Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.12.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2844 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предмет на производството са предявени от П.Е.Г. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 60 000лв., частично от 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 231.78лв., представляваща претърпени имуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 26.01.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 23.10.2017г. в гр.София ПТП между л.а.Фиат Пунто с ДК № *******, управляван от И. П.П., и л.а.Хонда Сивик с ДК № ******, управляван от Н. Ц.Н., причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. Ищецът бил пътник във втория автомобил и като последица от произшествието получил травматично увреждане-счупване на пубиса /срамната кост/, поради което настанен в болнично заведение с извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Два месеца по-късно постъпил отново в болница с болки в лява кръсцова област, ирадииращи по задна част на левия крак с изтръпване на ходилото и пръстите, като след извършените изследвания била установена радикулопатия пояснокръстен отдел в ляво. Твърди поради травматичното увреждане и последващото заболяване да е претърпял болки и страдания-изпитва силни болки, трудно подвижен, сънува кошмара от преживяното събитие и понастоящем продължава да се страхува за живота си. В напреднала възраст е и събитието силно се отразява върху бъдещия му живот, самостоятелност и самообслужване. В тази връзка твърди още да е зависим от помощта на близките си, мисълта за което понижава самочувствието му и го кара да се чувства непълноценен човек. Усеща развитието на дегенеративните промени, изпитва затруднения при ходене и използва помощни средства и чужда помощ при придвижване. Твърди също да е направил разходи за лечение-161.78лв. за лекарства „фраксипарин“ и „диклоневрорит“; 20лв. за  рентгенография на бял дроб и 50лв. за специализиран транспорт, които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието. Репарирането на претърпените неимуществени и имуществени вреди претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач. Претендира и присъждането на законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът признава да е страна по валидна и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на водача на л.а.Фиат Пунто, но оспорва исковете по съображения за липса на осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования. Навежда настъпването на произшествието и последиците от него да се  дължат и на противоправното поведение на водача на л.а.Хонда Сивик Н. Н., който в конкретната ситуация нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П и чл.22 ЗДв.П. Релевира и възражение за съпричиняване от ищеца с твърдението да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Твърди ищецът да е имал заболявания преди произшествието, поради което навежда не всички вреди да са в причинна връзка с него и в този смисъл оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Фиат Пунто  с ДК № *******, покриваща отговорността на водача И. П.П., страна по която е ответникът.

Не е спорно и настъпването на 23.10.2017г. в гр.София на кръстовище между ул.Скъта и бул.Ботевградско шосе на пътно-транспортно произшествие между този автомобил и л.а.Хонда Сивик с ДК № ******, управляван от Н. Ц.Н., в който ищецът бил пътник на предна дясна седалка.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства и заключението на КСМТЕ по задачи от вещо лице в областта на автотехниката. Видно от същите на мястото бул.Ботевградско шосе се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе с двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по пет пътни ленти. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието при добра видимост. Управляваният от Н. Н. л.а. Хонда Сивик се движил по булеварда в лява пътна лента с посока към изхода на гр.София и достигайки до кръстовището с ул.Ската спряло поради червен сигнал на светофарната уредба. В същото време л.а. Фиат Пунто се движил по ул.Скъта и в посока към кръстовището от дясно на ляво за посоката на л.а.Хонда Сивик със скорост около 40км./ч. Светофарната уредба подала зелен сигнал за л.а.Хонда, водачът потеглил  навлизайки в кръстовището и изпълнявайки ляв завой. Л.а.Фиат Пунто преминал през трите пътни ленти на булеварда за права посока и навлязъл върху трамвайното шосе, до което в същото време достигнал и л.а.Хонда Сивик.В този момент от дясната страна на последния  и на около 2м. по-назад се движил л.а.БМВ в дясна пътна лента, която също била предназначена за завиване наляво. Този автомобил с предната си част челно ударил л.а.Фиат Пунто в задната му част странично, от което последният се завъртял на малък ъгъл надясно, след което с предната си част челно ударил предната дясна част на л.а.Хонда Сивик. Според заключението на вещото лице л.а.Хонда Сивик се движил със скорост около 15 км./ч. предвид обстоятелството, че преди това е спрял на кръстовището, а л.а.Фиат Пунто със скорост около 40 км./ч. Опасната зона за спиране на първия е около 8м., а за втория около 26.6м. дава заключение, че причина за произшествието са субективните действия на водача на л.а.Фиат със системите за управление, който не задействал спирачната система своевременно, при което със закъснение реагирал на възникналата опасност и като последица настъпил удара.

По делото е приложена образуваната против водача на л.а. Фиат Пунто И. Петков административно-наказателна преписка, видно от която заявил, че не видял л.а. Хонда и забелязъл със закъснение промяната в сигнала на светофара. С влязло в сила наказателно постановление му е наложена глоба за неспазване на чл.6, т.1 ЗДв.П-навлизане в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и като последица реализиране на ПТП.

Горното обосновава извод за осъществяване от застрахования фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ към пострадалия за причинените вреди. Механизмът на произшествието опровергава възражението на ответника вина за ПТП да има и водачът на л.а.Хонда Сивик, съответно не е ангажирал доказателства, от които може да се направи извод за противоправно поведение от негова страна и в този смисъл споделена отговорност по смисъла на чл.53 ЗЗД. Позоваването на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно, тъй като според разпоредбата обезщетението може да бъде намалено ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, какъвто принос във връзка с управлението на превозното средство ищецът няма, защото е бил пътник.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване от ищеца. По делото не са събрани доказателства да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, като вещите лица по изслушаната комплексна експертиза дават заключение, че е бил с такъв.

 

 

По иска за неимуществени вреди:

 

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебна експертиза в медицинската част се установява, че като последица от ПТП ищецът получил счупване на горното рамо на дясната лонна /пубисна/ кост на таза. Непосредствено след катастрофата посетил болнично заведение, но при извършените изследвания травмата не била установена, поради което освободен. Два дни по-късно се явил за нов преглед с болки в дясната част на таза и дясната седалищна част и извършени нови изследвания, които ясно показали увреждането и приет за лечение. Други увреждания не били констатирани. Било извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, поставен на постелен режим, без движения  и прием на медикаменти. След подобрение на 28.10.2017г. изписан от болницата с продължило лечение до 35-тия ден след инцидента при домашен стационар също на постелен режим, назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи средства. За периода до 22.04.2018г. е бил в болнични поради временна неработоспособност поради увреждането, за което освидетелстван с Решение на ТЕЛК № 1651 от 074/08.05.2018г. Два месеца след катастрофата в периода 12.01.2018г.-17.01.2018г. бил на лечение в Неврологично отделение на болница с поставена диагноза „Радикулопатия на поясно-кръстната област на гръбначния стълб“ и болки в лявата кръсцова област на таза, които се разпростирали към левия крак. Вещото лице сочи, че са налице категорични данни за дегенеративни промени в прешлените-остеохондроза и спондилартроза характерни с видимо зашипяване на телата на прешлените и изтъняване на междупрешленните хрущяли. Това е довело до нараняване на нервните коренчета в тази област след понесения удар по време на ПТП и затова, след настъпилия оток на травмираните коренчета болките в гръбначната област са се появили малко по-късно  и са се засилили неимоверно.  Сочи, че счупената пубисна кост на така е зараснала за срок от 40 дни, след което ищецът провел рехабилитация. Общият лечебен и възстановителен период при този вид фрактури е около 3 месеца, но в случая е бил по-дълъг-около 5 месеца поради появилото се неврологично страдание. Изпитвал е болки и страдания за срок около 3-4 месеца, като в първия месец непосредствено след катастрофата и около 2-3 седмици по време на рехабилитацията са били по-интензивни, а в останалото време периодично явяващи се  с отзвучаване при приел на обезболяващи медикаменти. Наред с това в първите 2 месеца  се е придвижвал трудно с помощта на патерици, което несъмнено е затруднявало самообслужването. Понастоящем фрактурата е зараснала, а движенията са придобили нормален обем и сила. Не са налице данни да е получил усложнения или негативни последици от увреждането. Вещото лице сочи, че получената от произшествието травма на дясната лонна кост на таза няма връзка с неврологичното страдание на гръбначния стълб. Последното и към момента е непроменено поради настъпилите трайни възрастови дегенеративни промени на поясно-кръстните прешлени, като негативна страна за ищеца в бъдеще ще са само периодично  явяващи се болки в тази област на гръбнака при рязка промяна във времето. В съдебно заседания пояснява, че промяната в походката се дължи на дегенеративните промени в гръбначния стълб, които са допринесли и за засилените физически болки.  

От показанията на разпитаната св.И.Г.се установява, че поради естеството на счупването ищецът спазвал строг постелен режим, както в болницата, така и при продължилото лечение в домашни условия. Бил неподвижен  и в пълна невъзможност да се обслужва сам, поради което активно подпомаган в ежедневието от своите близки. Впоследствие при раздвижването ползвал първоначално количка, а по-късно се придвижвал с патерици, но трудно и с чужда помощ. За известен период му били поставяни инжекции хепароид и прилагане на специални кремове поради получени декубитални рани от залежаването. Свидетелката сочи, че бил в болница и поради неврологичното заболяване, лечението на което било продължително и съпроводено с болки. Преди катастрофата не е имал оплаквания за проблеми в кръста, но предвид възрастта е възможно да са настъпили дегенаративни промени. Сочи, че всичко това му се отразило негативно в емоционално и психично отношение-бил изплашен и стресиран, депресирал се, изолирал се и нямал желание да се среща с хора  и да общува. През 2014г. имал депресия, която леко отшумяла, но след произшествието и получения при него стрес се отключила отново с описаното по-горе състояние. След катастрофата посещавал психиатър и приемал медикаменти.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психиатрична експертиза, видно от което ищецът страда от рецидивиращо депресивно разстройство, което понастоящем е в ремисия. По време но болестните епизоди то нарушава психичните функции, като водещи са разстройство на емоциите и активността в посока на подтиснато настроение, загуба на чувство на радост, загуба на мотивация и снижена подтикова активност. Причините за това заболяване от медицинска гледна точка са неясни, но ролята на стресови житейски събития се свежда до обуславящи фактори при отключване началото му и като провокиращи фактори за изявата на следващ епизод, а рискът от нови болестни епизоди е пожизнен. В случая преживения стрес от ПТП е бил провокиращ фактор за влошаване на психичното състояние на ищеца с изява на нов депресивен епизод, продължил около 10 месеца и след проведено лечение е постигната терапевтична ремисия без усложнения. Наличието на остра стресова реакция при катастрофата и непосредствено след нея са преминали в посттравматичен стрес, чието проявление се изразява в постоянно напрежение, нарушен сън, кошмарни сънища, причинили субективен дискомфорт и снижават възможностите за адаптация.

При горното съдът приема за установено полученото от ищеца травматично увреждане-счупване на дясната лонна /пубисна/ кост на таза да се намира в пряка причинна връзка с произшествието. Увреждането е сравнително тежко и по своя медико-биологичен характер причинило трайно затруднение в движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни, в случая около 5 месеца, в който е търпял болки и страдания, интензивни в първия месец и в началото на проведената рехабилитация. Лечението и възстановяването са били съпроводени от болки и страдания и свързани със спазване на строг постелен режим, при който на практика е бил обездвижен и в обективна невъзможност да се обслужва и осъществява дейности от ежедневието с активното обгрижване и подпомагане от близките. Изпитвал затруднения при придвижването, като първоначално ползвал количка, а впоследствие патерици. След катастрофата при ищеца е установено неврологично заболяване-радикулопатия на поясно-кръстната област на гръбначния стълб, което също е съпроводено с болки и страдания, но според експертното заключение не се намира в причинна връзка със събитието, а се дължи на трайни възрастови дегенеративни промени в тази област. Връзката със състоянието на ищеца се състои в това, че счупването на пубисната кост на таза  е допринесло за активиране на болките в поясната област на гръбначния стълб и промяната в походката, трудностите при придвижването, изтръпването на левия крак и периодично явяващите се болки се дължат именно на това заболяване. Това означава, че интензитетът на претърпените болки и страдания е свързан и с друг източник, което следва да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението.

Произшествието се отразило негативно и върху психичното състояние на ищеца-изживял стрес, затворил се в себе си, отказвал да общува с други хора, изпитвал срам и неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от друг. По делото е установено, че страда от рецидивиращо депресивно разстройство, за което се лекувал през 2014г., но изживяния стрес от ПТП, преминал в постравматичен стрес, отключил нов болестен епизод с проявление на присъщите му симптоми, които по същество описва и разпитаната по делото свидетелка.

Въз основа изложеното и при съобразяване възрастта на ищеца към деня на ПТП / 64г./, начина на получаване на травматичното увреждане, неговото естество и тежест, периода на лечение и възстановяване, продължителността на търпените болки и страдания и техния интензитет; възстановяването от травмата без последващи усложнения или негативни последици и негативното отражение върху психичното му състояние съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., до който предявения иск следва да се уважи.

Върху така определеното обезщетение следва да се присъди законната лихва от 26.01.2018г. съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ до окончателното изплащане.

 

По иска за имуществени вреди:

 

Като доказателства по делото са приети фактура № 244/28.10.2017г. с фискален бон към нея за сумата 161.78лв. за закупуване на медикаменти; фактура № 51297/20.10.2017г. с фискален бон към нея за сумата 20лв. за медицинско изследване и фактура № 65/08.11.2017г. с фискален бон към нея за сумата 50лв. за заплатен специализиран превоз. Тези суми са платени по време и във връзка с извършените изследвания на ищеца за установяване на състоянието му след катастрофата и лечението, а последната е платена за превозването му от болничното заведение до дома с линейка, което е било наложително с оглед състоянието му. Съдът приема тези разходи да се намират в причинна връзка с произшествието, поради което  подлежат на обезщетяване от ответника, обуславящо уважаване на този иск в пълния предявен размер.

Доколкото разходите са направени преди отправяне на извънсъдебната претенция върху това обезщетение следва също да се присъди законната лихва от 26.01.2018г. до изплащането в приложение на чл.429, ал.3 КЗ.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Представляван е безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение от 1853.33лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване броя на исковете и според уважената част.

Ответникът е направил разноски от 2250лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение от 2000лв., 50лв. разноски за свидетел и 200лв. за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 750лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 1609.27лв., както и сумата 300лв. платени от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица, или общо сумата 1909.27лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.********да заплати на П.Е.Г., ЕГН **********, с адрес гр.Монтана, ж.к.********, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 23.10.2017г. и  причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Фиат Пунто с ДК № *******, и сумата 231.78лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.01.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 60 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК ********, гр.София, да заплати на адв.Н.Д.-ШАК с адрес ***, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1853.33лв.

ОСЪЖДА П.Е.Г., ЕГН **********, от гр.Монтана, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 750лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК ********, гр.София,  да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1909.27лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: