Номер 196210.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502947 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – чрез юрк. А. Б.,
с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 53 от
кориците на първоинстанционното дело), срещу Определение № 1684/05.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 9/2019 г. по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, V състав, с което е
оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Определение
№ 5366/10.12.2019 г. в частта, в която след прекратяване на исковото производство на
основание чл. 233 ГПК в тежест на ответното застрахователно дружество са присъдени
сторените от бюджета на съда съдебни разноски в размер на 672 лв. – заплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебни експертизи по делото.
Жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като с
оглед изхода на правния спор – прекратяване на исковото производство поради релевиран
от ищеца отказ от иска, сторените за сметка на бюджета на съда разноски не следва да се
възлагат на ответника. От друга страна, счита, че отговорността за тези разноски не следва
да се понася от ответника, защото допуснатите съдебни експертизи не са били надлежно
приети от съда – поради неявяването на вещите лица.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Софийски апелативен съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба
доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че с влязло в сила на 21.01.2020 г. Определение № 5366/10.12.2019 г.
образуваното по предявен срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск с
1
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдебно производство е било
прекратено на основание чл. 233 ГПК – след десезиране на съда с материалноправния спор
чрез релевирания от ищеца отказ от иска.
С Определение 597/06.02.2019 г. първоинстанционният съд е освободил на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса, но
тъй като с Определение № 1508/29.03.2019 г. е изяснил на вещото лице от СПЕ, че за
изготвяне и изслушването на експертизата ще му бъде заплатено възнаграждение от
бюджета на съда, с този акт ищецът е бил освободен и от процесуалното задължение за
заплащане на разноски по делото – на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Установява се, че в проведеното пред ОС-гр. Благоевград о. с. з. на 04.06.2019 г. е
приета изслушаната СПЕ, като на вещото лице е заплатена сумата от 302 лв. – от бюджета
на съда, а в проведеното на 10.12.2019 г. о. с. з. съдът е определил на вещите лица от
комплексната СМАТЕ възнаграждение общо в размер на 770 лв., от които 370 лв. за сметка
на ответното застрахователно дружество.
Настоящата съдебна инстанция счита, че като в о. с. з. на 10.12.2019 г.
първоинстанционният съд е определил окончателно възнаграждение за вещите лица от
допуснатата комплексна СМАТЕ, той е приел тази експертиза – за правилното решаване на
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, е ирелевантно обстоятелството
дали ОС-гр. Благоевград е допуснал процесуално нарушение, като е приел съдебна
експертиза без вещите лица да са се явили за нейното изслушване в о. с. з. Същественото е,
че като е определил съответно възнаграждение за своевременното изготвяне на
комплексната СМАТЕ, първоинстанционният съд е приел тази експертиза.
Тъй като отговорността за разноските в процеса представлява частно проявление на
института на генералния деликт, уреден в правната норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, необходимо е
да се изследва дали страната, на която се възлагат съдебните разноски, чрез своето
противоправно поведение е станала причина за образуване на исковото производство, респ.
за сторените в него разноски.
Не е спорно между страните, че преди образуване на процесното съдебно
производство ищецът е притежавал предявеното пред съда с осъдителния иск по чл. 432, ал.
1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД материално право, като то е било удовлетворено от длъжника
по процесното застрахователно правоотношение – ответния застраховател, едва в хода на
процеса, вкл. и след изслушване и приемане на СПЕ. Следователно, чрез своето
извънсъдебно поведение – отказ да се заплати дължимото заместващо обезщетение за
причинените от настъпването на процесното застрахователно събитие неимуществени
вреди, застрахователят е станал причина за извършване на съдебни разноски (за
установяване истинността на релевираните в исковата молба правопораждащи спорното
материално право юридически факти), поради което в негова тежест трябва да се
разпределят сторените по делото разноски, вкл. и когато съдебното производство е
2
прекратено поради релевиран от ищеца отказ от иска, какъвто е настоящият случай.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС с
Определение № 843/17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК –„ При
прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът
безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК. Когато отказа от иска обаче, е породен от факти, настъпили след
предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността
за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от
ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези
случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за
предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода
за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при
прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране
би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина
за предявяване на иска… В случая, причината, поради която ищецът е направил отказ от
иска, е постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на ответника по делото. Това обстоятелство… води съда до
извод, че причина за предявяването на иска за присъждане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане е станал със своето поведение именно ответникът по делото и на
това основание отговорността за разноските следва да се понесе именно от него“;
Определение № 225/28.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3285/2015 г., II т. о., ТК и пр.
Следователно, ответникът чрез своето недобросъвестно извънсъдебно поведение е
станал причина за предявяване на осъдителния иск, като за установяване на неговата
основателност са сторени за сметка на съда процесните разноски по делото (арг. чл. 83, ал. 2
ГПК), поради което те трябва окончателно да се понесат от ответника (с аргумент от
обратното основание от чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 2 ГПК).
Като е достигнал до същите правни изводи – като краен резултат,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1684/05.05.2020 г., постановено по гр. д. № 9/2019
г. по описа на ОС-гр. Благоевград, ГО, V състав, в частта, в която е оставена без уважение
подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
изменение на Определение № 5366/10.12.2019 г. в частта, в която след прекратяване на
исковото производство на основание чл. 233 ГПК в тежест на ЗАД „Булстрад Виена
3
Иншурънс Груп“ са присъдените определените за сметка на бюджета на съда съдебни
разноски в размер на 672 лв. – за изготвяне на съдебни експертизи по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки,
уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение от жалбоподателя.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на жалбоподателя!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4