ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1079
гр. Бургас, 07.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ
характер № 20252120200528 по описа за 2025 година
Съдът по чл.248, ал.1, т.1 НПК приема, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас.
Съдът по чл.248,ал.1, т.2 НПК констатира, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Съдът по чл.248,ал.1, т.3 НПК констатира следното:
Като оцени конкретната специфика на материално-правната норма в чл.313,ал.1 НК,
настоящият състав прие, че обвинението съдържа увреждащи дефицити в обвинителната теза в
заключителната част на обвинителния акт, които съществено засягат правото на защита на
обвиняемата Г., което налага обвинителният акт да бъде третиран като процесуално непригоден.
Допуснатото съществено процесуално нарушение е изявено още в стадия на привличането на
обвиняемата в това процесуално качество и в съдържателните непълноти на постановлението по
чл.219 ал.3 НПК.
Съдебната практика по отношение на характера на декларирането и на елементите от състава на
чл. 313, ал. 1 от НК е постоянна и безпротиворечива (вж. р. № 812/2004 г. на ВКС, III НО, р. №
220/2010 г. на ВКС, I НО, р. № 522/1974 г. на ВС, I НО, ТР № 56/1986 г. на ОСНК на ВС, р. №
345/1974 г. на ВС, II НО, р. № 80/1996 г. на ВС, ВК и мн. др.).
Съгласно Решение № 130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о., НК престъплението по
чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена
декларация (или съобщение, изпратено по електронен път), която по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет, се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако
конкретно индивидуализирана разпоредба на специален закон предвижда истинността на
вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не
отговарят на истината. По същият начин са дефинирани критериите за задължително
съдържателно запълване и точна,ясна и безпротиворечива индивидуализация на бланкетния
състав на чл.313,ал.1 НК в Решение № 345 от 28.V.1974 г. по н. д. № 281/74 г., II н. о.:
„Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е потвърдена неистина или
затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Съставът на престъплението не е осъществен,
ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в декларацията
обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните обстоятелства да не
отговарят на истината.“ Следователно и посочването на нормативното съдържание на конкретно
1
правило за поведение,по силата на което се предвижда задължение за деклариране на определени
обстоятелства, е елемент от материално-правната структура на правната квалификация на
предявеното с обвинителния акт престъпление по чл.313,ал.1 НК.Това правно-оценъчно
разрешение относно задължително запълване на конкретния бланкетен състав на чл.313,ал.1 НК
произтича и от Тълкувателно решение № 56 от 20.XII.1986 г. по н. д. № 29/86 г., ОСНК: „ От друга
страна, отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране, установено
със закон, указ или постановление на Министерския съвет, а не и с наредба на отделно
министерство.“
Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на ВКС в Решение № 412 от 2.11.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1145/2015 г., I н. о., НК,“ Писмената декларация, за която се носи отговорност по чл. 313,
ал. 1 от НК, се подава от автора й като негово задължение по закон или министерско постановление
(указ на президента с общозадължително действие вече няма), в който са уточнени
обстоятелствата, които истинно следва да бъдат посочени и за които тази декларация има
доказателствено значение.“
Ето защо, настоящият състав намира, че предвид естеството и правната
конструкция на нормата на чл. 313, ал. 1 от НК, е заложено изискване да бъде очертан
конкретният бланкетен състав на нормативно правило, по силата на което е предвидено
задължение за обвиняемата, в което правило са уточнени обстоятелствата, които истинно
следва да бъдат посочени в съответната декларация. Точната индивидуализация на
специфичната регулация на задължението по закон, по силата на което се подава
декларацията, е задължителен елемент на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, поради
което включването й в обвинението като бланкетен състав отразява задължителните
минимални стандарти за ясно и непротиворечиво описание на фактическия състав на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК и за процесуално съответствие на обвинението със
закона. Действително, в обстоятелствената част на Обвинителния акт, единствено цифрово,
се споменава чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, като обаче в случая неясна остава диспозицията на това
правило за поведение, както и задълбочаването и детайлизирането на това нормативно
правило, чрез специалните правила на друга категория юридически източник, а именно
Наредба №1- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Дори обаче да се приеме, че
изискването за индивидуализиране на закона, по силата на който произтича задължението за
подаване на писмена декларация и съответно истинно деклариране на обстоятелствата в нея,
чрез посочване само цифрово на нормата на чл. 160 ЗДвП в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, то в настоящия случай, не може да бъде приложена процедурата на чл.
248а от НПК, за отстраняване на очевидни фактически грешки, по отношение на визираната
непълнота в заключителната част на Обвинителния акт. И това е така, защото липсва
идентичност между заключителната част на Обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняем от 15.07.2024г. – 72 от ДП. Ето защо, съдът приема за нарушено
правото на защита, тъй като обвиняемата е привлечена по едно изцяло бланкетно
обвинение, като не е запълнена бланкетната рамка на чл. 313, ал. 1 от НК, със
съответстващото нормативно съдържание.
Друг процесуален дефицит на диспозитива на Обвинителния акт, а така също и на
постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 3 от НПК, е липсата на ясна
конкретизация на още един неуточнен и бланкетно зададен в чл. 313, ал. 1 НК елемент от
2
състава на престъплението, а именно не е индивидуализиран органът на властта, пред когото
инкриминираната декларация, за удостоверяване на истинността на съответните
обстоятелства е подадена.
Ето защо, предвид допуснатото на досъдебното производство отстранимо
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на обвиняемото лице да разбере
фактическите и юридически параметри на обвинението, съдът намира, че са изпълнени
предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на досъдебното
производство на прокурора.
На основание чл.249, ал.1 и ал. 2 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на съда.
КОНСТАТИРА, че няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
КОНСТАТИРА, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата, предвид което ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
528/2025 г. по описа на БРС.
ВРЪЩА ДП № 344/2023 г. по описа на ОДМВР Бургас, вх. № 18636/2023 г. по
описа на РП-Бургас за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на настоящото
определение процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, касателно произнасянето по допускането на
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство
на основание чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на обжалване и протестиране
по реда на Глава 22 НПК в едноседмичен срок от днес пред БОС.
В останалата си част определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3