О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
104
16.01.2020 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от мл.съдия Зорница Тухчиева частно въззивно
гражданско дело № 2972 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. № 78880/03.12.2019 г.,
подадено от адв. И.Н., действащ в качеството си на пълномощник на
„КОЛЕГЕР ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* срещу Заповед № 1534 / 19.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гр. дело № 2371/ 2019 г. по описа
на РС- Пловдив, I- ви
граждански състав. Излагат се оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение и се настоява от длъжника за приемане на възражението от въззивния
съд поради наличието на предпоставката по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като бъде
постановено разглеждането на делото да продължи от РС- Пловдив с указания по
чл. 415, ал. 1 ГПК до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.
Прави се искане за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил бланкетен отговор
от кредиторите по заповедта за изпълнение – Р.Г.Н. и В.Н.Н., в който поддържат становище
за неоснователност на възражението. Релевират възражение за прекомерност на
претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав при извършена служебна
проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено
от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е
насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.
Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за основателна поради следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен
срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в
изчерпателно изброени хипотези. За да бъде прието възражението следва да са
налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и
една допълнителна – да е осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият
не следва да приема възражението.
В настоящия
случай съдът констатира, че от приложените по делото съобщение за образуване на
изпълнително дело с изх. № 15602/ 08.11.2019 г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева,
рег. № 908, район на действие ОС- Пловдив /л. 10/, адресирано до „КОЛЕГЕР
ИНВЕСТ“ ООД и известие за доставяне /л. 11/ се установява, получаването му
лично от управителя на дружеството – молител Н.М.Ш. на 21.11.2019г.
Възражението, предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирано на
03.12.2019 г., поради което следва да се приеме, че едномесечният срок по чл.
432, ал.1 ГПК е спазен и разглеждането на същото от въззивния съд е допустимо.
По отношение на твърдението, че е налице хипотезата на
чл.
423 ал.1 т.1 ГПК съдът намира следното:
В производството
по частно гражданско дело № 2371/2019 г. по описа на РС – Пловдив, е издадена
на 19.02.2019 г. Заповед № 1534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на кредиторите В.Н.Н. и Р.Г.Н.
/за всеки в отделен екземпляр/, срещу длъжника „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК
*********.
Препис от
заповедта е изпратен на длъжника на посочения в заявлението адрес на управление
– гр. П., ул. „Б. Т.“ № 25, ет. 1, ап.5, но съобщението се е върнало в цялост с
отбелязване от връчителя, че на посочения адрес няма афиширана фирма, няма
офиси, не са открити представители на които да се връчи съобщението. Посочено
е също, че адреса е посетен на 26.02,
14.03 и 24.03 като били доставени известия, но никой не се е обадил.
На 26.03.2019г.,
заповедният съд разпоредил връчване на съобщението на длъжника по седалище и
адрес на управление. В изпълнение на разпореждането на съда съдебният връчител
на 29.03.2019 г. отново посетил адреса, находящ се в гр. П., ул. „Б. Т.“ № 25, като във върнатото
в цялост съобщение отбелязал, че на адреса не е открит представител или
служител на дружеството. Залепено било уведомление.
На 18.04.2019 г.,
заповедният съд се произнесъл с разпореждане, съобщението да се счита връчено
на 12.04.2019 г., а делото да се докладва след изтичане на двуседмичния срок.
След изтичането
на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение и предвид липсата на
подадено такова, съдът приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и с
разпореждане № 41886 от 07.05.2019 г. разпоредил да се издаде изпълнителен лист
за присъдените със същата суми.
От приложеното
към възражението Удостоверение № 20191202155442/ 02.12.2019 г., се установява,
че в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ“
ООД, ЕИК ********* на 09.03.2018 г. е вписано ново седалище и адрес на
управление – град К., бул. „Т.“ № 8, ет. 1, ап. 1.
При тези данни, съдът намира, че така направеното връчване
на молителя на издадената срещу него заповед за изпълнение не е надлежно
осъществено, и са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението от въззивния
съд. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно
разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се считат за редовно връчени.
С оглед посочената
разпоредба и данните за промяна в адреса на управление на длъжника настоящата
инстанция намира, че районният съд не е извършил надлежно връчване на препис от
заповедта за изпълнение на длъжника.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК връчването е следвало да бъде извършено на актуалния
му адрес, а не на този, чиято регистрация е била заличена. Като
не го е сторил, първоинстанционният съд е нарушил законоустановената процедура
и е лишил длъжника от възможността да подаде възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Тъй като е налице хипотеза по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, настоящият съд намира, че посочената възможност
следва да бъде възстановена на дружеството, като на основание чл. 423, ал. 3 ГПК възражението му следва да бъде прието.
Що се отнася до
спирането на изпълнението, настоящият състав с определение № 2636/ 18.12.2019
г. е постановил спиране на основание чл. 423, ал.2 ГПК вр. чл. 282, ал.2
ГПК на процесната заповед за
изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист № 9646/29.10.2019 г., по който е образувано
изп. дело № 20199080401495 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег. № 908, район на действие ОС – Пловдив, поради което такова,
като последица от приемане на възражението, е безпредметно да бъде
постановявано с настоящия съдебен акт.
На основание чл. 423, ал. 4 ГПК разглеждането на делото от заповедния съд
следва да продължи с даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Във връзка с направеното искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, настоящия
състав счита, че компетентен да се произнесе по дължимостта на разноските е
съдът, пред който ще се развие исковото производство по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК, като съобразно
изхода на спора, същия ще разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
По изложените съображения , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 423, ал.1, т.1 ГПК
възражение вх. № 78880/03.12.2019 г., подадено от „КОЛЕГЕР
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* против Заповед
№ 1534 / 19.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по частно гр. дело № 2371/ 2019 г. по описа на РС- Пловдив, I- ви
граждански състав
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия в заповедното производство с указания по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.