /върху земята, придобити чрез отчуждаване/ и по 34.665 ид., ч. за държавата и
за ищеца, а останалите съделители /наследници на Ш.М.Ш. не са придобили твърдяните
права върху идеални части от дворното място чрез реституция/. Решението е било
обжалвано и потвърдено от ОС – Варна с решение №**2005 г.
На 27.12.2000 г. ответното дружество се е снабдило с нотариален акт №** г. на нотариус
**, за собственост върху недвижим имот по приращение, съгласно чл.92 от ЗС на 12.894
кв.м. ид.ч., представляващи 85.966 % ид.ч. от магазин за продажба на хлебни и сладкарски
изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в дворно място от 172 кв.м., находящо се в **,
съставляващо имот пл. №** по плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна, при граници на
дворното място: **, имот пл. № * и *. През 2001 г. дружеството е предявило искова
претенция против ищците К. С. Д. и Д. М. Д. с правно основание по чл.108 от ЗС, с искане
да бъдат осъдени предадат на дружеството имота, описан в нотариален акт №** г. Било е
образувано гр.д. №*** г., по което е постановено решение №** г., с което искът е бил
уважен, допълнено с решение №** г. Решението е било обжалвано и с решение на ОС –
Варна по в.гр.д. №*** г. първоинстанционното решение е отменено и искът на дружеството
е отхвърлен. В мотивите на решението е прието, че обектът на право на собственост няма
самостоятелен характер и не представлява самостоятелен обект на право на собственост.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
На 27.07.2007 г. ответното дружество се е снабдило с нотариален акт №**. на нотариус
** за собственост върху недвижим имот по приращение, съгласно чл.92 от ЗС на 29.95
кв.м.ид.ч., равняващи се на 69.33 % ид.ч. от магазин за продажба на хлебни и сладкарски
изделия и работилница (заготвителна) за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на
магазина и работилницата 43.20 кв.м., построени в дворно място, цялото с площ от 172 кв.м.
по документ за собственост, а по скица - с площ от 201 кв.м., находящо се в гр. **,
съставляващо. ПИ №** по плана на 7 микрорайон на града, при граници на дворното място:
у**, ПИ № * и ПИ № *
През 2017 г. по повод подадена искова молба от ищците К. С. Д. и Д. М. Д. е било
образувано гр.д. №*** г на ВРС. С исковата молба от ищците е бил предявен против
7
ответното дружество иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния имот:
„първи етаж - търговски обект, със застроена площ от 43,20 кв.м., с идентификатор № ***.2,
находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор №***., построена в имот №*** с
административен адрес: **, при граници - **, при съседи ***52, *** .1, с номер по
предходен план - * състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ от 30 кв.м.,
преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално
свързано с работилницата със светла площ от 13.20 кв.м.“, както и искане с правно
основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативните нотариални актове от 2000 г. и от
2007 г. С постановеното по делото решение №** г. искът е бил уважен. Ищците са били
признати за собственици на посочения обект и са били отменени нотариален акт №** г. и
нотариален акт №** г. Решението е било потвърдено с решение №* по в.гр.д. №* г. на ОС –
Варна. Впоследствие с решение №* г. по гр.д. №*** г. на ВКС, I г.о. въззивното решение на
ВОС е било отменено и спорът е бил решен по същество, като съдът е постановил, че
отхвърля „иска на Д. М. Д. и К. С. Д. срещу „Б и Б Т.ц.“ ЕООД с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. М. Д. и К. С. Д. са
собственици на първи етаж - търговски обект, със застроена площ от 43.20 кв.м., с
идентификатор №***.2., находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.,
построена в поземлен имот (дворно място) с идентификатор № *** . с административен
адрес: ***, при граници : **, и съседи с идентификатори № ***52 и №*** .1., с номер по
предходния **, парцел V, състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ от 30 кв.м.,
преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално
свързано с работилницата със светла площ 13.20 кв.м.“ В мотивите на решението е прието,
че при извършеното от ищците преустройство и в резултат на свързването на постройката в
двора чрез железобетонна конструкция с обслужващи помещения в двуетажната сграда, не е
възникнал самостоятелния обект на собственост, за който искът е бил предявен, като нито
постройката, нито свързващата конструкция са самостоятелен обект на собственост, нито
обслужващите помещения в двуетажната сграда (преустроени в работилница и наричани
„работилница“) са такъв, нито свързването на трите са довели до възникване на
самостоятелен обект на собственост. Посочено е също, че „свързването не е довело до
присъединяване на „магазина“ към „работилницата“ (обслужващите помещения на
двуетажната сграда), защото не го е превърнало в тяхна принадлежност. Не е налице и
присъединяване на „магазина“ към „работилницата“ в резултат на изграждането на
железобетонна конструкция, която ги свързва, по такъв начин, че „магазинът" не би могъл да
се отдели без съществено повреждане на двуетажната къща, защото двете постройки могат
да се отделят чрез преграждане на отвора в двуетажната сграда, който я свързва с „коридора“
(покритата част от двора). Така отделните постройки ще бъдат долепени, но обособени
(както всички долепени отделни сгради („на калкан") и построеното в двора може да се
ползва отделно от обслужващите помещения.“
От гласните доказателства по делото – показанията на посочените от ищцовата страна
свидетели Г.И.Д. и Т.В.К. е установено, че от закупуването на имота през 1992 г. единствено
8
ищците упражнявали владение на имота, вкл. и на обектите след преустройството.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени с категоричност по делото,
като на база на тях счита, че се налагат следните изводи: Искът по чл.124 от ГПК, във вр. с
чл.54 от ЗКИР предполага наличие на грешка или непълнота в одобрената кадастрална карта
за населеното място, която е породила спор за собственост. Искът винаги е свързан с
разрешаване на спор за собственост, като той може да е установителен по чл.124 от ГПК или
осъдителен по чл.108 от ЗС, в зависимост от това дали претендиращият правото на
собственост твърди, че владее или не имота. Ако спор за собственост не съществува или
вече такъв е разрешен с влязло в сила съдебно решение, не е налице правен интерес от
предявяване на иск с квалификация по чл.54 от ЗКИР, независимо какво е отразяването в
кадастралната карта, защото кадастралните карти и кадастралните регистри имат
декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. КК и КР не доказват и не създават вещни права, а само отразяват такива /т.4 от ТР
№8/2014 г. ОСГК/. В настоящия случай ищците са предявили установителен иск за
собственост относно жилищната сграда с идентификатор №*** по КККР на град Варна,
състояща се по нотариален акт от: външно каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с
клозет находяща се в град Варна, ул. „***, както и на принадлежностите към горната сграда
/избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в
работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им, изграден в
съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/, погрешно отразени в
кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №***.2 по КККР
на град Варна, намиращи се на етаж 1 в сграда с идентификатор № ***. По делото не са
заявени твърдения от ищците, а и не се установява в производството, че собствеността им
върху еднофамилната къща се оспорва, нито се твърди, че друго лице е вписано като
собственик на жилищния имот в кадастралните регистри, поради което в случая не е налице
спор за материално право относно сградата с идентификатор №*** .1 по КККР на град
Варна. Относно имота, отразен в кадастралната карта като сграда с идентификатор 1***.2,
то е видно, че относно този обект е разрешен спор между страните по гр.д. №*** г. на РС –
Варна, като постановеното решение е било потвърдено с решение №** г. по в.гр.д. №* г. на
ОС – Варна. То е било отменено с решение №**2020 г. по гр.д. №*** г. на ВКС и
предявеният от ищците иск е бил отхвърлен. Следователно спорът между страните относно
този обект е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт и той не би могъл отново да бъде
предмет на произнасяне от съда. Следователно към момента относно обектите в имота на
ищците не е налице съществуващ и неразрешен спор за собственост. Следва да се отбележи,
че искът по чл.54 от ЗКИР няма за основен предмет поправка на грешка в КК /Решение №**
г. по гр.д.** г. ВКС/ и е недопустимо искане само за установяване на грешка или непълнота.
Това е така, защото следва да съществува спор за собственост. При разрешен такъв /напр. по
чл.108 от ЗС или по чл.124, ал.1 от ГПК/ последващо предявяване и разглеждане на иск по
чл.54 от ЗКИР е недопустимо /арг. от Определение №165 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ ** г., I г. о./. Предвид това съдът намира, че предявеният от ищците иск е недопустим.
9
Предвид постановеното по настоящото дело определение №**** г., което е отменено от ОС –
Варна с указания искът да бъде разгледан, съдът счита, че следва да постанови отхвърляне
на иска.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на
ответника направените по делото разноски от 280, 57 лв. – депозити за назначаване на
експертиза, съгласно представения списък с разноски. лв., съгласно представения списък на
разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.54 от
ЗКИР от Д. М. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
срещу „Б И Б Т.ц." ЕООД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес в ***0, представлявано от
управителя Б.Г.Т., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците –
Д. М. Д. и К. С. Д. са собственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, с
идентификатор №*** по КККР на град Варна, състояща се по нотариален акт от: външно
каменно стълбище, кухня, стая, изба, изба с клозет находяща се в град Варна, ул. „***,
попадаща в парцел № ** по плана 7 подрайон на град Варна, придобита въз основа на
договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №**1992 г. на нотариус при
ВРС, както и на принадлежностите към горната сграда /избени помещения намиращи се на
първия етаж в гореописаната сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски
изделия; магазин за продажбата им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото
ги помещение – коридор/, погрешно отразени в кадастралната карта като самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор №***.2 по КККР на град Варна, намиращи се на етаж 1 в
сграда с идентификатор № *** по КККР на град Варна, при съседи: на същия етаж – няма;
под обекта – няма; над обекта - ***.1, с площ от 43,20 кв.м.; да бъде допусната поправка в
кадастралната карта, изразяваща се в поправяне на погрешно нанесените обслужващи
помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната сграда,
преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата им
изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/ като
самостоятелен обект с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна, евентуално
на основание придобивна давност; да бъде допусната поправка в кадастралния регистър на
недвижимите имоти, чрез вписване на ищците като единствени собственици на
обслужващите помещения /избени помещения намиращи се на първия етаж в гореописаната
сграда, преустроени в работилница за хлебни и сладкарски изделия; магазин за продажбата
им, изграден в съсобственото дворно място и свързващото ги помещение – коридор/,
погрешно отразени с отделен идентификатор № ***.2 по КККР на град Варна; както и с
искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на констативен нотариален акт №
***2007 г., издаден в полза на ответника „Б и Б Т.ц.“ ЕООД, с който, на основание чл. 92 от
10
ЗС, „Б и Б Т.ц.“ ЕООД е признат за собственик на 29,95 кв.м. идеални части, равняващи се на
69,33 % идеални части от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и
работилница за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата –
43,20 кв. м., построени в дворно място, цялото с площ от 172 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – с площ от 201 кв.м., находящо се в град Варна, ул. ***.
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с адрес
***, да заплатят на „Б И Б Т.ц." ЕООД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес в ***0,
представлявано от управителя Б.Г.Т., направените по делото разноски в размер на 280, 57 лв.
(двеста и осемдесет лева и петдесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11