Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№ 5463
гр. Пловдив, 16.03.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на
шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ГЕТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Гетов АНД № 1509
по описа за 2018 г., след като се запозна с материалите
по делото и като обсъди въпросите по чл. 376, ал. 1 НПК, съдът намира, че не са
налице основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. За да насрочи за разглеждане делото по реда на глава двадесет и осма
от НПК, съдът трябва да установи наличието на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 НК, както и че не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи
приложението на тези особени правила. В рамките на това производство съдът се
произнася с решение, с което може да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание, да оправдае обвиняемия
или да прекрати наказателното производство в предвидените от закона случаи.
Същевременно обаче, ако съдът насрочи делото и след проведено съдебно следствие
установи, че действително обвиняемият Г. е извършил престъпление по чл. 309,
ал. 1 НК на 25.02.2013 г. така, както му се вменява във вина от Прокуратурата,
то последният не би могъл да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като това би довело до нарушаване на
забраната по чл. 78а, ал. 7 НК за приложение на тези правила при множество
престъпления. От друга страна съдът не ще би могъл и да наложи наказание по НК
предвид изрично очертаните си правомощия в рамките на това производство.
В тази връзка следва да се посочи, че видно от
справката за съдимост (лист 170-171 от том I на ДП) на обвиняемия Г.Д.Г., ЕГН: **********
същият е освободен от наказателната отговорност с налагане на административно
наказание с Решение № 1417/12.09.2016 г. по АНД № 3719/2016 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Деянието по това осъждане е било извършено на 19.12.2013
г., а в настоящото производство се повдига обвинение за престъпление, извършено
на 25.02.2013 г. Осъждането по първото описано деяние е влязло в сила на 28.09.2016
г. Съгласно Решение № 178 от 28.05.2015 г. по н.д. №
538/2015 г. на ВКС, III н. о. „реалната
/респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на
множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки
по чл. 23, ал.1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от
съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на
част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани
осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността“.
Следователно освобождаването на дееца от наказателна отговорност по АНД №
3719/2016 г. на РС-Пловдив не би променило извода, че двете деяния ще са
извършени при условията на реална съвкупност, ако се установи обвиняемият да е
осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение в настоящото
производство. Следва да се посочи, че практиката на ВКС относно момента, към
който се преценяват предпоставките за приложението на чл. 78а НК е категорична
и безпротиворечива. В Решение № 406/29.12.2014 г. по н.д. № 1340/2014 г., I н.о. е отговорено на направено изрично възражение за допуснато процесуално
нарушение чрез отказа на съда да приложи чл. 78а НК при идентичен казус, при
това за деяния със същата правна квалификация. Съдът е достигнал до извода, че
след като към момента на извършване и на двете деяния лицето не е било осъдено
за което и да е от тях, е налице множество престъпления под формата на
съвкупност, поради което правилата за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание са неприложими. В Решение № 493/13.02.2015
г. по н.д. № 1574/2014 г., I н.о. се приема, че след като двете деяния са
разгледани в отделни производства и по отношение на едно от тях има постановено
решение, с което деецът е бил освободен от наказателна отговорност, то същото
подлежи на възобновяване. Прието е още, че правилата по чл. 78а НК не биха
могли да бъдат приложени повторно, макар и чисто формално към момента на
извършване на деянието да са били налице основанията за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност поради липсата на други осъждания. Цитираната
практика и изложените съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав. В този смисъл е и преобладаващата практика на съдилищата в страна: Решение № 16/10.05.2016
г. на Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.; Решение № 39/09.05.2014
г. по ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от 26.01.2017 г. по ВНОХД №
1292/2016 г. на ОС – Стара Загора; Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС –
Бургас по ВНЧХД № 1198/2012 г. Следва да се посочи и
че съдът счита, че ако бъде установено извършването на деянието, предмет на
процесното Постановление, с което се предлага освобождаването на Г. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, то това деяние
не би съставлявало част от единно продължавано престъпление, включващо в
състава си и деянието по АНД № 3719/2016 г. на РС-Пловдив. Това е така на първо
място предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 6, предл. 3 НК и внасянето на
обвиненията за двете деяния с отделни актове на Прокуратурата (така Решение №
125 от 13.05.2016 г. по н. д. № 164/2016 г. на Апелативен съд - Пловдив).
Отделно от това, ако се установи деянието да е извършено на посочената в
постановлението на прокурора дата, то с оглед на изминалия продължителен период
от време обективната връзка между двете деяния би била прекъсната, поради което
ще е налице съвкупност от две отделни престъпления, т.е. „множество
престъпления“, а не едно продължавано престъпление.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че е сезиран с предложение на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за деяние, за което се твърди (с оглед
посочената от прокурора дата на извършване) да е осъществено в условията на
реална съвкупност с предходно осъждане на лицето, поради което не са налице основанията
по чл. 78а НК. В случай, че съдът насрочи и разгледа делото по реда на глава XXVIII НПК изначално ще се лиши от възможност, ако намери обвиняемия за виновен,
да му наложи административно наказание предвид
забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, нито би могъл да му наложи наказание по
НК с оглед на реда, по който ще е протекло производството. Това налага
съдебното производство по настоящото АН дело да бъде прекратено, а делото
върнато на прокурора с оглед преценка за по-нататъшни действия по компетентност.
Така мотивиран и
на основание чл. 377, ал. 1 НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 1509/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен
състав.
ВРЪЩА делото на прокурора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на
обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК пред Окръжен
съд – Пловдив в седем дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
разпореждането да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ