Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 13.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
Татяна
Костадинова
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 1326/2017 г.:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят К.т.б. АД (н.) твърди, че е кредитор на К. ООД,
спрямо когото има непогасено изискуемо парично вземане, произтичащо от
търговска сделка (договор за банков кредит) в общ размер от 77 446 227,74
лв. Поддържа, че длъжникът не е в състояние да престира, поради което моли съда
да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността му, а евентуално –
свръхзадължеността му и да открие за него производство по несъстоятелност. Претендира
разноски.
Ответникът К. ООД, призован при условията на чл. 50, ал.
2 ГПК, не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно активната
легитимация на молителя:
От представените писмени доказателства се установява, че
между К.т.б. АД (н.) и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за банков кредит от 18.12.2008 г. Усвояването на кредита е установимо чрез
съдържанието на подписаните към договора анекси, с които се поема задължение за
връщане на предоставените средства на погасителни вноски. Съгласно анекс 9
дължимата главница възлиза на 52 000 000 лв. и е платима до
10.08.2014 г. Ответникът не доказа погасяване.
Ето защо молителят се явява кредитор на изискуемо парично
задължение, възникнало от абсолютна търговска сделка, и съответно е активно
легитимиран да иска откриване спрямо длъжника си на производство по
несъстоятелност.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. Както беше посочено, спиране на плащанията е налице. От
заключението на СИЕ се установява и причинната връзка между този факт и
влошеното финансово състояние на дружеството – при изготвяне на СИЕ вещото лице
е изследвало финансовото състояние на молителя в периода 2014 г. – 2016 г.,
като е констатирало влошаване с траен характер. Аргумент за това е анализът на
данните от счетоводните баланси и получените на тази база коефициенти на
ликвидност и за финансова автономност – същите са значително под референтните
стойности. Не се установява към настоящия момент молителят да реализира приходи
от търговска дейност, поради което не може да се очаква вливане на
бързоликвидни финансови средства. Притежанието на право на собственост върху
недвижими имоти – поради трудно ликвидния характер на имуществото – не може да
се отрази положително на коефициента на обща ликвидност.
Налице е следователно неплатежоспособност
като икономическо понятие. Същевременно с оглед тенденцията в изследвания
период може да се заключи, че затрудненията на ответника не са временни, което
с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена. Състоянието на свръхзадълженост, установимо
чрез коефициента на задлъжнялост, е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално
основание на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно началната
дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение
не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва
да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на
ответника е влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват
още към 31.12.2014 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период. Съобразно
признанието на молителя, че погасяване е извършвано от ответника до юли 2014 г.
и при липса на доказателства за обратното съдът приема, че непогасено изискуемо
задължение е налице, считано от юли 2014 г. (не се установява задълженията, за
събирането на които е започнато принудително изпълнение от НАП, да са с
по-ранен падеж).
Тъй като няма преки доказателства за финансовото
състояние на длъжника към юли 2014 г., за най-ранна доказана дата, към която
едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено
състояние, следва да се определи датата 31.12.2014 г., към която е установимо
финансовото състояние за 2014 г.
Относно
наличието на средства за покриване на началните разноски:
С молба от 15.01.2018 г. молителят е представил
доказателства за предплащане на разноските в определения от съда размер.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на К. ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на К. ООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ В.П.М., адрес гр. София, бул. ******
партер, тел. ********, при месечно възнаграждение в размер на 500 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 13.04.2018 г. от 11.00
часа в Съдебната палата, бул.”Витоша” № 2, в залата, определена за 20 състав,
ТО.
ОСЪЖДА К.
ООД, ЕИК *******, да заплати на К.т.б. АД (н.), ЕИК *********, разноски в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: