№ 3119
гр. С., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110145038 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б. И.“ АД срещу ЕЛ. Р. П.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 1243 лв., ведно
със законната лихва от 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил
„Ауди“, модел „А4“ с рег. № СА **** ХР е настъпило събитие - ПТП, в причинна
връзка, с което са причинени щети на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с
ДК № СА **** РТ. Посочва, че водачът на увреждащия автомобил е напуснал мястото
на ПТП. Твърди, че ищецът е изплатил на водача на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1218 лв. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1243 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на
15.06.2017 г. в гр. С., ж. к. Л., на бул. „П. В.“ и бул. „П. С.“, при което ответникът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лв.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вида и
тежестта на вредите, причинната връзка между процесното ПТП и вредите, както и
размера на обезщетението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника, с доводи ответникът да е
причинил увреждане на имуществото на трето лице при реализиран застрахователен
риск, при което е напуснал мястото на произшествието.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и ответника по
отношение на процесния лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с рег. № СА **** ХР; 2/
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на застрахователното покритие –
твърдяното ПТП между посочените МПС-та; 3/ претърпени от пострадалото лице
имуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП,
настъпило вследствие на противоправното поведение на ответника и по негова вина; 4/
изплащане от застрахователя-ищец в полза на увреденото трето лице или на неговия
застраховател застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди и 5/
застрахованият водач да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на посочените обстоятелства е
в тежест на ищеца.
Въз основа на представения по делото констативен протокол за ПТП № 1675638,
изготвен от служител при Отдел „Пътна полиция“ на СДВР на 16.06.2017 г. (л. 12),
както и на кредитираното от съда заключение на съдебноавтотехническата експертиза
(САТЕ/л. 61-66) се установява, че на 15.06.2017 г., в гр. С. е реализирано
пътнотранспортно произшествие със следния механизъм: Около 23.50 часа (на
15.06.2017 г.) лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА****ХР се движи по бул. „П. В.“, с
посока от бул. „С.“ към бул. „Ц. Й.“, и в района след кръстовището с ул. „Проф. д-р А.
С.“ водачът реализира ПТП с четири паркирани МПС, сред които и лек автомобил
„Нисан Алмера“ с рег. № СА****РТ. Вследствие на удара „Нисан Алмера“ с рег. №
СА****РТ се измества напред и се удря в електрически стълб. Въз основа на
заключението на САТЕ се установява също, че в резултат на посочения механизъм на
произшествието са настъпили увреждания по паркирания лек автомобил „Нисан“,
изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представители на ищеца в
качеството му на застраховател (л. 22-23).
Видно от съдържанието на полица № BG02116003077***/03.12.2016 Г. (л. 9),
гражданската отговорност на водачите на автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА****ХР е
била застрахована при ищцовото дружество към момента на произшествието.
Ето защо, гражданска отговорност за репариране на настъпилите при
произшествието увреждания на автомобила „Нисан“ носи водачът на лекия автомобил
„Ауди А4“, а ищецът като застраховател на тази гражданска отговорност има
задължение да заплати обезщетение на увредения собственик.
Установява се въз основа на представените по делото споразумение от 31.07.2018
г. и платежно нареждане от 21.08.2018 г., че ищецът като застраховател на
2
гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Ауди А4“ е
обезщетил собственика на лекия автомобил „Нисан“ за реализираната щета по
автомобила „Нисан“ със застрахователно обезщетение в размер на 1218 лв. (л. 29-32).
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни
пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция срещу пасивно
легитимираните водачи по чл. 500 КЗ възлиза на общата стойност на фактически
платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски – чл. 500, ал. 1 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на
ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 4959,13 лв., която сума надвишава
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1218 лв. Предвид това,
дължимото регресно обезщетение възлиза на сумата от 1233 лв., представляваща сбор
между фактически платеното обезщетение на увреденото трето лице, собственик на
автомобила „Нисан“ и посоченото като обичайно от вещото лице обезщетение за
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Спорно по делото обаче е и кое именно лице е управлявало лекия автомобил
„Ауди А4“ при настъпване на произшествието и дали този водач е напуснал
местопроизшествието в хипотеза, в която посещението от органите по контрол на
движението е било задължително.
Представено е влязло в сила наказателно постановление, с което ЕЛ. Р. П. е
наказана по административен ред за това, че е причинила процесното ПТП поради
движение с несъобразена скорост, както и че не е спряла, за да установи последиците
от произшествието, а е напуснала местопроизшествието, без да уведоми органите на
МВР. Тези фактически констатации са производни на събраните по административната
преписка множество доказателства, поради което съдът ги кредитира като обективни.
Същите съответстват и на останалите събрани по настоящото дело обстоятелства.
От друга страна, съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП (в действащата към датата на ПТП
редакция) органите за контрол на движението по пътищата (служители при МВР)
посещават задължително пътното произшествие при наличие на разногласие между
участниците в него. Тази разпоредба следва да се тълкува систематично с чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „Б“ от ЗДвП, съобразно която норма ако при ПТП са причинени само
имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие. Следователно, наличието на съгласие
между участниците може да се обективира единствено чрез попълването на двустранен
констативен протокол, като непопълването му представлява липса на съгласие
(разногласие) и налага задължителното посещение на местопроизшествието от
органите на МВР (в този смисъл също Р. № 502 по гр.д. № 7610/2018 г. на СРС, 48
състав; Решение № 71 от 3.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г. и др.).
Предвид това, тъй като се установи, че именно ответницата е виновният водач,
причинил процесното местопроизшествие, както и че същата е напуснала
3
местопроизшествието, без да уведоми и изчака органите на МВР, макар че е била
длъжна да стори това в конкретната фактическа обстановка, същата дължи да заплати
регресно обезщетение в горепосочения размер от 1233 лв. на застраховалото
гражданската отговорност като водач ищцово дружество, което от своя страна е
обезщетило увреденото трето лице.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да се
уважи за сумата от 1233 лв., а да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 1243 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 355 лв., от които 50 лв държавна
такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 200 лв. депозит за експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 352,14 лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. Съдът намира за неоснователно възражението на насрещната страна по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на същото, поради което то не следва да бъде намалено. С
оглед изхода на спора и на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 4,02 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ЕЛ. Р. П., ЕГН **********, да
заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1233 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданка
отговорност“ за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 15.06.2017 г. в гр. С., на
кръстовището на бул. „П. В.“ и ул. „Проф. д-р А. С.“, ведно със законната лихва от
30.07.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1243 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕЛ. Р. П., ЕГН **********, да заплати
на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата от 352,14 лв., представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЕЛ. Р. П., ЕГН **********, сумата от 4,02 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5