Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 935
27.11.2018 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева-Иванова административно
дело № 631 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба от И.А.П. ***,
подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес ***, офис 8, против Решение № 1012-26-124-1 от 19.06.2018г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата,
против Разпореждане № **********-2140-26-363/09.05.2018г. на Ръководител на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно административният
орган кредитирал зачитането на трудовия стаж за периода от 08.08.1988г. до
08.08.1996г. придобит при осигурителя „Клокотница I” АД, на длъжността „ел. заварчик“ в
цех „Ремонтна работилница“, за положен при условията на трета категория труд.
Неправилно трудът не бил зачетен, като положен при условията на т.20 от
отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Иска се отмяна
на административния акт и връщане на административната преписка на органа за
ново разглеждане и правилно прилагане на материалното право. Претендират се
разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ -
Хасково, чрез процесуален представител оспорва
жалбата, като счита същата за недоказана и неоснователна. Твърди, че положеният
от оспорващия труд не е полаган при условията на втора категория. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Със Заявление
вх.№ 2113-26-53, 2116-26-117, 2116-26-118/10.01.2018г., И.А.П. е поискал да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО и наследствена пенсия. С подаденото заявление П.
декларирал, че не получава друга пенсия, не е осигурен в друга държава и няма осигурителен
стаж придобит в друга държава. Към заявлението П. приложил Удостоверение за граждански
брак, удостоверение от акт за смърт, трудова книжка №034628/04.01.2008г. от
„Трафик 2005“ ООД – Х. и трудова книжка 1270/16.08.1976г. от „Млада Гвардия“ –
Х.
От Опис на
осигурителния стаж на И.А.П. (л.19-20 ) е видно, че същият, за периода от
16.08.1976г. - 16.09.1976г е бил осигуряван от МЗ „Млада гвардия“ – Х., като
ел. заварчик; за периода от 27.09.1976г. - 12.10.1978г. от БА/ЦВА – Х., като
срочнослужещ; за периода от 01.11.1978г. - 02.10.1981г. от МЗ „Млада гвардия“ –
Х., като ел. заварчик; за периода от 26.10.1981г. - 30.07.1988г. от ЗХМ –
Хасково, като ел. заварчик; за спорния период
от 08.08.1988г. - 02.08.1996г. – 7г. 11м. и 24 дни от „Клокотница“ ЕООД – Х.,
като ел. заварчик; за периода
от 01.05.2000г. - 31.08.2001г. от „С. М.А.“, като заварчик; за периода от 01.01.2002г.
- 01.10.2002г. от „С. М. А.“, като автомонтьор/общ работник; за периодите от 09.10.2002г.
- 01.11.2002г., 07.11.2002 – 01.12.2002, 01.12.2002г. – 31.12.2002г. и
01.01.2003 – 14.01.2008г. от „С.“ – М.А., като монтьор; за периода от 14.01.2008г. - 01.06.2010г.
от „Трафик“ – 2005, като заварчик; за периода от 01.06.2010г. - 07.03.2011г. от
ПСК „Детелина, като строителен работник;
за периодите от 19.11.2011г. - 19.02.2012г.
и 20.02.2012г. – 31.10.2012г. от „Д. М. Секюрити Груп, без посочена длъжност и
за периодите от 04.11.2012г -17.01.2013, 18.01.2013г. – 10.12.2015 от Агенция
за сигурност „Скорпио“, като охранител. В графа „Зачитане“ от Опис на
осигурителния стаж на И.А.П., основание за зачитане на трудовия му стаж по т.20
от Правилника за категоризиране на труда (ПКТП) при пенсиониране е отбелязано
само при описанието на трудовия стаж в МЗ „Млада гвардия“ – Х. за периоди
16.08.1976г.-16.09.1976г., 01.11.1978г.-02.10.1981г. и в ЗХМ – Х. за периода от
26.10.1981г. - 30.07.1988г., за които периоди е бил на длъжността „ел. заварчик“
в съответните организации.
От приетата, като доказателство по делото
административна преписка е видно, че ТД
на НОИ – Хасково е изпращало писма до Агенция за сигурност „Скорпио“, до „С. М.А.“ ООД, до„Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД, както и до „Химмаш“ АД,
за изясняване на обстоятелства, свързани с доказване на извършваното от
дружествата осигуряване на жалбоподателя И.А.П., на които е получило обратна
кореспонденция. Писмо изх.№2113-26-53-16 от 02.04/2018г. (л.47) е било
изпратено и до „Клокотница I“ АД с искане за уведомяване - в какъв цех е работил И.П. за периода от
08.08.1988г. до 02.08.1996г. В писмото е посочено още, че ако стажът на лицето
пада в категория различна от трета, следва да от дружеството да посочат
съответната точка от отменения ПКТП, по която следва да се зачете стажа. В
писмото се уточнява, че в т.20 от отменения ПКТП попадали работници, извършващи
заваряване при рязане на черни или цветни метали, както и че предмета на
дейност на „Клокотница I“ АД бил производство на комбинирани
фуражи, изкупуване, съхранение и заготовка на зърнени храни, търговска дейност
в страната и чужбина.
С писмо 2113-26-53-19/16.04.2018г. (л.48) „Клокотница I“ АД гр. К.
е уведомило ТД на НОИ – Хасково, че за периода 08.08.1988г. – 02.08.1996г. И.А.П.
е работил в дружеството в ремонтна работилница, като ел. заварчик. Положеният
труд от 7г. 11м. и 24 дни бил от трета категория.
На 15.02.2018г. Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Хасково, издал Разпореждане №**********/2140-26-363/09.05.2018г.,
в което посочил, че на Иванов не се следвала пенсия за осигурителен стаж и
възраст, съгласно чл.68б, ал.2 от КСО по условията на втора категория труд, тъй
като има навършена възраст 59г. 08м. и 20 дни, но няма осигурителен стаж от
втора категория труд 15 години, а има 09г. 09 м. и 4 дни и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има 99. С друго Разпореждане №**********/2140-26-364/09.05.2018г.
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково отказал да отпусне на И.П. и добавка
по чл.84 от КСО от пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като нямал
право на лична пенсия.
На 21.05.2018г.
И.А. И. подал жалба с вх.№1012-26-124/21.05.2018г.,
срещу Разпореждане №**********/2140-26-363/09.05.2018г., в която изразява
недоволството си относно отказа на органа да се предостави пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при условията на т.20 от отменения ПКТП за положен
труд от втора категория като ел. заварчик. Твърди, че за длъжността ел.
заварчик са били внасяни осигурителни вноски за втора категория труд.
С Решение №1012-26-124-1
от 19.06.2018г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалба с вх.№1012-26-124/21.05.2018г.,
срещу Разпореждане №**********/2140-26-363/09.05.2018г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“, при ТП на НОИ - Хасково, като на основание чл.68,
ал.1, ал.2, ал.3 и чл.69б, ал.2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В мотивите за издаване на решението се сочи, че по
отношение на категоризирането на труда положен от П. за времето от 08.08.1988г.
до 02.08.1996г. – 7 години 11м. и 24 дни на длъжност ел. заварчик в „Клокотница I“ ЕООД
нямало доказателства същият да е работил в обособени цехове и звена на
технологичния процес за краен продукт. От направена справка в Апис 7 Регистър +
било видно, че предметът на дейност на осигурителя в „Колкотница I“ АД бил
производство на комбинирани фуражи, изкупуване, съхранение и заготовка на
зърнени храни, търговска дейност в страната и чужбина, като в тази връзка
технологичният процес на осигурителя не бил свързан със заваряване или рязане
на черни и цветни метали, съответно нямал обособени цехове и звена за
длъжностите в по т.20 от ПКТП, поради което не следвало положеният от П. труд за
посочения период да се категоризира като полаган при условията на втора
категория, тъй като длъжността не била
част от технологичния процес на „Клокотница I“ АД. В подкрепа на извода си
органът посочил, че дружеството осигурител удостоверило, че жалбоподателят
полагал труд в ремонтна работилница. От доказателствата ставало ясно, че за
спорния период работата като ел. заварчик на П. не била идентична с труда на
електро-заварчиците визирани в т.20 от отменения ПКТП. Предвид горното, обжалваното
Разпореждане №**********/2140-26-363/09.05.2018г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“, при ТП на НОИ - Хасково е потвърдено.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, със
следните задачи: Да извърши
проверка на разплащателните ведомости в осигурителя „Клокотница 1“ АД гр.К. и
да даде заключение дали в методиката на
формиране на трудовото възнаграждение на жалбоподателя на длъжността „ел.
заварчик“ в цех „ремонтна работилница“ са начислявани възнаграждения за вредни
условия на труд и осигурителни вноски за втора категория труд за периода от 08.08.1988
г. до 02.08.1996 г.; Да даде заключение дали „ремонтна работилница“ е обособено
звено или цех в структурата на „Клокотница 1“ АД и какво е мястото на тази
работилница в производствения процес.
В отговор на
първия въпрос вещото лице посочва, че при формиране на трудовото възнаграждение
на И.А.П. на длъжност „ел. заварчик“, са начислявани възнаграждения за вредни
условия на труд за периода 08.08.1988г. – 02.08.1996г. Във връзка с внасяните
осигурителни вноски от работодателите за спорния период, в екзпертизата се
сочи, че от 08.08.1988г. до 01.03.1991г.
вноските за сметка на работодателите не са били обвързани с категориите труд по
ПКТП и са били еднакви за всички отрасли. За периода 01.03.1991г. –
02.08.1996г. ведомостите за работна заплата на И.П., не съдържали информация,
относно размера на осигурителните вноски за социално осигуряване. Относно място
на ремонтна работилница в производствения процес посочва, че ремонтната
работилница е обособен спомагателен цех или спомагателен участък (звено) в
структурата на Зърнено-фуражно предприятие – Х. и всички възникнали в
последствие, през периода 08.08.1988г. – 02.08.1996г., производни предприятия и
търговски дружества и е предназначена да създава условия за нормалното
протичане на работата, извършвана в основните цехове.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се съдържат доказателства за датата, на
която Решение
№1012-26-124-1/19.06.2018г. на Директорът на ТП на НОИ – Хасково е връчено на жалбоподателя, но с оглед
дата на издаване на същото и датата на подаване на жалбата на 22.06.2018г., последната се явява
депозирана в срок. Жалбата е подадена
от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-124-1 от 19.06.2018г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-363/09.05.2018г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, при ТП на НОИ - Хасково, са
издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална
компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са
изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59
от АПК. Не са налице пороци във формата или реда за издаване на оспореното
решение, респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания -
фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице
основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСП във връзка с т.20 от отменения ПКТП.
По
материалната законосъобразност, съдът счита следното:
Съгласно чл. 69б, ал.2 от КСО, лицата, които са
работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на
пенсия ако имат навършени до 31.12.2015г.- 57 години и 8 месеца за мъжете и ако
сбора от осигурителен стаж и възраст е най- малко 100 за мъжете. От
31.12.20015г. възрастта за мъжете се увеличава с два месеца от първия ден на
всяка следваща календарна година до достигане на 60 години, предвид което към
датата на подаване на процесното заявление от П., изискуемата възраст по тази
разпоредба е била 58 години и 2 месеца.
От страните по делото не се спори, че към датата на
заявлението И.П. е имал навършени изискуемите по чл. 69б, ал.2 от КСО години. В разглеждания случай спорът между страните
се свежда до въпроса налице ли е по отношение на жалбоподателя предвидена в
материалноправната норма предпоставка – 15 години осигурителен стаж при втора
категория труд.
В атакувания акт, административният орган е приел, че
към датата на подаване на процесното заявление по отношение на жалбоподателя са
налице доказателства, че положеният от него труд е бил такъв при условията на
втора категория единствено за 09 години 09 месеца и 04 дни. Директора на ТП на
НОИ е приел за правилна преценката на пенсионния орган, че труда на
жалбоподателя за периода 08.08.1988г. до 02.08.1996г. не следва да се зачита за
такъв положен при втора категория, предвид липсата на доказателства П. да е
работил като ел. заварчик в обособени цехове на технологичния процес за
производство на краен продукт. В хода на административното производство е
установено, че през спорния период жалбоподателят е полагал труд като „ел.
заварчик“ в „Клокотница I“ АД, като видно от търговския
регистър последното дружество е имало предмет на дейност – производство на
комбинирани фуражи, изкупуване, съхранение и заготовка на зърнени храни,
търговска дейност в страната и чужбина. Административния орган е приел, че
доколкото технологичния процес на този осигурител не е свързан със заваряне или
рязане на черни и цветни метали и съответно няма обособени цехове и звена за
длъжностите в обхвата на т. 20 от ПКТП (отм.), не следва труда на П. в
посочения времеви диапазон на длъжност „ел. заварчик“ да се категоризира като
полаган при условията на втора категория труд.
Настоящата инстанция намира този извод на
административния орган за неправилен. Видно от изготвеното по делото заключение
на съдебно-техническа експертиза, ремонтната работилница, в която жалбоподателят
е полагал труд през спорния период, е обособен спомагателен цех или
спомагателен участък (звено)
в структурата на Зърнено-фуражно предприятие – Х. и всички възникнали в
последствие, през периода 08.08.1988г. – 02.08.1996г., производни предприятия и
търговски дружества, като тази структура е предназначена да създава условия за
нормалното протичане на работата, извършвана в основните цехове.
Съгласно т.20 от ПКТП (отм.), от 2-ра категория труд
се зачита трудът на електро-, газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени
цехове и звена. От заключението на вещото лице е видно, че за посочения период П.
е полагал труд като „ел.заварчик“ в обособено работно място спомагателен участък (звено). Освен това, също от заключението става ясно, че в
конкретния случай на лицето са били начислявани възнаграждения за вредни
условия на труд за спорния период. В заключението се сочи, че до 01.03.1991г. осигурителните
вноски са били за сметка на работодателя и не са били различни за различните
категории труд. По отношение периода след 01.03.1991г. до 02.08.1996г. няма
налична информация относно размера на осигурителните вноски за социално
осигуряване на П., както и такава, дали въобще за този период в предприятието е
имало лица осигурени за втора категория труд. Последното обстоятелство, обаче
съда намира за ирелевантно при определяне категорията труд, в случаите в които
трудовият, респективно осигурителният стаж по силата на нормативен акт е
определен като такъв от втора или първа категория. Обстоятелството, дали
осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория, не е основание за
промяна в нормативно определената категория. (В този см. Решение № 9006 от
19.06.2013г. на ВАС по адм. д. № 5088/2013г., VI о. Решение № 14166/23.11.2010 г. по адм. дело № 8327/2010
г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в него решения).
Настоящият съдебен състав, намира че с оглед събраните
по делото доказателства, мястото на полагане на труд от П. за спорния период,
следва да се признае за „обособено звено“ по см. на записа в т.20 от ПКТП
(отм.). Текстът на т.20 от ПКТП (отм.) следва да се прилага за всички отрасли и
дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане
на метали - черни и цветни. В тази връзка, следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая, вредните
въздействия при дейности по рязане и заваряване са идентични, независимо от
отрасъла, в който се извършват и независимо от основния предмет на дейност на
предприятието. Трудовата дейност на работника е идентична по характер на
технологичните операции и производствения резултат и не зависи от отрасъла към,
който е насочена производствената или
търговската дейност на предприятието. В конкретния случай от изготвеното по
делото заключение е видно, че през процесния период на П. е начислявано
възнаграждение за вредни условия на труд, от което следва извод, че
упражняваната от същия трудова дейност е била съпроводена с вредни въздействия
при дейности по рязане и заваряване.
Предвид изложеното, съдът намира, оспорения акт за
издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, при непълно изясняване на всички
обстоятелства относими към правилната преценка на подаденото от П. заявление. В
разрез с принципа за служебно начало в административното производство по чл. 9,
ал.2 и ал.4 от АПК, органа не е изяснил къде е бил полаган труда от П. за
процесния период, дали същият се е изпълнявал при условия на вредност и тежест
на труда, идентични с тези за втора категория труд. В какво точно се е
изразявал конкретния труд, дали същият е бил ежедневно свързан с ръчно
извършване на операции по заваряне и рязане на метали с електроженов апарат.
В случая, органът не се е съобразил и със
задължителните за него указания, дадени от НОИ с писмо № 26-1126-1/11.08.2004г.
относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000г. и №
94Г-1406-1/05.02.2008г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците и на
строително-монтажните работници. Съгласно тези указания, от записа на т.20 се
ползват всички електрозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно
извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови,
оксиженови или други газово-пламъчни апарати, като под обособени цехове и звена
се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици,
независимо от тяхната численост /един или повече/. В указанията е посочено още,
че записът на т.20 се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно
приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали- черни и
цветни.
Посочените указания по приложението на т.20 от ПКТП
(отм.), отнесени към събраните по делото доказателства налагат извода, че в
случая органът е следвало да приложи т.20, вр. т.67, ал.1 от ПКТП (отм.) Като не е
съобразил горните обстоятелства административният орган е достигнал до
постановяване на незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а
преписката върната за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход
на спора в полза на И.А.П. следва да се присъдят направените в производството
разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на ответника, претендираният от жалбоподателя размер
от 600.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие, следва да бъде намален на 500.00 лева,
на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В останалата част искането за присъждане на
направените разноски, представляващи, 10 лева заплатена държавна такса за
разглеждане на производството и 200 лева депозит за вещо лице, следва да бъде
уважено в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и
чл.143 ал.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-26-124-1 от
19.06.2018г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на И.А.П., против Разпореждане № **********-2140-26-363/09.05.2018г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне по подадено от И.А.П. Заявление вх.№
2113-26-53, 2116-26-117, 2116-26-118/10.01.2018г., съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково да заплати на
И.А.П., ЕГН ********** сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
дневен срок от съобщаването му.
Съдия: