Р Е Ш Е Н И Е
№
22.02.2019 година, гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Шумен в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдията АД № 354 по описа за 2018г. на Административен съд Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.13, ал.2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл.10 ал.1 т.2
от ППЗСП.
Образувано е по
жалба на Х.И.А. с ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник и
процесуален представител адв.А.Д.против Заповед № ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)– гр.Каолиново /отменена
частично с Решение №2703-94А-00-0874#2/22.10.2018г.
на Директор на РДСП Шумен и изменена със Заповед №2703-РД01-0264/07.12.2018г.
на Директор на СП-Каолиново/, с която на основание чл.13 ал.2 от ЗСП, и чл.28
ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП е постановено прекратяване на месечна
социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от
01.082018г., понеже съпругът на жалбоподателя е собственик на капиталово
търговско дружество. Оспорващият сочи, че заповедта е нищожна, поради липса на
компетентност на нейния издател, както и че същата е постановена в нарушение на
административно производствените правила и в несъответствие с материалния
закон. Въз основа на изложеното в жалбата моли съда да прогласи нищожността на
обжалвания акт, или алтернативно – да установи неговата незаконосъобразност и
да го отмени изцяло. В съдебно заседание, посредством процесуалния си
представител адв.А.Дочев заявява, че поддържа жалбата и искането за
прогласяване нищожността на заповедта или нейната отмяна. Представя писмени
доказателства.
Ответникът–
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Каолиново, в открито съдебно
заседание се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена.
Шуменският
административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 31.08.2018г. жалбоподателя
Х.И.А. подала до Директора на ДСП- Каолиново Заявление-декларация за отпускане
на месечна помощ за прехрана вх.№ ЗСП/Д-Н-К/733/25.01.2018г. В графа ХІ от заявлението,
касаеща данни за регистрация като ЕТ, собственост на капитал на търговско
дружество, е посочен отговор „не“. Във връзка с подаденото заявление бил
изготвен социален доклад, Приложение №2 към чл.27 ал.1/стр.26 по делото/, в
който била направена преценка на нуждите от социално подпомагане на заявителя и
семейството й- съпруг и три деца и било направено предложение за отпускане на
месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 173,75лв., тъй като се
намират в затруднено положение и нямат странични доходи за препитаване и неща
от първа необходимост. Констатирано било, че не са налице пречки по чл.11 от
ППЗСП за предоставяне на помощта и че лицето отговаря на изискванията на чл.10
от ППЗСП. Със Заповед №ЗСП/Д-Н-К/733/05.02.2018г. въз основа на Заявлението била
отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП в
размер на 173,75лв., считано от 01.01.2018г., изменена относно размера с
последваща Заповед от 04.04.2018г.
На 31.08.2018г.
било подадено Заявление за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво за отоплителен сезон 2018- 2019г. вх.№ ЗСП/Д-Н-К/3122, в която връзка
бил изготвен нов социален доклад. В същия било посочено, че при направена
справка в Търговския регистър било установено, че съпругът на жалбоподателката-
В.В.А.е управител и съдружник в „Исмаил, А. 2011“ ООД, със седА.ще и адрес на
управление в гр.Шумен, като същия е собственик на капитала на търговското
дружество. Със Заповед № ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г. на Директора на ДСП–
гр.Каолиново била прекратена месечната социална помощ на Х.И.А., с аргументи за
нА.чието на отрицателната предпоставка по чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП, като е посочено,
че „лицето е регистрирано като едноличен търговец“. Недоволна от постановеното
прекратяване, жалбоподателката обжалвала заповедта пред Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане– гр.Шумен. С решение № 2703-94А-00-0874#2 от 22.10.2018г.,
Директорът на РДСП – Шумен установил, че е нА.це неправилно мотивиране на
обстоятелствата по чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП, доколкото от служебната информация,
получена от Търговския регистър е видно, че съпругът на заявителката не е
регистриран като едноличен търговец, а е съдружник в дружество с ограничена
отговорност и собственик на капитала на търговско дружество с 50% дялово
участие, поради което приел, че Заповедта е неправилна относно вписания мотив и
отменил частично същата, като върнал преписката за ново разглеждане. Решението било
връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 26.10.2018г. Със
Заповед №2703-РД01-0264/07.12.2018г. Директора на Дирекция Социално подпомагане
гр.Каолиново на осн. чл.79 от АПК, касаещ единствено нормативни актове, какъвто
няма в настоящия казус, изменил мотивите за отказ, които да се четат „На осн.
чл.10 ал.1 т.2, г-н А. е собственик на капитала на търговско дружество с 50%
дялово участие“. Не е посочено коя точно Заповед се изменя. Бил предоставен
7-дневен срок за обжалване.
Така установената фактическа
обстановка е въз основа на писмените доказателства от приобщената към делото
административна преписка по издаване на акта. От страна на оспорващия в открито
съдебно заседание са представени и приети по делото Договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 16.11.2018г., писмено заявление от В.В.А.до управителя на
„Исмаил, А. 2011“ООД, справка от търговски регистър относно дружеството с ЕИК:
*********, видно от която на 06.12.2018г. е вписано зА.чаване на обстоятелство,
управител и едноличен собственик на капитала към момента е трето лице, като дружеството
е преобразувано в ЕООД.
Съдът приема от правна страна
следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–
гр.Каолиново от неговия адресат- надлежна страна с право и интерес от
обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно
обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл.13 ал.5 от ЗСП. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, Решението на директора на РДСП-
Шумен е съобщено на оспорващата на 26.10.2018г., поради което жалбата, подадена
на 09.11.2018г., се явява депозирана в срок и същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дА. е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от
директора на ДСП- Каолиново. Съгласно чл.9 ал.1 от ППЗСП, право на
месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е
по-нисък от определен диференциран минимален доход и отговарят на
допълнителните условия по чл.10 от Правилника. Съгласно чл.32 ал.1 ППЗСП, Директорът на Дирекция Социално подпомагане" може
да прекратява социалните помощи при условие, че е отпаднало основанието за
отпускането им. Това означава, че компетентният орган винаги може да провери
дали са спазени законовите изисквания за отпускането на социалните помощи и
произнасянето по този въпрос ще бъде материалното условие за продължаване на
социалните помощи. Ако при тази проверка се установи, че заинтересованото лице
не отговаря на условията за отпускане на социални помощи, то основанието за
отпускането им е отпаднало, поради което се извършва прекратяване на социалните
помощи, на основание чл.32 ал.1 ППЗСП. В чл.8 от ППЗСП е предвидено, че социалните помощи се
отпускат на лица и семейства по настоящ адрес. От представените по делото
доказателства е видно, че към датата на подаване на заявлението настоящият
адрес на жалбоподателката е в с.Вълнари, общ.Никола Козлево, като постановената
заповед е издадена от административния орган, разполагащ с териториална и
материална компетентност- Директора на ДСП в гр.Каолиново, поради което
направеното възражение в жалбата за нищожност на акта поради липса на
компетентност е неоснователно. Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване
на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да
се произнесе по подадено заявление за отпускане на социални помощи. Като
фактическо основание е посочена разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП, а
конкретното проявление на същата се изразява в приетото от органа
обстоятелство, че съпругът на подпомаганото лице е регистриран като едноличен
търговец. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваният акт отговаря на
изискванията на чл.13 ал.3 от ЗСП и е издаден при спазване на установената
форма.
Административният акт е издаден
при спазване на административно производствените правила. Административното
производство е започнало на база изискуемото по закон Заявление-Декларация по
образец за получаване на месечна социална помощ и такава е била отпусната.
Спазена е процедурата по чл.13 от ЗСП, като е била проведена социална анкета от
съответния социален работник. На база декларираните от молителя и допълнително
събраните при анкетата данни, е изготвен социален доклад по образец, който
предвид непълнотата си по точки 3 и 4, касаещи регистрация на лицата като
търговци, приключил с мотивирано предложение за отпускане на месечна социална
помощ. В хода на последваща проверка било установено, че Х.И.А.не отговаря на
изискването по чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП за отпускане на месечна помощ. Това е и
фактическото основание, мотивирало административния орган да постанови прекратяване
на помощта по подаденото заявление.
Съдът намира за доказано
посоченото от административния орган обстоятелство мотивирало прекратяването на
помощта. Видно от приобщената по делото разпечатка от Търговски регистър, към
датата на подаване на заявлението за подпомагане, съпругът на оспорващата е бил
собственик на капитала на търговско дружество „Исмаил, Али 2011“ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен. От този релевантен
за правния спор факт следва правният извод, че към момента на подаване на
заявлението за отпускане на целевата помощ за отопление и произнасяне на
административния орган Х.И.А.не е отговаряла на изискването по чл.10 ал.1 т.2
от ППЗСП.
В разпоредбата на
чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП, като условие за получаване на социални помощи, е
предвидено лицата или член на семейството им да не са регистрирани като
еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. Според §1 ал.1 т.2 от Допълнителните
разпоредби на ППЗСП
"семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както
и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат“. С тази норма законодателят урежда като
императивно и безусловно основание да се прекрати месечна социална помощ на
лица, които са регистрирани като еднолични търговци, както и на такива, които
са собственици на капитала на търговско дружество. Приобщените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин наличието на хипотеза, препятстваща
получаване на поисканата социална помощ. Действително в мотивите на заповедта неправилно
е посочено, че съпругът на жалбоподателката притежава търговско качество като
едноличен търговец. Тази неточност не съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените и не води до незаконосъобразност на заповедта. Съответствието
на отказа, обективиран в обжалваната заповед с материалния закон, се преценява
въз основа на възприетото от административния орган фактическо основание. В
случая релевантото фактическо основание
се съдържа в разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП, която изрично е посочена
в мотивите на акта. За да е налице предпоставка за отпускане на социална помощ
е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като
търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал
такава същата да е заличена в търговския регистър. Предвид безспорния факт, че
съпругът на оспорващата е бил собственик на капитала на търговско дружество към
момента на подаване на Заявлението, преценката на административния орган, че
към момента на произнасянето му, Х.И.А.не е отговаряла на условието по чл.10
ал.1 т.2 от ППЗСП, се явява правилна и в съответствие с материалноправните
разпоредби. В този смисъл последващите промени, за които са представени
доказателства от Търговския регистър са ирелевантни. Действайки при условията
на обвързана компетентност, административният орган правилно е установил, че е
налице отрицателното условие по чл.10 ал.1 т.2 от ППЗСП и е постановил
законосъобразно прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Изпълнението и на
въведените допълнителни условия по чл.10 и чл.11 от ППЗСП е задължителна
предпоставка за отпускане на месечна помощ по чл.9 от ЗСП и Директорът на ДСП
няма възможност за свободна преценка по целесъобразност. С оглед на това
правилно и законосъобразно, Директорът на ДСП – Каолиново, със Заповед № ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г.
е прекратил месечната социална помощ, на Х.И.Али.
С оглед изложените съображения съдът счита, че Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–
гр.Каолиново е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в
установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Оспорваният административен акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с
целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед
е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Х.И.А.с ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Н-К/733/05.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–
гр.Каолиново /отменена частично с Решение №2703-94А-00-0874#2/22.10.2018г. на Директор на РДСП Шумен/, с която на
основание чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСП е
постановено прекратяване на месечна социална помощ за допълване на доходите по
чл.9 от ППЗСП, считано от 01.08.2018г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: