РЕШЕНИЕ
№ 4373
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110139476 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. 233 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД от „Р.Ш.Б.“ ЕАД срещу А.
П. П. за заплащане на сумата 15160,79 лева за главница, представляваща обезщетение за
вреди, нанесени на наемна вещ - електрическо превозно средство - "Х.", с рег. № №, по
договор за наемане на електрическо превозно средство и предоставяне на услуги от
07.06.2018 г.; сумата 1500,00 лева за неустойка по т.9 от приложение №1 към договора;
сумата 350,00 лева за неустойка по т.10 от приложение №10 към договора, ведно със законна
лихва върху тези суми, считано от 22.07.2022 г. до окончателното им изплащане. В искова
молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество, в качеството на наемодател, е
предало на ответника, в качеството на наемател, за временно възмездно ползване движима
вещ -електрическо превозно средство, по силата на договор за наем при ОУ, сключен по
реда на чл. 45 от ЗЗП. Твърди се, че през време на ползването на вещта наемателят е
предизвикал пътно произшествие, от което са настъпили щети по електромобила - на
27.08.2021 г. в гр. София, на стойност 15160,79 лв. Пояснява се, че вещта е предоставена за
ползване на ищеца от "БАКБ Ф." ЕАД по договор за лизинг. Поради липса на съдействие от
ответника, ищцовото дружество е получило отказ от застрахователя по имуществена
застраховка на вещта, поради което останали за негова сметка разноските за възстановяване
на щетите. Посочва, че е извършен ремонт в официален сервиз. Според чл.4.3 от договора,
ако наемодателят е лишен от възможността да ползва вещта по предназначение поради
повреждането й от наемателя, последният дължи неустойки по приложение №1 към
1
договора. Поддържа се, че с клаузата на т.9 от Приложение №1 е уговорено неустоечно
вземане в случай на увредени повече от три елемента на електромобила; а с т.10 при ПТП, с
която се обезпечават вредите за ангажиране на ресурс за установяване, остойностяване и
изясняване на фактическата обстановка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът оспорва
исковете по съображения, че наемателят след ПТП добросъвестно е уведомил наемодателят
и представил всички необходими документи, както при сключване на договора, така и при
ПТП; наемодателят е разполагал със всички необходими документи и оспорва да е направен
опит за кореспонденция по повод исканията на третото лице застраховател. Поддържа, че
договорът е нищожен по арг. чл. 229, ал.2 от ЗЗД и т.6 от договора. Намира, че
претендираната стойност на обезщетението за вреди по фактура не съответства (надвишава)
на стойността им по опис-заключение. Счита, че според т. 9 се дължи неустойка, но с
изключение на случаите, при които рискът от увреждане на вещта е изцяло покрит от
застраховател. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, по силата на който за наемателя се поражда задължение, с оглед
предмета на настоящия спор, да пази вещта и използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение. Съгласно чл. 229 от ЗЗД, договорът за наем не може да бъде
сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка. Лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за
повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет,
съответно за три години. В тази връзка съдът счита за неоснователно твърдението на
ответника, че договорът не е породил действие между страните. Предоставянето на движима
вещ за временно възмездно ползване като правно действие е такова на управление с вещта, а
не на разпореждане, с което да се прехвърля право на собственост или учредява друго
вещно право, поради което по облигационната връзка наемодателят може да бъде лице,
което не е собственик на вещта /така решение по т. д. № 163/2008 г. на ВКС, II т. о./.
Сделката е търговска, доколкото едната страна -наемодател е търговец по арг. от чл. 286, ал.
1 и ал.2, във вр. чл.1,ал.1, т.15 от ТЗ. Следва да се съобрази и т.9.10 от приетия договор за
лизинг на процесната вещ, сключен между „БАКБ Ф.“ ЕАД, като лизингодател, и ищеца,
като лизингополучател, съгласно който ищецът има право да дава под наем вещта на трети
лица за целите на упражняваната от него търговска дейност (вж. т.6 от обявените в
Търговски регистър обстоятелства за предмета на дейност на ищцовото дружество).
На основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която
той не отговаря. Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е, че между ищцовото
2
дружество, в качеството на наемодател, и ответника, в качеството на наемател, е сключен
договор за наемане на електрическо превозно средство и предоставяне на услуги от
07.06.2018 г. за електромобил марка "Х.", с рег. № №; както и че на 27.08.2021 г. е
настъпило ПТП, с участие на ответника при управление на електромобила. Ето защо няма
спор, че вредите по наетата вещ са настъпили при ползването й от наемателя, което се
потвърждава и от писменото доказателство протокол за ПТП от 27.08.2021 г., представящ по
своята правна същност, по арг. от чл. 180 от ГПК, частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ неизгодни за ответника факти, доколкото е подписал. Поради това
документът се ползва с формална и материална доказателствена сила за неговото авторство
и съдържание.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че всички увреждания,
съгласно описа на третото лице-помагач, по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за
възстановяване на електромобила към датата на произшествието е 15160,79 лв. Съдът, като
прецени по реда на чл. 202 от ГПК, заедно и поотделно със събраните писмени
доказателства, приема заключението за добросъвестно и компетентно изготвено. В него
заключението са посочени източниците, които вещото лице е взело предвид за изготвянето
му. Те са анализирани от експерта на собствено основание в контекста дават ли достоверна
информация от техническа гледна точка за настъпването и вида на щетите по автомобила.
С нормата на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД се урежда оборима презумпция за виновно причиняване
на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят
твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената
тежест е негова. В настоящия случай не се твърди и не се доказва друго, поради което искът
за главница подлежи на уважение в предявения размер от 15160,79 лв. Ирелевантни са
противопоставените от ответника доводи по застрахователното правоотношение между
наемодателя и застраховател по имуществена застраховка, както и евентуални регресни
претенции на тези страни, а следва да се съобрази чл. 21 ал.1 от ЗЗД за това, че договорът
поражда действия между страните, а спрямо третите лица само в предвидените в закона
случаи. В преценка на ищеца е какъв иск и срещу кого да предяви за заплащане на парично
обезщетение за настъпилите имуществени вреди по наетата вещ.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, в който смисъл е т.2.4 от
договора. Представения по реда на чл. 184 от ГПК електронен документ на хартиен носител,
възпроизвеждащ кореспонденция от дата 30.08.2021г. (непосредствено след датата на
настъпване на ПТП-27.08.2021 г.) между ищеца и ответника, за който се сочи електронен
адрес, различен от посочения в договора, и доколкото по своята правна същност е
неподписан частен документ, тъй като е изявление неподписано с квалифициран електронен
подпис, съдът го цени по вътрешно убеждение съвкупно с останалите доказателствени
материали. Констатира се, че по съдържание представлява отговор на по-рано изпратено
3
писмо от дата 27.08.2021 г. от електронен адрес – ***********@*****.***. Прие се съдебна
техническа експертиза за автентичност на електронната кореспонденция. Автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено
електронното изявление. Изясни се, че електронния адрес се ползва от ответника.
Ответникът оспорва, че не е получавал електронното писмо на ищеца от 30.08.2021 г., а не
фактът, че не ползва този електронен адрес за комуникация или че не е автор на писмото от
27.08.2021 г. Съдът счита, че електронната кореспонденция възпроизвежда вярно
относимите са спора факти. Съдът приема, че ответникът е изпратил и получил спорното
електронно съобщение. Този извод се потвърждава от т. нар. „име на потребител“, ползвано
за наименование на електронния адрес с вписана неговата фамилия.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
искова молба -22.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Според т. 9 от Приложение №1 към договора, наречено „Списък на неустойки“,
наемодателят има право на неустоечно вземане за сумата 1500 лв. в случай, че превозното
средство е повредено или унищожено по време на стартираната от наемателя потребителска
сесия или непосредствено преди неиното преустановяване, с изключение на случаите, при
които рискът от увреждането или погиването на автомобила е изцяло покрит от
застрахователното дружество. Вписано е обяснение за начисляване на неустойката, а именно
превозното средство е от съществено значение за дейността на наемодателя, поради което
трябва да бъдат защитено, с оглед безпрепятственото предоставяне на услуга за споделено
наемане на електрически автомобили. Тази неустойка намира приложение в хипотези, в
които за причиненото увреждане или погиване на автомобила наемодателят не е получил
пълно обезщетение за причинени щети по превозното средство от застрахователното
дружество, застраховало превозното средство. Видно е че сумата 1500 лв. се начислява при
щета на автомобила, изразяваща се в 3 или повече елемента.
Според т. 10 от Приложение №1 към договора наемодателят има право на неустойка за
сумата 350 лв. в случай, че в резултат на действия на наемателя, наемодателят претърпява
вреди и се налага допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и
изясняване на фактическата обстановка около възникналия казус, и за това, че през
периода, в който превозното средство ще бъде поправяно наемодателят няма да може да
използва автомобила, съгласно неговото предназначение.
По дефиниция искът по чл. 92, ал.1 от ЗЗД предполага възникване на следните
правнорелевантни факти – неустойката е уговорена чрез конкретна клауза в действително
договорно правоотношение, сключен между страните; да е налице договорно неизпълнение,
което е противоправно/противодоговорно и виновно, и за което предварително е уговорена
сума, която длъжникът ще дължи. За разлика от фактическия състав на обезщетението за
вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди, тъй като
настъпването на вредата е предположено. Неустойката може да се търси тогава, когато са
4
налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. Няма пречка наред с
неустойката за неизпълнение на конкретно задължение да се търси и обезщетение за вреди
от друго неизпълнение. Кумулирането е възможно, ако неустойката не обхваща онези вреди,
чието обезщетение се търси на самостоятелно основание или като такива надвишаващи
размера на неустойката. Поначало вредите, представляващи неблагоприятните последици от
неизпълнението, които засягат кредиторовия интерес на ищеца са основание за
отговорността на длъжника за заплащане на обезщетението по чл. 233, във вр. чл.82, ал. 1 от
ЗЗД, респ. определят и размера на тази отговорност. В тази връзка по отношение на
неустойката по т. 9 съдът счита, произтича от един и същ правопораждащ факт, едно и също
договорно неизпълнение на наемателя, какъвто е този по чл. 233, ал.1, пр. II oт ЗЗД, и
кумулирането й заедно със сумата, пресъдена за обезщетение за причинените вреди по
наетата вещ би довело до неоснователно обогатяване на наемодателя. Освен това
съществено условие, при което е уговорено възникване на правото на неустойка е
увреждането на автомобила да не е покрит застрахователен риск, което прави претенцията
на ищеца изначално неоснователна, тъй като от приетия застрахователен договор съдът
установява друго - 2.1.3 от клауза „Пълно Каско“. Не е приложима и хипотезата, в която за
причиненото увреждане или погиване на автомобила наемодателят не е получил пълно
обезщетение за причинени щети по превозното средство от застрахователното дружество,
доколкото не се спори, че има отказ от третото лице-помагач, а по правилото на чл. 20 от
ЗЗД уговорката съдът приема при условието, че наемодателят е получил застрахователно
обезщетение, но не цялата застрахователна сума, на която има право. Ето защо тази
акцесорна претенция подлежи на отхвърляне.
Основателен е искът по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 350 лв. в случай, че в
резултат на действия на наемателя, наемодателят претърпява вреди и се налага
допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на
фактическата обстановка около възникналия казус, и за това, че през периода, в който
превозното средство ще бъде поправяно наемодателят няма да може да използва
автомобила, съгласно неговото предназначение. С тази клауза правомерно се обезпечават
вредите за наемодателя, представляващи пропуснати ползи, които търпи в резултат от
договорното неизпълнение, доколкото е пропуснал възможността да получи граждански
плодове от вещта чрез предоставянето й за възмездно ползване на друго лице. Целта, за
която неустойката е уговорена има компенсаторен - обезпечителен характер и е дължима от
наемателя.
При този изход на спора всяка страна има право на съдебни разноски. Според разясненията,
дадени с т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора. Ищецът има право на разноски и за развилото се пред съдебен
изпълнител изпълнително производство по налагане на допуснатата от съда обезпечителна
мярка на бъдещ иск по ч.гр.д. №33819/2022 г. по описа на СРС. Сторени са общо 586 лв. за
5
платени такси държавни такси и разноски по изпълнението, и възнаграждение на адвокат; а
за настоящото производство - 1605,63 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на
вещо лице и на адвокат. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
иска, ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 1998,37 лв. Ответникът има право на
съдебни разноски за платено възнаграждение на вещо лице и на адвокат за сумата общо 1540
лв., от които по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска
ищецът му дължи сумата 135,80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Р.Ш.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 233,
ал.1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сумата 15160,79 лева за главница, представляваща обезщетение за
вреди на наемна вещ – електрическо превозно средство „Х.“, с рег. № №, причинени през
време на ползването й по Договор за наемане на електрическо превозно средство и
предоставяне на услуги от 07.06.2018 г., и сумата 350,00 лева – неустойка по т.10 от
Приложение №1 към договора, ведно със законна лихва, считано от 22.07.2022 г. до
окончателното им изплащане; като иска по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
1500,00 лева – неустойка по т.9 от Приложение №1 към договора – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. П. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Р.Ш.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 1998,37 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Р.Ш.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на А. П. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********,на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 135,80 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от А. П. П. на „Р.Ш.Б.“ ЕАД по банкова сметка
№ IBAN:************, BIC:**********, при „Б. ДСК“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЗИ О.З.“ ЕАД на страната
на А. П. П..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6