№ 13547
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110132279 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/
срещу Л. К. А., положителни установителни искове:
- иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за
сумата в размер на 4465,81 лв., представляваща главница
по сключен между /ФИРМА/ и А.С.А., като
кредитополучател и Л. К. А., в качеството й на поръчител
Договор за потребителски кредит № 11-02290 от
16.05.2011 г. вземанията по който са прехвърлени в полза
на /ФИРМА/, като правоприемник на /ФИРМА/, а след
това и в полза на ищеца, с договор за цесия от
25.06.2019г., вземането по който било индивидуализиран в
Приложение № 1Б и Анекс 2, ведно със законната лихва,
1
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 849, 41 лв., представляваща
възнаградителна лихва от 01.03.2019 г. до 01.11.2020 г., и
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 1036/2020 г., по описа на Районен съд – Елин
Пелин, 5-ти с-в.
В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/ –
кредитодател, А.С.А. –кредитополучател и Л. К. А.-
поръчител е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 1102290 от 16.05.2011 г., съгласно Закона за
потребителския кредит. С договора кредитодателят се е
задължил да предаде в собственост на кредитополучателя
сумата от 18 000 лв., а кредитополучателят се е задължил
да я върне с договорна лихва. С оглед на превеждането на
сумата твърди, че /ФИРМА/ е изпълнило задължението си
по договора, като за кредитополучателя било възникнало
задължението да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора. Междувременно, на 21.08.2020 г. е сключен
Договор за прехвърляне на парични вземания от
25.06.2019 г. между /ФИРМА/ като правоприемник на
/ФИРМА/ и ищеца, по силата на който, вземането по
процесния договор е прехвърлено в полза на ищеца.
Поддържа, че извършената цесия била съобщена на
2
кредитополучателя и на поръчителя при условията на чл.
99, ал. 4 ЗЗД, с уведомленията, приложени към исковата
молба. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена за вземанията заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
Представя доказателства и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Л. К. А. с който се твърди
нередовност на исковата молба и недопустимост на
исковете. Оспорва исковете по основание и размер.
Ответникът оспорва фактическите твърдения в исковата
молба, оспорва да е сключен договор между страните,
доколкото липсвал подпис на А.С.А.. Поддържа, че
липсата на главно задължение, води до липса и на
акцесорно такова на поръчителя по него. Оспорва
качеството си на поръчител. Твърди кражба на лични
данни и подменено авторство. Оспорва тя и А.С.А. да са
получили стандартен европейски формуляр, както и да
им е предоставена надлежна преддоговорна информация.
Оспорва процесният кредит да е бил усвоен. Оспорва
А.С.А. да се е съгласявала да заплаща плаващ лихвен
процент от 10,95 % и твърди, че уговорката за
заплащането й била неравноправна и нищожна. Намира
целия договор за кредит за нищожен на основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК. Намира за нарушени
3
изискванията на глава Трета на ЗПК. Твърди да е
извършила плащания по договора.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован,
не се представлява. С молба с вх. № 140187/18.05.2023г.
поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът Л. К. А., редовно
призован, се представлява от адвокат Ш., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна
страна, в полза на която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. 1036/2020г. по описа на РС – гр.Елен Пелин, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл.
414 от ГПК възражение от ответника.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца бе да докаже наличието на валидно
4
правоотношение по договор за заем между
първоначалния цедент /ФИРМА/ и А.С.А., като
кредитополучател, по силата на което заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на процесната, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок,
като последното задължение е възникнало и за ответника
Л. К. А., като поръчител, заедно с възнаградителна лихва
в уговорения размер, че длъжникът е изпаднал в забава и
размера на обезщетението; както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен.
В конкретиката на случая, от представения по делото
договор за потребителски кредит № РК11-
02290/16.05.2019г. се установява, че между А.С.И. и
/ФИРМА/ е бил сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който дружеството предоставило в
заем на И. сумата от 18 000,00 лева, която тя следвало да
върне на 120 погасителни вноски, при плаващ годишен
лихвен процент от 10,95%, който е равен на сбора от БЛП
от 6,40%, който може да се променя при условията на
т.15.3.1 от договора и надбавка от 4,55%, ГЛП при
просрочен дълг, равен на сбора от ГЛП по редовен дълг и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, при
комисион за обработка и управление от 2% и без
годишна такса управление. Срока на кредита е договорен
5
между страните до 16.05.2021г. ГПР на разходите е
12,06%. Договора е подписан и от ответника Л. А., в
качеството и на поръчител.
От представеният по делото договор за цесия от
25.06.2019г. и Анекс № 2 към него от 21.08.2020г., се
установява, че /ФИРМА/ е сключило с /ФИРМА/ договор,
по силата на който страните се споразумели, че
продавачът /ФИРМА/ ще прехвърля на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за кредити, сключени от
продавача с физически лица, по които е налице
неизпълнение, заедно с всички такси, лихви и начислени
разходи.Предвидено било, че вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1Б, прието по делото,
от което е видно, че предмет на цесията е бил и процесния
договор, надлежно индивидуализиран по номер, име на
кредитополучателя и размер. По делото са приети
уведомления за извършено прехвърляне на вземания,
адресирани, както до кредитополучателя, така и до
поръчителя, като няма данни уведомленията да са
връчени както на кредитополучателя, така и на
поръчителя.
Установява се от справка за счетоводни операции,
проверена от вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че сумата по кредита в размер на
18 000 лева е усвоена от кредитополучателя А.А. по
6
сметка № 17142771510. По справката, инкорпорирана в
експертизата, в периода от 01.06.2011г. до 02.01.2018г.,
когато е последното плащане по кредита, погасена е общо
сума за главница в размер на 9627,03 и лихва в размер на
10274,01 лева. Ищецът се позовава на краен падеж на
незаплатени вноски преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – тоест
падежирали вноски от 01.03.2019г. до 01.11.2020г. Според
погасителен план, приет по делото РК11-02290, крайния
срок на договора е 16.05.2021г., като към 03.08.2020г.,
тоест преди датата на цесията общия размер на дълга по
кредита е в размер на 7 165,74 лева, от които 5968,80 лева
главница и 1196,94 лева лихва. Вещото лице е онагледило
всички задължения по кредита, за периода от 01.03.2019г.
до 01.11.2020г., тоест към датата на образуване на
заповедното производство, като е посочило, че към датата
на цесията дължимата главница е била в размер на
9 602,21 лева, като като към датата на образуване на
заповедното производство, дължимата главница, за
периода от 01.03.2019г. до 01.11.2020г. е в размер на
4 465,81 лева, а за лихва, за периода от 01.03.2019г. до
01.11.2020г. в размер на 849,43 лева.
Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д .№ 12/2009 г. на ІІ
т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
7
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като това
разрешение е приложимо в производството по предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Следователно, с факта на редовното връчване на препис
от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи договора за цесия, пълномощното, като
последното е налично по делото, и уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия
пълномощник, длъжникът е редовно уведомен за
извършената цесия. На ответника са били надлежно
връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея, ведно с уведомлението на дата. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право и касае дължимостта на
вноски с настъпил падеж, и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. По изложеното съдът намира, че цесията е
произвела действие спрямо ответника.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи
наличието на валидно възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит между /ФИРМА/ и
кредитополучателя А.С.А., по което ответника А., в
качеството и на поръчител се е задължила солидарно да
отговаря за заплащане на сумите по договора, наред с
8
кредитополучателя. Съдът с протоколно определение от
23.02.2023г. е открил, с оглед възраженията на ответника
производство по оспорване на процесния договор,
разпределил е доказателствената тежест в процеса, като
ответника първоначално заяви, но впоследствие не
поддържа доказателствените искания за оспорване
авторството на подписа, положен от А., в качеството и на
поръчител. По изложеното съдът намира, че последната
валидно се е задължила до отговаря наред с
кредитополучателя за заплащане на сумите по
договора.Не се установи неавтентичност на положения от
А. подпис. Съдът приема за доказано и че заемната сума е
усвоена от кредитополучателя в предвид реалния
характер на договора за заем.
Процесният договор за заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит, същият не е обезпечен с
ипотека, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, действащ към момента на сключване на сделката
– бр. ЗД, бр.58 от 30.07.2011г.
Анализирано съдържанието на договора за кредит
обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифтът
на текста е не по - малък от 12, съгласно чл. 10 от ЗПК.
Договорът, в съответствие с чл. 11, ал.1, т.1-10, съдържа
дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
9
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения
процент, годишния процент на разходите, съобразен с чл.
19, ал.4 от ЗПК, както и условията за издължаване на
кредита и погасителен план, приет по делото /л.39-41/. В
погасителния план детайлно е посочен размера и падежа
на месечните вноски, а съгласно т.22.6 от договора
погасителният план е неразделна част от договора,
поради което съдът приема, че ищецът доказва изразено
съгласие от ответника, като поръчител, след като е
подписал договора, със съдържанието и на погасителния
план. По изложените съображения процесният договор
удовлетворява изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК - когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1,чл. 11, ал.1,т.7-12 и
20 и ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК- когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. По
аргумент за противното при все че са спазени
изискванията на горепосочените правни норми от ЗПК,
то договора за потребителски кредит е действителен и
ответникът освен чистата стойност по кредита /тоест
размера на отпуснатия му заемна сума/, следва да върне
остатъка от главницата, заедно с възнаградителната
лихва.
10
По отношение на възраженията на ответника, че в
договора за кредит има клаузи в противоречие със
закона, а така също и неравноправни клаузи, в частност
клаузата по т. 6.1.2, касаеща възнаградителната лихва,
съдът намира тези възражения за неоснователни. Не е
налице противоречие на процесния договор и анекс с
разпоредбите на ЗЗП тъй като се касае за индивидуално
договорен потребителски кредит, а не такъв, сключен при
общи условия, няма основание да се коментира
нищожност на клаузи в същия. Посочената от ответника,
като неравноправна клауза за договорна лихва е
договорена индивидуално между страните, и като такива
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП тези клаузи са
изключени от понятието неравноправни клаузи по чл. 143
от ЗЗП.
В случая ищецът не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като кредиторът не е
упражнил това свое право, а се касае за падежирали
преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на вноски по кредита в периода от
01.03.2019г. до 01.11.2020г.
ССчЕ, която съдът кредитира, като компетентно
изготвена и съотносима на приетия по делото
доказателствен материал, както и на приетите 16 файла,
по които е работило вещото лице, установява иска за
главница и за лихва и по размер, поради което съдът
11
приема, че исковете са установени по своето основание и
размер.
В т. 17.3 от договора за потребителски кредит страните са
договорили, че поръчителя ще отговаря солидарно с
кредитополучателя при условията на чл. 138-148 от ЗЗД
за цялото задължение по договора, включително:
главница, лихви, такси и комисионни и др., а в т.22.6
страните са договорили, че неразделна част от договора е
не само погасителния план, но и договорите за
учредяване на обезпеченията. По гореизложеното
ответникът е учредила в полза на ищеца, като кредитор
едно лично обезпечение за гарантиране на вземанията му
по договора, поради и което следва да е пасивно
легитимирана да отговаря за заплащане на сумите по
договора.
По всичко коментирано по-горе съдът намира исковете за
доказани по основание и размер и като такива следва да
бъдат уважени.
При този изход на спора право на разноски се поражда в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 286,30 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 122,33 лева, 350,00 лева за изслушване на
експертиза + още 150,00 лева, или общо депозит за
изслушване на експертиза в размер на 500,00 лева, като се
12
претендира и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева
с ДДС, за реалното заплащане на който са налице
доказателства по делото. Или на ищеца в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в общ
размер на 982,33 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу Л. К. А., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че Л. К. А. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 4465,81
лв., представляваща главница по сключен между
/ФИРМА/ и А.С.А., като кредитополучател и Л. К. А., в
качеството й на поръчител Договор за потребителски
кредит № 11-02290 от 16.05.2011 г. вземанията по който са
прехвърлени в полза на /ФИРМА/, като правоприемник
на /ФИРМА/, а след това и в полза на ищеца, с договор за
цесия от 25.06.2019г., вземането по който било
индивидуализиран в Приложение № 1Б и Анекс 2, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2020 г. до
13
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
на 849, 41 лв., представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 01.03.2019 г. до 01.11.2020 г., и за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1036/2020 г., по описа на Районен съд – Елин Пелин, 5-ти
с-в.
ОСЪЖДА Л. К. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 286,30
лева, разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. К. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 982,33
лева, разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14