Разпореждане по дело №379/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от А. С. П.- пълномощник на “К. В.” с. К., представлявано от К. С. В. против решение № 1553/20.06.2011 г., постановено по Г. дело № 1328/2010 г. по описа на Районен съд С..

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че постановеното решение е в противоречие със събраните доказателства по делото. Твърди се, че към датата на инвентаризацията 16.05.2009 г. били констатирани липси на стойност 13 045,02 лева, като след тази инвентаризация “П.” е направил прихващане на задължението си към “К. В.” с три броя уведомителни писма за извършено прихващане на сума в размер на 13 995,86 лв. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че това са прихващания по стари фактури. От съда се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения от “П.” иск с правно основание чл.422 ГПК, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, насрещната страна “П.” – ищец в първоинстанционното производство не е депозирала отговор по въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност следва да се приеме за установено следното:

Производството пред Районен съд С. е образувано, въз основа на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от “П.” , представлявано от С. С. Й. срещу “К. В.”, представлявано от К. С. В..

В исковата молба ищецът сочи, че на 19.03.2007 г. между “П.” и ответника “К. В.” е сключен договор за управление на бензиностанция, намираща се в с. К. По силата на договора предоставили на ответника срещу възнаграждение управлението обекта, а той от своя страна се задължил да им заплаща доставените горива и стоки и да поема разходите за обекта.

Ищецът сочи, че по силата на договореното в чл. 56 от договора, ответникът се задължил да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора със запис на заповед за сумата от 50 хиляди лева. На 05.01.2009 г. ответникът издал запис на заповед за сумата от 50 хиляди лева. На следващо място, ищецът посочва, че процесният договор за управление бил прекратен на 16.05.2009 г. Сочи, че в деня на предаване на обекта били установени липси на горива, масла и други стоки на стойност 349,42 лв., както и липси на пари в размер на 12 499,06 лв. Ищецът твърди, че общата сума на тези липси е в размер на 13 045,02 лв., които ответникът следвало да възстанови. Ищецът твърди, че освен тази сума, към 26.09.09 г. ответникът им дължи и договорената договорна неустойка или общо им дължи сумата от 15 хиляди лева. По тази причина ищецът посочва, че на 26.09.2009 г. предявили пред Районен съд С. заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, издаден от ответника за сумата от 50 хиляди лева, като ищецът сочи, че пред съда предявили частично сумата от 15 хиляди лева. Ищецът посочва, че по искането било образувано ч. Г. д. № 972/2009 г. и на 05.10.2009 г. съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 15 хиляди лева. Ищецът посочва, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело под № 627/2009 г. на ЧСИ с рег. № 701.

Ответникът излага становище за недопустимост на предявения иск. На следващо място излага становище и за неоснователност на същия. Не оспорва, че на 19.03.2007 г. между него и ищеца бил сключен договор за управление на бензиностанция в с. К., както и не оспорва, че договорът бил прекратен на 16.05.2009 г. Не оспорва, че на 05.01.2009 г. издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 50 хиляди лева като сочи, че бил принуден да я подпише, т. к. договорът му щял да бъде прекратен. Ответникът посочва, че на 16.05.2009 г. при прекратяване на договора било извършено предаване и приемане на обекта и инвентаризация. Не оспорва, че били установени липси в размер на 13 045,02 лв. Ответникът твърди, че по силата на сключения договор ищецът му дължи възнаграждение, което към 16.05.09 г. било в размер на 8 995,86 лв., разпределено по месец и фактури, подробно описани в отговора на исковата молба. Ответникът твърди, че съгласно договора ищецът е имал право да извършва прихващания на насрещни вземания. Сочи, че такова прихващане било извършено на няколко пъти, както следва: на 10.06.2009 г. било извършено прихващане на насрещни вземания със сумата от 5 167,45 лв., представляваща дължимото дилърско възнаграждение за месец март и април 2009 г., на 19.06.2009 г. било извършено прихващане на насрещните вземания със сумата от 1 001,71 лв. с неговото вземане за възнаграждение за месец април 2009 г., на 18.09.2009 г. бил уведомен за друго извършено прихващане от ищеца със сумата от 1 696,70 лв., представляваща неговото вземане спрямо тях за възнаграждението му съгласно договора за месец май 2009 г., на 31.08.2009 г. било извършено прихващане на насрещни вземания за сумата от 5 130,00 лв., представляваща дължащото му се негово вземане спрямо ”П.” комисионна за сключени застраховки и внесения от него гаранционен депозит от 5 хиляди лева. Ответникът твърди, че общата прихваната сума възлиза на 13 995,86 лв. и е в по- голям размер от вземането на ищеца спрямо него, поради което ответникът твърди, че не дължи плащане на ищеца. Алтернативно, ответникът прави и възражение за съдебно прихващане на основание чл.298, ал.1 ГПК във вр. с чл.103 ЗЗД между претендираната сума и неговото вземане спрямо ищеца общо в размер на 13 995,86 лв. до размера на по- малката от тях. От приложен по делото договор се установява, че на 19.03.2007 година между “П.” и “К. В.” /дилър/ бил сключен договор, по силата на който дружеството възложило на едноличния търговец от името и за сметка на “П.” за срок от пет години срещу възнаграждение да управлява и стопанисва бензиностанция, намираща се в с. К., както и от името и за сметка на дружеството да извършва обичайната търговска дейност като бензиностанция.Съгласно договорна клауза, дилърът бил длъжен до 10- то число на следващия месец да фактурира възнаграждението си по договора и да представя фактурата на “П.” , който от своя страна бил длъжен да заплаща възнаграждението до 10- то число на месеца, следващ начисляването на възнаграждението по банкова сметка на дилъра, описана в договора.

Страните се договорили в чл.3, че дилърът няма право при никакви обстоятелства да прихваща или упражнява право на задържане по отношение на каквато и да е част от дължимото му се от “П.” възнаграждение срещу собствените средства на дружеството, държани от дилъра, в това число и срещу горива и друго движимо или недвижимо имущество на дружеството. От друга страна страните са уговорили “П.” да има право да прави прихващане, на което и да е от вземанията си към дилъра, произтичащи от сключения договор, срещу задълженията си за заплащане на възнаграждение. Договорено било условие за влизането в сила на договора - превеждане по банкова сметка на дружеството на гаранционен депозит в размер на 5 000 лева от страна на дилъра. Съгласно чл. 35, ал. 2 от договора, сумата от депозита със съгласието на дилъра можела да се използва за удовлетворяване на всякакви вземания на дружеството към него, произтичащи от сключения договор. В случай на пълно усвояване на сумата от страна на “П.” , дилърът е бил длъжен в едноседмичен срок от получаване на уведомление да възстанови по сметка на дружеството сумата до пълния й размер от 5 000 лева /чл.35, ал.3 от договора/. В договора е уговорено при прекратяване на действието му, “П.” има право да получи от дилъра гаранционния депозит и да усвоява в своя полза от този депозит неустойки и други плащания, дължими от дилъра, като при удържане на сума от депозита дружеството било длъжно да уведоми дилъра писмено и да посочи основанието за усвояването на сумата, съответно “П.” е длъжно да върне на дилъра неусвоената част от гаранционния депозит, ако е останала такава част и в срок от един месец от подписването на приемно- предавателния протокол за връщане на бензиностанцията. Връщането надепозита трябвало да се извърши по банковата сметка на дилъра, посочена в договора. Договорено било и друго условие за влизане в сила на договора- представяне на запис на заповед, издаден от дилъра в полза на дружеството за сумата от 50 000 лева, която трябвало да обезпечи заплащането от страна на дилъра на причинени от него вреди на дружеството, поради неизпълнение на задълженията му по договора, в това число и начислени от “П.” неустойки. В изпълнение на договорната клауза, на 13.03.2007 година “К. В.” издал в полза на “П.” запис на заповед, с която неотменимо и безусловно се задължил на предявяване да плати на дружеството сумата от 50 000 лева. На 08.01.2009 година записът на заповед бил предявен за плащане на едноличния търговец и той не отбелязал плащане.

На 16.05.2009 г. договорът за управление на бензиностанцията бил прекратен. На същата дата била извършена инвентаризация на обекта “Бензиностанция” с. К., при която били установени липси на горива в размер на 196,54 лева, липси на масла в размер на 349,42 лева и липса на пари в размер на 12 499.06 лева или липси на обща стойност от 13 045,02 лева.

След датата на инвентаризацията “П.” е адресирало до “К. В.” уведомително писмо за извършено прихващане от 10.06.2009 г., уведомително писмо за извършено прихващане от 19.06.2009 г. уведомително писмо за извършено прихващане от 31.08.2009 г. уведомително писмо за извършено прихващане от 18.09.2009 г.

Видно от уведомително писмо от 10.06.2009 г. е извършено прихващане на насрещни вземания и задължения между “П.” и “К. В.” в размер на 5167,45 лева.

Видно от уведомително писмо от 19.06.2009 г. е извършено прихващане на насрещни вземания и задължения между “П.” и “К. В.” в размер на 1001,71 лева.

Видно от уведомително писмо от 31.08.2009 г. е извършено прихващане на насрещни вземания и задължения между “П.” и “К. В.” в размер на 5130,00 лева.

Видно от уведомително писмо от 18.09.2009 г. е извършено прихващане на насрещни вземания и задължения между “П.” и “К. В.” в размер на 1696,70 лева.

На 26.09.2009 година “П.” е предявило заявление пред Районен съд С. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 15 000 лева, частично от задължение по запис на заповед за 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на заявлението. По заявлението било образувано ч. Г. д. № 972/ 2009 година и на 05.10.2009 г. съдът допуснал незабавно изпълнение на паричното задължение. На същата дата в полза на ищеца срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1703 за сумата от 15 000 лева, представляваща част от неизплатена сума по запис на заповед за 50 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.09.2009 година до окончателното й изплащане, както и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 627/2009 год. по описа на ЧСИ с рег. № 701. На 08.02.2010 година заповедта за изпълнение била връчена на ответника и в законния срок той възразил срещу заповедта за изпълнение. С определение, постановено по ч. Г. д. № 972/2009 година на 12.03.2010 година принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение било спряно. В едномесечния срок от узнаване за възражението кредиторът e предявил иск.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

При предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

Ищцовото дружество е предявило иск за сумата от 15 000 лева, произтичаща от издаден от ответника запис на заповед. Съгласно чл.56 от сключения между страните договор, процесната запис на заповед е била издадена за обезпечение на задълженията на издателя по друго правоотношение между издателя и приносителя, а именно за обезпечение на вземания за вреди, поради неизпълнение на задълженията му по договора, т.е. установява се, че поемането на менителничното задължение от страна на К. В. е станало с цел да се гарантират вземанията на ищцовото дружество по друго търговско правоотношение.

От приложените към исковата молба протокол за приемане- предаване на търговски обект по договор за управление и приложенията към него се установява, че ответникът им е причинил вреди, изразяващи се в недостиг на парични средства в размер на 12499,06 лв. и липса на горива на стойност 196,54 лева и стоки в размер на 349,42 лева или общо липси в размер на 13045,02 лева, в който размер е уважен иска.

По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза и допълнителна такава. Съдът не кредитира заключенията на вещото лице, тъй като същите са изготвени на база приложените по делото доказателства и допълнително представени първични счетоводни документи от ищеца. Вещото лице не е проверило счетоводните регистри на ищеца и ответника и съответно въз основа на такава проверка да даде заключение как са отразени в счетоводството на двамата търговци уведомителните писма за извършени прихващания и въз основа на счетоводните регистри да посочи размера на задълженията.

Настоящият състав споделя изцяло изложеното от първостепенния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща изцяло към мотивите му.

По отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба:

Основното възражение във въззивната жалба е за наличие на извършени прихващания от страна на “П.” на задължения към едноличния търговец в размер на 13 995,86 лв. Настоящият състав намира възражението за неоснователно. По делото са представени уведомления за извършени прихващания, но от съдържанието на същите не се установява да са прихванати именно задължения по констатираните липси. Още повече в самите уведомителни писма се посочва, че същите писма представляват само уведомление за извършено прихващане и същото не следва да се приема като потвърждение на разчети към посочената дата и не ограничава възможността за издаване и приемане от страните на фактури с дати, предхождащи датата на писмото.

Относно възражението за задължението на “П.” съгласно чл.14 от договора за управление да представи за предходния месец всички разходи по бензиностанцията, а дилърът да поеме тези разходи, като ги заплати в срок до 5 работни дни от датата на фактурирането, поради което в случай, че дилърът има задължения към “П.” , то това са само такива, отнасящи се за предходния месец. Настоящият състав намира възражението за неоснователно. По делото жалбоподателят– ответник в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, които да удостоверяват изпълнение на това негово задължение, респ. че е заплатил всички свои задължения към “П.” и няма такива към датата на инвентаризацията.

С отговора на исковата молба ответника- жалбоподател в настоящото производство, е приложил фактури, които са издадени от едноличния търговец след 16.05.2009 г. – датата на прекратяване на договора. Също така и към заключението на вещото лице са приложени фактури, издадени от “П.” след посочената дата. Независимо, че договора е прекратен, страните по него не са приключили към същата дата търговските отношения.

По изложените съображения въззивният съд счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1553/20.06.2011г., постановено по Г. д. № 1328/2010 г. по описа на Районен съд С..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :