РЕШЕНИЕ
Номер
165 от 05.02.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: С. Х.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 3060 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.И.Р.,
с ЕГН **********, чрез адв. С.И. от БАК, със съдебен адрес: *** против Решение
№ 114/08.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 245/2019 г. по описа на Районен
съд – Карнобат, с което е потвърдено Наказателно постановление №
6273/05.08.2019 г., издадено от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата),
на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на касатора е наложена глоба в размер на 2
500 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Иска се отмяна на решението и на НП, алтернативно да бъде намален размерът на
глобата на 1 000 лв.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и
моли за отмяна решението на РС, алтернативно – за намаляване на глобата.
Ответната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, редовно призована, в с.з. изпраща юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на РС.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея
оплаквания, становището на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за частично основателна, по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на Р. е ангажирана за това, че на 09.07.2019 г. в 15:45 часа, на
път I-6, км.445+400, на 100 м. преди гр. Карнобат, в посока София – Бургас, е
управлявал и осъществил движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „Волво“, модел „ФХ16“, с рег.№ СТ 2198 РА и полуремарке с три оси с рег.№
СТ 0075 ЕН. В хода на проверката е направено измерване, при което е установено,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като измереното натоварване на задвижващата
(2ра) единична ос на ППС е 12,750 т.,
при максимално допустимо натоварване 11,5
т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „А“ от Наредбата. Посочено е, че при
измереното разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 26,550
т., при максимално допустимо натоварване 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „Б“ на Наредбата. При
проверката водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. на тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна PW-10 № 0200007 и
ролетка 1306/18 (5м.). ППС е превозвало рапица.
С НП е наложена на касатора глоба в размер
на 2 500 лв., като при определянето й над минималния размер административнонаказващият
орган се е мотивирал с наличието на утежняващи вината обстоятелства – след
съставянето на акта не са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредбата
и водачът е продължил движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, съгласно които норми при
установеното по-горе нарушение, движението на ППС може да продължи само след
получаване на разрешително по реда на раздел ІV от Наредбата.
За така констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № **********/09.07.2019 г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление. АУАН е подписан от Р. без възражения.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд - Карнобат е приел, че НП е издадено от компетентен орган,
в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити. По
същество съдът е счел, че доколкото не са събрани доказателства, които да
сочат, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, а напротив
- налице са такива, които водят до несъмнен извод, че Р. е извършител на
нарушението, то същото е доказано по несъмнен начин. Относно размера на
наложената глоба, първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият
орган е изследвал в необходимата степен всички критерии и е взел предвид всички
обстоятелства, посочени в чл.27 от ЗАНН, и правилно е определил размера на
глобата, който е под средния, предвиден в закона.
Решението е частично правилно.
Първоинстанционният съд е формирал
правилен извод относно установената фактическа обстановка, която е подробно описана
и която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав. Съдът е
издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на
нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице
съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с
разпоредбата, по която е наложено наказанието.
Според чл. 53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съответно,
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за което нарушение е наказан касаторът, въвежда
забрана движението на извънгабаритни и тежки ППС за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение.
В случая наказващият орган е
установил, че ППС, управлявано от Р., има характеристиките на тежко такова по
смисъла на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от Наредба № 11, като е констатирал и
превишение на натоварването, при което за осъществяване на движение по пътищата
е необходимо наличието на специално разрешение, каквото в случая не е било
издадено. По тези факти липсва спор по делото. Установено е също от органа, че
освен че управляваното ППС е тежко, същото е и извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което и движението му
по пътищата се осъществява само след издадено разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/. Безспорно е, че касаторът, като физическо
лице, водач на ППС, е нарушил забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за
движение на това ППС без специално разрешение, след като е било надвишено максимално
допустимото натоварване на осите по чл.7, ал.1, т.4, б. „А“ и ал.1, т.3, б. „Б“
от Наредба №11.
Съгласно чл.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6; 2. натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Според чл.2 от същата наредба,
извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите
със или без товар е по-голям от стойностите по чл.5. Последната разпоредба, от
своя страна, определя допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата за обществено ползване. Според §1, т.1 от ДР на наредбата, по смисъла
на същата „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или
тежките ППС по чл.3, а според чл.8 от наредбата, движението на извънгабаритните
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата.
С
оглед на горното и при анализа на цитираните правни норми, неоснователно се
явява възражението на касатора, че в случая извършеното от него деяние е
несъставомерно и не следва да се квалифицира като нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, а като нарушение по чл. 177, ал.3 от ЗДвП, тъй като в случая
не е налице елемент от състава на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, а именно –
„специално ползване на пътищата“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП, доколкото в
текста на чл.177, ал.3 от ЗДвП липсва този елемент.
Нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба от 500 до
3 000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Настоящата
инстанция намира, че деянието на касатора
правилно е било подведено под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП - в случая безспорно е налице тежко
ППС, което едновременно с това е и извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР
на наредбата, което означава, че за движението му по пътищата винаги се изисква
специален разрешителен режим, произтичащ от разпоредбата на чл.8 от наредбата,
съгласно която движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата. Т.е. чл.8 от наредбата не изисква да са
налице елементите от понятието „специалното ползване на пътищата“, така, както
същото е дефинирано в §1, т.8 от ДР на ЗП. От друга страна, цитираният от
касатора текст на чл.177, ал.3 от ЗДвП касае нарушение, отговорността за което
е напълно съвместима и може да се кумулира /а не изключва/ отговорността на
водача за нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Двата закона уреждат различни обществени отношения – ЗП защитава
пътищата като обект на инфраструктурата, докато ЗДвП защитава живота и
сигурността на участниците в движението. Според чл. 1, ал.1
от ЗП, с този закон се уреждат обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България, а
според чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение
по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението
по тези пътища,
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението
и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които
се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства –
чл.1, ал.2 от ЗДВП.
Неоснователни са възраженията на
касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание и
поради това, че същият не е субект на нарушението, доколкото задължение на
превозвача /в случая – на фирмата, за която същият работи/ е да се снабди с
разрешително за движение на извънгабаритното ППС. Разпоредба на чл. 26, ал.2,
т.1, б. "а" от ЗП не държи сметка за субекта, чието задължение е да
се снабди с разрешение за специалното ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на
пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има
надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.
26, ал.2,т.1, б "а" от ЗП е и лицето, което фактически е управлявало
извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение. Последното се потвърждава и от
санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2
от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории
физически лица – нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП;
извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да
бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Ето защо, касаторът е от
кръга на субектите на нарушението, още повече че в мотивите на НП е посочено,
че същият осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение,
а с оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това си качество.
Неоснователно е възражението на
касатора, че приложеният от административнонаказващия орган метод на измерване
не може да бъде взет предвид, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл.38,
ал.3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, съгласно която везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване
на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на
движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани
за определяне на общата маса на превозните средства само когато при измерването
всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на
устройствата за приемане на товара – нещо, което в случая не било спазено.
Както цитираната разпоредба, така и цитираното в касационната жалба Решение №
994/25.05.2016 г. на Адм. съд – Бургас по канд № 796/2016 г., са неотносими в
случая, тъй като касаят различен от разглеждания казус – в процесния случай
везната с неавтоматично действие е използвана единствено за измерване
натоварването на ос, а не на общата маса на ППС, поради което и методът на
измерване, описан в чл. 38, ал.3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, е неприложим.
Правилно е отчетено от въззивната
инстанция, че измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС –
ел.везна PW-10 № 0200007 и ролетка 1306/18 (5м.), попадат в обхвата на
„средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията
(техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено
да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства). За уредите са представени съответните сертификати за калибриране и
съответствие.
Не са налице основания за
прилагане института на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не е маловажно, тъй като
засяга обществените отношения, уреждащи възможностите за материална компенсация
от движението на ППС, увреждащи пътната настилка.
Що се отнася до размера на
наложената на касатора глоба, то както административнонаказващият орган, така и
въззивната инстанция при определяне на санкцията са отчели единствено
утежняващото вината обстоятелство, а именно - че след установяване на
нарушението водачът е нарушил и забраната на чл.37, ал.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г., тъй като е продължил движението на ППС без разрешително. Не
са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а именно – че в случая
измереното претоварване по отделните позиции е само с 10 % повече от
допустимото. С оглед на това, настоящият състав приема, че санкцията за
виновния водач следва да бъде определена към минимума, предвиден в чл.53, ал.1
от ЗП, т.е. в размер на 1 000 лв. Като е определил глоба в размер на
2 500 лв., т.е. към средния размер, предвиден в закона,
административнонаказващият орган е наложил прекомерно наказание,
несъответстващо на тежестта на нарушението.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира касационната жалба за частично основателна. Решението на районния съд в
частта, потвърждаваща наказателното постановление досежно определената глоба,
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови
друго, с което се измени НП в тази част, като глобата се намали от 2 500
лв. на 1 000 лв. В останалата част решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – Бургас,
ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
114/08.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 245/2019 г. по описа на Районен съд
– Карнобат, В ЧАСТТА, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 6273/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София в частта, с която на касатора е
наложена глоба в размер на 2 500 лв., КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 6273/05.08.2019 г., издадено
от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София в частта, с която на касатора е
наложена глоба в размер на 2 500 лв., като намалява размера на глобата от
2 500 лв. на 1 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/08.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 245/2019 г. по описа
на Районен съд – Карнобат, в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.