№ 7034
гр. С, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110147447 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба и уточнителни молби от 05.11.2021
г., 21.01.2022 г. и 10.02.2022 г. от Х. Х. Ц., с ЕГН ********** срещу „ф-ма“ ООД, с ЕИК
****, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000
лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на постройка – гараж, разрушен от действия на служители на ответника, сумата
от 13 428 лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на унищожени вещи, намирали се в гаража, описани в исковата
молба и в молба от 08.11.2021г. и 10.02.2022г., сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за стойност на унищожени книги, подробно посочени в молба от 24.01.2022г.,
сумата от 6 000 лв., представляваща пропуснати ползи от невъзможност за реализиране на
месечен наем от гаража за периода 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. (по 800 лева на месец) и
сумата от 5 500 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от унищожаване на посоченото от ищеца имущество, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба на 11.08.2021г. до
окончателното изплащане.
Твърди се, че към 11.08.2016 г. в негова полза е имало учредено пожизнено вещно
право на ползване на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
68134.513.297 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД -
18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С, ул. „Б М” №
73. Поддържа, че през 1981 г. изградил гараж с площ от 25 кв.м в описания имот, на
стойност 10 000 лв. Заявява, че на 11.08.2021 г. работници на ответника разрушили
посочения гараж и изхвърлили/унищожили вещите, намиращи се в него, описани подробно
в молби от 24.01.2022 г. и 10.02.2022 г. Сочи се, че унищожаването на гаража е извършено
от служители на ответника, които са извършвали изкопни действия в съседен на описания
1
имот, а именно: гр. С, ул. „Б М“ 73а. Моли за уважаване на предявените от него искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва в посочения
недвижим имот да е имало изграден гараж, алтернативно заявява, че намиращата се в имота
постройка е представлявала незаконно строителство. Оспорва всички описани в исковата
молба, както и в последващите уточнителни молби вещи да са се съхранявали в посочения
гараж. Поддържа, че повече от две години ответното дружество е заплащало наем на ищеца
за ползване на част от описания от него недвижим имот, без последният да е заявил
претенции за обезщетяване на понесени от него имуществени или неимуществени вреди,
поради което счита претенциите за неоснователни и недоказани. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски.
Tрето лице помагач на страната на ответника „ф-ма“ ЕООД – изпълнителят на СМР
на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. С, ул. „Б М“ 73а, съседен на
описания от ищеца имот, оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че
не става ясно дали ищецът претендира да е собственик или ползвател на описания гараж,
нито дали се претендира погиването на гараж, изграден съобразно издадено разрешително за
строеж или погиването на постройка без градоустройствен статут. Сочи се, че ищеца
твърди, че е изградил постройка през 1981г., която представлява барака, сглобена от
подръчни средства, като през тази година не е бил собственик на имота, което означавало,
че е построил гараж в чужд имот. Сочи се, че не са представени доказателства за
собствеността по отношение на вещите, описани от ищеца. Относно парцел с
административен адрес: гр. С, ул. „Б М” № 73 заявява, че към м.август 2016г. същия е бил
безстопанствен, запустял и с множество самонастанила се храстова растителност. Посочва,
че от приложена към отговора Комбинирана скица за пълна или частична идентичност от
04.12.2015г. се виждало, че в имота няма изградена постройка, като във всички цитирани от
ответника документи, имота отново бил със статут на незастроен, поради което ако е имало
построен гараж, то той е незаконна постройка, от която не може да се реализира доход от
отдаване под наем. Сочи се, че „ф-ма“ ООД е наел празна част с площ от около 46 кв.м.,
представляваща ивица с ширина 2 м. по южната имотна граница на имота на ищеца за
нуждите на строителния процес, като е била монтирана защитна строителна ограда, преди
започване на изкопните дейности. Посочва се, че ищеца твърди, че на 11.08.2016г. при
изкопни работи е съборена постройката, но от представени товарителници се виждало, че
изкопните работи са извършвани на 15.08.2016г., а извозването на земна маса е станало на
16.08.2016г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се сочи, че Х. Х. Ц. е ползвател, с учредено пожизнено вещно право
на ползване на поземлен имот с идентификатор 68134.513.297 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД - 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С, ул. „Б М” № 73.
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот №52, том 2,
рег.№4231, дело №213 от 25.09.2015г. от който се установява, че Х. Х. Ц. е продал на А. Н.
Ж. ½ идеална част от поземлен имот с пл.№20, в квартал 75а по плана на гр.С, местност
УГЦ-Зона В18, с площ 366кв.м., с адрес гр. С, ул. „Б М” № 73, представляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.513.297 по КК и КР, като Х. Х. Ц. си е запазил правото на
ползване върху имота докато е жив.
С Нотариален акт за делба на недвижим имот №129, том 2, дело №279 от 27.11.2015г.
поземлен имот с идентификатор 68134.513.297 е поставен в дял на А. Н. Ж., а Х. Х. Ц. е
2
получил парична сума за уравняване на дяловете и си е запазил правото на ползване върху
имота докато е жив. По този начин съсобствеността по отношение на имот с идентификатор
68134.513.297е прекратена и считано от 27.11.2015г. поземления имот е еднолична
собственост на А. Н. Ж., а Х. Х. Ц. се явява вещен ползвател по отношение на имота. Видно
и от двата нотариални акта, съгласно вписването в КК и КР за начин на ползване на имота,
същия е незастроен имот за жилищни нужди.
От ТЛП е представена Комбинирана скица за пълна или частична идентичност,
издадена 4.12.2015г., от която се установява, че в имот с идентификатор 68134.513.297 няма
нанесено застрояване. От Приемо-предавателен протокол от 13.08.2016г. се установява, че
Х. Х. Ц., наричан Ползвател-наемодател е предал на „ф-ма“ ООД, наричан наемател, празна
част с площ от около 46 кв.м., представляваща ивица с ширина 2 м. по южната имотна
граница на ПИ: 68134.513.297 в състоянието, в което се намира в момента на подписване на
протокола и съгласно Приложение №1 към Договор за наем от 13.08.2016г. – „Временно
ситуиране на строителна ограда от прозрачна мрежа и изкоп в ПИ: 68134.513.297“.
Представени са 5 товарителници – от 15.08.2016г. за Изкоп, услуга с багер; от
15.08.2016 г. и от 16.08.2016г. за услуга с комбиниран багер и депониране на земя; 2
товарителници от 16.08.2016г. за извозване на строителни отпадъци с камион.
Поддържа, че през 1981 г. изградил гараж с площ от 25 кв.м в описания имот, с основа
на страните от железобетонни блокчета с размери 70х70х28см. 15 бр. и от две страни от
панели с размери 1.5м2, състоящи се от двустранни метални плоскости с пълнеж от дървени
талашитени плоскости, хванати на дебели дъбови греди10 бр. с размери 25х25см и средна
височина 2,5м., а третата южна стена била от дъски. Покривът се състоял от букови талпи и
букови дъски, с обща покривна площ 28кв.м. и бил покрит с двуслойно дзивтирано
текстилно покритие и върху него застлани дебели линелеуми. Отвътре бил облицован с бели
фазерни плоскости и изградена ел.инсталация. Вратите били от букови дъски, ламарини,
фазер и ръчно ковани масивни панти.
В отговора на исковата молба „ф-ма“ ООД твърди, че през 1989г. с Нотариален акт за
продажба през ОбНС №141, дело №5481/1989г. и Нотариален акт за продажба през
ОбНС№50, дело №5571/1989г. Х. Х. Ц. е придобил идеални части от процесния поземлен
имот, поради което ако действително е изградил постройката през 1981г., то същия е
реализирал построяване в чужд имот. От приложенията към Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №52, том 2, рег.№4231, дело №213 от 25.09.2015г. е видно, че двата
посочени от „ф-ма“ ООД Нотариални акта са описани като документи, на които продавача
се позовава, за да установи наличието на право на собственост в патримониума си. Х. Х. Ц.
не оспорва изложеното в отговора на исковата молба.
Видно от приета по делото СТЕ, изготвена от вещо лице Л. И. М. /на стр.189 и сл. от
делото/ описанието на постройката, дадено от ищеца е непълно, но експерта е приел, че се
касае за конструкция от смесен тип, доколкото е на лице трайно прикрепване към земята с
основи от бетонни блокчета, но оставащата част от конструкцията е от елементи, които
могат да бъдат демонтирани с оглед тяхното последващо ползване.
Съгласно чл.44 ЗТСУ /отм./ Кметът на общината може да задължава собствениците,
съответно юридическите лица, които стопанисват и управляват имотите, в определен срок
да ремонтират, преобразуват и премахват за тяхна сметка неподходящи по вид,
местонахождение или разположение второстепенни, стопански и временни постройки,
павилиони, будки, щандове, неподходящи приспособления по фасадите и покривите на
сградите, огради и други, както и да извършват необходими работи в интерес на
сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката и
чистотата в населеното място и спокойствието на гражданите. Следователно към твърдяния
момент на изграждането на постройката – 1981г., действащия устройствен закон е
предвиждал няколко вида постройки, различни от основните сгради на основното
3
застрояване - второстепенни, стопански и временни постройки.
Съгласно чл.120 ППЗТСУ, ал.1 /отм./ Временни постройки могат да се правят само за
нужди, свързани с организация и механизация на строителството, с разрешение на органите,
с които проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват при завършване на
строителството. Съгласно чл.148, ал.1 чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) В застроени недвижими
имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и
регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за
които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, се разрешава по
изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се
осъществяват следните строителни работи: второстепенни постройки, свързани с
жилищните нужди, и леки селскостопански постройки при условията на чл. 121; гараж за
една лека кола.
Доколкото по делото не е установен статутът на поземления имот към 1981г., когато се
твърди, че е изградена постройката, не може да се приеме, че същия е от вида, в който се
допуска поставяне на временни постройки, като изградената такава не отговаря и на
предвиденото в чл.120 ППЗТСУ/отм./, поради което следва да се приеме, че процесната
такава е временна постройка.
Второстепенни постройки по смисъла на чл. 131 ЗТСУ (отм.), вр. с чл. 119, ал. 1
ППЗТСУ (отм.) и чл. 118 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г. (отм.) са постройките с
обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, леки постройки за отоплителни
материали и беседки. Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без
беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на
стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото.
Чл.164, ал.2 ЗТСУ /отм./, макар и станала част от закона през 1989г. предвижда, че не
подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки, както
и единични надземни гаражи за лични моторни превозни средства.
С оглед предназначението на постройката – за съхранение на вещи и факта, е стените й
са от дървен материал и плоскости, същата може да се приравни на второстепенна
постройка по смисъла на устройствения закон. Доколкото обаче се твърди, че е била с площ
от 25кв.м., то тя е построена в отклонение от предвиденото в ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./.
Като второстепенна постройка, изградена в отклонение на строителните норми и в
чужд имот, процесната такава няма самостоятелен характер, не представлява отделен обект
на правото на собственост, а представлява приращение по смисъла на чл.92 ЗС и следва
статута на поземления имот, в който е изградена. Съгласно чл.92 ЗС постройката се счита за
приращение, с което се обогатява собственикът на земята, като критерий за това на лице ли
е подобрение е наличието на трайно прикрепване.Такова е налице, когато вещта (сградата) е
съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не лежи отгоре само
със собствената си тежест. С факта на трайното прикрепване на вещта към имота, същата
става част от него по предназначение, при което възможността за отделянето й, без
съществено повреждане – по смисъла на чл.97 ЗС е без значение. В случая постройката, през
1981г. е станала приращение към поземления имот и следва неговото правно положение.
Следователно процесната постройка е станала собственост на Х. Х. Ц. не с изграждането й,
а в момента когато е придобил правото на собственост по отношение на поземления имот, в
който е изградена. При разпореждането с правото на собственост по отношение на поземлен
имот с идентификатор 68134.513.297 през 2015г. и след извършената делба на имота, когато
А. Н. Ж. става единствен негов собственик, собствеността на постройката, по силата на
това, че приращението следва земята, също е преминала в патримониума на купувача
съделител. Доколкото в полза на Х. Х. Ц. е учредено вещно право на ползване по
отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.513.297, то същия има такова право и
4
по отношение на процесната постройка, доколкото тя следва статута на земята.
Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 ЗС дава право на едно лице-
несобственик да ползва вещта, съгласно нейното предназначение и да получава добивите от
нея, без да променя съществено вещта, т. е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и
се изчерпва с правомощията за използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и
предназначението й. Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на
собственика да ползва и да си служи с вещта, но не и правото да получи стойността на
вещта при погиването й. Титулярът на голата собственост може да реализира останалите
права, произтичащи от нейното съдържание. Вещният ползвател, който е бил собственик на
вещта е получил паричния еквивалент на стойността й при продажбата на собствеността, т.е.
той вече е получил откупване на правото си на собственост и е получил вече веднъж
стойността на вещта. Следователно вещния ползвател има правото единствено да ползва
вещта и същия може да претендира обезщетение за лишаване от тази възможност. При
погиване на вещта обаче, тя погива за собственика. Именно собственика губи голата
собственост, той е лишен не само от едно правомощие, а изцяло от собствеността и именно
в неговия патримониум възниква правото на обезщетение за стойността на унищожената
вещ. В случая Х. Х. Ц. се е разпоредил със собствеността по отношение на поземлен имот с
идентификатор 68134.513.297 и приращенията към него през 2015г. и към датата на
твърдяното погиване на процесната постройка, той не е притежавал правото на обезщетение
за стойността на вещта.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от
правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират
плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя, че
погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов
носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение
на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна
последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. С погиването на
вещта е погасено вещното право на Х. Х. Ц. да я ползва, поради което не е на лице и
основание за отправяне на претенции за обезщетяване на вреди от погиването й. С
прекратяване на вещното право на ползване Х. Х. Ц. е изгубил всякакви права по отношение
на постройката и не е материално легитимирано лице за предявяване на иск за заплащане на
обезщетение по отношение на имота.
По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 6 000 лв.,
представляваща пропуснати ползи от невъзможност за реализиране на месечен наем от
гаража за периода 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., Съдът намира следното:
Видно от исковата молба, постройката е използвана от Х. Х. Ц. за складиране на вещи,
като същата е била запълнена изцяло с такива, т.е. не се е ползвала като гараж. Няма данни
изобщо ищеца някога да е реализирал доходи от имота, т.е. той не е получавал добивите от
вещта.
По делото е изслушано заключение на Съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
в.л.К. П., съгласно която средната наемна цена за един месец на гараж, в сравнително добро
състояние, намиращ се на улица част от Широк център, със зелена зона за паркиране, е
111,20лв. или общо за периода 11.08.2016г.-11.07.2019г. 4003,20лв., а за периода
11.08.2019г.-11.08.2021г. 125,10лв. месечно и 3002,40лв. за периода.
Вещния ползвател може да получава добивите от вещта единствено докато е носител
на правото на ползване. В случая правото на ползване на Х. Х. Ц. се е погасило с погиването
на вещта и той няма право да търси обезщетение за лишаването от правото да събира доходи
от същата.
Отделно от това, за да се претендират пропуснати ползи, следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че доходи е можело да бъдат реализирани от
5
конкретна вещ. В случая експлоатационния период на постройката, съгласно приетата по
делото СТЕ /на стр.189 от делото/ е изтекъл, същата е изградена в отклонение от строителни
норми, без съответните строителни документи, поради което и не би могла да се отдава под
наем като гараж. Съгласно твърденията в исковата молба постройката е използвана за
складиране на вещи, но не и като гараж. Видно от показанията на свидетеля Г С Г. вратата
на постройката не е била толкова голяма, че да влезе кола, била е като врата на стая.
Не са представени никакви доказателства, че постройката е можела да се използва за
отдаване под наем като гараж в рамките на периода на претенцията, поради което и на това
основание предявения иск следва да се отхвърли.
По искове за заплащане на обезщетение за стойност на погинали движими вещи и
книги:
По отношение на вещите, които се претендира, че са се намирали в постройката, с
оглед обясненията на ищцовата страна е прието, че под „погинали вещи“, ищцовата страна
приема вещи, които са били извозени от мястото на което се е намирал процесния гараж.
Вече не са във фактическа власт на ищеца и за него доколко не може да се ползва от вещите,
не знае къде се намират, същите не съществуват към момента на подаване на исковата
молба.
От ищеца са представени Договор от 18.12.2007г., с който Н Н, майка на ищеца, дарява
на сина си Х. Ц. движимите вещи, получени от нея в наследство от покойната й сестра Л
Н.а, намиращи се в жилището й в гр.С, бул.“В. Л“ №94, вх.Б, подробно описани в договора,
като е записано също, че вещите са много стари, амортизирани, повечето от тях повредени и
без пазарна стойност. Представени са и две Саморъчни завещания – на Н Н, починала на
01.01.2011г. и на М И Ц.а /доведен родител на ищеца/, починала на 05.1.2009г. и обявени
съответно на 01.11.2022г. и 05.06.2019г., с които същите завещават на Х. Х. Ц. движимите
си вещи.
По делото е изслушано заключение на Библиографска експертиза и оценка на книги,
изготвена от доц.д-р В. З., съгласно което на база на направения библиографски,
библиометричен и пазарен анализ на книгите в описа, направен от ищеца с молба от
24.01.2022г. /на стр.66 и сл. от делото/, материалната стойност на книгите, като колекция,
към датата на погиването им е 1945,72лв.
Изготвено е заключение и на Съдебно-оценителна експертиза от вещо лице А. В. П.
/на стр.202 и сл. от делото/съгласно което общата стойност на описаните от ищеца артикули
в ново състояние към момента на изготвяне на експертизата е 8203лв. След отчитане на
инфлацията, общата стойност на артикулите в ново състояние към 11.08.2016г. е 5742лв.
След приспадане процентите на овехтяване, в зависимост от приетата година на въвеждане в
експлоатация, както и отчитане на бройките на отделните изделия, стойността им към
11.08.2016г. е 1621лв.
По делото са депозирани свидетелски показания от Д К К, който живее на адрес: гр. С,
ул. „Б М” № 75 – съседен на процесния недвижим имот. Свидетелят посочва, че когато бил
дете в имота е имало постройки – поне две къщи и накрая на парцела, на улицата, имало
дървена постройка- гараж. През годините хората напуснали, имали проблеми със
собствеността, някои сгради били разрушени, други се самосрутили и парцела останал
необитаем, като в него останала само постройката-гараж, която била от страната на другия
парцел, а не от страната на този на свидетеля и лицето й било към улицата. Отвън била от
дърво, имала керемиди, залепена била за сградата, която била преди това в парцела от
другата страна. Заявява, че помни постройката от дете. Виждал е отвън от улицата, че вътре
има разни „работи, по едно време имало коли и всякакви работи“. Виждали се през вратата,
когато е била отворена и когато е минавал и виждал, че не е празна постройката, като
посочва, че не е била малка, защото там си „вършеха някакви работи, коли съм виждал“.
Посочва, че Х. непрекъснато събирал нещо, „той като по начало си влачеше някакви неща,
6
но не съм обръщал внимание какви конкретни неща са се складирали около сградата“.
Заявява, че не е запомнил нито една конкретна вещ в гаража. Имало „наблъскани всякакви
работи“. Заявява, че имало железни инструменти, железа и някакви дървени работи като
мебели, но не се е интересувал и за това не е запомнил нищо конкретно. Заявява, че никога
не е влизал в постройката, но знае без да уточнява защо и от кого, че Х. непрекъснато нещо
поправял, ремонтирал. Знае, че Х. се занимавал много с книги, с него били говорили и той
бил много интелигентен човек. Не е виждал лично какви вещи е имало в къщите, но знае, че
Х. се занимавал много с книги. Виждал го е много пъти с инструменти. Той имал много
инструменти, помагал и на свидетеля. Посочва, че като съсед му казвал, когато някой влиза
в имота му, понякога влизали „някакви цигани, бездомници“.
Видял в един момент – 2016г., че постройката я съборили при строежа на съседната
кооперация. Понеже има кухня с балкон отзад и много пъти седи на нея и видял, че
постройката била разрушена с техника. Първо влязъл багер, след това разни машини, но не е
видял дали на машините има някакъв надпис, обозначаващ кой ги ползва. Посочва, че на
самата сграда имало надпис с две имена, едното от които било „ф-ма“. Не е гледал в изкопа
и не знае дали са паднали там вещи на Х.. Видял, че бараката се разрушава, но не видял къде
е паднала. Видял, че машина разрушава постройката. Останките си били в парцела и
машините също били там. Свидетелят се обадил на Х. Ц., но последния му отговорил: „А
добре, аз съм се разбрал.“, „Ще се разберем с тях“, което според свидетеля значело, че Х. Ц.
е знаел за събарянето на постройката към момента, когато свидетеля му се е обадил. На
последващи въпроси свидетеля посочва, че първо Х. Ц. бил много възмутен, като казал
„Как може така. Аз вътре имах много работи.“, но след това казал „Казаха ми, че ще ми я
възстановят сградата“.
По делото са депозирани показания от свидетеля Г С Г., който заявява, че познава Х. Ц.
от повече от 10-15години, помагал му е да слага мушама на покрива на постройката, за да не
тече, дал му е катинар, за да подмени повреден такъв на вратата на постройката. Влизал е в
постройката преди доста време, за да сложи вътре свои неща за временно съхранение. Не е
запомнил конкретни неща, които да има вътре, защото не го е интересувало. Заявява обаче,
че вратата не е била толкова голяма, че да влезе кола, била е като врата на стая. Оставял е
там свои вещи, вземал си ги е при нужда, но е имало място за тях. Не е виждал книги,
защото не го е интересувало.
Показания са депозирани и от свидетеля И А К, но същия е допуснат единствено за
установяване на претърпени от Х. Ц. неимуществени вреди. Въпреки ограничението на
обстоятелствата, които следва да се установяват от този свидетел, същия е депозирал
показания и по отношение на състоянието на сградата преди събарянето й – посочва, че
гаража е бил пълен до горе, имало легла, маси, шкафове, кашони с книги, имало железни
тръби, лопати, кирки, той го ползвал за работилница. Сградата преди да я съборят била
гараж с две портални врати. По отношение на последното твърдение е на лице противоречие
между показанията на отделните свидетели, поради което следва да се приеме, че този
елемент от състоянието на постройката е недоказан.
При претенция за обезщетяване стойността на погинали вещи, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване собствеността по отношение на
вещите, обстоятелството, че конкретните, описани от ищеца вещи са се намирали в
процесната сграда и че са унищожени поради действия на ответника или на лица, по
отношение на които е възложил извършването на конкретни действия.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД юридическите лица носят отговорност за вреди, причинени на
граждани по повод възложена работа на друго лице, когато вредите са причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи
7
елементите от фактическия състав на обективната отговорност на ответника по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД: деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът по чл.49 от
ЗЗД е възложил някаква работа; противоправност на деянието на изпълнителя на
възложената работа; вреди, причинени на пострадалия (ищеца), причинна връзка между
деянието и вредите, като при доказване елементите от обективната страна на фактическия
състав вината на изпълнителя се презюмира, и вредите да са причинени при или по повод
изпълнение на възложената от ответника по чл.49 от ЗЗД работа. Предмет на доказване е и
наличието на фактическо или правно възлагане от възложителя на изпълнителя на работата,
при или по повод на чието изпълнение са причинени вредите. Отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е обективна, невиновна и гаранционно-обезпечителна, поради което не следва да се
доказва или презюмира субективен елемент – вина на възложителя (ответника). Ищецът
следва да докаже и обстоятелствата обуславящи конкретния размер на обезщетението.
На първо място по делото не се представят никакви доказателства, че Х. Ц. е
собственик на вещите, описани в молба от 10.02.2022г., на стр.80 от делото. Собствеността
по отношение на конкретно описаните в молба от 10.02.2022г. вещи не се доказва
посредством представените две саморъчни завещания и договора за дарение. Описаните в
последния вещи не съответстват на посочените в молба от 10.02.2022г., на стр.80 от делото
и в описа няма нито една вещ, за която да е посочено, че е придобита през 2007г., т.е към
момента на подписване на Договора за дарение. В двете саморъчни завещания няма опис на
движимите вещи, които следва да получи заветника, но с оглед датите на смъртта на
завещателите - 05.1.2009г. и 01.01.2011г., каквито години на придобиване на вещите няма
посочени в молба от 10.02.2022г., на стр.80 от делото, то следва да се приеме, че вещите по
договора за дарение и двете завещания не са сред погиналите такива и описани в опис-молба
от 10.02.2022г. Извън тези три документа, не са представени никакви други такива, сочещи,
че Х. Ц. е собственик на някоя от вещите, посочени в опис-молба от 10.02.2022г. Не са
депозирани и свидетелски показания, установяващи това обстоятелство. Св. Д К К никога не
е влизал в постройката. Виждал е отвън - от улицата, че вътре има разни „работи“, Х.
непрекъснато събирал нещо, „той като по начало си влачеше някакви неща, но не съм
обръщал внимание какви конкретни неща са се складирали около сградата“. Имало
„наблъскани всякакви работи“. Заявява, че не е запомнил нито една конкретна вещ в гаража.
Св. Г С Г. не е запомнил конкретни неща, които да има вътре, защото не го е
интересувало. Не е виждал книги, защото не го е интересувало.
Данни, че в постройката е имало конкретни по вид вещи се съдържат единствено в
показанията на св.К. По отношение на описанието на вещите, които дава св.К, показанията
му не следва да се ценят доколкото същия не е допуснат за установяване на състоянието на
постройката, а и в показанията му не се съдържа описание на тези вещи. Видно от опис на
претенцията, направен с молба от 10.02.2022г., на стр.80 от делото железните тръби са
конкретно идентифицирани, поради което простото посочване, че в постройката е имало
железни тръби не може да се приравни на установяване, че е имало точно описаните в
молбата тръби. В описа има три различни по вид и предназначение маси, като свидетеля
изобщо не уточнява какви са видените от него такива. Не се дава описание на леглата.
Поради изложеното, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца, че
вещите, описани в молба от 10.02.2022г., на стр.80 от делото, са се намирали в постройката
към 11.08.2016г. От свидетелските показания се установява, че в постройката е имало
множество вещи, но нито един от депозиралите показания не дава описание на конкретни
вещи. За целта на производството не е достатъчно установяването, че в имота е имало
складирани вещи, а следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване,
че са съхранявани конкретни вещи и че именно ищеца е техен собственик.
По отношение на претендираното обезщетение за погинали книги, първите двама
свидетели не са виждали книги в постройката, а св.К само споменава, че е имало книги в
8
кашони, но нито посочва колко са тези кашони, колко книги си спомня, че е виждал и на
каква тематика са били. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за точно конкретни
печатни издания, с конкретна цена, поради което следваше да докаже, че именно те са се
намирали в постройката в даден момент.
Собствеността на видените от свидетелите вещи в постройката не може да се приеме за
установена и поради това, че видно от показанията на св.Г. той е оставял свои вещи в имота,
от тези на св.К, че Х. Ц. е поставял вътре всякакви вещи, които не е задължително да са
негови, а от тези на св.К, че Х. в гаража е разфасовал нещата за вторични суровини и след
това ги е предавал, т.е. съдържанието на постройката вероятно се е променяло често.
Поради недоказаност на елементите от фактическия състав на правната норма,
предявените искове за присъждане на сума в размер на 13 428 лв., представляваща дължимо
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожени
вещи, намирали се в гаража, описани в исковата молба и в молба от 08.11.2021г. и
10.02.2022г. и на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за стойност на
унищожени книги, подробно посочени в молба от 24.01.2022г., следва да се отхвърлят.
По претенция за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди:
От показанията на св.К е видно, че отишъл в имота след събарянето, Х. бил много
притеснен. Свидетелят го накарал да отидат при архитекта на района, да обяснят случилото
се и да поискат съставянето на актове на отговорните за събарянето лица. Х. бил притеснен,
нервен, гневен и обиден от това, че архитекта му казал „да ходи да се разправя с този дето
му го е бутнал при положение, че той е строителен контрол и трябва да му съставя актове“.
Х. бил като болен, той си ползвал сградата и като работилница, ходил и си разглабял там,
събирал си вторични суровини и „все едно му отрязаха ръцете, защото не можеше вече да си
върши работата“. Към вещите имал сантиментални чувства, защото били вещи от три
наследства. Вдигал кръвно, нервирал се от това, че вещите му ги няма и че никой не може да
му помогне.
На първо място следва да се посочи, че по делото се установява от свидетелските
показания на св.К, че постройката е била съборена при изкопни дейности в имот, съседен на
поземлен имот с идентификатор 68134.513.297. Показанията на свидетеля са преки, същия е
очевидец на това, че постройката е била на мястото си в непокътнато състояние и след като
в имота са влезли машини, за да извършват изкопни работи за сградата, строяща се в
съседния имот, процесната постройка е била съборена. Не се спори, че изкопната дейност е
организирана от ТЛП по възлагане от „ф-ма“ ООД, поради което и дружеството следва да
носи отговорност за всички вреди, произлезли от тази дейност. В случая кога точно е
съборена постройката не са представени конкретни доказателства. Св.К не посочва точна
дата. Такава не се посочва и от св.К. В същото време по делото е представен Приемо-
предавателен протокол от 13.08.2016г. установяващ, че Х. Х. Ц. е предал на „ф-ма“ ООД,
наричан наемател, празна част с площ от около 46 кв.м., представляваща ивица с ширина 2
м. по южната имотна граница на ПИ: 68134.513.297 за временно ситуиране на строителна
ограда от прозрачна мрежа и изкоп, както и 5 товарителници – от 15.08.2016г. и от
16.08.2016г. за извършване на изкопна дейност, депониране на земя и извозване на
строителни отпадъци с камион. Поради изложеното следва да се приеме, че събарянето на
постройката, видяно от св.К е извършено вероятно на 15.08.2016г. От показанията на
свидетелите е видно, че Х. Ц. е ползвал постройката и вътре е съхранявал вещи.
Независимо, че не се установява по делото, че са съхранявани конкретни вещи, безспорно е,
че такива е имало. Нито един от свидетелите не установява обаче какво се е случило с тези
вещи. Нито един от свидетелите не е пряк очевидец на твърдяното извозване на вещите в
неизвестна посока, което ищеца приравнява на погиването им.
Следователно ответника следва да обезщети моралните вреди, нанесени на ищеца само
от деянието, за което със сигурност отговаря, а именно събарянето на постройката. От
9
страна на „ф-ма“ ООД не се установява събарянето на постройката да е извършено на
договорно или друго основание, възлагащо действието, поради което е на лице повреждане
на чуждо имущество, което винаги представлява противоправно деяние. За вещния
ползвател на дадена постройка биха могли да възникнат неимуществени вреди, изразяващи
се в страдания от лишаването му от възможността да ползва постройката, особено ако това
ползване е било активно и за конкретна дейност. Видно от показанията на св.К след
събарянето, Х. бил много притеснен, бил като болен, тъй като си ползвал сградата и като
работилница, ходил и си разглабял там, събирал си вторични суровини и „все едно му
отрязаха ръцете, защото не можеше вече да си върши работата“.
Установените вреди следва да бъдат поправени по справедливост, съгласно критерия,
установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г.
задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и
непротиворечива. Според нея “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно
понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени
по делото обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и
продължителността на претърпените морални болки, страдания и психически стрес,
възрастта на увредения, съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, както и икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането. От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Както беше посочено по-горе ответникът носи отговорност единствено за
обезщетяване на вреди от събарянето на постройката, поради недоказаност на твърдението,
че именно „ф-ма“ ООД отговаря за погиване и на вещите в нея. Видно от исковата молба се
претендират вреди както от събарянето на постройката, така и от погиването на вещи, като
доколкото не е посочено каква сума се претендира за всяка от вредите, следва да се приеме,
че претенцията е по равно – или за обезщетяване на вредите от установеното противоправно
деяние на „ф-ма“ ООД се претендира сума в размер на 2250лв. По делото не се установява
период, в който Х. Ц. е търпял вреди, поради което следва да се приеме, че периода не е с
голяма продължителност. Видно от показанията на св.К, не се установяват и голям на брой
отрицателни преживявания на ищеца - Х. Ц. е бил притеснен и „като болен“ защото не
можел да използва постройката за дейността си. От показанията на св.К е видно и, че Х. Ц. е
бил повече афектиран от това, че не му е указана помощ от архитекта на района.
Следователно част от отрицателното психологическо състояние на ищеца в следствие на
събарянето на сградата, не се дължи на лишаването му от място за дейност, а и от усещане
за безпомощност в следствие на бездействие на лице, различно от ответника, поради което
претенцията следва да се уважи за сумата от 1000лв.
По разноските:
От страна на адвокат Ж. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата. Минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да
се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението, публикувано в бр. 88 от
4.11.2022 г. на ДВ, доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба, а в
случая и момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, като за защита
10
срещу искове с обща цена от 37928лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 1667,84лв. Възнаграждение следва да се присъди съразмерно на уважената
част от исковете – в размер на 43,97лв.
При този изход на спора право на разноски има и ответника. от ищеца е направено
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди
определяне на дължимия размер на разноските. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението,
публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото меродавен е момента на подаване на
исковата молба, а в случая и момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, като за защита срещу искове с обща цена от 37928лв. минималния размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 1667,84лв. Делото се характеризира с известна
фактическа и правна сложност, но е протекло само в две заседания. Поради което
претендираното възнаграждение от 3200лв. се явява прекомерно, но не следва да се
намалява до минималния размер, а до размер от 2000лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 1995,95лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК „ф-ма“ ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза
на СРС държавна такса по уважения частично иск, от заплащането на която е бил освободен
ищеца – в размер на 50лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П,
бул.“Ш с“№144, ет.1, офис 1 да заплати на Х. Х. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“Н
3“, бл.***, вх.В, ет.4, ап.73 по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сума в
размер на 1000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от унищожаване на постройка,
намирала се в поземлен имот с идентификатор 68134.513.297 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД - 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. С, ул. „Б М” № 73, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба на 11.08.2021г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за
осъждане на „ф-ма“ ООД, с ЕИК **** да заплати на Х. Х. Ц., с ЕГН **********, сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на постройка – гараж, разрушен от действия на служители на ответника, сумата
от 13 428 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на унищожени вещи, намирали се в гаража, описани в исковата молба и в молба
от 08.11.2021г. и 10.02.2022г. по делото, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение
за стойност на унищожени книги, подробно посочени в молба от 24.01.2022г., сумата от
6 000 лв., представляваща пропуснати ползи от невъзможност за реализиране на месечен
наем от гаража за периода 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. и иск за присъждане на обезщетение
за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
унищожаване на посоченото от ищеца имущество за сумата над присъдената такава от
1000лв. до пълния предявен размер на претенцията от 5 500 лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П,
бул.“Ш с“№144, ет.1, офис 1 да заплати на адвокат А. Н. Ж., със служебен адрес: гр.С, ул.“Е
д Л“ №32, ет.2, кантора 12, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
11
адвокатурата в размер на 43,97лв.
ОСЪЖДА Х. Х. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“Н 3“, бл.***, вх.В, ет.4,
ап.73 да заплати на „ф-ма“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П,
бул.“Ш с“№144, ет.1, офис 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 1995,95лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П,
бул.“Ш с“№144, ет.1, офис 1 да заплати на Софийски Районен Съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар
Борис III“ №54 на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса по уважения частично иск, от
заплащането на която е бил освободен ищеца в размер на 50лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД, като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12