Решение по дело №355/2019 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  №

Гр. Разград, 24. 01. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Ирина Ганева

                                                                                2. Атанас Христов

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 355 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България против Решение № 438 от  10. 10. 2019 г. по гр. д. № 880/19 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени исковете, предявени от въззивника срещу Т.Р.Х. за установяване на задължението й да заплати на ищеца сумата 1326, 91 лв.  главница, както и сумата 126, 88 лв. договорна лихва за периода 01. 06. 2018 г. – 06. 08. 2018 г.  и сумата 69, 94 лв.  лихва забава за периода 06. 08. 2018 г.  – 11. 02. 2019 г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 728/ 22. 02. 2019 г. по ч. гр. д. № 354/ 2019 г. на РРС, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същото вземане. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно и е постановено при непълнота на доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.

Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемата страна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е, че между въззивника и въззиваемата е сключен на 09. 10. 2015 г. Договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX- 11641409. Страните по него са уговорили в чл. 12 от условията, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв. не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Всички произтичащи задължения, свързани с кредитната карта ще възникнат след активирането й от кредитополучателя. Според чл. 21, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея документ – приложение, неразделна част от този договор, съдържащ всички конкретни условия по револвиращия кредит и активиране на картата. Представени са ф-ра № **********/ 09. 10. 2015 г. за покупки на стоки на обща стойност 284, 97 лв., чиято покупка е финансирана с кредита по основния договор, Приложение във вр. с 21 от договора, относно издаване на кредитна карта, подписано само от кредитора, Справка за използвания кредитен лимит. Приложена е и товарителница за доставена пратка от кредитора на кредитополучателя Х., в която се съдържа отбелязване „по договор“ със съдържание „документи“.  В обратната разписка е отразено, че на 21.03.2016 г. пратката е получена лично от Т.Р..

При тези фактически данни, следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни. По делото не са представени доказателства за доставянето на кредитната карта от кредитора на кредитополучателя, за да се приеме, че същата е активирана от него, след което евентуално да възникне задължението на въззиваемата да връща ползваните суми със съответните лихви върху тях. В представената обратна разписка не е посочено да е изпратена кредитна карта, липсва и друг нарочен документ за получаването на същата от въззиваемата. След като картата не е доставена на въззиваемата, дори и същата да е била активирана от някого, това активиране не поражда задължения за ответницата. При повдигнатия спор, в доказателствената тежест на издателя е да докаже предаването на кредитната карта на кредитополучателя. Получаването на картата не би могло да бъде установено с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същата установява само счетоводните записвания, но не и фактическото предаване на картата.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

Р Е Ш И :

 

 

           

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 438 от 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 880/19 г. по описа на РС Разград.

ПК ГПКг

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.  

 

 

 

                                                                                2.

            НР