Решение по дело №641/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 515
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20217170700641
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

515

гр.Плевен, 21.10.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                            

            Председател: Даниела Дилова

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 641 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 364 от 19.07.2021 г., постановено по НАХД № 676 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 549077-F577342 от 25.11.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на „Хеликон“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, представлявано от Д.Д.П., за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.  

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Хеликон“ АД, гр. Бургас, чрез адвокат С.Ц., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, а наложеното наказание на дружеството явно несправедливо. Счита се, че е налице нарушение на закона, тъй като районният съд неправилно е приложил релевантната Наредба, като се сочи, че неправилно е прието, че дружеството е допуснало нарушение на чл.36, ал.1 от Наредбата. Посочва се, че за фискалното устройство (ФУ) Datecs FP1000KL с ИН на ФУ №DT589736 и ИН на ФП №02589736, намиращо се в проверявания търговски обект в гр. Плевен е осигурен отделен кочан с касови бележки, на които са индивидуализирани всички изискуеми реквизити съгласно чл.31, ал.2 от Наредбата. Твърди се, че издаването на сторно бележки от кочан се налага поради софтуерни несъответствия — както самият актосъставител сочи, използваният програмен продукт и ФУ не са били приведени в съответствие с подзаконовия нормативен акт, като съгласно § 75, ал.6 от ПЗР към Наредба № Н-18 от 2006 г., срокът за това е 31.12.2020г. и не е изтекъл както към момента на проверката (20.10.2020 г.), така и към момента на издаването им (в периода 02.09.2020 г.-16.10.2020 г.). Твърди се още, че в използвания от дружеството софтуерен продукт се отразяват надлежно движението на стоките, съобразно издадените касови бележки и сторно бележки от кочан - отписване на продадената стока с РКБ, както и за ново завеждане на сторнираните продажби по ръчните сторно бележки, като тази практика е въведена с оглед стриктното спазване на данъчните норми, коректно отчитане движението на стоки и пари в книжарниците на дружеството и недопускане на злоупотреби. Счита се, че районният съд изобщо не е обсъдил приложението на разпоредбата на § 75, ал.1 и ал.6 от ПЗР към Наредба № Н-18 от 2006 г. в редакцията й към момента на твърдените нарушения, като именно с оглед отложеното действие съгласно преходните и заключителни правила до 31.12.2021г., в случая липсва изобщо административно нарушение, тъй като към момента на твърдените нарушения дружеството не е имало задължение за привеждане дейността им съобразно изискванията на Наредбата, респективно за привеждане в съответствие с изискванията по отношение на използвания от тях софтуер за управление на продажбите. Счита се, че независимо от горното, необосновано районният съд е приел, че визираните пет броя сторно касови бележки от кочан не отговарят на изискванията на чл.31, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1, т.1-11 от Наредбата. Сочи се, че от представените по делото сторно касови бележки №№95/02.09.2020г., №97/25.09.2020г., №98/12.10.2020 г., №99/16.10.2020г. и №100/16.10.2020 г. е видно, че същите съдържат всички съществени реквизити, а именно: издател с ЕИК и адрес; конкретния търговски обект, където е издадена; номер, дата и час на издаване; номер на фискалната касова бележка, по която се издава; идентификация на фискалното устройство; код на артикула и самия артикул, ведно с единичната цена с включен ДДС. Сочи се още, че от останалите доказателства, и по-специално от приложените фискални касови бонове, които са сторнирани е видно, че именно тези продажби са анулирани, без при това да е накърнен фиска. Счита се за ирелевантно в случая отбелязването от районния съд на датите на анулиране на продажбите, доколкото е спазен срокът по чл.31, ал.4 от Наредбата. Счита се още, че пропускът да се отбележат датата и часа на издаване на фискалните касови бележки, причините за анулиране на продажбите и размера на ДДС от една страна е несъществен, а от друга страна всички тези обстоятелства лесно могат да бъдат установени, както е сторил и районният съд. Сочи се, че що се касае до посочване данните на получателя на сторно бележката и неговия подпис, липсва такова законово изискване. Счита се, че дори и да е налице формален пропуск да се изпълнят някои от изискванията, то това не води до неотразяване на приходи, поради което са налице условията за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което обстоятелство районният съд не е обсъдил. В заключение се моли да бъде отменено оспореното решение, както и изцяло да бъде отменено издаденото НП. Претендират се разноски за двете инстанции, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 720 лв. с включен ДДС.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Хеликон“ АД, гр. Бургас не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Ж., която счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Хеликон“ АД, гр. Бургас за това, че при извършена проверка на търговски обект-книжарница „Хеликон“, находяща се в гр.Плевен, ул.“Васил Левски“ №161, стопанисвана от дружеството е установено, че търговецът в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ  е издало 5бр. сторно касови бележки от кочан, без да са налице условията визирани в чл.36 ал.1 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ  вр. с чл.31 ал.2 от същата наредба, а именно издадените сторно касови бележки от ръчен кочан не съдържат най-малко посочените в чл.26 ал.1 т.1-11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за строно операцията и надпис „Сторно“. Нарушението е квалифицирано по чл.36 ал.1 вр. с чл.31 ал.2 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ .

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът е кредитирал с доверие показанията на контролните органи, които си съответстват с писмените доказателства. Счел е, че от тях се установява, че дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.36 ал.1 вр. с чл.31 ал.2 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Счел е още, че правилно е приложена и санкционната норма на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС и правилно е определен размерът на наложената имуществена санкция, който съответства на изискването на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението по чл.36 ал.1 вр. с чл.31 ал.2 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ . Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Разпоредбата на чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира хипотези, в които се допуска вместо фискална касова бележка от ФУ, да се издава касова бележка от кочан. Хипотезите за това са императивно и изчерпателно уредени в подзаконовия нормативен акт, като не е налице нито една от тях. Видно от приложените по делото доказателства, издадените сторно касови бележки от ръчен кочан не съдържат най-малко посочените в чл.26 ал.1 т.1-11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „Сторно“.

Неоснователно е и възражението, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да притежава значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. В случая са засегнати обществени отношения, регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, обусловени от целта на закона, свързана с отчетността и проследимостта на сделките.

По изложените по-горе съображения, решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 19.07.2021 г., постановено по НАХД № 676 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.  /п/                                                                                          

  

                   2. /п/